Хомеопатия за практикуващи
Повече от сто години хомеопатията се явяваше предвестник и изражение на холистичната медицина чрез предписанията, които се извършваха върху тоталността, както от умствени, така и от физически симптоми. Освен това, хомеопатията може да направи най-фундаменталния принос към истинската психосоматика, тъй като на алопатичната медицина й липсват възможности за истински клиничен експеримент в тази насока. За целите на научното изследване е необходимо да посочим, че винаги, когато в един нормално функциониращ организъм бъдат провокирани умствени промени, те неизменно се последват от физически промени и обратно.  Очевидно, експериментите с животни не могат да бъдат показателни за това. Психическото и емоционално състояние на животните просто не може да бъде сравнявано с това на хората. Нито пък алопатията има някакъв надежден и сигурен метод да провокира при експерименти с човешки същества умствени промени, които да траят достатъчно кратко, че да не предизвикат истинско увреждане на здравето на изпитателя. Изискванията към такъв идеален експеримент бяха изпълнени от хомеопатичното доказване. По пътя на доказването, хомеопатията натрупа огромно количество надеждни експериментални данни, които, за да формират фундамента за новата революционна психосоматична наука, се нуждаеха само от осмисляне и сортиране. Без тези данни психосоматичната медицина бе обречена никога да не може да премине отвъд простите спекулации и предположения.

 

В настоящото изложение се прави опит от лабиринта от познати симптоми да се извлече основният модел от закономерно свързани физически, емоционални и умствени състояния, които едно лекарство демонстрира. Само по себе си това не е новост.

 

Опитният хомеопат знае, че описанието чрез изреждане на лекарствени симптоми във вид на портрет на една единствена личност представлява само идеалния основен модел, който рядко може да бъде открит със същата яснота при всеки един пациент. Този модел, все пак, е винаги динамично присъщ, пронизвайки като червена нишка всеки случай, който отговаря на на точно предписаното лекарство.

 

Симптомите, директно цитирани от Материя медика са изписани с големи букви.

 

Личността Lycopodium е описана, както следва: ХОРА С ОСТЪР ИНТЕЛЕКТ И НЕДОСТАТЪЧНА МУСКУЛНА СИЛА, СУХОВАТ ТЕМПЕРАМЕНТ И ТЪМЕН ЦВЯТ НА КОЖАТА. Това може да бъде ключово описание за неговото разбиране. Тук ние срещаме базисен функционален антагонизъм между умствените и жизнените функции. На физическо ниво превъзходството на умствения над виталния полюс води до СУХОТА: снижена активност на жлезите и лимфните органи и ТЪМЕН ЦВЯТ НА КОЖАТА като тази жлезна хипоактивност засяга черния дроб и надбъбрека; това води до снижаване на общия тонус: ОТСЛАБВАНЕ НА МУСКУЛНАТА СИЛА, ОБЩА СЛАБОСТ И ОТПАДНАЛОСТ, НЕДОСТИГ НА ЖИЗНЕНА ТОПЛИНА.

 

Съзнателната активност на интелекта и мозъка привидно понижава и подтиска чисто вегетативните и жизнени функции. Сънят е времето, през което на фона на липсващо съзнание жизнените сили възраждат цялото тяло. Ние знаем също (като друг пример), че умственото натоварване възпрепятства храносмилането. От друга страна, вегетативните (автономни - несъзнателни) функции като храносмилане, метаболизъм и възпроизводство, съсредоточени в долната част на организма и представляващи главни животоподдържащи дейности, понижават умствената и интелектуална активност. Латинската поговорка казва: Plenus venter non studet libenter (Сит търбух - за наука глух). Безспорно е, че доброто хапване ни прави сънливи.

 

Ритмичното люлеене на махалото между тези два полюса изглежда е от основно значение за функционирането на интелигентното живо същество. Постоянното преобладаване на единия от тях поражда тенденция към подтискане на другия. Хората от здравия мускулен или затлъстяващия тип са обикновено умствено по-слабо активни, отколкото тези от "мозъчния" тип, които са склонни да страдат от мускулна слабост и слабост на храносмилането и са с крехка жизненост. Пациентът Lycopodium представлява точен пример за "мозъчен" тип с присъщата му подтискаща виталността активност, пораждаща се в главата (мозъка) и насочена надолу към жизнените и репродуктивни центрове. Така ние откриваме, че Lycopodium е подходящ за СЛАБИ ДЕЦА С ДОБРЕ РАЗВИТА ГЛАВА, НО С ХИЛАВО, БОЛНАВО ТЯЛО; че общите симптоми са: ВЛОШАВАНЕ ПРИ СПУСКАНЕ НАДОЛУ; и че той предизвиква и лекува СЪСТОЯНИЯ НА ИЗТОЩЕНИЕ В ГОРНАТА ЧАСТ НА ТЯЛОТО С ЧАСТИЧНА ОТОЧНОСТ В ДОЛНИТЕ ЧАСТИ.

 

Като цяло, децата в началото притежават огромен запас от жизненост и възстановителни сили. Пропорционално на това тяхната интелектуална активност отначало е на ниско ниво. Обратно, старите хора показват противоположен баланс на проницателен интелект и пропорционално ниска жизнена мощ. Дисбалансът между интелект и жизнена сила, характерен за Lycopodium, засяга по-тежко децата и старите хора: НАЧАЛОТО И КРАЯ НА ЖИВОТА. Процесите на растеж и формиране у децата с ниска жизнена енергия, което спъва техния развит интелект, са по-силно затруднени от това неравновесие, отколкото у възрастните, чието тяло е вече завършено.

 

Така Lycopodium е най-полезен при ДЕЦА С ПРОНИЦАТЕЛЕН УМ И СИЛНО НЕРВНО НАПРЕЖЕНИЕ, КОИТО СА ФИЗИЧЕСКИ СЛАБИ и деца с ЛИМФАТИЧНА КОНСТИТУЦИЯ (потисната жлезна активност) и ОГРОМНА СКЛОННОСТ КЪМ ПРОСТУДИ. Обратно, старите хора се доближават до състояние - Lycopodium при условията на нормално развитие. Възрастният човек, нуждаещ се от Lycopodium, влиза в това състояние в по-напреднала възраст. Той изглежда ПРЕЖДЕВРЕМЕННО СЪСТАРЕН, с рано ПОСИВЯЛА КОСА, има ЗЕМЛИСТ, ТЪМЕН ЦВЯТ НА КОЖАТА, ДЪЛБОКО НАБРАЗДЕНО ЛИЦЕ и е по-вероятно да бъде СЛАБ, СУХОВАТ, ПЪЛЕН С ГАЗОВЕ.

 

Голяма част от по-нататъшната симптоматология може да бъде разбрана, ако се съобразим с условията, при които човекът от този базисен тип вероятно ще бъде принуден да се развива. Усещането за физическа слабост през ранните години на формиране води до чувство за малоценност и несигурност. Логично и нашата Материя медика включва симптома ЧУВСТВО ЗА НЕСИГУРНОСТ И ЛИПСА НА САМОУВЕРЕННОСТ сред психическите симптоми на Lycopodium. Съществува една постоянна тенденция да се компенсира тази слабост чрез поставяне на потенциала от сили под огромен стрес. Физически слабият, но интелектуално развит индивид, отслабва още повече, тъй като интелектуалните му стремления подчертават комплекса му за физическа малоценност. В края на краищата, въртейки се в този порочен кръг човекът се превръща в "книжен червей" или самовглъбен интроверт. Развивайки се в такава посока, типът Lycopodium вероятно ще се занимава с интелектуален труд (библиотекар, секретар и пр. ) при преобладаване на заседналия начин на живот и работа и минимум дейности на открито. Тъй като заседналият начин на живот снижава общата и особено порталната циркулация, той води до поява на добре познатите ни симптоми: лошо храносмилане поради чернодробни смущения и намален чревен мотилитет (газове, оригвания, колики от газове, запек, хемороди др. ). Опитите на природата да компенсира тези проблеми се изявяват чрез модалностите ПОДОБРЯВАНЕ ОТ ДВИЖЕНИЕ, КОПНЕЖ ЗА И ПОДОБРЯВАНЕ ОТ ЧИСТ ВЪЗДУХ, ОТВРАЩЕНИЕ КЪМ И ВЛОШАВАНЕ ОТ ТЕСНИ ДРЕХИ.

 

Известно диференциране може да се получи поради това, което можем да наречем априорни качества на личността. По-фините натури ще бъдат СВЕНЛИВИ, СТЕСНИТЕЛНИ и ПРЕДПАЗЛИВИ; те се оттеглят от тълпата и тихо се вглъбяват в работата си. Те прилежно се концентрират в своите умствени занимания. Те са МЕКИ и ОТСТЪПЧИВИ и често имат безспорни философски наклонности. По свой ненатрапчив начин те могат да се доберат до много високи достижения в духовната сфера. Ето, че външната слабост се превръща във вътрешна светлина и мощ. Други натури тип Lycopodium, притежаващи по-малко вътрешни ресурси, се уединяват и отбягват компанията на другите (ОТВРАЩЕНИЕ КЪМ КОМПАНИЯ), изпадайки в нарцистично самовглъбяване. Оформя се невротична личност: ТРЕВОЖНИ ОПАСЕНИЯ, СТРАХ ОТ ПРОВАЛ В СТРЕСОВА СИТУАЦИЯ, МЕЛАНХОЛИЧНА ДЕПРЕСИЯ, СВРЪХЧУВСТВИТЕЛНОСТ. Егоистични и себични, те са ЛЕСНО ОБИДЧИВИ, НЕТОЛЕРАНТНИ И СВАДЛИВИ, НЕСПОСОБНИ ДА ТЪРПЯТ ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ, ВИСОКОМЕРНИ И ДЕСПОТИЧНИ, С НАДМЕННО ПОВЕДЕНИЕ, НЕДОВЕРЧИВИ, АЛЧНИ, СКЪПЕРНИЦИ, ЗАВИСТЛИВИ, ЗЛОПАМЕТНИ, страдащи от ПОСЛЕДСТВИЯ ОТ ГНЯВ, РАЗДРАЗА И УНИЖЕНИЕ, които те изкусно откриват във всичко.

 

Един особен вид консерватизъм и бавност пропива всички отсенки на индивидуалността на Lycopodium. Това е предпазливостта на човек, който се е научил да се осланя не на физическата сила и импулсивност, а на бавното обмисляне и внимателния подробен оглед на детайлите. (ДОБРОСЪВЕСТЕН ДОРИ В ДРЕБОЛИИТЕ). Под измамната повърхност на тази бавност често тлее холеричен темперамент, проявяващ се във внезапни буйни изблици, по - подчертани, разбира се, у раздразнителния неврастеник, загубил самоконтрола си.

 

Психически и емоционално напрегнатият човек, лишен от опора, поради недостатъчната си жизненост, достига до изтощение и прострация. В Материя медика са включени: УМОРА ОТ КАКВОТО И ДА БИЛО ИНТЕЛЕКТУАЛНО УСИЛИЕ, НЕСПОСОБНОСТ ЗА УМСТВЕНА РАБОТА, ОТСЛАБВАНЕ НА ПАМЕТТА, ОБЪРКАНОСТ НА МИСЛИТЕ, ГРЕШКИ ПРИ ИЗГОВАРЯНЕ НА ДУМИ И СРИЧКИ, ОГЛУПЯВАНЕ И ЗАТЪПЯВАНЕ, ЗАПАДАЩИ МОЗЪЧНИ СПОСОБНОСТИ, ФИЗИЧЕСКА И УМСТВЕНА НЕМОЩ.

 

Това, което наричаме с общия термин "жизнена сила", има своите органични прояви във функциите на жлезите ни, най-вече черния дроб и ендокринната система. По такъв начин характерната СУХОТА и ниска виталност кореспондират с дисфункцията на горепосочените органи. Смутените чернодробни и храносмилателни функции, съчетани с характерната липса на физическа активност са причината за метеоризма, лошото храносмилане и запека, така характерни за картината на Lycopodium. Натрупването в резултат на това на метаболитни токсини се изявява като пикочнокиселинна диатеза и добре познати бъбречни и уринарни симптоми, завършвайки картината на "НЕЕЛИМИНАТИВНА ЛИТЕМИЯ". Снижената надбъбречна функция вероятно обяснява КОСОПАДА, ПЛЕШИВОСТТА, ТЪМНИЯ ЦВЯТ НА КОЖАТА и ЧУВСТВОТО НА ОТПАДНАЛОСТ и ИЗТОЩЕНИЕ. Адреналинът се смята зя симпатиков хормон. Снижаването на надбъбречната функция е свързано с относителна или абсолютна ваготония, която се изразява чрез тънкочревен спастицитет, бавен пулс и съдова хипотензия. Тази циркулаторна недостатъчност обяснява ЛИПСАТА НА ЖИЗНЕНА ТОПЛИНА и ВЛОШАВАНЕТО ОТ ТОПЪЛ ВЪЗДУХ и В ТОПЛА СТАЯ, като свежият въздух стимулира съдовия тонус (ПОДОБРЯВАНЕ НА ЧИСТ ВЪЗДУХ). По време на сън функцията на вагуса превалира и кръвното налягане пада. Като следствие Lycopodium се чувства ПО-ЗЛЕ СЛЕД СЪН, тъй като сънят влошава временно съдовия дисбаланс. Накрая, "изсушаването" на гонадите води до ИМПОТЕНТНОСТ и СТЕРИЛИТЕТ.

 

В по-напредналите стадии вече имаме човек, лишен от съпротивителни сили, изтощен, сух и повяхнал външен вид, състарен несъответно на действителната възраст: ТЕНДЕНЦИЯ КЪМ БАВНО ПРОГРЕСИРАЩИ БОЛЕСТИ, състояние на ОБЩА АТОНИЯ и НЕДОХРАНВАНЕ и тенденция към ЗЛОКАЧЕСТВЕНИ НОВООБРАЗУВАНИЯ и КАХЕКСИЯ.

 

Често Lycopodium е показан при туберкулозни състояния. Би било интересна задача да се проучи в каква степен склонността на даден индивид да свръхексплоатира своите умствени заложби, какъвто е случаят с Lycopodium, може да се разглежда като породена от предразположението към туберкулоза. Интуитивното схващане на този факт е изразено в интересната характеристика на туберкулозно болен във "Вълшебната планина" на Томас Ман.

 

Може би представлява интерес сравнението на ботаническите характеристики на растението с картината на човека, нуждаещ се от това лекарство.

 

Lycopodium е сух, с тънко стъбло мъх; той предпочита сухи гори и поляни, достига 3 1/2 фута дължина, но винаги пълзи боязливо по земята. Спорите, които се използват за приготвяне на лекарството, не могат да бъдат намокрени, тъй като отблъскват водата (затова те се използват във вид на суха пудра). Те са изключително твърди и горят с много ярък блясък, когато се възпламенят. Спорите покълват едва след 6 - 7 години. Самото растение достига зрялост и става способно за възпроизводство едва след 12 - 15 години.

 

По такъв начин жизнената сила на самата билка изразява тенденцията към сухота, бавност, твърдост със скрити огнени качества и огромна колебливост в растежа и възпроизводството.

 

Данните от лекарственото доказване и клиничния опит недвусмислено констатират връзката между някои изражения на индивидуалността и определена функционална, а и органична патология. Никакъв опит не може да бъде направен, от тази гледна точка, да се повдигне въпросът за някакво първенство на умственото или физическото състояние. Такъв въпрос би бил равносилен на стария проблем за кокошката и яйцето.