“Хомеопатията като професия се намира в революционен нов етап на своето съзряване.

Самуел Ханеман изкусно усвои приложението на инструменти, които са били задължителни, но недостатъчни за утвърждаването на неговата коренно нова емпирична наука.

Неговият скок напред е довел до установяването на три фундаментални принципа:

1. Излекуване-то се извършва от невидима, но реална сила;
2. Законът за Подобието и
3. Методът на Потенцирането.

Както е при повечето науки, първата задача е била да се опише, да се каталогизира и да се назове. Като необходимо начало, Доказванията са дали отправните точки, от които по-късно се раждат Материи Медики, Реперториуми и компютърни програми.

През двата века на развитие и разработка трудно може да се види някаква съществена еволюция. Междувременно, множество исторически културни промени поставят отпечатък върху контекста на здравеопазването. Популационният взрив, урбанизацията, автомобилите и самолетите, телевизията и комерсиализацията, както и промените в околната среда – всичко това допринесе за “разцвета” на хроничните болести. Антибиотиците елиминираха повечето бактериални болести. Повечето пациенти приемат много и мощни медикаменти. Проблемите, с които ние се сблъскваме в практиката си, са много различни от тези, срещу които се е изправял Ханеман.

И накрая, като студенти и практикуващи хомеопати ние сме затрупани от огромен обем информация, която трябва да научим, за да придобием достатъчна компетентност. Преди два века е било възможно да се практикува със само 100 лекарства. В наши дни, сложността сама по себе си ни изкушава да се задържаме в рамките на същите тези лекарства.

Това е очевидно ирационално. Ако пациентите ни са толкова уникални като индивиди, значи ние сме длъжни да прилагаме много хиляди лекарства. Възниква смразяващият въпрос – как бихме могли да се справим с подобна смазваща задача?

И на сцената излиза Масимо Манджалавори!!!

Сред всички революционни мислители на съвремието, той е най-ясният и разбираемият, създавайки кристално чист, емпиричен, научен метод за модернизиране на хомеопатията. Колкото и огромно усърдие да изисква този процес, Масимо се справя с възхитителна лекота, давайки ни напътствия и критерии, по които да се водим в осъвременяването на любимата ни наука, без да я компрометираме, но въпреки това да успяваме да умножаваме нейните инструменти.

Ако наистина има революция, отваряща широко вратите на Новата епоха към хомеопатията, книгите на Манджалавори са нейният Манифест – ясно, недвусмислено и разбираемо излагане на новия начин на мислене.

Във всичките му книги поразява задълбочената и точна мисъл на автора. В тях намираме най-пълното описание на Новата Хомеопатия. Аз горещо ви препоръчвам час по-скоро да отделите на Масимо Манджалавори няколко спокойни часа в удобно кресло, за да се потопите в пленителното му слово! Това ще промени вашия мироглед.

За разлика от каталогизирането на симптомите, подходът на Масимо разширява нашето разбиране за лекарствата с информация от всевъзможни източници, включително митология, антропология, зоология, ботаника и токсикология. За щастие, подобни проучвания не излъчват ключови симптоми. Вместо това, комплексните концепции и концепциите по аналогия ни представят лекарствата в много по-богата, много по-плодотворна перспектива.

Идеите на Манджалавори са подкрепени от многобройни случаи на излекувания – добре снети, съвременни, добре описани, с използване на точните думи на пациента. За хомеопатите е естествено да проявяват силен интерес към историите за пациенти. Те очовечават лекарството, правят го по-лесно за запомняне и предоставят модела, по който да изучаваме пациентите си.

Книгите на Масимо са нещо много повече от Материя медика. Те не са прости справочници, а представят един пълнокръвен начин на мислене и възприемане. Всяко лекарство се разкрива холистично и проникновено като жива личност от плът и кръв. От тези картини не може да се направи реперториум, но това ги прави дори още по-полезни в практиката.”