Хомеопатия за практикуващи
Кои, според теб, са най-интересните неща, които се случват в хомеопатията сега?

 

Аз мисля, че много неща се променят. Ако сравните хомеопатията от миналото с това, което правим днес, ще видите, че вече сме навлезли в нова ера за хомеопатията, макар да не съм съвсем сигурен, че осъзнаваме този факт.

 

Имам много основания да кажа това; един от елементарните примери е навлизането на компютрите и добрите компютърни програми. Не казвам, че доброто мислене на един хомеопат може да бъде заместено от компютъра, и дума да не става. Аз смятам, че компютърът е просто машина, инструмент. Но ако един дърводелец трябва да работи без отвертка, ще му бъде много по-трудно. Компютърът е като една добра пералня или един автомобил, нищо повече.

 

Моето впечатление е, че ‘Да', сега е по-наложително да се използва реперториум, да се използва материя медика, да се използват всички лекарства, които имаме на разположение, според това, какво умеем да правим. Преди да се появят реперториумите, хората са се ограничавали с това, което могат да запомнят от всичките различни материи медики. При наличието на реперториум разполагаме с повече варианти в стремежа си да се ориентираме по-добре във вселената на своя пациент. Компютърните програми наистина създадоха простор, защото вече не се налага да се ограничаваме с това, което сме в състояние да запомним. Сега можем да използваме паметта си за мислене, да бъдем по-креативни и действени. В миналото, ако им наложело да търсят нещо в десетте тома на ‘Енциклопедия' на Ален, отивала една седмица. Сега ние правим това за две секунди. Така че е много по-лесно да разшириш възможностите си за предписание.

 

От друга страна, очевидно представлява голям риск да повишаваме само количеството от данни, които използваме, вместо да повишим качеството на информацията. Това не е проблем само на хомеопатията, то е проблем и на културата ни като цяло в края на ХХ и началото на XXI век. Преди 50 години основният проблем в Европа беше доброто образование на хората. Сега проблемът е, че ние трябва да учим нашите деца, както и учениците си, да бъдат по-критични. Защото проблемът не е в прекалено малкото информация, а в прекалено изобилната информация. Така че въпросът е как да се върви напред през този океан от данни и как да се открие информацията, която наистина струва нещо.

 

Според мен е важно да скъсаме с идеята, че ако едно лекарство не работи, причината винаги е, че има друго лекарство, което не ни е известно. Това е делюзия; това е делюзията за Вавилонската кула - колкото повече знаеш, толкова повече можеш да направиш. Има средно положение между използването на 15 лекарства и използването на 15 000 лекарства. Така че според мен е важно да разширим кръгозора си, използвайки този отличен нов инструмент, с който се сдобихме и тези прекрасни идеи, които изплуват сега.

 

Но от друга страна, не по-малко важно е да работим върху качеството на тази информация.

 

Има много начини да правим това и един от тях е да събираме добри случаи. Ако сравним литературата си с алопатичната, ще видим огромни празноти, в наш минус. Ние имаме огромно количество книги, но много малко от тях са плод на опита на хомеопати, които са лекували хора. Аз наистина не разбирам откъде идва този порив да пишеш още и още книги, защото ако спреш, за да провериш коя от многото е наистина полезна, много малко от тях ще се окажат такива. Повечето са просто копия на копия на копията на други книги. Това, което според мен липсва, е богатият опит на нашите колеги - какво се случва в техните собствени практики, с техните собствени случаи, как те са успели да излекуват хора и да споделят опита си от това.

 

Трябва да изработим някакъв стандарт как да осмисляме и да оценяваме този материал, в противен случай ще живеем в джунгла. Странно е, че дори когато разполагаме с интернет и с компютри - ако сравним нашата работа с тази на нашите колеги от преди много години - аз мисля, че те са били много по-добри в обмяната на информация и материали. Погледнете Кларк и това, което е успял да направи със своя ‘Dictionary' и сравнете това със случващото се в наше време. Погледнато от тази гледна точка, постигнатото от нас никак не е много, ние можем да направим много повече с инструментите, с които разполагаме. Ето защо мисля, че е важно да се опитаме да създадем нещо като общност, иначе ще продължаваме да трупаме данни, но не и информация, не и качество.

 

Прекрасно е, например, че сега ние правим толкова много семинари и толкова много хора четат лекции, в сравнение с до преди няколко години, но без организация, която да се грижи за това, се получава хаос. Много добри училища и организации в Европа губят мощ, защото правят семинари всяка седмица, дори по два семинара седмично. Това раздвоява хората; ако няма ясна посока, скоро изобщо няма да има училища, които да провеждат добри семинари. Според мен, това е много важен аспект.

 

Моето усещане е, че се намираме в период на силна ферментация, но нещо трябва да се случи в близките години. Ние трябва да организираме нашето познание по-добре, не може да продължаваме така. Дори и с прекрасните нови доказвания, които бяха проведени и които са толкова интересни, направо изумителни. Но ние се нуждаем също и от клинични потвърждения, нуждаем се от добра клинична информация, защото и най-доброто доказване си е само доказване, докато не се натрупат излекувани случаи.

 

Важно е да открием добри начини да правим доказвания, следвайки идеите на Ханеман. Но трябва да разгледаме и модерните идеи как да се лекуват пациентите и как да се оценяват случаите. Аз не виждам със същия порив и със същата енергия да се събират случаи и да се върви към създаване на стратегия за организиране на този материал и за работа с него, така че да може да бъде използван за потвърждаване на нашите идеи. Ако не направим това, рискуваме да се окаже, че строим Вавилонската кула, вместо да трупаме полезен опит.

 

Аз знам, че ти си силно заинтересуван от клиничната информация и че я смяташ за по-важна от доказванията. Но когато виждам случаи, публикувани я списанията или представени на семинари, понякога аз имам своите съмнения относно предписанието. Чудя се дали пациентът в този случай е бил трайно излекуван. Клиничната информация също си има своите клопки. А понякога едно добро доказване, цялостно доказване има вътрешна логика, свързаност и последователност, а и яснота, която ти помага да предписваш с увереност върху тази картина. Твоята идея, че клиничната информация винаги е по-важна от доказването като основен източник на информация, много ме заинтригува.

 

Да, аз мисля, че не може да изключим едното или другото. Клиничната информация е следствие от доказването. Винаги стигаме до един и същ проблем. При анализа на случая различните школи и различните хомеопати избират различни начини на йерархизиране на симптомите. Защо дадени симптоми са по-важни от други? Защо ти смяташ този случай за излекуван, докато някой друг смята, че има леко подобрение. Защо ти мислиш, че има фантастична реакция, а аз - че нещата не вървят чак толкова добре?

 

Това е така, защото правим някакъв синтез на случая. Същото е и при доказването; по време на доказването се прави просто списък на симптоми, няма ясна идея за лекарството. Един списък на нещо не струва кой знае колко, докато не разбереш какво означава. Моята идея е, че преди всичко е важно да извлечем по-смислена и логично свързана информация от доказванията, а много често такава липсва.

 

Вторият момент е, че доказванията не са единственият начин за получаване на информация за субстанциите. Аз приемам, че те са най-добрият източник на информация от хомеопатична гледна точка. Но взаимоотношенията между човешките същества и тези субстанции много често съществуват описани в най-различни области на познанието. Затова е важно да се събира повече инромация от фармакологичните и токсикологичните източници или от традиционното използване на субстанцията и дори от нашите делюзии, нашите човешки проекции - които в психоанализата се наричат архетипове - на конкретната субстанция. Всички тези източници са не по-малко важни от доказването.

 

Така че - повтарям - доказването е абсолютно важно за получаването на симптомите, върху които ще основаваме използването на тази субстанция като хомеопатично лекарство. Но ако искаме потвърждение за този обект на доказване, всички останали източници на информация са също толкова важни. Защото ако съществува логическа връзка между определени симптоми, която ни позволява да направим синтез, който не е просто списък от симптоми, а представлява една по-широка идея за субстанцията и ако може да открием тази логическа връзка в различни области на познанието и в човешките същества, тогава ще получим много по-добро разбиране за евентуалното значение на тази субстанция.

 

Ето защо аз настоявам на факта, че трябва да учим нашите студенти да търсят информация за лекарствата, които ползваме. Проблемът е, че не е възможно да разполагаме с еднакво количество информация за всички субстанции. Няма книга, която ни дава това наготово, това е процес, който в момента тече. Но ако започнем да събираме информация по този начин, това би било много важно за хомеопатията. И очевидно, ние се нуждаем също и от клинично потвърждение. Докато имаме само добри идеи, но нямаме излекувани случаи - повтарям - доказването е прекрасно нещо, но си е просто доказване. Освен него, ние трябва и да лекуваме хората.

 

Затова ли определяш толкова ясни критерии кой случай да смятаме за излекуван?

 

Да. Имам предвид, че в книгите си и на моите семинари аз представям само случаи, при които съм прилагал едно и също лекарство достатъчно дълго време. Очевидно, може да има вариации в зависимост от това дали пациентът има диария, или множествена склероза. Това е продължително наблюдение, но съобразно патологията, аз по принцип не представям случай, ако нямам поне 2 години наблюдение, дори и ако става дума за т. нар остра болест. И обикновено това, което правя, е да използвам едно и също лекарство във всеки случай, когато се налага да давам лекарство. Имам предвид, че в един хроничен случай - т. нар. хроничен случай - о смятам, че съм дал конституционално лекарство и пациентът има остра реакция, ако ще това да е и някаква контузия, аз не давам Arnica. Или ако дам Arnica, много скоро след това тя бива последвана от конституционалното лекарство. Но в 90% от случаите аз се надявам и се моля пациентът ми да хване грип, обикновена простуда, изгаряне или нещо друго. Защото в такъв случай, според личния ми опит, ако си много близо до т. нар. конституционално лекарство, когато повториш това лекарство, реакцията е много по-добра, отколкото ако дадеш остро или подобно лекарство, вместо симилимума.

 

И мисля, че ако това стане, то представлява много добро потвърждение, че лекарството е правилно. И когато имам добър случай на това лекарство и мога да го съпоставя с други добри случаи на същото лекарство, информацията от този род е хиляда пъти по-ценна от която и да било материя медика. Защото всеки пациент Belladonna знае какво представлява страданието на Belladonna, той може да ви го опише много по-точно и ясно, в сравнение с вашата делюзия или с делюзията на който и да било гуру на хомеопатията.

 

Но със сигурност, ако на пациента е бил даден неговият симилимум, неговата специфична чувствителност бива удовлетворена и компенсирана и неговото страдание вече не е страданието на Belladonna, а някакво друго?

 

В хомеопатията ‘подобно' не означава ‘същото', тя не е изопатия. Винаги има нещо, което подобно, което стимулира процеса, а ‘симилимум' означава ‘възможно най-подобното'. Очевидно, според мен добро предписание е предписанието, което се намира най-близо до върха на камбановидната крива, но това не се случва много често. Това, за което реално може да се мисли, е определен кръг от лекарства, които изглеждат перспективни в конкретния случай. Аз не мисля, че симилимумът е само едно лекарство и никое друго не може да доведе до излекуване. Въпросът се състои в това да разберем какъв тип взаимоотношение може да съществува между тази група от лекарства, които могат да помогнат на този пациент да се избави от здравословния си проблем.

 

Ако имаш случай на Belladonna, който е бил лекуван 2 години с остри предписания, с Belladonna по всякакви поводи - на какво може да те научи този случай за Belladonna след 2 години?

 

О, аз мисля, че този пациент първо е дошъл при теб да разкрие причината за идването си, казал е какво иска от теб, какво е страданието му. Ако дадеш на пациент Belladonna друго лекарство, което не действа, реакцията на пациента явно няма да бъде толкова добра. Пациентът, който ти демонстрира някакво подобие, някаква чувствителност към определено лекарство, е пациент, който познава това състояние, който е наясно с начина си на мислене, с начина си на съществуване, с тялото си и точно това означава начина на страдание на този кръг лекарства.

 

Ясно е, че един случай не е достатъчен, но ако можеш да събереш повече случаи и съумееш да откриеш общото между тях, да разбереш какъв тип стратегии използва организмът за преодоляване на тази болест, тогава според мен ще откриеш нещо много важно.

 

Всичко това се отнася за първата консултация - след като пациентът започне да се подобрява тази информация все още ли е надеждна?

 

Това зависи от много неща. Зависи от лекарството, защото има пациенти, които са чувствителни към лекарството, но не се отварят пред теб в началото на лечението, а едва 2 години по-късно. А има и пациенти, при които е точно обратното - те са много отворени при първата ви среща и тогава ситуацията е съвсем различна. Това зависи от тежестта на болестта на този човек. Явно, един случай, при който уврежданията не са толкова тежки, има различна реакция и ако лекарството е правилно, този пациент ще излезе бързо от даденото състояние. Ако, обаче, има дълга история, хронична история и ти постигаш само палиация, аз мисля, че пациентът ще ти казва всеки път, че реагира на лекарството, защо, например, е получил релапс и изобщо какво се случва.

 

Да речем, че това е един хубав случай на Belladonna и да предположим, че лекуваме много тежка болест, нещо, което не е лесно за лекуване - цироза, тежка туберкулоза, рак или нещо такова. Ти знаеш, че ако изобщо е възможно да помогнеш на този пациент, това ще изисква много време. И през този период от време релапсите не са нещо необичайно. Защо, например, този пациент декомпенсира? Защо е бил ОК до определен момент, а след това се налага да повтаряш лекарството? Какво става? Нещото, което най-лесно декомпенсира у даден пациент, у дадено лекарство, е типично за стратегията на лекарството.

 

А случва ли ти се случай на Belladonna да премине в друго лекарство след 2 години?

 

 

Отговорът на Масимо на този въпрос и продължението на този изключително интересен разговор - очаквайте скоро.

Скъпи приятели,

HomeoHelpHolisticSchool е единственото холистично училище в България, което предлага обучение по различни холистични методи за диагностика и лечение.

Обученията по класическа хомеопатия, Бах терапия и астрология за терапевти са изцяло онлайн, защото тази форма ги прави достъпни за най-активните българи – хора, интензивно ангажирани професионално и семейно. Ние знаем, че това са хора с високи изисквания към себе си, хора, които никога не си позволяват да тъпчат на място и да допускат застой, както в професионалното си развитие, така и като родители.

 

Обученията по SESTи Перцептивна остеопатия се провеждат изцяло присъствено, за да могат участниците да усвоят максимално добре практическите умения за работа.

Научете повече за курсовете ни по Хомеопатия, SEST, Перцептивна остеопатия, Традиционна китайска медицина, Бах терапия, астрология за терапевти.

 

Научете повече за курсовете ни по Хомеопатия, SEST, Перцептивна остеопатия, Традиционна китайска медицина, Бах терапия, астрология за терапевто.