Тридесет тактики, използвани от медицинското съсловие, за да заблуждава обществеността,

описани от Нийл Милър

В тази пространна и изключително важна статия американският анализатор Нийл Милър описва тридесет от триковете, използвани системно от представителите на фармацевтичната индустрия, медицинското съсловие и официалните здравни власти с подкрепата на медии и правителствени институции, за заблуждаване на обществеността, че ваксините и ваксинационните програми имат положителен ефект върху общественото здраве.

Този задълбочен анализ на Нийл Милър дава възможност на всеки да се ориентира кога и как проваксинаторите се опитват да го водят за носа.

Статията ще публикувана от ХомеоХелп като четиво с продължение.

Медицинските здравни институции, включително лекари, сестри и други членове на алопатичното братство, използват определен брой стратегии, за да подчинят родителите на ваксинационните правила. В наши дни от родителите се очаква да дадат позволението си, за да могат чистите и неприкосновени тела на децата им да бъдат интоксикирани с повече от тридесет смеси от редки бацили, бактерии и други мръсни субстанции – още преди децата да са постъпили в училище!

За да можете да преценявате адекватно смисъла на новините относно ваксините или опасностите на ситуациите при ваксинирането, в които може да се окажете и за да разширите познанията си за това как да предпазите децата си, в тази статия са включени някои от по-често разпространените проваксинационни схеми, с които може да се сблъскате, заедно с примери към всяка схема.

1.Наричане на ваксините „имунизации”.

Многобройни проучвания показват, че на ваксините не може да се разчита да предпазят индивида от заразяване с болестта, която ваксината би трябвало да предотврати. Например, Здравното министерство на Минесота докладва за 769 случая на заушка при деца в ученическа възраст. Но 632 от тези случая (82 %) са деца, предварително ваксинирани против тази болест. Центровете за Контрол и превенция на болестите докладваха, че 89% от всички деца в ученическа възраст, които напоследък са се разболели от дребна шарка, са били ваксинирани срещу болестта. А New England Journal of Medicine публикува проучване, разкриващо, че ваксината против коклюш „не успя да осигури защита срещу болестта”. В действителност, повече от 80% от случаите в една скорошна епидемия са се появили при деца, които са получили съответните дози от ваксината.

Според д-р Сандра Хъфман, оглавяваща Центъра за предпазване на децата от недохранване „Nurture”:

„Нарастващата склонност на американките да кърмят би предотвратила повече болести и смъртни случаи, отколкото имунизационните програми, налагани от правителството.” Следователно, трябва да се подчертае разликата: кърмените бебета са имунизирани; децата, на които са инжектирани с бацили и други токсични вещества, са ваксинирани.

Наричането на ваксинациите „превантивна медицина” също е заблуждаващо. Според д-р Кенет Купър, автор на Аеробика: „Моята идея за превантивна медицина е да се опитваме да се предпазим от нещата, които ни убиват. Заразните болести са много надолу в този списък.” (Д-р Купър бе остракиран от медицинската общност, поради това, че поощрява физическите упражнения като средство за постигане на здраве!)

2. Рационализиране  и отричане

За медицинският персонал се оказва трудно да се изправи очи в очи с проблема „ваксинации”. По-лесно е фалшиво да обосновеш ползата от ваксините или просто да отхвърлиш идеята, че те могат да бъдат опасни и неефективни. Някои доктори стават толкова нервни, когато се повдигне темата, че дори отказват да я дискутират. Лекарите, които са готови да обменят идеи и мнения относно безопасността и ефикасността на ваксините, често разчитат на рационализирането и отричането.

Маневрата „рационализиране и отричане” може да бъде директна и крещяща или завоалирана. Крещящият вариант е по-лесен за разпознаване. Например, в наскоро публикуван официален педиатричен вестник един канадски невролог откровено пише: „В тази статия (за причинените от ваксини мозъчни увреждания) аз ще предложа някои хипотези на педиатрите за рационализиране на този емоционален конфликт.” Той, също така, недвусмислено заявява: „Нужно е енергично усилие, за да се прогони мита за породените от ДТК-ваксината мозъчни увреждания”. И дава препоръките си, въпреки ужасяващото количество литературни и медицински публикации, сочещи причинно-следствена връзка между ваксината и мозъчните увреждания.

Завоалираният вариант на маневрата „Рационализиране и Отричане” е по-труден за разпознаване. На пръв поглед той създава впечатление за логичност и солидност. Но всъщност представлява просто по-префинен опит за потулване и изопачаване на истината.

Например, според някои изследователи, ДТК-ваксината не причинява припадъци; вместо това се казва „повишената температура, предизвикана от тази ваксина може да предизвика такъв припадък”. Или, според опитният популяризатор на ваксините д-р Ед Мортимър, „Тези деца вече са имали латентни проблеми и ДТК е първиятпредизвикващ повишена температура стрес, с който се среща детето.” Отново не ваксината е породила мозъчното увреждане, а високата температура, предизвикана от нея.

Още примери за тактиката „рационализиране и отричане”:

Когато заболеваемостта е ниска, властите претендират, че причината за това е високото ваксинационно покритие. Когато се разразят епидемии, ни се казва, че недостатъчен брой хора са били ваксинирани. Например, преди една скорошна епидемия от дребна шарка в Хобс, Ню Мексико, властите се хвалеха с 98% ваксинационно покритие. После, когато избухнаха 76 случая на болестта, изследователите заявиха, че „провалът на ваксината е свързан с имунизации, които нямаше как да бъдат документирани в регистрите на доставчика.”

Въпреки че Агенцията за храните и лекарствата (FDA) беше заставена със закон да създаде и да упражнява надзор над Системата за Регистриране на Вредните Ефекти от Ваксините (VAERS) и въпреки че всяка година в FDA постъпват около 12000 съобщения за неблагоприятни реакции след ваксин, властите отказват да разследват тези случаи, защото „агенцията не е в състояние да разследва всяко съобщение” и освен това „не се предполага причинно-следствена връзка.”

До 10 ноември 1999 Системата за обезщетяване на уврежданията, причинени от ваксини е изплатила повече от един милиард долара, за да уреди искове, свързани с увреждания или смърт, причинени от ваксини. Въпреки това, поради факта, че от производителите на ваксини и федералното правителство не се изисква да признаят отговорност, дори когато е изплатено обезщетение, те имат свободата да заявят, че „уреждането на иска не предполага непременно виновност”.

3. Извъртания и Креативна логика

Медицинските съветници използват тази маневра още от 1806. Тогава съмнителният „баща на модерната ваксинация” Едуард Дженър е бил разследван от комисията към Лекарския колеж. Много англичани, които са били прясно ваксинирани с буламача на Дженър и които следователно са били смятани за имунизирани срещу едра шарка, се разболели от болестта. Много от тях получили болезнени кожни обриви и починали. Когато рутинно използваната маневра на отричането вече спряла да върши работа, било „открито”, че причината за смъртта им била „мнима” или фалшива кравешка шарка. Тъй като броят на ваксинирани хора, които все пак се заразявали с болестта, нараствал, съответно нараснал и страхът сред обществото. Дженър бил запитан как би могло фалшивата кравешка шарка да бъде идентифицирана и избегната? Фалшивата кравешка шарка, обяснил той, не е болест, причиняваща проблеми при кравите, а по-скоро представлява странно поведение на кравешката шарка у част от ваксинираните хора. С други думи, ако ваксинираните оцелеят след ваксинацията и не се заразят с едра шарка, кравешката шарка е била истинска; в противен случай е била фалшива.

В наши дни случаи на използване на маневрата „извъртания и двусмисленост” може да бъдат видени на почти всеки форум или семинар на пропагандаторите на ваксините. Например, на скорошен семинар на Агенцията за Храните и Лекарствата официални представители на властите заявиха, че за тях е оправдано да се прилагат нови и недоказани ваксини, защото не е етично тяхното прилагане да бъде задържано!

Ето още един пример за „неетичен” аргумент: Скорошно проучване откри, че вирусът на СПИН директно причинява рак. Бихте си помислили, че това би отказало изследователите да работят върху създаването на ваксина срещу СПИН. В действителност, Джералд Майерс, директор на Проекта за анализ на данните за ХИВ към националната лаборатория в Лос Аламос, предупреждава, че една жива ваксина би носила риск от причиняване на рак, както у ваксинирания, така и у потомството му. Въпреки това той твърди, че „рискът може би си струва”, за да бъде ограничено разпространението на СПИН. „Би било неетично да не опитаме.”

Рутинно използване на маневрата „извъртания и креативна логика” може да бъде срещнато навсякъде, където властите правят възмутителното твърдение, че неваксинираните деца са заплаха за останалата част от обществото. Този аргумент показва колко малко вяра имат здравните власти в собствените си ваксини. Ако ваксините бяха наистина ефективни, само неваксинираните биха били изложени на риск. Също така, този аргумент пропуска потенциалната опасност ваксинираните индивиди да разпространят вируса сред неваксинираното население. Например, според различни научни проучвания, новата ваксина против рубеола, въведена през 1979, е причина за Синдрома на хронична умората – имунно разстройство, което беше регистрирано за пръв път в САЩ през 1982. Беше доказано, че дадена на деца, ваксината циркулира в организма им в продължение на години и ваксиналният вирус може да бъде предаден на възрастни чрез случаен контакт.

В опит да прикрият провалите на ваксините, медицинските власти често ще прибягват до маневрата „извъртане”, придружавайки я понякога с уловката на тактическото сплашване. Въпреки енергичното им предприемчиво дърдорене, обаче, те не могат винаги да заблуждават обществеността. Например, Международното издание Medical Observer заявява, че е бил открит „нов щам на морбили, резистентен към ваксината”. Това веднага влиза в противоречие с твърдението, че „тези, които са пропуснали ваксинирането, ще бъдат незащитени”. Въпреки внушението, че всички трябва да се ваксинират, ваксината очевидно е безполезна, ако новият щам на морбили е резистентен към нея!

Още примери за маневрата „извъртане”:

Учени, търсещи доброволци за тестване на нова експериментална ваксина срещу СПИН, се опитват да потушат страха и недоверието, твърдейки че „няма доказателства”, че тя може да причини СПИН. Как би могло да има доказателства? Ваксината е нова и експериментална и досега не е била тествана! И разбира се, „няма доказателства”, че тя не би причинила СПИН.

В стремежа си да убедят обществеността, че ваксините правят света възможно най-добър, медицинските изследователи и журналистите, които ги цитират, често се заплитат в собствените си измамни мрежи. Например, в наскоро публикувана статия в подкрепа на ваксините авторът твърди, че неваксинираните деца са податливи на зарази. След това той сам си противоречи като твърди, че ваксинираните деца „изолират” или защитават неваксинираните. Нелогичното тънко внушение е, че когато неваксинираните деца прихванат някаква заразна болест, то е защото не са ваксинирани. Обаче ако не се разболеят, то е защото ваксинираните им осигуряват имунитет.
Много често извъртанията, употребявани от властите, са толкова прозрачни, че е озадачаващо, че толкова малко хора подлагат на съмнение валидността на тези твърдения. На една скорошно събитие, промотиращо ваксините, производителите на грипни ваксини и представители на обществените здравни институции направиха изявление, че новата подобрена грипна ваксина „е приготвена от инактивиран грипен вирус и не може да причини болестта”. (Едно от редките признания, че предишните версии са причинявали болестта.) В същия параграф те предупреждават, че „някои индивиди може да развият лека треска и чувство за неразположение” за няколко дни, след като им е направена ваксинацията. (На мен това ми звучи като грип!)

Друг път извъртанията на изобретателите на ваксини са изключително усложнени и префинени. Макар че е много просто да се определи ефикасността на една ваксина – дайте я на хората, които я искат, спестете я на тези, които не я искат и сравнете статистиката на заболеваемостта – някои учени имат други идеи. Един от тях пише: „Предвид хетерогенността на ефекта от ваксината, общият израз на параметъра на сумарната ваксинална ефикасност е функция на ваксиналните ефикасности в различните ваксинирани обществени прослойки, претеглени според фракцията на ваксинираната субпопулация във всяка прослойка.

Интерпретацията и сумарната ваксинална ефикасност подлежи на оценка зависят от това дали прослойката е идентифицируема и дали хетерогенността е гостоприемник- или ваксина-ориентирана.” В подкрепа на този многословен брътвеж е приведена и цяла една страница математически модел.

Заключителният обзор на маневрата „извъртане и креативна логика” се свежда до следното: децата, които спазват „подходящите” ваксинални програми, са „предпазени”, освен ако все още не са получили „целия пълнител” ваксинации и при тези обстоятелства прихванат някоя от болестите – в който случай те очевидно „са все още податливи към болестта”. В тези случаи ваксината не се проваля, или по-лошо, не причинява болестта; това са „непредотвратими” случаи!

Част 2 на статията