Харви Фарингтън

Действието на хомеопатичното лекарство се базира на "Закона за Подобието". Информацията за какво се предписва всяко отделно лекарство с добива чрез експериментално приемане на малки дози от здрави хора от двата пола и от всякакви възрасти, които технически се нарича "изпитатели". Към нея се добавят данни от клиничния опит за симптоми и състояния, които се повлияват от лекарството, но не са се проявили при доказванията.

Хиляди са лекарите и научните изследователи, които са работили съвестно в тази област в продължение на почти век и половина. Техните открития съставят хомеопатичната материя медика, която днес обхваща повече от хиляда лекарства, произхождащи от трите царства в природата, включително и такива, които не са направени от субстанции, представляващи широко известни медикаменти, а от такива, които са смятани за неактивни по своето естество, когато са в неразреден вид. Много от тези лекарства са доказани толкова задълбочено, както експериментално, така и клинично, че терапевтичният им обсег изглежда изцяло установен. Технически, те са познати като "полихрести" и са лекарствата, от които най-често се нуждаем в ежедневната си практика.

По-новите лекарства и тези, чиито картини са все още частично разкрити, са полезни в по-необичайни случаи, при които са налице симптоми, изискващи тяхното назначаване. Целта на този Курс по Хомеопатия е да запознае студента с практическите аспекти на познанията за най-важните лекарства, с техните индивидуални характеристики и накрая с тяхното приложение в лечението на болестта.

Това познание може да бъде разширено чрез индивидуално обучение и практика и с четене на учебници, които ще бъдат препоръчани по-късно в Курса.

Имената на някои лекарства може да бъдат непознати за вас. Това се дължи на факта, че много от първоначалните доказвания са правени преди сто години, когато съвременната номенклатура не е съществувала. В хомеопатичните учебници и литература тези стари термини до голяма степен са се запазили. Например, натриевият хлорид се нарича "Natrum muriaticum", калиевият карбонат - "Kali Carbonicum" и т. н. Но в заглавието на всяка лекция ще бъде посочвано научното название, под което е познато всяко лекарство, неговите синоними, ако има такива и общоприетите названия. Това ще предотврати недоразуменията у част от студентите, които не са преминавали предварително обучение в хомеопатичен колеж.

Първият параграф на всяка лекция съдържа общоприетото название, обитавания район, използваната част и др. и е по-скоро за обща информация, която да подпомогне студента в запознаването му с лекарството, което е обект на съответната лекция.

Физиологичното действие, описано накратко във втория параграф, съдържа общи сведения и може да бъде открито в учебниците по материя медика.

Изучаването на лекарството от хомеопатична гледна точка започва с "Общи характеристики", в които схематично е предадено най-същественото за лекарството, което дава ключа към по-нататъшното изучаване, при което се добавят по-специфичните индикации, които оформят цялостната концепция за неговата специфика и обсега на действието му. Студентът, който усвои този важен трети параграф, намалява риска да си създаде вредния навик за предписване главно на база на диагнозата или името на болестта или да прибегне към ненаучната практика лекарството да се избира според един или два подчертани симптома, при което се пренебрегват толкова важните общи характеристики. Различните шрифтове в третия параграф са използвани за подчертаване на относителната важност на симптомите на съответното лекарство не само в цялостната картина на самото лекарство, а и в сравнение със същите симптоми, проявявани при другите лекарства. Така "Безпокойство", което е толкова характерно за ACONITE, ARSENICUM и RHUS TOX., е изписано в най-висока степен или с главни букви. Същият симптом е не толкова характерен или не толкова важен при лекарства като Chamomilla, Ignatia и Nux, при които той е даден във втора степен и затова те са изписани с курсив; при Arnica, Aloe, Bryonia този симптом се проявява в най-ниска степен и затова те се изписват с обикновен шрифт.

Действието на хомеопатичното лекарство се базира на "Закона за Подобието". Информацията за какво се предписва всяко отделно лекарство с добива чрез експериментално приемане на малки дози от здрави хора от двата пола и от всякакви възрасти, които технически се нарича "изпитатели". Към нея се добавят данни от клиничния опит за симптоми и състояния, които се повлияват от лекарството, но не са се проявили при доказванията.

Хиляди са лекарите и научните изследователи, които са работили съвестно в тази област в продължение на почти век и половина. Техните открития съставят хомеопатичната материя медика, която днес обхваща повече от хиляда лекарства, произхождащи от трите царства в природата, включително и такива, които не са направени от субстанции, представляващи широко известни медикаменти, а от такива, които са смятани за неактивни по своето естество, когато са в неразреден вид. Много от тези лекарства са доказани толкова задълбочено, както експериментално, така и клинично, че терапевтичният им обсег изглежда изцяло установен. Технически, те са познати като "полихрести" и са лекарствата, от които най-често се нуждаем в ежедневната си практика.

По-новите лекарства и тези, чиито картини са все още частично разкрити, са полезни в по-необичайни случаи, при които са налице симптоми, изискващи тяхното назначаване. Целта на този Курс по Хомеопатия е да запознае студента с практическите аспекти на познанията за най-важните лекарства, с техните индивидуални характеристики и накрая с тяхното приложение в лечението на болестта.

Това познание може да бъде разширено чрез индивидуално обучение и практика и с четене на учебници, които ще бъдат препоръчани по-късно в Курса.

Имената на някои лекарства може да бъдат непознати за вас. Това се дължи на факта, че много от първоначалните доказвания са правени преди сто години, когато съвременната номенклатура не е съществувала. В хомеопатичните учебници и литература тези стари термини до голяма степен са се запазили. Например, натриевият хлорид се нарича "Natrum muriaticum", калиевият карбонат - "Kali Carbonicum" и т. н. Но в заглавието на всяка лекция ще бъде посочвано научното название, под което е познато всяко лекарство, неговите синоними, ако има такива и общоприетите названия. Това ще предотврати недоразуменията у част от студентите, които не са преминавали предварително обучение в хомеопатичен колеж.

Първият параграф на всяка лекция съдържа общоприетото название, обитавания район, използваната част и др. и е по-скоро за обща информация, която да подпомогне студента в запознаването му с лекарството, което е обект на съответната лекция.

Физиологичното действие, описано накратко във втория параграф, съдържа общи сведения и може да бъде открито в учебниците по материя медика.

Изучаването на лекарството от хомеопатична гледна точка започва с "Общи характеристики", в които схематично е предадено най-същественото за лекарството, което дава ключа към по-нататъшното изучаване, при което се добавят по-специфичните индикации, които оформят цялостната концепция за неговата специфика и обсега на действието му. Студентът, който усвои този важен трети параграф, намалява риска да си създаде вредния навик за предписване главно на база на диагнозата или името на болестта или да прибегне към ненаучната практика лекарството да се избира според един или два подчертани симптома, при което се пренебрегват толкова важните общи характеристики. Различните шрифтове в третия параграф са използвани за подчертаване на относителната важност на симптомите на съответното лекарство не само в цялостната картина на самото лекарство, а и в сравнение със същите симптоми, проявявани при другите лекарства. Така "Безпокойство", което е толкова характерно за ACONITE, ARSENICUM и RHUS TOX., е изписано в най-висока степен или с главни букви. Същият симптом е не толкова характерен или не толкова важен при лекарства като Chamomilla, Ignatia и Nux, при които той е даден във втора степен и затова те са изписани с курсив; при Arnica, Aloe, Bryonia този симптом се проявява в най-ниска степен и затова те се изписват с обикновен шрифт.

Страница 2

Лекции 6, 7 и 8 ще бъдат посветени на Aconite, Belladonna и Ferrum phosphoricum - трите главни лекарства за треска.

 

ACONITE NAPELLUS

Общоприето название: Аконит; Монашеска качулка; Вълче проклятие. Род: Ranunculaceae - семейство, което се характеризира с мощните си и наркотични свойства. Район на обитаване: Влажни пасбища и запустели места в планинските райони на централна и южна Европа, Русия, Скандинавия и централна Азия. Използвана част: Тинктура от цялото растение, с изключение на корена, откъснато в началото на растежа. Алкалоид: Аконитин.

ФИЗИОЛОГИЧНО ДЕЙСТВИЕ

Антипиретично, диафоретично и диуретично. Прието вътрешно, то предизвиква гъделичкане и изтръпване на устните и устата и повишена секреция от слюнчните жлези. По-големите дози предизвикват чувство за стягане около телесните отвърстия с болка в епигастриума, гадене и повръщане. Сърдечната дейност отначало се забавя, но по-късно се ускорява и отслабва. Артериолите се контрахират. Дихателният център се потиска от високите дози, в резултата от което дишането се забавя и става повърхностно. Aconite предизвиква тревожно изражение на лицето, кожата е студена, бледа и изпотена. Смъртта при отравянето с Aconite се дължи на парализа на дихателния център от директното действие на отровата, въпреки че за това може да допринесе и анемията на медулата, дължаща се на намалената циркулация на кръв в контрахираните артериоли.

ОБЩИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

Краткотрайно, но бурно действие. Пълнокръвна, крепка конституция. Болести, предизвикани от бурни причинители: СУХИ, СТУДЕНИ ВЕТРОВЕ; ГНЯВ; ШОК; Преохлаждане след изпотяване; СТРАХ; ТРЕВОГА; МЪЧИТЕЛНО БЕЗПОКОЙСТВО; ЧУВСТВИТЕЛНОСТ КЪМ БОЛКА; РАЗДРАЗНИТЕЛНОСТ; делириум; КОНГЕСТИЯ; ВЪЗПАЛЕНИЕ без супурация. ВИСОКА ТЕМПЕРАТУРА с неутолима жажда. Усещания: Изтръпване, МРАВУЧКАНЕ, ГЪДЕЛИЧКАНЕ, боцкане; уголемяване на засегнатите части, горещина в тях, обща студенина. Болки: Щракащи, режещи, пробождащи, парещи. Кръвоизлив с ярко червена, артериална кръв. Парализа.

Влошаване: Вечер и НОЩЕМ. БУРНИ ЕМОЦИИ; топла стая, топли обвивки; ПРЕОХЛАЖДАНЕ; от пиене на студена вода; ИЗПРАВЯНЕ В ЛЕГЛОТО; ШУМ; докосване; светлина; раздрусване; стъпване; когато лежи на засегнатата страна; при прорязване на зъбките.

Подобряване: На открито; топлина; покой; топло изпотяване.

Страхът е доминиращата характеристика на Aconite. Страх, който съпровожда както тривиални, така и тежки страдания. Страх изобщо без никакви оплаквания - безпричинен страх, съпроводен от мъчително безпокойство и мятане насам-натам. Преобладава страхът от смъртта, но може да има и страх от тъмно; страх, че ще бъде прегазен от автомобил на улицата; от тълпа или неясни опасения от надвиснало зло; страх, който стига почти до обсебеност. Пациентът може дори да предрече, че ще умре. Този страх е свързан с тревога, в повечето случаи крайно интензивна, която личи във всяка черта и във всяко действие на пациента. Върху зачервеното лице личи мъка, цялото тяло е в непрекъснато, припряно движение. Добавете към това напълнения, подскачащ пулс, забързаната сърдечна дейност, бесния делириум и високата температура и ще получите основните индикации за това лекарство - тези, които специално трябва да се имат предвид, когато се прави това предписание. Когато тази картина бъде разбрана и здраво фиксирана в ума, тя дава ключа към прилагането на Aconite, независимо от диагнозата. Това са характеристиките на типичния, пълноценно развит случай.

Всяко лекарство има своето темпо или време, което му е необходимо, за да прояви ефектите си у изпитателя, както и характерна продължителност на тези ефекти. В този смисъл ние имаме два класа лекарства - краткотрайно и продължително действащи. Aconite спада към първия клас. Темпът на неговото действие е бърз, продължителността на действието му е твърде кратка, за да се предизвикат тъканни промени, но като правило имаме картина на бурност и интензивност. По тази причина от него се нуждаем при заболявания у плеторични, пълнокръвни здравеняци, които реагират рязко и енергично на болестотворните фактори, които изброих по-горе. С други думи, такива, които се разболяват внезапно, които са обект на внезапни и остри конгестии, с внезапно покачване на температурата, изгаряща жажда и винаги с менталната картина на страх, която описахме.

Страница 3

Когато са болни, тези пациенти развиват стеничен тип треска, която представлява реакция на силно сърце и чувствителна, но енергична нервна система към някакво дълбоко влияние. По тази причина, заболяванията, при които е полезен Aconite почти неизменно са резултат от излагане на силен сух студ, на пронизващ вятър при нулеви температури, простудяване след изпотяване в горещо време, някакви бурни емоции като уплаха или гняв, някаква остра инфекция, зашеметяващ удар върху главата или шок след хирургична операция.

Излагането на сух, студен вятър предизвиква хрема, круп, главоболие, плеврит, пневмония, ставен ревматизъм и др. Уплахата предизвиква световъртеж, сковаване, позиви за дефекация или действителна диария, маточни кръвоизливи и дори спонтанен аборт.

Трябва да се помни, че при това лекарство има само обикновено възпаление и конгестия, макар че те винаги са остри и болезнени. Веднага щом започне супурация, Aconite престава да бъде показан. Никое лекарство не може да се сравни с него при инфекциозни болести като морбили, артрит, пневмония или cholera infantum, когато началото е рязко и много интензивно и са налице горепосочените основни симптоми. При септицемия, тиф и определено астенични състояния Aconite няма място и трябва да се прибегне към лекарства, които ще бъдат разгледани по-нататък в курса.

Усещанията за изтръпване, лазене, гъделичкане като общи характеристики могат да бъдат открити във всяка част на тялото, но най-вече в устните, езика, върховете на пръстите, ръцете, горните крайници; в левия горен крайник при сърдечна хипертрофия; в лумбалната област на гърба или долната част на гръбнака; в крайника, засегнат от остър ревматизъм; в парализирана част.

Наред с чувството за горещина и огромната чувствителност, често пъти е налице усещане за уголемяване на страдащата част, очевидно дължащо се на интензивната конгестия. При главоболие главата се усеща пълна и голяма; горещото, зачервено лице се чувства подуто, макар че всъщност не е; ускорено биещото сърце e твърде голямо за гръдната клетка.

Общото усещане за горещина е естествено при хиперпирексията, която характеризира случая Aconite. Но то е особено подчертано в засегнатата област, в частта, която е главен обект на атаката - в напрегнатата, зачервена, подута става, чувствителна и субективно гореща; възпаленото гърло, сърцето, гръдният кош при пневмония или обща горещина на кожата със сухота. Може да се наблюдава и обратното. Студенина в различни части; на ръцете и краката; на езика, като че ли към него духа студен въздух. Усещане, като че ли в кръвоносните съдове тече ледена вода, докато измерената температура е от 103 до 106 или като че ли върху кожата има поставен лед.

Типичните болки са остри, жестоки, режещи, разкъсващи или парещи като огън и са толкова жестоки, че довеждат страдащия до умопомрачение.

При тази интензивна артериална възбуда и конгестия, лесно можем да си обясним подчертаната тенденция към кръвоизливи. Кръвта при тях е ярко червена, гореща, чисто артериална. Епистаксис, появяващ се внезапно, със страх; хрема с кървав секрет от носа; бронхит или пневмония с експекторация на чиста артериална кръв; цистит и кръв в урината; дефекация с изхождане на чиста кръв; маточен кръвоизлив.

Aconite понякога е лекарство за парализи, но това са функционални парализи, предизвикани от сух, студен вятър, уплаха или някоя друга от гореспоменатите причини. Те се съпровождат от студенина, изтръпване и гъделичкане в засегнатите крайници. Ако такива съпътстващи симптоми липсват, Aconite рядко е полезен при парализа.

Всяко добре доказано лекарство има своето време на влошаване и облекчаване, при някои с точност до час. От хомеопатична гледна точка това е много важна част от тяхната картина. Общото влошаване при Aconite настъпва след смрачаване. Тревожността, безпокойството, болките започват да се усилват с напредването на здрача и достигат своя връх около полунощ. Температурата обикновено е най-висока по това време. Болките, дори и преди да са станали много силни, могат да докарат пациента до отчаяние; всичките му сетивни възприятия са преувеличени. Лек допир до възпалената област, до подуата става или до корема при перитонит предизвиква огромна болка; светлината, бляскаща към конгестираното око, принуждава пациента да се свива и усилва болките в очите и свързаните с тях главоболие или невралгия. Шумът е непоносим. Възрастните ще ви кажат, че звукът на пианото всяка пронизва всяка негова клетка и предизвиква невероятно жестоко чувство за пръскане на главата; детето ще изпищи при звука на музикален инструмент или хлопването на врата. Все пак, това не е толкова подчертано, както при някои свръхчувствителните лекарства, за които ще говорим по-късно, затова ние поставихме тези влошавания в нашата схема с курсив.

Страница 4

Раздрусването има сходен ефект като докосването, както и лежането на засегнатата страна. затова пациентът, страдащ от плеврит вдясно, остава да лежи на противоположната страна толкова дълго, колкото му позволи безпокойството му. Ще разберете ценността на това наблюдение, когато стигнем до изучаването на други лекарства, например, Bryonia alba.

Движението също е важен фактор за влошаване, тъй като всички засегнати локални области са крайно чувствителни. Но то има и обща значимост. Актът на изправяне от легнало положение предизвиква световъртеж и премаляване, дори и синкоп. Причината за това, очевидно, са циркулаторни смущения, тъй като в същото време и зачервеното лице побледнява.

Пациентът се влошава и от топлина, и от студ. Привидното противоречие тук се нуждае от известно разяснение. Топлата стая или обвивки се понасят трудно, усилват главоболието от потисната хрема, очните проблеми - които, впрочем, могат да се дължат на прегряване - а също и втрисането.

Чистият въздух носи известно облекчение на катаралното главоболие и потенето, особено това на главата. Но зъбоболът, артритът, мускулните и невралгични болки се влошават. Следователно, като цяло катаралните и конгестивни симптоми се влошават от топлина и в топла стая и се подобряват на открито, докато при невралгичните и ревматоидни страдания е обратното.

Основните индикации за употребата на Aconite бяха посочени на няколко места в общото описание на лекарството. Тези, които изреждам по-долу, са добавени, за да улеснят студента при предписването му.

Висока температура, треперене, страх от смъртта и от тъмното, уплаха, заплашващ спонтанен аборт, потискане на менструацията; последствия от уплаха, когато "страхът остава".

Едната буза е червена и гореща, другата - бледа и студена.

Силно втрисане, последвано от висока температура със суха, гореща кожа и огромна жажда. По-късно топло, обилно, кризисно изпотяване, което облекчава всички симптоми.

Тези показания са често срещани в първия стадий на пневмония или плеврит, когато лекарството е Aconite. Дрезгава, суха кашлица; учестено, затруднено дишане; горещина и болезненост в гръдния кош; притискащи, парещи болки или усещане, като че ли в гръдния кош се излива вряла вода. Храчките са серозни, кървави или с кървави жилки - никога гъсти или гнойни.

Плеврит, характеризиращ се с пробождащи, промушващи болки, обикновено в един ограничен участък на торакса; влошават се от най-леко движение, дори и прозявка. Страх от смъртта, който винаги се появява при рязко повишаване на температурата. Забързано, учестено, повърхностно дишане - винаги влошаващо се при лежане на засегнатата страна.

Хемоптиза от излагане на атмосферни влияния или при белодробна туберкулоза.

Aconite е едно от първите лекарства, а които се мисли в първите стадии на круп. Детето се събужда от сън с остра, лаеща кашлица, зачервено лице, тревожност, страх и безпокойство. Круп, дължащ се на излагане на студен, сух вятър или през сезоните, когато дните са топли, а нощите - студени. При диария или cholera infantum Aconite е полезно лекарство, когато са налице типичните ментални симптоми. Изпражненията са зелени и воднисти, с колики, които не се облекчават в никаква поза или изпражненията съдържат зелени маси като надробен спанак. Жестоки тенезми. Като правило всички симптоми се облекчават след изхождане, с изключение на тревожността и безпокойството.

Aconite често пъти е първото лекарство при морбили. Катаралните симптоми, кашлицата и общите характеристики определят избора му.

Жълтеница у новородени, както и задръжка на урина, рядко изискват каквото и да било друго лекарство. Тъй като причината може да бъде охлаждането от попадането при температура с няколко градуса по-ниска от тази в матката, състоянието попада в общата сфера на това лекарство. Други лекарства, полезни при това и при други състояния, ще бъдат дадени и сравнени по-късно в Курса.

Aconite е едно от най-мощните ни профилактични средства. То може да бъде дадено преди точното естество на заболяването да стане очевидно. Например:

При хрема, ако се даде през първите няколко часа, когато няма почти нищо друго, освен зиморничавост и оскъден, воднист секрет от носа, той често пъти спира разболяването.

Страница 5

Различни остри заболявания на очите се поддават по същия начин, стига причините за тях да са: 1. студен въздух; 2. активна инфекция, която се развива рязко; 3. травма.

Ефектите на травмата върху очите заслужават специално внимание. При натъртвания или травми на меките тъкани Arnica е най-доброто лекарство; на очите - Aconite. След хирургична операция, удар, предизвикал остро възпаление и раздразнение от чуждо тяло в окото като частици стомана или шлака. Типичните симптоми са инекция на склерата, която може да стане кърваво червена; изострена чувствителност, парещи, притискащи и стрелкащи болки, особено при движения на очите; подчертана светобоязън, но без ексудация или гной.

Aconite е чудесно лекарство за сърце, когато симптомите насочват към него при ендокардит, перикардит и псевдоангина. Освен характерните болки и общи симптоми, водещите индикации са изтръпване на левия горен крайник, стигащо до пръстите, опресия на сърцето и палпитации, дори синкоп. Той е полезен при неусложнена сърдечна хипертрофия. При хипертрофия със засягане на клапите, той може да причини големи вреди.

Първостепенните индикации за Aconite са:

1. Страх от смъртта.

2. Тревога.

3. Безпокойство.

4. Болезнено възпаление.

5. Изтръпване.

6. Висока температура със суха кожа и учестен, подскачащ пулс.

Антидотира се от: Acetic acid, Alcohol, Paris quad., Actea racemosa.

Той антидотира: Belladonna, Chamomilla, Coffea, Sulphur, Veratrum album.

Комплементарен на : Arnica (увреждания на очите); Coffea (аналог; безсъние, непоносимост към болка); Sulphur, който е неговото "хронично" лекарство.