Начало

Скъпи приятели,

HomeoHelp Holistic School е единственото холистично училище в България, което предлага обучение по различни холистични методи за диагностика и лечение.

Обученията по класическа хомеопатия, Бах терапия и астрология за терапевти са изцяло онлайн, защото тази форма ги прави достъпни за най-активните българи – хора, интензивно ангажирани професионално и семейно. Ние знаем, че това са хора с високи изисквания към себе си, хора, които никога не си позволяват да тъпчат на място и да допускат застой, както в професионалното си развитие, така и като родители.

 

Обученията по SEST и Перцептивна остеопатия се провеждат изцяло присъствено, за да могат участниците да усвоят максимално добре практическите умения за работа.

 

Научете повече за курсовете ни по Хомеопатия, SEST, Перцептивна остеопатия, Традиционна китайска медицина, Бах терапия, астрология за терапевти.

Хомеопатия - въпроси и отговори

Kaviraj-Book-Cover-BGПреди няколко години редакторът в Hpathy.com Алън Шмуклър направи едно от знаковите си интервюта – с Вайкунтанат дас Кавирадж, човекът, който направи първите уверени крачки в прилагането на хомеопатията за превенция и лечения на болестите по растенията.

 


ХомеоХелп изразява своята благодарност към Кавирадж, към Алън Шмуклър, към Нели Тотева, превела интервюто на български език и към колегите от samuelhahnemann.bg, които ни дадоха разрешение да публикуваме текста на интервюто на нашия сайт.

 

ХомеоХелп издава бестселъра на Кавирадж „Хомеопатия за фермата и градината”.

Очаквайте я на книжния пазар през първата половина на юни 2015.

 


 

Вайкунтанат дас Кавирадж – холандски хомеопат, изследовател и основател на агрохомеопатията. През 1960 г. става един от учредителите на компанията „Меджик Бас”, която организира пътувания до Индия с микроавтобуси. Кавирадж експериментирал с психоактивни вещества, бил приятел с Ален Хинзберг, Боб Дилън и Кен Кейзи, ръководил фермерски стопанства във Франция и Белгия, учил при експерти по лечебни треви и при астролог, пътешествал по света за изучаване на растенията. Намирайки се в Индия, той се разболява сериозно и е излекуван с помощта на хомеопатията. Желанието да разбере какво именно го е излекувало, довело до това, че през 70-те години Кавирадж започва да учи при д-р Чатержд и това ученичество в селската клиника продължило 10 години. Той е автор на учебници по различни аспекти на хомеопатията и книги с хомеопатични детективски истории „Досието на Бун”. През 1982г. Кавирадж става бхакти и е посветен в тайните на традиционното шаманско лечителство.

През 1986г. Кавирадж излекува успешно ябълкови дървета, използвайки Belladonna, а после пристига в Австралия, където провежда мащабни експерименти с лекарства за болните растения. Въз основа на това възниква новаторската книга „Хомеопатия за фермата и градина”.

 

Алън Шмуклър, главен редактор Hpathy.com.:  
През 1986 год. Вие излекувахте болните ябълки с помощта на Belladonna. Как се случи това? Нещо като прозрение ли беше, както при Нютон с ябълката?

 

Вайкунтанат Кавирадж: Историята с ябълките беше следната. Моите швейцарски приятели от гр. Арау имаха много хубава къща, с много голяма градина на южната страна. Лекувах приятелите, децата им и техните животни в течение на ред години и, когато тези дървета се разболяха от ръжда, стопанката ме попита дали може с помощта на хомеопатията да се излекуват дърветата. „Разбира се – казах аз, - Само че аз нищо не знам за това”. Тя каза: "Аch du bist ein Krueterhexe, du wirst schon was finden" ( „Но ти си магьосник-билкар, ще откриеш нещо”).
И така, ние излязохме на улицата и аз видях тези дървета: листата бяха увиснали и навсякъде имаше петна от ръжда: върху листата, стъблата, клоните и стволовете. Попитах от кога имат този проблем и стопанката ми отговори, че това продължава вече три дни – започнало по време на сланите, а сега вече всички дървета били с ръжда. После я разпитах за поливането и тя отговори, че поливала ябълките три пъти на ден, след което листата се повдигали за няколко часа, а после отново увисвали.
Това ми се стори подобно на случай при скарлатина – бързо, яростно, тъмночервени петна и силна жажда.

Затова незабавно реших, че Belladonna по някакъв начин би трябвало да помогне. Имах само няколко гранули 200Х, разтворихме 10 броя в 20 литра води и с този разтвор поляхме дърветата. След три дена изчезна ръждата и дърветата отново изглеждаха здрави. Това се случи през есента, примерно в края на септември, и ябълките, узрявайки, падаха на земята. Първите ябълки бяха много кисели и горчиви, защото ръждата беше заразила дървото, но когато ръждата изчезна, ябълките станаха сладки и сочни – невероятно! Бях много учуден. Как се получи това?
Бях напълно смаян от този успех и си помислих, че може би съществува някакъв начин да се разпространи този опит и върху растенията. По това време живеех в Амстердам и нямах градина, така че започнах да експериментирам със саксийни растения – имам предвид тези, които растат в гърнета – и с марихуана, която не е забранена в Холандия; отчитайки холандския влажен климат, аз се поинтересувах до каква степен растенията са подложени на поражения от брашнената роса.
Опитвах се също да правя това-онова в холандските паркове, но всичко това беше абсолютна главоблъсканица – първо трябваше да се науча да поставям диагнози, да привеждам доказателства и клинични наблюдения. По-късно, през 1990г., когато пристигнах в Австралия, имах по-добри условия – дом с хектари земя и много възможности.
Прерових литературата в търсене на примери за експерименти с растения – нямах компютър и, следователно, Интернет. Затова пък имах голяма библиотека с хомеопатични книги и намерих 4 примера – вече разказвах за това в моята книга.
После започнах да избирам лекарства от света на насекомите, с надежда да намеря такива, които биха могли да бъдат използвани за растенията.
Първият голям успех дойде с Helix tosta, след който охлювите изчезнаха от градината, като с махване на вълшебна пръчица. Не напръсках плевелите и охлювите бяха принудени да ядат тях и да се придвижат към съседа. С един удар „убих два или три заека”. Охлювите изчезнаха от моите посеви, накарах ги да работят за мен, а съседа имаше нужда от средство, за да се избави от охлювите.
Скоро цялата улица използваше това лекарство и тогава започнах да пиша в клуба на растениевъдите, предлагайки моето средство срещу охлюви. След 6 месеца целият град Пърт използваше моето лекарство. Ето защо „Монсанто” (огромна биотехнологична компания, която се намира в САЩ, произвеждаща хербициди, хормони и семена на генетически модифицирани растения  - забел. на превод.) започна да ми създава неприятности, но това вече е съвсем друга история.
После дойде откритието на невероятните възможности на Silicea. Заимствах идеята от Щайнер, който препоръчваше кремъка като биодинамичен усилвател на плодове. Но стигнах до извода, че ролята на това средство е доста по-голяма. После имаше, разбира се, листни въшки – това ми беше главна болка в течение на 3 години, докато се справя с този проблем. Суших ги и ги стривах в този вид, стотици потапях в алкохол, опитвайки се да приготвя тинктура, стривах ги живи – абсолютно нищо не работеше.
Веднъж отидох в градината и видях личинките на Coccinella septempunctata, калинката, тяхната разрушителна работа сред листните въшки и – в целта! Лекарството беше намерено!
Това ми даде решимост да продължа, въпреки че понякога чувствах, че нямам повече сили за това, заради „Монсанто” и някои главоблъсканици, с които се сблъсквах при търсене на лекарствата. Представете си, отношенията между простите елементи напълно се различават от тези, които се образуват при тяхното използване за хора или животни. Това беше още една голяма главоблъсканица, която ми причиняваше главоболие, казано в преносен смисъл. Бях обаче доста уверен, за да не спирам и даже създадох компания за производство и продажба на лекарства – от нея остана само електронния адрес, Similicure.
В определен момент се преместих на Източния бряг, заедно с приятели купих участък от земя и тогава наистина се потрудих – имах полигон с площ от 5 хектара върху участък от 120 акра. Към 2000г. написах книга и я предложих на издателство „Би Джейн” в Ню Делхи, което обеща всичко и не направи нищо за 5 години, за които беше сключен контракта.
Върнах се в Амстердам, защото по това време Националният регистър (NRA, National Registration Authority) ми разруши бизнеса със своите непосилни регистрационни данъци – 20 000 австралийски долара за продукт. Забележете, когато започвах, заплащането беше 20 австралийски долара и следващите няколко години те просто го увеличаваха десетократно. Примерно, една година ръкописа лежа, преди Марк Муди да ми предложи да го публикувам.
Сега подготвих второ, много по-добро, издание, всичко е разделено по проблеми и семейства растения, и е напълно илюстрирано. Но книгата ще се появи първо на немски език, защото Марк още не е продал целия тираж и да се пусне ново английско издание – означава да му се нанесе вреда, а с това аз няма да се съглася (в момента то вече видя бял свят в издателство „Нараяна Паблишинг”- забел.на превод.)

 

Вашият новаторски труд на практика постави основата и отвори вратата за вашите последователи. Бихте ли разказали за това как изследвате случай на болест при растенията? В какво се състои приликата с болестта на човека и в какво е разликата? Доколко приемате антропоморфизма?


При работа с растението вие трябва да обърнете особено внимание на неговия външен вид, както и в случай на болен човек. Обаче разликата е в това, че на растението не може да се задават въпроси и, разбира се, няма психически симптоми. Някои състояния при растението са подобни на състоянието при човека с това, че техните външни симптоми напомнят симптомите на острите болести при хората, както ръждата напомня скарлатина.
Паразитите, като листната въшка, имат само някои сходства в това, че са паразити. В действителност няма сходства, освен отчети за патология от патологоанатомите, които се занимават с растенията – някои хомеопати, които са получили ортодоксално образование, понякога ги изискват.
Следователно, идеята, че антропоморфните наблюдения са свързани с тази работа, са повърхностни. Ние трябва да вземем растението такова, каквото е, с присъщите му уникални особености. Това означава, че сме длъжни да вземем под внимание почвата, времето, климата и храненето на растението в много по-широк контекст, а също растителното семейство, което аз разглеждам като тяхна конституция. В края на краищата, тиквените (Cucurbitae) имат проблеми, които се различават от тези на бобовите (Leguminosae), а зърнените (Graminae) имат свои проблеми, въпреки че всички те могат да страдат от някои сходни проблеми.
От листни въшки страдат почти всички културни конституции, точно както скарлатината е възможна за почти всички човешки конституции. Последиците от нападението на листната въшка често са различни за различните растителни конституции. Също, както някои паразити, прониквайки в човека го заразяват, и листната въшка пренася болест.
При зърнените растения тя пренася вируса на дребния жълт ечемик, докато при листните растения тя може да съдейства за развитието на мозаечния вирус. До сега не е изяснено доколко тези две болести се различават в действителност и в какво се състои тази разлика. Според мен това са различни прояви на това, което аз наричам растителен миазъм.
Растителният миазъм на практика е предизвикан от различни (неправилни) методи на култивация и потискане на симптомите с отровни субстанции. Първата причина е неправилните интервали при сеенето на монокултурите. Садят растенията прекалено тясно, което е неестествено и те всички са от един вид, което рядко се среща в природата.
После, дълбоката оран на почвата, което означава просто, че почвата се лишава от органичните материали. Накрая, допълнителното неорганично „хранене” на растенията, NPK (азотно-фосфорно-калиеви наторявания). Това прилича на junk food  (нездравословна храна) при хората – тя им запазва живота, но самата предизвиква проблеми. При диагностика на растенията е много важно да се знаят всички тези обстоятелства.
Тези миазматични състояния, естествено, се различават много от миазматичните състояния при хората. Свързани са с условията, които споменах по-горе. Дълбоката обработка на почвата е първата причина и може да бъде наречена гъбичен миазъм. Понеже в такава почва липсва органично съдържание, почвените гъбички са принудени да атакуват живите посеви – гъбичките също трябва да живеят и това гарантира тяхното оцеляване.
Вторият миазъм се отнася до интервалите при посевите  – стресов миазъм. Третият е свързан с хранителните вещества – миазъм на junk food (миазъм на нездравословното хранене), който основно се характеризира с излишък на NPK и недостиг на микроелементи. Четвъртият е свързан с потискане, при унищожаване на вредителите и лечение на болестите – миазъм на отравянето. Проблемите, предизвикани от неправилните методи на култивация, провокират реакция във вид на болести или вредители, които задължително се лекуват неправилно – даже при така нареченото органично градинарство.
Работата е в това, че всички тези методи са фокусирани върху болестта или вредителите, а не се отделя никакво внимание на страдащото растение, само се отбелязва вида му. Това е грешен подход и той така и ще си остане, гонене на призраци. Ако страда растението от вредители или болест, то трябва да се лекува именно растението. Следователно, растението има нужда от нашето индивидуално внимание и отчитане на всичко това, за което тук вече говорихме.


Вашите възгледи за царството на растенията и паралели по отношение на конституцията, потискането и миазмите са увлекателни и важни. Може ли агрохомеопатията да преобразува агрономията? Какво би спечелил светът от това?


Прилагането на агрохомеопатията може, разбира се, да преобразува изключително много агрономията в тези места и в това време, където и, когато бъде приложена. Това би била истинска зелена революция. Виждам и други ползи, например, за лесовъдството, за което тепърва се каня да кажа. Обаче, отчитайки огромното количество пари, които са инвестирани в агробизнеса, шансовете да се използва агрохомеопатията не са големи.
Единствената ми надежда е, че това може да се случи в Индия, където в Раджастан много фермери вече прилагат тази концепция, ако книгата ми, която е преведена от г-н Летхиф на пет индийски езика, намери приложение сред възможно най-голям брой фермери.
Ако имах пари, бих създал бизнес, като в Австралия, и бих предоставил първия курс на лечение безплатно, за да могат фермерите да видят, че това работи и че продължителният ефект от лекарственото въздействие ще им спести много пари, които те сега те харчат за отрови. В началото бих им дал възможност да се убедят, а после бих взимал пари – по-малко, отколкото за същото количество отрова.
Представете си първата полза за фермерите: спада цената на лечението най-малко с 75%, а може даже с 90%. После, той може да продаде продукцията си като органична, получавайки за нея най-добрата цена. Освен това, никога повече той няма така силно да рискува със здравето, използвайки пестициди, и цената на неговата медицинска застраховка ще намалее. Също така, той ще живее на по-чиста земя, ще спре да замърсява подпочвените води и по такъв начин ще съдейства за по-доброто стопанисване на нашата планета и чистотата на околната среда.
Същите ползи има и за потребителя – по-здрава храна, без отрови, съответно снижаване на медицинската застраховка и по-добро качество на живот. Това ще намали значително правителствените разходи за здравеопазване – сега не е възможно да се изчисли сумата от икономиите. Като следствие, това може да доведе до значително намаляване на данъците, което ще позволи на хората да купуват вещи, които сега не могат да си позволят. В значителна степен това ще помогне да отслабне икономическата криза, в която сега се намираме и значително ще съкрати нейната продължителност.
По-чистата околна среда ще донесе и други ползи. Ако се отчете, че получаваме реколта от 50% по-малко обработваеми земи и също ако се има предвид, че 30% от реколтата се губи поради вредители и болести, ще разберем, че нашата реколта показва ниска производителност спрямо употребата на въглероден двуокис, СО2. Ако също така отчетем, че 30% от нашите гори страдат от същото, ще се сблъскаме с факта, че, поради болестите на растенията, поглъщането на СО2 е спаднало на 50%. Ако бъде приложена хомеопатията, ние ще имаме няколко ползи от този сценарии:
1. Растенията ще бъдат повече и по-здрави, т.е. ще се увеличи поглъщането на СО2.
2. Нарастване броя на здравите дървета ще окаже същия ефект спрямо СО2.
3. Площта на зелените насаждения върху нашата планета ще се увеличи с 30%, при това те ще поглъщат повече СО2, отколкото могат да го правят болните растения.
4. Емисиите на парникови газове може да се намалят един и половина-два пъти.
Може да мислите, че моите изчисления нямат връзка с делото, но трябва да имаме предвид, че болните растения намаляват потреблението на 50%. Добавете към тях 30% от такива, които изобщо не го поглъщат. Като цяло, поглъщането на СО2 сега е значително под нормата.
Известно е, че пестицидите, хербицидите и фунгицидите се приготвят от изкопаемо гориво, както и торовете, затова намаляването на тяхната употреба и прекратяването на тяхното производство ще съдейства също така за намаляване на емисиите на парниковите газове за сметка на фермерските стопанства с 30-50%, което е доста осезателно.
Хомеопатията не само ще подобри здравето на растенията, но и ще съдейства те да израстват по-високи и по-едри, така че увеличеният обем листа ще доведе до ръст в поглъщането на СО2. Това увеличение ще представлява 30-50%. В сравнение със съществуващата норма на поглъщане, приета за 100%, може да се постигне увеличаване на поглъщането до 160%
Silicea, освен ползата, отбелязана от Щайнер, притежава някои други характеристики, особено важни за селското стопанство. Първо, тя способства за покълването на семената, което ги прави жизнеспособни почти на 100%. После, тя укрепва растението. Най-добрата черта на Silicea е нейната способност да направи зелена пустинята за рекордно време, помагайки на пясъка да задържа огромно количество вода в течение на продължително време – до 6 седмици след пръскане; водата се задържа в джобове под повърхността до такава степен, че вкарвайки тук лопата, я вадиш мокра. Моите експерименти в Австралия показаха, че участък с площ 100 ха в пустинята се раззелени за 3 месеца и остана зелен. Озеленените пустини могат да увеличат изключително много площта на нашата обработваема земя и така да се увеличи поглъщането на СО2 с още 30-40%. Това ще помогне също да бъдат смекчени проблемите с глада в света и да се обезпечи достатъчно продоволствия за цялото население на земното кълбо. При условие, разбира се, че по равно разделим придобивките.
Тъй като здравите хора мислят много по-хармонично, доста вероятно е, че хомеопатията за хората и за домашния добитък също ще донесе голяма полза, и навсякъде ще бъде прилагана с много по-голямо желание. Това ще доведе до още по-голям спад в разходите за здравеопазване, които в настоящия момент в различните страни представляват, примерно, 10%, ако не и повече, от брутния вътрешен продукт (БВП). Ако отчетем също, че по-здравите хора са по-трудоспособни, то ползите са зашеметяващи, защото  БВП ще нарасне най-малко с 20%, защото времето, загубено поради болести, е огромно. Накратко казано, ползите далеч надхвърлят разходите за преобразувания, и колкото по-рано ги осъществим, толкова по-добре. Бихме могли даже да излекуваме цялата планета за сметка на тази част от стойността, която отива за технологически „решения”, които само предизвикват още повече проблеми. Понеже здравите хора са по-малко склонни към експлоатация, тази идея не е толкова неправдоподобна, колкото изглежда.


Като се има предвид текущото състояние на икономиката и ръста на световните потребности, агрохомеопатията започва да изглежда по-малко утопична. Работата в Индия изглежда доста многообещаваща. Позволете ми да попитам за дозата и потенциите. Какви потенции се използват и има ли нужда от много дози за „лечение”? Има ли нужда от някакви предпазни мерки?

 

При лечение на растенията трябва по-голяма предпазливост, отколкото при лечение на хора, в смисъл, че растението реагира по-чувствително на хомеопатичните лекарства. Естествено, лекарството, което не подхожда на растението, не предизвиква въобще никаква реакция, като например Nux vomica. Растенията не страдат от тетанус, затова Nux vom не въздейства върху живота на растението. В границите на конституцията на растението, за която вече говорихме, всяко лекарство, което е ефективно за едно растение от дадено семейство, е ефективно за цялото семейство.
Всяко лекарство, което е приготвено от растение на семейство-компаньон също ще се окаже ефективно. В качеството на пример можем да споменем за босилек и домат или за боб и картофи. Тук растенията, които имат нужда от лечение, се отнасят към семейството на Solanacea (барабоеви – картофи, домати, татул, тютюн, беладона и т.н. – бел.на прев.), а тези, които се използват като лекарство, принадлежат към семейство Leguminosa (бобови) и Labiata (устоцветни).
Дозата зависи от някои обстоятелства, но обикновено се предпочита потенция 6Х. Ако е необходимо да се отблъскват насекоми, понякога по-ниската потенция работи по-добре, например 3Х, защото може да има нужда от по-голямо количество вещество – феромоните представляват активен компонент, който изчезва в по-високите потенции.
По-подробно: 10 капки 6Х се разтварят в литри вода, разтръскват се 50 пъти и понеже после разтвора се разпръсква върху голяма повърхност и трябва да послужи на голямо количество растения, той се разтваря още веднъж с 200 литра вода и вече този разтвор се използва за обработка на растенията. Очевидно е, че всички феромони действат добре при такива разреждания.
Може да се наложи повторение, примерно, след 3 месеца – казвам „може би”, защото всичко зависи от сериозността на проблема, от природните условия и състоянието на растението в последващия период. За сочните растения, които се отглеждат с използване на химически торове, повторението е необходимо, органически отгледаните растения може да не се нуждаят от никакво повтаряне, просто защото тяхната конституция е по-силна. Това засяга едногодишните и двугодишни растения. Дърветата са съвсем друго нещо, но и тук зависи от това, как ги отглеждат. Въпреки това, тук също виждаме, че повторението може да е необходимо в зависимост от проблемите и тяхното общо състояние.
Сравнете тези действия с това, което се случва в обикновеното селско стопанство, където фермера пръска растенията от 10 до 16 пъти в течение на един вегетационен период, за един проблем и предимствата на хомеопатичния метод са очевидни. С простите вещества трябва да сме предпазливи – повторение се допуска само в случай на крайна необходимост, защото те оказват много по-дълбоко действие. Това е очевидно даже при лекуване на хората, но е особено важно за растенията, защото тяхното хранене и съществуване е основано на тези елементарни вещества. Поради тези съображения е ясно, че микроелементите са много по-важни, отколкото макроелементите. Silicea, например, може да озелени пустинята, но също така и лесно да я създаде, ако се използва прекалено често или не навреме.
Киселините, като оцетна, лимонена и оксалова, са още по-опасни за растенията, в смисъл, че те участват в цикъла на Кребс, който регулира дишането. Ако искате да убиете растението „плевел”, то просто повторете обработката два пъти в течение на 24 часа и на следващия ден растението ще умре. Същото се отнася за фосфорната киселина, но тази киселина се използва избирателно – не всички растения реагират на нея по този начин.
Най-доброто време за обработка на растенията е при облачно небе, защото ултравиолетовите лъчи разрушават лекарството (затова се съхраняват в бутилка от тъмно стъкло). Това разрушение с ултравиолетовите лъчи също така помага бързо да се премахне действието на лекарството, когато това е необходимо, както в случаите с хербицидите, така че реколтата може да се засява 24-48 часа след като е било дадено лекарството. Ултравиолетовите лъчи гарантират също, че 48 часа след обработка с лекарството не са останали никакви следи, т.е. по такъв начин е невъзможно да се замърси почвата, подпочвените води и останалите съставящи на околната среда.
Също така е желателно да се избягва вдишването на самия разтвор, ако използваме разпръскващо оборудване, може да получим доказване на лекарството. Разпръскването може да е необходимо в градините с плодни дръвчета, където другите средства няма да се окажат толкова ефективни. Въпреки, че много лекарства в това отношение са безвредни, много са и не съвсем безвредни, което е добре известно на всеки хомеопат, който изпитва лекарствата върху себе си. Така, че спрея не е най-предпочитания начин за използване на лекарствата, в смисъл на безопасност. Много по-добре се използва устройство за поливане „на струйка” или просто да се излее  разтвора от лейката върху корена.

 

За пример направих реперторизация, използвайки Вашата книга.
-          Гниене на плодове: Ferr-р, Ferr-s, Calc-p.
-          Влошаване от влажност: Am-c, Am-mur, Calc-p, Camphora, Sulph, Zinc.
-          Прекалено опрашване: Acon, Аmm-с, Calc-p, Ferr-m, Ruta.
-          Дълги тичинки: Calc-p
-          Мек епидермис: Calc-p.

 

За развитието на агрохомеопатията като наука, трябва ли изследванията да се провеждат в широки мащаби? Могат ли нашите читатели да вземат някакво участие в такива изследвания?

 

Разбира се, читателите могат да вземат участие – всъщност и аз исках те да участват, даже просто, за да се убедят, че методът е правилен и нека да поправят, и опровергаят грешките, които аз, разбира се, съм направил. В края на краищата някои от тези лекарства не са минали доказване, но са включени въз основа на сходство в симптомите в непотенциран вид, особено елементарните вещества.
В началото се занимавах само с парковете и с обектите на общинското озеленяване, защото нямах градина, когато живеех в града. Някои приятели отглеждаха марихуана, но не искаха да рискуват своите растения заради моето любопитство, но те бяха готови да пробват моите лекарства в качеството на последно средство, ако техните химически разтвори по никакъв начин не можеха да решат някакъв проблем. Сред първите ми експериментални обекти бяха и стайните растения. После заминах за Австралия, където перспективите за експериментите бяха доста по-добри, както вече ви казах. За повечето мои опити използвах лехи 2м на 10м и отглеждах по различни начини различни растения: овошки, декоративни растения, цветя и ашладисани дървета.
Направих 5 лехи, в които отглеждах различни видове растения, а понякога едно растение на една леха, друго – на друга, разполагах растенията в съответствие с различни методи, например:
1. В съответствие с ортодоксалната агрокултура, използвах химически торове;
2. В съответствие с органическите методи, използвах композ и оборски тор;
3. Прилагах биологичния метод, който използва растения-компаньони, за да избегне болести и вредители, и да примами хищниците.
4. Прилагах биодинамичния метод, който използва препарати, приготвени от кравешки тор, например, В500.
5. Използвах метода на пермакултурата, който се основава върху отглеждането на малко количество растения, които са заобиколени от много други растения – така наречените растителни съобщества.
След известно време създадох за всички условия на стрес: не поливах, внасях прекалено много торове; разполагах ги така, че редом да няма достатъчно количество растения-компаньони или те бяха прекалено малко; садях ги прекалено близко, което беше неудобно за тях и правех всичко останало, което може да се измисли, за да предизвикам стрес в тях. В резултат растенията трябваше да привлекат вредители, да се разболеят или при тях трябваше да се появят проблеми с храненето, излишно или недостатъчно. Освен това, използвах лекарства в повторни дози, за да изясня дали растенията ще отслабнат от това и дали ще привлекат вредители, така че имах ясна картина за развитието на целия синдром, състоящ се от различни условия и обстоятелства.
После изпробвах нашите лекарства за решаване на проблемите, възникващи при стресовите методи и се опитвах да намеря антидоти за състояния, възникващи при доказване на лекарствата. Това е трудоемък процес и той може да доведе до силни разочарования, защото е изпълнен с много грешки. Също така той може да даде добро разбиране, особено при доказванията, защото те често имитират условията, създадени от първия тип споменати методи, които предизвикват стрес.
Търсех също ситуации, кога се срещат в природата такива условия, например, вредители и болести по растенията, които растат в дивата природа, в парковете и на другите обществено озеленени територии. Разбира се, помолих много приятели да ми съобщят, ако се сблъскат с проблема вредители в своята градина или ако възникнат проблеми със саксийните растения и обещах да се опитам да излекувам техните растения. Някой откликнаха на моята молба, някой – не.
По този начин събрах толкова данни за някои проблеми, колкото успях и започнах лечението, в началото често въз основа на клиническите наблюдения или въобще само на тази основа. Всеки, който следва тези идеи ще види, че отбелязах принципът на хищника като универсален, докато в същото време изопатичните лекарства, направени от тях са доста по-ненадеждни – споменатият по-горе проблем с листната въшка е ярък пример.
От друга страна, с охлювите методът работи удивително добре. Аналогично, растението-компаньон аз считам също за универсално средство, макар че не съм проверил всички от тях, нямаше време, но все пак споменах за тях в книгата. Вегетационният период за някои растения продължава от 3 до 9 месеца, докато други имат нужда от две години. През цялото това време вашите лехи са заети и не могат да бъдат използвани за други цели. Имате нужда от огромно търпение и трябва да сте готови да седите, да наблюдавате и да чакате, да чакате и отново да чакате, колкото се наложи.

 

Законът за подобието може да се разглежда като квинтесенция – до този момент съм открил още четири принципа, освен „подобното се лекува с подобно”, и някои от тях вече са познати на всеки.

 

Това са основни, универсално приложими принципи, които се отнасят за хора, животни и растения.
* „Подобното произвежда подобно”,
* „Подобното привлича подобно”,
* „Подобното имитира подобно” и
* „Подобното неутрализира подобно”.
Следователно, когато видим, че нещо се случва в природата, можем да го вземем като принцип, на който можем да подражаваме. Например, да се използва хищника в потенциран вид за борба с вредителите или растението-компаньон за защита на реколтата с почти кръгова защита. Всичко, което се случва в непотенциран вид, например, излишък или недостиг на хранителни вещества, може също така да бъде използвано в потенциран вид за борба с този проблем, но тук трябва първо да изучите взаимодействието на хранителните вещества едно с друго, защото те не са същите, като в човешкия организъм. По този начин това, което се случва в природата, дава същия резултат в потенциите, предизвика същите проблеми, които може да се лекуват със същото лекарство, подражавайки и се антидотира с подобното лекарство.
Мисля, че достатъчно вече разказах за методите, които се използват за тестване на лекарствата или лечението на растенията в градината, у дома или във фермата, и основани на това, че експериментите ви трябва да бъдат прецизни и точни, защото диагнозата трябва да бъде точна, ако искате да получите правилните резултати. Разбира се, вие може да експериментирате с различни неща и да тествате различни лекарства, но трябва да се отбележи, че лекарствата, които влияят на живите същества, притежаващи нервна система и изразходващи за нея по-голяма част от енергията си, с редки изключения, влияят слабо или изобщо не влияят на растенията.
Въпреки, че Belladonna въздейства върху нервната система, тя също предизвиква симптоми, които по никакъв начин не са свързани с нервната система и, следователно, са полезни. Действието на Nux vomica почти изцяло е насочено към нервната система и, следователно, практически няма никакво влияние върху растенията. За да спестите време, което бихте изгубили за напълно безполезно лекарство, проверете доколко ефективно въздейства то върху нервната система. Лекарствата, които влияят добре върху белия дроб, са полезни при болестите на листата и за борба с вредителите, които разрушават листната тъкан.
Лекарствата, които влияят на храносмилателната система, добре въздействат върху метаболизма на растенията. Лекарствата, които влияят на отделителната система, въздействат добре върху отделителните тъкани на растенията, намалявайки излишъка от вода. Получава се обратен антропоморфизъм. Но и тук се ръководете от закона на подобието.
Всеки експеримент трябва да бъде описан по определен начин. Важно е резултатите да бъдат отбелязани в същата последователност, в която са били наблюдавани и, ако е възможно, да се съпровождат с последователни фотографии, например, с интервал между снимките от половин час, ако имате за това съответното оборудване.
Може да сложите фотоапарат в кутия, в която е направен отвор за обектива, за да го защитите от лошото време и да свържете фотоапарата с компютър, за да не ви се налага да притичвате всеки 30 минути.
Подчертавам последователния ред, защото това учи на точно фиксиране на случващото се и прави картината на болестта или лекарството много по-постижимо. Материя медика на практика представлява огромен труд, объркан и нелогичен по своя план и нямащ нищо общо с реалните събития. За да бъде доказателството наистина разбираемо, то трябва да съответства на времевия ред.
Материя медика на Ален в 12 тома малко или много е структурирана по подобен начин и ви учи на това, как се развива болестта, с каква скорост, в каква посока и с каква интензивност. Още по-важно е това за растенията, защото те не могат нищо да ни разкажат – често, когато лекувате растенията, вие заварвате пренебрегната болест и фермер, който сигурно не е видял как тя се е развивала, бил е зает на друго място. Ако знаете целия процес, от началото до края, вие знаете какво се е случило, когато се сблъскате с болестта. Именно затова в курса по медицина вие изучавате, например, етиология на детската заболеваемост, така че вие можете да я разпознаете в дългосрочния стадии, в крайния ефект.
Няма значение дали провеждате експерименти или се опитвате да лекувате, вашите методи трябва да се подчиняват на тези изисквания. Така, че тези от вас, които обичат експериментите, могат да получат удоволствие и да научат нещо, което да ви помогне при лечението на хора или животни, ако това е основната ви работа. Впрочем, ще се радвам, ако ми изпратите вашите резултати и снимки, и те може да бъдат включени в третото издание, над което сега работя.

 

Уверен съм, че нашите читатели ще се отзоват на този призив за експерименти. Но читателите няма да ми простят, ако оставя историята с „Монсанто” неразкрита. Вие много успешно използвахте Helix tosta против охлюви и целият град започнал да използва това лекарство, а после…?

 

След като намерих лекарството срещу охлюви Helix tosta, "Монсанто" и нейните партньори започнаха да нервничат. Представете си, че губите целия пазар в един град поради конкурентен продукт. Ако се има предвид, че в Пърт имаше 200 000 градини, и „Монсанто” продаваше гранули против охлюви, които, като че ли, излязоха от мода – а те бяха много популярни, впрочем– това нейно вълнение не беше толкова неочаквано. Пазарът имаше оборот 2 млн. на година и не можеше просто да не им пука за това. Затова те решиха да ме премахнат от пътя си по честен или нечестен начин.
Насъскаха срещу мен Националния регистър (NRA), за да ме принудят да платя огромна глоба поради липса на регистрация на моя продукт. Обясних им, че лекарството вече е регистрирано в Терапевтичната стокова администрация (TGA). Националният регистър ми отговори, че е незаконно да продавам продукт без регистрация. Обясних, че в частните градини е разрешено да се използва всичко, каквото искате, без регистрация. Регистърът твърдеше, че ако продавам, това е селскостопанска химия и, следователно, е нужна регистрация. Затова им дадох бутилка и им предложих да проверят химическия състав на нейното съдържание.
После ме призоваха в съда за мошеничество: те заявиха, че това било просто дестилирана вода. Следователно, това беше по-лошия вариант на мошеничество. Съдията поиска да разбере, как мога да продавам това и, излиза, успешно. Донесох свидетелства от щастливи клиенти и ги дадох на съдията. После казах, че Регистърът може да мисли, че съм способен да заблудя хората с плацебо. Даже животните могат да бъдат заблудени така, ако вие смятате, че те реагират положително на опитите да им се помогне. Но, ако Регистърът смята, че мога да заблудя с плацебо растенията, то те са по-суеверни, отколкото ние с нашето т.нар домашно лекарство, което според общото мнение не съдържа нищо, освен вода. И ако е вода селскостопанския химикал, те трябва да дадат под съд облаците затова, че поливат дъждовна вода върху земята, без регистрация. Съдията им заповяда да не занимават повече съда с глупости.
После имаше опит за отвличане. В Австралия, ако се случи нещо с автомобила ви, просто отваряте капака и всеки спира, за да ви помогне – понякога се намирате доста далеко от най-близкия гараж или даже град, затова помагат на тези, които имат неприятности. И ето, че веднъж ми се случи банална неприятност с автомобила, спрях и излязох за помощ. Те действаха все едно, че не знаеха за този проблем и, когато се наведох под капака да погледна, бях зашеметен от удар в главата с чорап, пълен с пясък. Когато дойдох в съзнание, се оказа, че съм вързан и се намирам в багажника на автомобил, които се движи неизвестно накъде. Тъй като на младини се занимавах доста с йога и бях много гъвкав, успях да извадя ръцете си отпред и със зъби да развържа възлите. После си освободих глезените и бутнах седалката отпред с рамо, за да разбера мога ли да науча какво са намислили. Тези момчета не бяха професионалисти в отвличането, решиха да ме откарат на сто километра в пустинята и да ме оставят сам да се върна, без вода и храна. Ако бяха успели, не мисля, че някой до днес би намерил костите ми.
Те спряха, някъде на бензиностанция, за да купят храна и там аз можех да избягам, но реших да разбера кой е поръчал отвличането и защо. Когато те решиха да проверят багажника, аз го отворих с ритник. Идиотът, който отвори багажника, си вкара палеца във висулката, палецът за малко да бъде откъснат и в резултат беше напълно пречупен. Другият младеж беше толкова поразен, че успях да го неотрализирам и него. Черният ми пояс по джудо се оказа точно на място. После седнах с тях, за да изясня, какво що.
Оказа се, че началникът им заповядал да ме отвлекат, обещавайки им кралска награда в размер на 10 парчета на човек, за да ме накарат да прекратя производството. Закарах ги в най-близкия полицейски участък, където те предявиха иск срещу мен за нападение, а аз същия насрещен иск. Решиха, че от моя страна това е било самоотбрана, а на тях всичко им се е изплъзнало от ръцете.
Следващият опит беше палеж. Решиха да подпалят фабриката ми, която се намираше откъм ветровитата страна на промишлената зона. Недалеч беше пожарната, затова пожарникарите успяха да потушат пожара, преди огънят да стигне до моя склад с алкохол. След това се преместих в помещение от стомана и тухла.
После нападнаха мои представители, пребиха ги и ги закараха в болница. В края на краищата се запознах с издателя на „Austrian mining monthly” (Австралийския минен ежемесечник – забел.на прев.), списание за ползата от миннодобивната промишленост и този издател поиска да направи нещо екологично със собствени пари. Предложих да помогна на миннодобивната промишленост за възстановяването на старите местонаходища, които повече не се използваха, но трябваше да бъдат върнати към първоначалното им състояние след закриването. Предупредих го също, че може да си хвърли парите на вятъра, имайки предвид усилията на агробизнеса за отстраняване на конкуренцията. Той ме посъветва да не се безпокоя, понеже минното дело и агробизнеса прекрасно се разбират и те няма да започнат да си пречат. Те и не пречиха.
По това време Регистъра увеличи своите вноски и се постара да бъде приет закон, който изисква регистрация на моята продукция. Вноската нарасна от 20 австралийски долара на 200, а после до 2000, увеличавайки се на всеки две години. Накрая, през 1999г. те я надуха до 20 000 австралийски долара. Дойде моят край, защото при 30 продукта това се оформи в 600 000 австралийски долара на година. При оборот от 2.5 млн. не можехме да си го позволим и бяхме принудени да закрием бизнеса. През 2000г. напуснах Австралия, за да опитам щастието си някъде на друго място.

 

Изглежда, че човек със силен характер и добра идея винаги ще си пробие път. Вие бяхте до люлката на науката, която има огромен потенциал за цял свят. Благодаря за Вашия чудесен труд и за днешното общуване с нас.

 

Източник: Тук

 

Оригинална статия: Тук

 

 


Амбициозната задача да преведе тази забележителна книга на български език пое Цветана Коджабашева.

 

Цветана Коджабашева е класически хомеопат, посветена на хомеопатичното лечебно изкуство вече повече от 10 години.

Любовта й към познанието, книгите и есеистиката я подтиква към създаването на сайта Открито за хомеопатията, където публикува образователни статии и преводи на класическа хомеопатична Материя Медика.

През 2014 година извършва pro bono първият превод на български език на „Хроничните болести, тяхната особена природа и тяхното хомеопатично лечение” от Самуел Ханеман, и го предоставя на българската хомеопатична общественост.


По отношение на превода на „Хомеопатия за фермата и градината” от Вайкунтанат Дас Кавирадж, тя споделя:

 

„Всяка книга, четена в оригинал, разкрива пред мене още един свят – този на автора.

Светът на Кавирадж се оказа и познат, и неочакван.

Кавирадж е вплел в книгата си магията на индийски епос, езотеричния полъх на душите на растенията, философията на хомеопатичната медицина, както и невероятно обширни познания върху растителния свят – като се започне от условията за съществуване на растенията, мине се през систематиката и биологичната им класификация, особеностите на различните растителни видове, изискванията към почвите и още много подробности.

Към всичко това трябва да се добавят десетките болести по растенията, проучени и систематизирани в невероятното им разнообразие и произход; най-опасните вредители и техните естествени природни врагове, и не на последно място – дълбочинните хомеопатични познания на автора, благодарение на които всеки проблем намира своето решение.
„Хомеопатия за фермата и градината” е завършено ръководство за отглеждане на полезни растения, и от любителите, и от професионалистите.

Тя изисква от читателя не специални познания, а отворен ум и желание за живот в синхрон с природата.

Желая ви приятно четене.”

Списание "ХомеоХелп за теб"

За въпроси и поръчки:
Тел/факс: 058 838 236
Мобилен:  0886 325 905
Ел. поща:  Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.