Американският институт по хомеопатия определя лекаря-хомеопат като "човек, който добавя към знанията си по медицина специфичното познание за хомеопатичната терапия и лекува по Закона за Подобието. Хомеопатията принадлежи към великото изкуство за лекуване по традиция, по наследство и по право."
Хомеопатията е лечебна система, която се основава на Закона за Подобието, формулиран с израза "Similia Similibus Curentur" - Подобното се лекува с подобно. Когато пациентът прояви група симптоми, подобни на тези, които определено лекарство може да предизвика у здрав човек, това лекарство е хомеопатично показано и ако бъде предписано в правилната доза, то ще облекчи състоянието или ще го излекува.
Физиологичният ефект на каломела е да предизика диария, чести кървави, слузни изхождания, повишено отделяне на жлъчка и слюнка. Когато тези симптоми бъдат причинени от нещо друго, различно от каломел (Mercurius dulcis), много малки дози от това лекарство ще излекуват болния.
Друг пример. Belladonna е хомеопатично показана, когато пациентът е с разширени зеници, силно кръвонапълване на главата, пулсиращо главоболие, висока температура със зачервена, гореща кожа, психична възбуда, сухота на устата и гърлото, мускулни потрепвания (симптоми като тези често пъти се срещат при скарлатина). Всеки лекар би разпознал в тези симптоми добре известните токсични ефекти на Belladonna.
Има множество ярки примери за това двойнствено действие на медикаментите в обикновената медицинска практика, но наблюдателният студент ще забележи, докато чете лекциите от този курс, че Законът за Подобието е приложим при всички субстанции, притежаващи лекарствени свойства.
Основател на хомеопатията или "Новата школа" в медицината е Самуел Ханеман. Той не е първият откривател на Закона за Подобието, но е първият, който открил начина за практическо приложение на този закон в лечебното изкуство. Той събрал и превел трудове от всички епохи и натрупал маса доказателства, че и други преди него, включително Хипократ и Парацелз, са били наясно с този закон.
Ханеман бил прочут учен и химик и един от водещите лекари за времето си. Той се дипломирал в най-добрите медицински университети и преминал специално обучение под ръководството на лекаря на австрийския император Фрайхер фон Кворен. Славел се като отличен преводач. Той имал успешна практика в няколко от най-големите и развити германски градове, където се ползвал с изключително висока репутация.
Ханеман бил мислител. Той схванал, че за да бъде успешно, практикуването на медицина трябва да се основава на закон. Дотогава нямало точни правила, по които да се предписват лекарства за болните. В медицината царял хаос. Всеки лекар предписвал според собствените си идеи или тези на някое "светило" в професията.
Накрая Ханеман се обезкуражил. Ден след ден съмненията му се увеличавали. Той си казал "Не съм аз този, който греши - медицинското изкуство е това, което греши. Аз знам, че мога да лекувам толкова добре, колкото и най-добрите лекари, но след като съм убеден, че пациентът ще бъде по-добре, ако не взема лекарства - Господ да ми е на помощ! Няма да практикувам повече!"
Накрая той, отвратен, се отказал от лекарската си практика и се заел с преводи на медицински и научни книги, за да издържа семейството си. Когато превеждал една глава от "Материя медика" на Кулен от английски на немски, му се сторило, че обяснението, което авторът дал на действието на хининовата кора, е измислено и ирационално. Така че той решил по свой начин да открие modus operandi на лекарството и го опитал върху себе си. Така открил, че то предизвиква симптоми на малария, за чието лечение се препоръчвало и използвало.
От този момент нататък Ханеман насочил проучванията си в нова посока. Той направил това, което никой друг преди него не бил правил. Той изучавал лекарствата систематично, тестирайки ги върху здрави хора. След многобройни експерименти върху себе си и върху други хора, той накрая доказал, че Законът за подобието е основният закон на излекуването. (Виж историческата бележка).
Едно по едно лекарствата, които тогава са се използвали масово, били "доказани" от този неуморим работник и неговите сътрудници. За медицината Ханеман е това, което за електричеството е Едисън. Той имал прозрение, а и солидни научни познания. Той тръгнал извън утъпканите пътища да търси нови лекарства и открил, че всяко вещество, което изследвал, било способно да предизвиква специфична и типична за него картина от симптоми, когато бъде дадено на здрав индивид. А когато бъде назначено на болен човек, който проявява същите симптоми, то действа лечебно.
Страница 2
В началото на кариерата си Ханеман се оплаквал от неадеждността на фармацевтичните препарати, които, според него, никой съвестен лекар не би трябвало да предписва. И в своите публикации в медицинската периодика, които винаги били интересни за четене, той често се обявявал за прилагането на прости мероприятия и на едно единствено лекарство при лекуването на болестта. Той бил първият, който застъпил тезата, че точно и ясно предписание може да се направи само чрез даването на едно вещество в даден момент и проследяване на неговия ефект. Той заклеймил като ненаучни обичайните смеси, които по негово време съдържали по 20 и повече лекарствени съставки, основавайки възгледите си върху опита.
Ханеман продължил по-нататък и открил, че много малка доза от лекарството, предписано съгласно Закона за Подобието, предизвиква по-добри клинични резултати от големите дози. Всъщност, той открил, че големите дози влошават болестта, когато се предпишат според Закона за Подобието. Продължителните му експерименти в тази посока го отвели до метода на потенцирането.
Това, накратко, е историята за произхода на метода за предписване на минимални дози от лекарствата, съгласно Закона за Подобието, при което водещи са признаците и симптомите на болния индивид и тяхното съответствие със знаците и симптомите, получени при експериментирането на лекарствата върху здрави хора.
Тези експериментални или клинични наблюдения върху ефекта на лекарствата, наречени от Ханеман "доказвания", били извършвани под строг контрол и по много старателен и педантичен начин. Това било въвеждането в света на медицината на "живия експеримент", което послало пътя към съвременните методи за тестиране и стандартизиране на лекарствата.
Измежду най-изтъкнатите ранни професионални достижения на Ханеман ние сме длъжни да споменем поне едно. По време на големия мор в Лайпциг, когато 10 от всеки хиляда жители умирали от чума "като мухи" и когато всеки новозаболял бил изпращан в "къщата на мъртвите", Ханеман със своите хомеопатични предписания спасил 183 пациенти (повечето от които били смятани за "пътници").
Ханеман не работел сам, нито пък откритията му ставали случайно. Той имал за сътрудници много лекари, които, подобно на самия него, копнеели да открият Истината и които се надявали да променят безплодните и до голяма степен плод на налучкване медицински методи, които властвали по онова време.
Ханеман и неговите последователи били известни лекари с много успешни практики и, както би могло да се очаква, завистливите и несправедливи критики срещу тях не били рядко явление. Традиционната медицина тогава, както и сега, била нетолерантна към новите идеи и благополучието на хората оставало на заден план за сметка на медицинската политика.
През дългия си и активен живот (той доживял до 81 години) той продължавал да изучава, развива и практикува лечебното изкуство според Закона за Подобието.
Верните и предани ученици на Ханеман продължили неговите търсения. Лекарствата били доказани върху хиляди изпитатели и много нови книги били добавени към трудовете на основателя.
Във Франция, Италия, Испания, Англия и Съединените щати пристигнали лекари-хомеопати, всеки от които бил и апостол, и учител. По-късно и в Бразилия, Колумбия, Аржентина и други южноамерикански държави таза "Нова школа" намерила своята почва за развитие, както и в Мексико и Централна Америка, в Египет и другите цивилизовани африкански страни, в Австралия и Азия, в Индия, където днес хомеопатията има милиони поддръжници. С напредването на цивилизацията и все по-широкото обучение хомеопатичната медицина се развива все по-бързо.В наши дни се очерта безпрецедентна необходимост от лекари, обучени в хомеопатичното предписание. Въпреки че завършващите хомеопатични медицински колежи удвояват броя си всяка година, все още не са удовлетворени и 10% от нуждите от хомеопати. Всеки може да си отговори на въпроса "Защо?", както му е угодно.
На фундаменталното убеждение на хората, че при болест лекарствата трябва се приемат вътрешно, трудно може някой да се противопостави с разумни аргументи; че те винаги са готови и търсят по-безвредни, по-приятни, по-ясни и ефективни лечебни методи, също е вярно.
Хомеопатичното предписание не влиза в конфликт с хирургията, физикалната терапия, мануалната терапия, сугестията и други медикаментозни видове лечение. Но хомеопатичното предписване на правилно приготвени и отговарящи на стандартите лекарства няма конкуренция в областта на вътрешната медицина.
Вие лесно можете да прозрете raison d'etre на хомеопатията и да разберете как тя може да бъде възприета от всеки лекар, достатъчно буден за своите отговорности и възможности.
С напредването си този курс ще разбули една по-всеобхватна концепция за болестта и справянето с нея и ще ви помогне да станете по-изкусни в избраната от вас професия.
Историческа бележка
Трябва да отдадем дължимото на гения на Ханеман, комуто тогава не е било известно, че хомеопатичната връзка между болестта и ефекта на лекарството е била преподавана и практикувана от Хипократ и Парацелз. За това той бил осведомен от Тринкс през 1825. (Виж "Живот и писма на Ханеман" от Хеел)