Лекарят-хомеопат е лекар, който е добавил изкуството на хомеопатичното предписание към цялостните си познания по медицина. Но хомеопатично предписание не може да се направи, ако се следват обичайните методи на снемане на случая, които използва обикновеният лекар.
Индикациите, водещи към симилимума, рядко могат да се открият сред патогномоничните симптоми. Водещите или характерните симптоми могат да излязат наяве по време на обикновения преглед и физикалното изследване, само ако активното им търсене е наша първостепенна задача. Следователно, препоръчително е да извлечем, регистрираме и класифицираме симптомите на пациента преди да извършим физикалното изследване и да се опитаме да поставим диагноза. Този похват не само ни помага да избегнем естествената тенденция да се придава твърде голяма тежест на патологията и крайните продукти на болестта, но той често пъти ни помага съществено при поставянето на диагнозата.
При острите болести или при пациентите, страдащи от някакво тривиално заболяване като хрема или обикновена простуда, след като определим естеството на заболяването и сме се уверили, че не става дума за остра проява на някаква по-дълбока хронична болест, няколко правилно насочени въпроса могат да са достатъчни, за да разкрият точното лекарство.
Много зависи от уменията и старанието на хомеопата, особено при комплицираните или хронични случаи.
Един знаменит хомеопат каза веднъж: "Добре снетият случай е наполовина излекуван пациент". Без характерни симптоми, няколкото страници записки могат да се окажат безполезни дори и на майстора-хомеопат.
Опитът показва, че е най-добре да оставите пациента да разкаже историята си със свои собствени думи, без внушения или прекъсвания от страна на хомеопата, освен когато пациентът се е отклонил от темата. Директни въпроси или такива, на които може да се отговори с "да" или "не", не бива да бъдат задавани. При кръстосания разпит на свидетеля адвокатът се стреми да го подведе към погрешно твърдение чрез прости по форма въпроси. Същото се отнася и за лекаря, който изследва пациент.
В случаите, когато пациентът е дете или е в безсъзнание, позволете на придружителите или роднините да опишат действията на пациента или симптомите, на които те може би са били свидетели. Острата наблюдателност е голямо предимство. Всеки дребен детайл от действията на пациента, как върви той, цветът на очите му, кожата и косата, изражението на лицето, тонът на гласа и начинът, по който се изразява, недъзите, обривите, брадавиците, видът на ноктите, дефектите по зъбите, отоците, характерът на фекалиите, бялото течение и потта могат да се окажат характерни симптоми на неговото индивидуално лекарство. Запишете всеки симптом на отделен ред, като оставяте място, ако ви се стори, че той се нуждае от доуточняване.
Без да бъдат подпомогнати с въпроси, пациентите рядко дават пълната картина от симптоми. Всъщност, важните, решаващи симптоми на случая често пъти биват забравяни или неспоменати, защото изглеждат глуповати, тривиални или несвързани. Когато разказът на пациента приключи, преразгледайте всяко отделно негово твърдение, като го уточнявате и коригирате, докато останете удовлетворени, че записките ви са възможно най-пълни.
Разпитайте за навиците на хранене, пиене, спане, позата по време на сън, лекарствата, които са приемани преди, болестите, които пациентът е преболедувал през живота си и се доберете до хронологичната последователност, както на предишните пристъпи, така и на настоящото заболяване. Специално внимание трябва да бъде отделено на менталните състояния, сексуалната функция, последствията от скръб, шок, травма, несподелена любов, съпружеска изневяра, уплаха или обида. Задължително е да си осигурите информация за точния характер и локализация на болките и усещанията и състоянията, които влошават или подобряват.
Част от симптомите или всички симптоми могат да се дължат на употребата на такива медикаменти като морфин, каломел, каскара, хинин, камфор, аспирин, веронал или на навика да се употребяват енфие, чай или кафе. Това трябва да бъде преустановено и ако последствията продължават да са налице, да бъдат антидотирани, за да се разкрие истинската картина на естествената болест. Един случай, усложнен с предизвикани от медикаменти симптоми, очевидно става много по-труден за лечение.
Съществува неизречено схващане, че с лекарства не могат да се коригират механични увреди. Следователно, лекарят трябва да потърси поддържащи болестта фактори, като хроничен апендицит, фокални инфекции, херния, хемороиди, костни малформации на носа, непоникнали мъдреци, ентероптоза, значим пролапс на матката, деформиран свод на ходилото, свободни хрущялни частици в колянната става, чужди тела, фрактури и т. н.
Страница 2
Неврастениците или пациентите от нервните типове са склонни да агравират. Не отхвърляйте техните твърдения за странни или нелепи симптоми и не прибързвайте да ги отдавате просто на "нерви", защото някои от тези симптоми могат да бъдат открити в патогенезата на лекарствата, подхождащи на такъв тип случаи. Старателният наблюдател няма да се заблуди от прекаленото акцентиране върху определени симптоми. Особено в тези случаи, директните въпроси развалят записа на случая.
Стеснителните или прекомерно скромни пациенти и тези, които прикриват нещо, са най-трудните, с които можем да си имаме работа.
Преди всичко, избягвайте преждевременните заключения относно вероятното лекарство, защото това ще ви подведе да задавате въпроси, които да обосноват предположението ви, което може да е много чуждо на действителното лекарство.
Съществува тенденция при случаите с множествена патология да липсват особени или характерни симптоми, както е, например, при напреднала болест на Брайт, рак, деформиращ артрит и други подобни. Тук водещите индикации могат да се открият в историята на пациента.
При пациентите, чиито болести са били потиснати с медикаменти, един известен хомеопатичен антидот в потенцирана форма или лекарство, предписано на базата на наличните симптоми, вероятно ще възстанови първоначалната картина от симптоми, а понякога може и да излекува пациента.
За илюстрация: Една дама на 37 години страдаше от спастична астма. Нейната история показваше, че известно време преди да се разболее от астмата, тя е имала екзема по ръцете и пръстите с дълбоки рагади, лепкав ексудат и понякога кървене. Graphites, който беше даван няколко седмици, преустанови астмата и върна отново екземата, която накрая беше излекувана с Psorinum. Не само астмата и екземата бяха напълно излекувани, но и здравето на пациентката като цяло се подобри значително.
Всички симптоми, знаци и специфики на пациента могат да се превърнат в индикатори или ориентири при избора на хомеопатично лекарство. Но сред всички симптоми, от които се оплаква пациентът, които се разкриват при разпита от страна на лекаря, които се наблюдават при прегледа или до които се добираме с помощта на лабораторните и други изследвания, има определени симптоми, които са по-важни и по-ценни от другите при избора на лекарството.
При доказванията си, лекарствата ни дават подобни симптоми, знаци и специфики и току-що казаното се отнася и за тях.
Така хомеопатичното предписание в действителност представлява нагласяне на основните индикации на лекарството към симптомите у пациента, които сме решили да вземем предвид. Съвсем ясно е, че най-характерните симптоми на заболяването и съответстващите им характеристики на лекарството са най-важни при избора на лекарство.
Важните симптоми в дадения случай се подбират измежду пълния запис на всички симптоми, до които сме се добрали, те се класифицират според това дали са характерни или обичайни, общи или частни и после допълнително се подреждат според степента си на ценност или важност за избора на лекарство. Например, беше установено, че менталните симптоми (включително сексуални, емоционални, касаещи волята и паметта) са сред най-ценните общи характеристики.
Преглеждайки записките си за случая, отбележете тези симптоми, които са характерни. Подберете най-изпъкващите общи характеристики - първо менталните, след това силно изявените физически симптоми - и добавете към тях характерните частни симптоми. Тази съвкупност ще ви насочи към групата лекарства, които трябва да проучите. Когато едно лекарство изпъква видимо над всички останали, предписанието е лесно. Ако, обаче, изпъкващите лекарства са повече от едно, трябва да направите сравнение между тях, използвайки някакъв добър учебник по материя медика. Ако и след това изборът не е безспорен, отново прегледайте записките си за пациента и вижте дали не съществува някакъв симптом, който би подпомогнал диференциалната диагноза. Такъв може да се открие в патологията, в общия тип или темперамента на пациента или в историята на развитие на физическите симптоми. Симптоми, които са били налице преди години, като някакво специфично главоболие, гадене след коитус, ранна сутрешна диария могат да доставят търсената информация.
Ако случаят е добре снет, записките за него ще съдържат поне няколко характерни симптома. Но когато случаят е снет зле или е недовършен, т. е. разкрити са твърде малко или никакви характерни или особени симптоми, при избора на лекарство трябва да се използват обичайни симптоми. Особено в такива случаи, добрият реперториум се оказва неоценимо помагало.
Илюстрация: един хроничен случай с много симптоми, сред които само два са наистина характерни, а именно 1. "чувство за празнота и премаляване в стомаха в 11 часа преди обед" и 2. "парене в ходилата". Това са характерни индикации за Natrum carb., Phosphorus и Sulphur. Пациентът се оплаква от "умора сутрин при ставане", "склонност към простуди" и изглежда "неизмит". Въпреки че това са повече или по-малко обичайни общи симптоми, взети заедно с двата характерни симптома, те обосновават избор на Sulphur.
Страница 3
Понякога диагнозата също може да помогне. Повече от столетния клиничен опит показа, че морбили, пневмония, коклюш, тонзилит, диабет, туберкулоза и други болести се покриват от определени групи лекарства. Но тези групи могат и да не съдържат лекарството, от което се нуждае пациентът в някой типичен или необичаен конкретен случай. Склонността да се предписва лекарство, само защото е "добро" при определена болест е едно от главните препятствия пред успешното предписание.
При записването на симптомите, които са важни за едно прецизно предписание, най-съществени са локализацията, усещанията, модалностите и конкомитантните симптоми. 1. Като правило, локализацията на симптома се определя лесно и насочва към определена група лекарства. 2. Усещане като "парене", "изтръпване", "тежест" или "пулсиране", като правило, насочват към друга група лекарства, някои от които присъстват и в групата, сформирана според локализацията. 3. Модалностите като "движение", "топло", "студено", "натиск", "време на поява" или "поза" редуцират още повече броя на лекарствата, които трябва да обмислим. 4. Важността на конкомитантните симптоми не бива да се пренебрегва, тъй като те могат да се окажат решаващият фактор при избора на лекарство в трудните случаи. Примери за конкомитантни симптоми бяха дадени в Лекция 4, параграфи 26 и 27. Един симптом, който е съвсем обикновен за определено заболяване, когато се открие във връзка с друго, може да се превърне в силно характерен симптом. Например, липсата на жажда е по-скоро обичаен симптом. Треската също е обичаен симптом. Но когато открием липса на жажда при пациент с треска, която обикновено предизвиква силна жажда, ние имаме силно характерен и важен симптом.
Да вземем, например, главоболието. Това е "обичаен частен симптом". Много пациенти и много заболявания имат главоболие и главоболието е симптом, обичаен за много лекарства. Неговото проучване според предложената схема или формула би изглеждало така:
1. Локализация: тил - "обичаен частен симптом".
2. Усещане: натиск, като че ли тапа е забита в черепа - "характерен частен симптом", който се появява при малко оплаквания и малко лекарства.
3. Модалности: пациентът е по-зле и главоболието му се влошава в присъствието на други хора - "характерен общ" симптом. Пациентът се чувства по-добре и главоболието му се облекчава на открито - "обичаен общ" симптом.
4. Конкомитантни: главоболието се съпътства със световъртеж - "обичаен общ" симптом. Пред очите плуват черни петна - "обичаен частен" симптом. Има страх от тълпа - "характерен общ" - и тревожност - "обичаен общ" симптом.
Използвайки нашата формула, ние имаме подбрани, записани и класифицирани главните симптоми, представени от пациента. Ако открием всички тези симптоми в доказването на някое лекарство, предписанието ни е готово. Ако, обаче, симптомите се откриват при няколко лекарства, трябва да избираме измежду тях. Случаят се преразглежда, разкриват се още симптоми, извършва се физикален преглед, проучва се историята на появата и причината на проучваното оплакване и резултатите от лабораторните изследвания и прегледа се използват за определяне на подлежащите и предразполагащи причинни фактори.
Ако, например, ако симптомите, разгледани според схемата, подчертано сочат към две лекарства, те трябва да бъдат проучени в материя медика и съвсем уверено да се избере това, което подхожда най-много на пациента и на оплакването.
Съществуват и други методи за избор на лекарство, включително изтощително използване на реперториума при хронични случаи и при такива, изявяващи се с множество сложни симптоми. В някои случаи по-голямата част от симптомите са маловажни и безполезни. Точно затова е важно хомеопатът да умее да определя важността и ценността на симптомите, така както са записани, независимо от начина, по който се извършва изборът на лекарството.
По-нататък в Курса ще представя и другите методи. През цялото изучаване на хомеопатичното предписание е много желателно да имате предвид, че не само то представлява изкуство, но изкуство е и самото практикуване на медицина. Истинският лекар трябва да се осланя на интуицията си, както и на познанията си по механика, математика и другите науки и различни клонове на човешкото познание, които са от съществено значение за неговата професия.
При 80% от най-често срещаните оплаквания вие няма да се затруднявате да правите прецизно и ефективно предписание. Напредвайки в обучението си и трупайки опит, вие ще увеличавате този процент и, съответно с това, ще ви е необходимо все по-малко време за проучване и достигане до симилимума.