д-р Франсоаз Берту, педиатър

Имало едно време...
(случи се през април 2009, ако трябва да бъдем точни) – бях поканена да произнеса реч на конференция за ваксинациите. Трябваше да говоря след двама от най-големите експерти на Франция по този въпрос – журналистката Силви Симон и биологът Мишел Жоржет. Тъй като ги бях слушала преди, бях съвсем наясно, че най-добрият вариант за мен беше да се държа колкото е възможно по-далеч от темата за ваксините. Просто не се сещах какво по-умно мога да направя, ако искам да си остана жива и здрава.

Като педиатър и хомеопат, специализирал се по тази тема, по-късно аз реших да организирам конференция под надслов „Удивителното здраве на неваксинираните деца”, заедно с приятелите ми Силви и Мишел. Впоследствие този проект прерасна в книга, която анализира различните житейски избори, правени често от семейства, които не се ваксинират, включително раждането у дома, кърменето, природосъобразните терапии, доброто хранене (често пъти вегетарианско), спокойната среда за живот и доверието в способността на тялото да се лекува.

В живота ми като педиатър аз съм прекарала много време в диалог с родителите, които често имат нужда да изразят своите притеснения, свързани както с болести, така и с ваксини. Заедно с тях ние разработваме най-добрият „маршрут” за децата им. Някои избират да не ваксинират изобщо. Други не успяват да превъзмогнат страха си от някои болести, особено тетанус. В тези случаи ние отлагаме ваксинацията, колкото е възможно повече и я правим под защитата на хомеопатични лекарства и „изчистване” със специфичен потенциран препарат, наречен нозод.

Работила съм в Швейцария, където ваксинациите не са задължителни, а съществува само силен социален натиск. Във Франция, само на няколко километра от офиса ми, по това време имаше четири задължителни ваксинации (БЦЖ, за щастие, беше извадено от списъка на задължителните измунизации през 2007 и останаха три – дифтерия, тетанус и полиомиелит).

Някои от основанията ми да говоря за удивителното здраве на неваксинираните деца идват от моя личен опит като лекар, след многогодишно събиране на обратна информация от сорта:
• „Моето дете започна да кашли непосредствено след ваксинацията.”
• „След ваксинацията той непрекъснато има болки в ушите.”
• „16-годишната ми дъщеря няма нито една имунизация. Тя почти никога не боледува. Ако се разболее, се оправя най-много за два дни.”
• „Децата на съседите имат всички имунизации по имунизационен календар. Те са постоянно болни и на антибиотици.”

Това все още не беше достатъчно за написване на книга. Но аз откривах все повече и повече подобна информация по цял свят. Последвайте ме в моето кратко пътешествие по планетата.