Потиснатата гонорея има изразена склонност да се изявява чрез анемия като първи симптом, след което се развива генерализиран катар. Честа проява са ревматичните възпаления, последвани от възпаление на меките тъкани и промени на мускулните фибри. На практика се засяга целият организъм. Понякога се получава лимфостаза. Може да се появи подуване в областта на слабините след потискащо лечение на възпаление на простатата.

Това са симптомите, които се появяват най-скоро след потискането и показват, че е въвлечен целият организъм. Понякога се случва да констатираме наличието на тези конституционални симптоми, след като гонореята е била лекувана с показано хомеопатично лекарство, но тогава тези симптоми са в по-мека форма.

Гонорейната инфекция и сикотичната стигма се предават на организма - гостоприемник в стадия, който са достигнали в инфектирания индивид. Ако това е активна гонорейна инфекция, ще се предаде активна гонорея, но ако е инфекцията е преминала във втория стадий (което обикновено се случва около три месеца след началото на първия, но може да стане и след година) гостоприемникът започва да развива състоянието от този втори стадий.

Вторичните и третичните симптоми на сикозата могат да бъдат напълно изкоренени чрез хомеопатично лечение.

Във вторичния стадий на сикозата почти всяка болест се проявява като възпаление. То може да бъде остро, подостро или хронично и да варира от много мека до силно малигнена треска.

Ние често се срещаме със случаи, при които скоро след женитбата съвършено здравото, енергично момиче започва да запада и се разболява. Причина за това е предаването на вторичните симптоми на сикозата през обширната лигавична повърхност на женските полови органи. Най-често се засяга един орган, например поява на кисти на яйчника или възпаление на фалопиевите тръби. Може също така да се развие силна анемия, която се развива бавно и постепенно, засягайки целия организъм. Момичето добива бледен, отпуснат, оточен вид, мускулите му стават безсилни. Анемичните състояния са характерни за тази стигма, защото сикозата разрушава еритроцитите, блокирайки оксидацията им.

Тези симптоми могат да бъдат предвестници на карциноматозни заболявания на млечните жлези или матката, на диабет, болест на Bright (хроничен гломерулонефрит) и много други болести от този тип, съобразно специфичните предразположения на конкретния индивид. Сикотичните прояви се характеризират с бавен възстановителен процес, болният се влошава все повече и повече след всяко обостряне на болестта, поради деструктивния характер на тази стигма.

Сикотичният пациент демонстрира характерно психично състояние. Той е извънредно подозрителен. Подозрителността му достига такива измерения, че той не смее да се довери дори и на себе си, непрекъснато си връща и си припомня какво е казал или сторил, измъчва се от мисли, как би постъпил, ако ситуацията се повтори, подозира, че няма да бъде разбран правилно. Тази подозрителност, проектирана върху другите, ражда най-лошите форми на ревност. Сикозата развива най-тежките форми на израждане, защото пациентът използва всички средства да защити и оправдае своята подозрителност, свадливост и склонност да наранява другите, включително и животните. Това поражда най-лошите форми на жестокост, измамничество и мания от всички миазми.

Сикотичният пациент е сърдит и раздразнителен, разсеян, трудно намира подходящите думи. Колкото повече се вглежда в думата, която току-що е написал, толкова по-странна му изглежда тя и толкова по-слаба е увереността му, че я е подбрал правилно. Той забравя скорошни случки, но помни отдавнашни събития много ясно. Сикотикът, подобно на сифилитика, е склонен към самобичуване, което е моралната реакция в началните етапи на болестта.

Тук също откриваме фикс-идеи, както при сифилиса, а при наслагване на двата миазма тези характеристики са особено подчертани. И тук имаме забавени мисловни процеси. Сикотикът е предразположен към гневни изблици, а когато е налице и сифилитична тенденция, този човек представя картината на мрачен, потаен тип, който всеки момент може да избухне в безогледна ярост. Сикозата, съчетана с псора, е основа за най-престъпното безумие и на повечето самоубийства. Тежките престъпници са сикотици или сифилитици или комбинация между двете.

Когато са налице външни прояви като катарални състояния, бяло течение или дори извънменструално кървене, сикотиците видимо подобряват менталното състояние. Последното може явно да се подобри и при появата на брадавици или фиброзни разраствания. Тези хора винаги се > при повторното отваряне на стари язви или рани и подчертано се > при възвръщане на проявите на острата гонорея. Болките често се редуват с бяло течение. Въпреки значителното подобрение от патологични елиминационни процеси, естествените отделяния като диария, уриниране и потене не водят до подобрение.

Всички миазми имат богата симптоматика от страна на главата. Болката в темето има сикотичен произход, но може да се появи и челно главоболие. Те се < при лежане и през нощта, особено след полунощ. Главоболията по време на треска при деца са сикотични. Тези пациенти са неспокойни и искат да бъдат в постоянно движение, което ги облекчава. Симптомите от страна на главата наподобяват сифилитичните по нощното влошаване. Освен това виждаме и същия тип световъртеж в основата на мозъка.

Косата опада на окръглени участъци, падат и космите на брадата. Скалпът на сикотика се поти, но липсват влажните обриви, характерни за сифилиса.

Сикозата никога не предизвиква типични язви. Тя се проявява по-скоро с тъканно свръхразрастване, отколкото с тъканна деструкция. Брадавиците са типичен сикотичен знак. Бенките и папиломите са или сифилитични, или сикотични. Подагрозните отлагания характеризират сикозата.

Артритните заболявания на очите са комбинация между сикоза и псора. Тук има и невралгии, които се < при промени на времето, атмосферното налягане и в дъждовно време.

Сикотикът обикновено има зачервен нос с изпъкнали капиляри. Обонянието е загубено. Хроничните хреми у деца са сифилитични или сикотични. Сикозата има "влажна" хрема, но без разязвявания и крусти. Секретите са гнойни, оскъдни, с миризма на риба.

Тази миризма е характерна за сикотичната стигма. Тя може да се прояви при всички секрети, но е най-типична за тези от гениталния тракт. Сикотичните секрети, както и туберкулиновите, са зеленикави или зеленикавожълти.

Често има запушване на носа, което се дължи на уплътняване на мембраните и на увеличаване на размерите на носните конхи.

Сенната хрема, която е тежък терапевтичен проблем за обикновената медицина, става по-лесна за разбиране като си припомним, че тя е изражение на сифилис и латентна сикоза, много често с псорична тенденция. Еризипелът е комбинация на псора със сикоза.

Сикотичният пациент е особено застрашен от ревматични заболявания и когато тази тенденция се прояви, особено ако са правени опити за потискане на ревматичните проявления, откриваме и сърдечни проблеми с бурно сърцебиене.

Комбинацията между псора и сикоза е подходяща почва за клапни и други сърдечни заболявания с налични тъканни изменения. Това са състояния с много висок риск от фатален край. Важно е да се отбележи, че при тези тежки сикотични сърдечни страдания липсва страхът и тревожните опасения, които наблюдаваме при псоричния пациент. Сифилитичните и сикотичните сърдечни заболявания са много по-опасни, отколкото псоричните, но псорикът много повече се тревожи за сърцето си, непрекъснато си измерва пулса и се страхува да не умре, докато сифилитикът и сикотикът не страдат психически и може дори да нямат никакви субективни симптоми. Но те умират внезапно и без никакви предупредителни знаци.

Ако има сърдечна болка и диспнея, те се > от леки упражнения като разходка и езда. Ако изобщо има някакви сърдечни проблеми у сикотичния пациент, те обикновено се изразяват в лека диспнея. Ако сърдечното заболяване има ревматичен произход обаче, понякога се явяват силни болки, които силно се < от движение. Тези пациенти имат мек и бавен пулс, сърдечните им клапи са загрубели, мускулите им са отпуснати и меки, при по-продължително боледуване се добавя значително безсилие. По правило тези пациенти са пълни и подпухнали, тяхното затлъстяване е причина за диспнеята им.

Често лицето става синкаво и цианотично, понякога с венозна конгестия. Цианотичните състояния при тези пациенти не са болезнени. Аназарката никога не достига висока степен, защото пациентът умира преди заболяването да напредне толкова. Той просто изгаря като свещица. Тези състояния се < силно от бурен, бохемски живот, консумация на тлъста и пикантна храна и алкохол.

Месото пробужда латентната сикоза, подобно на псората. Сикотичният пациент трябва да ограничава консумацията на месо, за него е добре да приема повече ядки, бобови храни или сирене. Подагрозните състояния се съпровождат със затруднения в смилането на месото. Сикотикът желае бира, която го влошава, но много по-слабо, отколкото виното. Той обикновено се < от ядене на каквато и да било храна и се > когато лежи върху стомаха си или от натиск. В устата му има вкус на плесенясала риба.

Болките на сикотичния пациент са винаги коликообразни по характер, особено в корема и се > от превиване на две и от силен натиск. Ние слушаме толкова често за неговите колики, че това може да ни досади. Диариите по правило не са много чести, но винаги се предхождат и съпровождат от колики, спазми и тенезми. Изпражненията се изгонват като от фонтан. Коликите и изхожданията на Rheum, Chamomilla и Magnesium carbonicum са типични за тази стигма. Коликите правят пациента раздразнителен. Всички чревни проблеми от сикотичен произход имат като постоянен симптом колики, независимо дали става дума за диария, хемороиди или други храносмилателни смущения. Освен това винаги е налице подчертана раздразнителност.

Сикотичното дете има кисела миризма, дори изпражненията му миришат така. То изисква постоянно внимание, трябва да го носят и люлеят. Коликите му се > когато лежи по корем и от натиск, масаж. Dulcamara е типично сикотично лекарство. При нея има пареща, разяждаща диария от намокряне, хемороиди с огромен сърбеж, миризма на риба.

От страна на уринарния тракт също има богата симптоматика. Уринирането е много болезнено, детето пищи от болка. Тя се дължи на спастична контракция на уретрата. Много заболявания на пикочния тракт са комбинация от сифилис, псора и сикоза, най-вече последните две. Диабетичният пациент обикновено демонстрира силна туберкулинова нагласа, но ако има и сикотична тенденция, състоянието е много по-злокачествено. Болестта на Bright (хроничен нефрит) е тримиазматична проява. Където и да намерим фиброзни изменения, можем да бъдем сигурни, че има силно сикотично влияние.

В ректума откриваме много туберкулинови белези - стриктури, фистули, синуси и джобове, но когато се насложи и сикоза, състоянието се влошава значително и се появява подчертана тенденция към малигнизация. Комбинацията между туберкулинов и сикотичен миазъм предизвиква карциноматозни прояви.

При придобитата сикоза, представена с простатни заболявания, имаме комбинация на трите миазма.

Най-честа локализация на сикотичните прояви при жени са органите в малкия таз. Това може да са възпаления или кистозна дегенерация на яйчниците, матката и фалопиевите тръби. Инфекцията може да навлезе в перитонеалната кухина и да предизвика перитонит. Апендицитът е директна изява на сикозата.

За да разпознаете сикотичните прояви в корема, не забравяйте коликите, спастичните и често пъти пароксизмални болки на сикозата, парещите секрети, които разяждат кожата, секретите с миризма на застояла риба, шарения изглед на лигавиците.

Опитите за потискане на сикотичните прояви, особено на секрециите, са много често срещана медицинска практика. Но потискащите действия незабавно и решително възобновяват мощта и енергията на стигмата. След подобни опити болестта рязко поема в деструктивна посока, което се изявява със заболявания на половите органи, които често налагат хирургична намеса. Незабавно след операцията обаче, когато лекарят си мисли, че пациентът му започва да се възстановява, състоянието се взривява отново и много скоро настъпва фаталният изход. Когато се появи серия от подобни обстоятелства, това безспорно се дължи на сикозата, която е останала в една или друга степен незабелязана. Много често тези събития са следствие от някакво нараняване.

Сикозата, представляваща гонорейната инфекция в нейния хроничен стадий, има доста ревматични симптоми, както може да се очаква. Те са съпроводени с разкъсващи болки в ставите, които се < по време на покой, в студено, влажно време и се > от движение и разтягащи упражнения и в сухо време. Има болки в малките стави с инфилтрация и отлагания в тях. Характерни за тази стигма са сковаността, болезнеността и нарушената функция на ставите. Ставните проблеми, свързани с отлагане на калциеви соли, както при деформиращия артрит, са сикотични. Подагрозната диатеза има сикотична основа.

Кожните сикотични прояви показват тенденция към свръхразрастване. Ноктите са наръбени или назъбени, удебелени и масивни. Бенки, брадавици и виненочервени петна и други прояви на неестествено уплътнена кожа принадлежат на сикотичната група. Кожните обриви са във вид на окръглени петна и лющещи се екземи. Псориазисът е комбинация между трите миазма с доминиране на сикозата и псората. Ихтиозата също е тримиазматично заболяване, което изявява сухотата на псората, сквамозният характер на сифилиса и тъканния свръхрастеж или уплътняването на кожата на сикозата. Херпес зостер има сикотична основа. Злокачествените образувания на кожата са толкова по-бурни и резистентни на лечение, колкото по-напреднала е сикотичната тенденция. Възпалението на космените фоликули по брадата, познато като "бръснарски сърбеж" се развива главно у сикотични пациенти.

Всички сме наблюдавали предразположението на някои оперирани пациенти да развиват постоперативни абсцеси в областта на оперативния разрез. Това никога не би се получило, ако липсва сикотичната тенденция.