Буря не, торнадо от емоции те връхлита, когато станеш свидетел на това, което видяхме съпругата ми и аз днес - поредното прегазено от "валяка" дете...

(Съпругата ми д-р Хараламбиева е посветена на педиатрията и логично повечето от пациентите й за хомеопатично лечение са деца.)

Тревожна майка води за преглед двете си деца – на 7 месеца и на година и 7 месеца.
Малкото е кърмаче и е доста лакомо. Когато суче, често се задавя и закашля. След прокашлянето – нищо. Детето е практически здраво.

„Съвременната медицина”, обаче, никога не спи.
За лакомията си този фъстък е надлежно наказан с два курса Суметролим.

Голямото идва с вече лепнат етикет „бронхиална астма” и ЦЕЛИ ТРИ антихистаминови (противоалергични) медикамента! ЦЕЛИ ТРИ!

Първото, което ме впечатлява е, че диагноза обструктивен бронхит се поставя все по-рядко и все по-често етикетът „бронхиална астма” се лепи при първия бронхоспазъм.
Това не е случайно и има конкретен смисъл и обяснение.
(Една от важните разлики между двете диагнози се крие в прогнозата на двете състояния. Обструктивният бронхит има добра прогноза, при бронхиалната астма прогнозата е лоша.)

Като хомеопат аз си обяснявам това явление с чисто практическите наблюдения и опит на колегите-алопати. Отбелязвайки, че голяма част от малките им пациенти с обструктивни бронхити все пак стават астматици, те решават да си спестят първия етап и да преминат директно към втория. Големият пропуск, който правят при това е, че не констатират очевидното – децата, склонни към бронхиална обструкция, стават астматици не въпреки, а заради алопатичната, потискаща терапия, на която стават жертва още при първата си среща с конвенционалния педиатър.

Но разсъждавайки приблизително по начина: „Каквито и антихистаминови да давам, тези пациентчета все пак стигат до кортизона”, конвенционалните лекари вече предпочитат да поставят директно диагноза „бронхиална астма”, която може да оправдае предписването на всеки медикамент, който им дойде на ума – от антибиотик, през бронходилататори и антихистаминови, до кортикостероиди.

В съвременната „съвременна” медицина вече никой лекар не рискува да бъде упрекнат, че е хипердиагностицирал (от 2-3 вероятни диагнози е избрал тази най-тежка прогноза) или че е предписал повече медикаменти от задължителния (според тях) минимум. Здравната каса (върховният съдник в сферата на конвенционалната медицина от създаването си до ден днешен) активно поощрява този стил на работа, защото така се осигурява пълноводието на потока от пари, течащ от касата към дистрибуторите на медикаменти и на потока от медикаменти, течащ от последните към пациентите.
Спорадичните случаи, когато лекар се въздържи от предписването на „тежка” артилерия, често се последват от глоба от страна на върховния съдник.

Така поведението на редовите лекари става много лесно обяснимо.
Жертва на това поведение са нашите деца, но освен да накажат родителите си с плач и сръдня, те нямат други възможности да променят ситуацията.

Не бих оставил без коментар „ЦЕЛИТЕ ТРИ” антихистаминови медикамента.

Колегата, разбира се,  отначало е предписал един, после е добавил втори. Липсата на подобрение в състоянието на детето и след първото, и след второто предписание не го навежда нито за миг на въпроса „Дали пък да не се откажа изобщо от антихистаминовите?” Не, той ЗНАЕ, че в този случай трябва да се предпише ТРЕТИ. И едва тогава у него се появява колебание.

Неговото решение? Насочва детето за консулт със специалист-педиатър.

Решението на специалиста? Трети антихистаминов медикамент.

Решението на майката? Да се обърне към хомеопат.

И тримата – двамата лекари и майката - разсъждават рационално, а стигат до съвсем различни отговори. Защо?

Защото докато лекарите търсят отговорите само в кръга „Кое е добро от гледна точка на здравната каса?”, за майката правилният отговор трябва да удовлетворява на първо място въпроса „Кое е добро за детето ми?”

Е, не всички родители имат достатъчно смелост да си отговорят честно на този въпрос, но все повече са тези, които си дават труда да търсят решенията сами, а не да вземат назаем „решенията” на лекарите и на т. нар. Big Pharma.

Те са и хората, с които взаимно си даваме кураж – те на нас, че има за кого да се развиваме като хомеопати и ние на тях, че винаги ще имат алтернатива.