Псората причинява остро, мъчително пристъпно главоболие, което се появява сутрин, усилва се с издигането на слънцето (т.е. в хода на деня) и се > към залез. То обикновено е фронтално, темпорално или париетално. Главоболието, съпроводено със зачервяване на лицето, пулсиране, > от покой и сън и от горещи апликации е псорично.

Гадене и повръщане при жлъчни страдания, появяващо се на редовни интервали и > се от покой и сън, е псорично.

Характерното желание да лежи на спокойствие се проявява отчетливо при деца с треска, които искат само да бъдат оставени на мира.

Псоричните проявления при почти всички заболявания се > от горещина.

Псората самостоятелно никога не причинява структурни промени, затова главата на псорика е с нормални размери и контур. Косата е без блясък и е толкова суха, че не може да се среше, ако не се намокри. Тя посивява рано или побелява на петна. Кожата на скалпа изглежда нечиста, има много пърхот и сухи обриви със силен сърбеж. Тези обриви се < на открито и привечер, сърбежът им се облекчава от разчесване, но след това се появяват парене и смъдене. По принцип те рядко супурират, по-скоро изсъхват и се превръщат в люспи.

Налице са много очни симптоми, но без патологични изменения. Псорикът не понася дневната и слънчевата светлина, симптомите се < сутрин и докато слънцето достигне зенита си и се > от горещина. Характерен симптом са петната пред очите. Птозата на клепачите никога не е псоричен белег, а сифилитичен. Червените клепачи са комбинация между псора и сифилис, т.е. проява на туберкулинов миазъм.

Ушните проблеми също са от функционално естество. Доколкото псората има усилени нервни рефлекси, можем да открием свръхчувствителност към звуци.

Контурът на псоричното лице наподобява обърната пирамида, но и то, както и цялата глава не се потят, както е при сифилитичните състояния. Потенето е характерно и за туберкулиновата диатеза поради наслагването на сифилис върху псората. Устните са червени към синкави и сухи. Характерни са сухите сърбящи пъпчици и обикновено акне. Приливите на кръв към лицето и горещите крайници са псоричен белег, каквито са и горещите вълни в климакса.

Налице е свръхчувствителност към миризми - псорикът не може да спи в стая, където има силни миризми, парфюмите могат да причинят прилошаване и дори припадък. Лупус на носа е проява на комбинирани стигми и е в близка връзка с туберкулозата.

За устните са по-характерни подуване и парене, отколкото фисури. Вкусовите възприятия са смутени. Те са такива и при другите миазми, но единствено псората има симптом вкус на изгоряло.

Псорикът е винаги гладен. Той е гладен, дори когато стомахът му е пълен, никога не се усеща сит. Този миазъм има силно желание за много и различни неща - сладки, кисели, несмилаеми. По време на бременност съществува желание за някои особени храни, което след раждането се заменя с отвращение към тях. Налице е чувство на слабост и празнота в стомаха около средата на следобеда. Нощният глад също е подчертан. Тези пациенти страдат от слабост на асимилационните процеси, което без съмнение е причина за ненаситния им апетит и е тясно свързано с характерната гризяща, глождеща болка в стомаха, съчетана с усещане за горещина или студ. Има отвращение към варена храна и силен стремеж към пържени и силно подправени храни, месо и тлъсто, които обаче се понасят зле. Чувството за пълнота, газове, подуване и пр. също са характерни псорични черти, които се съчетават с парене и киселини. Повечето от влошаванията при псора се появяват след ядене.

Хранителните предпочитания са симптом с огромна терапевтична стойност. Сравнението между желанията при различните миазматични въздействия може много да подпомогне избора на лекарството: псората желае горещи храни; сифилисът предпочита студени храни; сикозата - или едното, или другото. Псората желае месо, но когато се комбинира със сифилис, т.е. при туберкулиновата диатеза, се появява отвращение към месото.

Поради подуването на корема псоричният пациент не понася и най-лекото докосване до него, още по-малко натиска на дрехите.

Кашлицата при псората е суха, дразнеща, спастична и досадна. Експекторацията обикновено е слузна, оскъдна и без определен вкус. Солен или сладникав вкус на храчките е сигурна индикация за наслагване на сифилис.

Що се отнася до сърцето, тук са налице функционални смущения като бурни приливи на кръв към гръдния кош, усещане за слабост и празнота или, обратно, за пълнота в сърдечната област. Усещането за лента, стягаща гърдите, е псорично. За този миазъм или стигма са характерни силното рефлекторно сърцебиене при стомашни или маточни заболявания. Сърдечните симптоми винаги се съпровождат с тревожност и страх. Псоричният пациент винаги изпитва страх, че ще умре от някаква сърдечна болест. Но хронично болният псорик живее дълго и е източник на стабилни приходи за лекаря си, тъй като е жертва на многобройни неприятни усещания, които ангажират вниманието му. Поради склонността си да се вглежда упорито в един или в няколко болни органа, той изисква непрекъснато присъствие на лекаря до леглото му. Чести са оплакванията от остри, режещи невралгични болки в сърдечната област. Пациентът чувства, че ще умре, иска да лежи в абсолютен покой, макар че реална опасност не съществува. Сикотичният и сифилитичният сърдечноболни пациенти са застрашени от смърт и тя настъпва при тях внезапно и без предупредителни сигнали. Псоричните сърдечни смущения в много голяма степен се влияят от силни емоции - радост, скръб, страх и т. н. Тези състояния се < от ядене и пиене. Има сърцебиене с обилни оригвания, понякога сърдечните пулсации раздрусват цялото тяло. Псоричният пациент е този, който непрекъснато мисли за състоянието на сърцето си и постоянно си контролира пулса.

Псората е в състояние да предизвика аназарка и отоци в много по-голяма степен, отколкото сикозата. Сикотичният пациент по принцип "губи битката" преди да се развият отоците.

Коремът се усеща подут след ядене. Мускулите са отпуснати, болките в корема се > от горещо.

Псоричните диарии често се провокират от преяждане. Тъй като пациентът е винаги гладен, той яде повече, отколкото може да понесе, което изтощава храносмилателната му система. Преяждането често причинява колики и водниста диария, обикновено сутрин. Тези диарии насочват най-вече към лекарства като Aloe, Podophyllum и Sulphur.

При туберкулиновата диатеза също има сутрешно влошаване на диарията, а и < от студено подсказва псоричния й произход.

Псората има спастична, зловонна и безболезнена диария, която обикновено води до > на страданията, но тя не е персистираща диария, а такава, която се появява като инцидентни емисии или при подготовка за някакво необичайно събитие, след простудяване, < от студ, > от горещи напитки и общо от топлина.

Може да е налице упорит, персистиращ запек с малко по количество, твърди, трудни изхождания или липса на позиви за дефекация. Може да има и редуване на запек с диария. Запекът често се съпровожда с проблеми в други части на организма, които макар и привидно несвързани, всъщност са конкомитантни симптоми.

Псората не само е майка на всички болести, но точно псоричният елемент поражда и най-значимите конкомитантни симптоми, модалности и усещания, които са най-точното изражение на страданието. Псоричният пациент страда силно, може би много по-силно от другите стигми и то при липса на очебийна причина за страданието.

Ако това дълбоко състояние се прояви при дете, ние ще се натъкнем на ретенция на урината всеки път, когато то се простуди. Същото може да се наблюдава и у стари хора. Индикация за псора е и обратното състояние - неволно изпускане на урина при кихане, кашляне или смях.

Много симптоми в сексуалната сфера, особено при жени, са отражение на този миазъм. Това са функционални смущения, тясно свързани с емоции - дисменорея, аменорея и много други. Ханеман учи, че скръбта и мъката от рода на тези, които изпитва една жена с нещастен брак, може да причинят много по-сериозни и тежки симптоми у псоричната пациентка, отколкото неблагоприятните фактори на външната среда или истинските лишения.

Кожата при псората е суха, груба, с мръсен или нечист вид.

Класическото антипсорично лекарство е Sulphur, което не означава, че Sulphur би излекувал всички псорични състояния. Все пак, ако има лекарство, което представя картина, близка до тази на псоричния миазъм, това лекарство е Sulphur. Sulphur и псора са толкова подобни, че в много случаи едното може да се използва за изобразяване на другото. Външния вид на псоричния пациент се означава в хомеопатичната литература като "Великия неизмит"; този човек не обича миенето и къпането, които < състоянието на кожата, правят я по-груба, < и раздразнителността.

Сърбежът е неотменен симптом на всички псорични състояния. При тях рядко има супурация, може да се появят само няколко везикули или папули. Специфичен за псоричните обриви е не техният цвят, а загрубелият им вид. Ако не се е добавило някакво възпаление, те имат цвета на околната кожа. Обривите са сухи, с явна тенденция за образуване на фини люспички, след което обривът завяхва и люспите опадват.

Еризипелът е комбинация между псора и сикоза.

Ако е налице някаква тенденция за наслагване на сифилис върху псората, това е подходяща почва и условие за развитие на импетиго.

Псоричният пациент има като характерен симптом студенина, която е налице и при най-леките неразположения. При главоболие има смъртна студенина, която е толкова впечатляваща, колкото и самото главоболие, силно се < от продължителни усилия и се >, ако човекът си легне на топло.

Модерната медицина казва, че дълбоката причина за мигрената са емоционалните разстройства. Това е потвърждение на учението на Ханеман, че нарушенията при псоричния пациент се провокират от скръб, печал и други мъчителни емоции.

За псорика е убийствено да стои дълго време прав, той е склонен по-скоро да походи, отколкото да стои, дори и за кратко, или търси да се облегне на някаква опора, за да прехвърли тежестта на тялото и да отбремени краката. Това се дължи на неговия естествен стремеж към покой в съчетание с характерното му безпокойство. Слабост на глезенните стави е сигурна индикация за добавяне на сифилитичен слой към псората.