Дейна Улман

В наши дни хомеопатичната медицина е един от водещите алтернативни методи, практикувани от лекарите в Европа (най-вече във Франция, Германия, Обединеното кралство и Италия) и Азия и особено на Индийския субконтинент (EU Commission, 1997; Prasad, 2007).

От старта на развитието си като медицинска специалност в началото на 19 век Хомеопатията е водеща алтератива на ортодоксалната медицина в световен мащаб и е приемана като главна за заплаха за научните, философски и икономически интереси на конвенционалната здравна система.

Хомеопатичният подход към лекуването храни дълбоко уважение към симптомите на болестта като важни защитни реакции на организма. Докато конвенционалната медицина често показва склонност да третира симптомите като нещо „лошо” у човека, което трябва да бъде атакувано, възпрепятствано, потиснато или биохимично манипулирано, хомеопатите знаят, че симптомите са важна защита на организма и проблемът с тяхното наличие се решава най-ефективно чрез лечение, което имитира същите тези симптоми с цел да постави началото на оздравителен процес. В края на краищата, тези два твърде различни подхода към лекуването на хората доведоха и до различни конфликти.

Обичайно е, например, хомеопатите да поставят под въпрос претендиращи за „научни” изследвания, „доказващи”, че конвенционалните медикаменти са „ефективни” като лечение. Причината е загрижеността на хомеопатите, че много от тези т. нар. „лечения” просто потискат симптомите или разстройват сложната вътрешна екология на организма, създавайки като следствие от това много по-сериозни болести. Също както опиатите през 19 век само са имитирали лечение, така и много от съвременните медикаменти дават „блажено” краткотрайно облекчение, но пораждат имунна дисфункция, психически разстройства и други хронични болестни процеси. Освен това, днес на много хора се предписват множество медикаменти за едновременно приемане, напук на факта, че няма почти никакви изследвания, които да показват безопасността на подобни практики. Този факт неизбежно поражда въпроса доколко научна е съвременната медицина изобщо.

Хомеопатите твърдят, че повишената заболеваемост от рак, сърдечни болести, синдром на хроничната умора и най-различни други хронични болести, наблюдавана във все по-млада възраст, може да е пряк резултат от масовото медикаментозно потискане на симптоми и болестни процеси. Следователно, не е изненада, че конвенционалните лекари и Биг Фармата имат дълга и мрачна история на съвместни действия, атакуващи Хомеопатията и хомеопатите.

Антагонизмът срещу Хомеопатията е започнал още когато високо уважаваният саксонски лекар д-р Самуел Ханеман разработва тази система в началото на 19 век. Ханеман бил преводач на медицински и фармацевтични текстове и автор на най-важните учебници, ползвани от фармацевтите по негово време.

Въпреки високия статут на Ханеман в медицината, фармакологията и химията, силните му критики спрямо конвенционалната медицина провокирали персонални атаки срещу него от страна на ортодоксалните лекари и аптекари (производителите на медикаменти от онова време), които се почувствали философски и финансово застрашени от работата на Ханеман. Когато Хомеопатията пристигнала в Америка в 1825 година, тя се разпространила много бързо, благодарение на огромния си успех в лечението на епидемиите от инфекциозни болести, които влинеели в началото и през първата половина на 19 век. По-късно, когато Американският институт по Хомеопатия станал първата национална медицинска организация, била създадена конкурентна организация, чиято цел била да спре разпространението и възхода на Хомеопатията (Rothstein, 1985, стр. 232). Тази организация се нарекла Американска медицинска асоциация и започнала да работи безмилостно за намаляване на популярността и влиянието на тази природосъобразна медицина.

В спечелилата награда „Пулицър” книга „Социалната трансформация на американската медицина” авторът  Пол Стар признава статута, който Хомеопатията имала в Америка в средата и през втората половина на 19 век:

„Тъй като Хомеопатията била едновременно философска и експериментална, повечето хора я приемали за по-научна от ортодоксалната медицина.” (стр. 97)

Президентът на САЩ Уйлям Маккинли дори посветил специален паметник на д-р Ханеман във Вашингтон през 1900 година, който и до днес се извисява като единствен в американската столица монумент, посветен на делото на лекарите.

Обаче, заради икономическата, философска и научна заплаха, каквато представлява хомеопатичната парадигма и практика, язвителното отношение и антагонизма спрямо нея съществуват и днес. Затова смятам, че е полезно да разоблича дезинформацията, разпространявана за Хомеопатията, а после и да разкрия кой води тази дезинформационна кампания (във втората част на тази статия ще назова имена и ще обсъдя две личности – една от Обединеното кралство и една – от САЩ – които в момента са водачи на кампанията срещу Хомеопатията.)

Митове за Хомеопатията, които се разпространяват в момента

Както всички други пропагандисти, и отрицателите на Хомеопатията се стремят да създадат дезинформация, използвайки три прости техники.

Първо, отрицателите на Хомеопатията измислят едно фалшиво обвинение – една чиста лъжа – и я повтарят постоянно и последователно, опитвайки да създадат нова „истина”.

Второ, после това повторение се прави в контекста на някакъв легитимиращ го елемент. В случая с отрицателите на Хомеопатията, този елемент е покваряване на нормалната наука, анализ на научни доказателства, който уж поражда причини (оправдания) за изключване на висококачествени изследвания, които показват положителни резултати (дори и изследвания, които са били публикувани във водещи конвенционално медицински списания) и непочтено използване на концепцията за скептицизма.

Отрицателите на Хомеопатията пренебрегват или омаловажават значителна маса от доказателства в рамките на основни науки и клинични проучвания, от изследвания на коефициента полза/цена и от епидемиологични проучвания и цитират само изследвания, които доказват тяхната гледна точка, вместо да направят преглед на цялата маса от доказателства.

Третата компонента от техниката е да се продават лъжи на уязвими групи хора с цел да се провокира потвърждение на лъжите от страна на тези групи. В случая с отрицателите на Хомеопатията, тези учзвими групи често са млади студенти по различни науки, които са запленени от езика и елитаризма на науката, която изучават, но на които им липсва дълбокото разбиране и опитът, необходими им, за да осъзнаят, че отрицателите се възползват от тях.

Отрицателите на Хомеопатията заиграват и със страховете на по-възрастните учени и лекари, които са изправени пред болезненото заключение, че „ако Хомеопатията е истина, то всичко в съвременната медицина и наука е лъжа”. Това свръхопростяване на реалността се повтаря многократно.

Обаче, така, както квантовата физика не „опровергава” физиката като цяло, а по-скоро разширява способността ни да разбираме и предвиждаме събития, протичащи в крайно малки и крайно големи системи, така и Хомеопатията не отхвърля цялата съвременна фармакология, а разширява разбирането ни за прилагането на крайно малки дози от лекарствени агенти с цел провокиране на оздравителна реакция.

Историята изобилства от епизоди, в които ортодоксалната медицина и наука са се противопоставяли непоколебимо на различните от тях медицински системи и лечебни парадигми. Макар за средно статистическия лекар и учен да е присъщо да се чувства застрашен от новите идеи, неотменна черта на водещите лекари и учени е известна откритост и смиреност пред обикновената и дори очаквана еволюция на познанието.

Предварително следва да се признае, че практикуващите хомеопати, пациенти и всички, използващи тези природни лекарства често сами остават изненадани и изумени от резултатите от хомеопатичното лечение – тяхното собствено или на децата им, на бебета, животни и дори растения. Според моите наблюдения, през последните 40 години повечето хора са скептично настроени спрямо Хомеопатията до момента, в който те самите решават да я опитат върху себе си ... затова и съществуват съвсем разумни причини десетки милиони хора от цял свят да разчитат на тези природни лекарства при лечение на широк кръг остри и хронични заболявания. Така да се каже, предизвикателството е не само да пробваш Хомеопатия, но и преди това да си научил нещо за нея, за да можеш да я прилагаш правилно и ефективно.