Харви Фарингтън

За хомеопата болестта е дисхармония, която е резултат от увреждането на dynamis или на жизнената енергия, която поддържа нормалните физиологични функции. Болестта е състояние, а не отделно съществуващо явление и проявите й са тези на абнормна физиология, които се наричат симптоми. Продукцията на симптоми винаги е в съгласие с естествените физически закони и всеки знак и симптом е изражение на някакво вътрешно отклонение от нормалната физиология. Те са предупреждения, които природата отправя, за наличието на някакъв по-дълбок проблем и могат да бъдат изследвани, класифицирани и интерпретирани по същия начин, по който се прави това с нормалната физиология. Независимо дали се дължат на хроничен миазъм, на инфектиране с някаква специфична бактерия, на травма или на друго болестотворно въздействие - те съставят езика, който обученият, наблюдателен хомеопат може да чете и интерпретира като индикации за хомеопатични лекарства. Той поставя и обичайната диагноза, но я поставя на точното й място в процеса на избор на лекарството.

Въпреки че е наясно за естеството на болестта, която трябва да лекува и за знаците и симптомите, които са патогномонични за нея, хомеопатът взема предвид и симптомите, породени от спецификите на пациента. Няма два индивида, които да са идентични ментално или физически или да имат еднакви маниери, наклонности, реч, действия или външен вид. Всеки човек се разболява по свой собствен начин.

Вместо да се ограничава в изучаването на общите симптоми, които дават названието на състоянието и да търси някакъв медикамент, който действа благоприятно в подобни случаи (като хинин при малария, салварсан или калиев йодид при сифилис или салицилати при артрит), хомеопатът индивидуализира всеки отделен случай. Той, така да се каже, се вслушва в думите на Потинджър "Нека не забравяме, че има пациенти, които имат болест, както и болести, които имат пациент". Той обръща внимание на всеки знак и симптом - бил той ментален, физически, токсичен или патологичен - и така оформя изчерпателна тоталност от симптоми като основа за избора на лекарство, което съответства на пациента, както и на болестта.

Както посочих в Лекция 1, симптомите и знаците се пораждат от разстроената жизнена сила и това се случва преди и дори без да се оформят патологични тъканни промени.

Различните симптоми и състояния нямат еднаква степен на важност за хомеопатичното предписание. Изборът на лекарството не се прави механично или чрез просто съчетание на симптоми. Напротив, в повечето случаи са налице симптоми, която нямат връзка или особена стойност при търсенето на симилимум, който може да се определи прецизно само на базата на симптомите, наречени "характерни".

Класифицирането и преценката на симптомите представлява най-важната част от нашата работа. Симптомите биват а.) ОБЩИ и б.) ЧАСТНИ. ОБЩИТЕ симптоми са тези, които засягат пациента като цяло. ЧАСТНИТЕ симптоми са тези, които засягат отделна част или орган. Общите и Частните симптоми се разделят на 1. ХАРАКТЕРНИ и 2. ОБИЧАЙНИ симптоми.

1. ХАРАКТЕРЕН е този симптом, който е странен, необичаен и, следователно, отличителен; симптом, който се открива у малцина пациенти и в доказванията на малко лекарства. С други думи, характерните симптоми изразяват индивидуалността на случая и, следователно, са най-важните ориентири при избора на лекарствата.

2. ОБИЧАЕН е този симптом, който се открива у много пациенти и при много болести, както и при доказванията на много лекарства.

Симптомите от всеки клас се степенуват според относителната им стойност при избора на лекарство. Тези степени се изразяват чрез различния начин на изписване на симптома.

Един симптом може да бъде по-характерен за едно лекарство или група симптоми, по-малко характерен за други и съвсем нетипичен за трети. Въпреки че при сравняването могат да се използват много степени, за по-голяма практичност в следващите лекции са посочени три степени - симптомите в първа или най-висока степен са изписани с ГЛАВНИ БУКВИ, симптомите във втора степен - с италик, а тези в трета - с обикновени букви.

За хомеопата болестта е дисхармония, която е резултат от увреждането на dynamis или на жизнената енергия, която поддържа нормалните физиологични функции. Болестта е състояние, а не отделно съществуващо явление и проявите й са тези на абнормна физиология, които се наричат симптоми. Продукцията на симптоми винаги е в съгласие с естествените физически закони и всеки знак и симптом е изражение на някакво вътрешно отклонение от нормалната физиология. Те са предупреждения, които природата отправя, за наличието на някакъв по-дълбок проблем и могат да бъдат изследвани, класифицирани и интерпретирани по същия начин, по който се прави това с нормалната физиология. Независимо дали се дължат на хроничен миазъм, на инфектиране с някаква специфична бактерия, на травма или на друго болестотворно въздействие - те съставят езика, който обученият, наблюдателен хомеопат може да чете и интерпретира като индикации за хомеопатични лекарства. Той поставя и обичайната диагноза, но я поставя на точното й място в процеса на избор на лекарството.

Въпреки че е наясно за естеството на болестта, която трябва да лекува и за знаците и симптомите, които са патогномонични за нея, хомеопатът взема предвид и симптомите, породени от спецификите на пациента. Няма два индивида, които да са идентични ментално или физически или да имат еднакви маниери, наклонности, реч, действия или външен вид. Всеки човек се разболява по свой собствен начин.

Вместо да се ограничава в изучаването на общите симптоми, които дават названието на състоянието и да търси някакъв медикамент, който действа благоприятно в подобни случаи (като хинин при малария, салварсан или калиев йодид при сифилис или салицилати при артрит), хомеопатът индивидуализира всеки отделен случай. Той, така да се каже, се вслушва в думите на Потинджър "Нека не забравяме, че има пациенти, които имат болест, както и болести, които имат пациент". Той обръща внимание на всеки знак и симптом - бил той ментален, физически, токсичен или патологичен - и така оформя изчерпателна тоталност от симптоми като основа за избора на лекарство, което съответства на пациента, както и на болестта.

Както посочих в Лекция 1, симптомите и знаците се пораждат от разстроената жизнена сила и това се случва преди и дори без да се оформят патологични тъканни промени.

Различните симптоми и състояния нямат еднаква степен на важност за хомеопатичното предписание. Изборът на лекарството не се прави механично или чрез просто съчетание на симптоми. Напротив, в повечето случаи са налице симптоми, която нямат връзка или особена стойност при търсенето на симилимум, който може да се определи прецизно само на базата на симптомите, наречени "характерни".

Класифицирането и преценката на симптомите представлява най-важната част от нашата работа. Симптомите биват а.) ОБЩИ и б.) ЧАСТНИ. ОБЩИТЕ симптоми са тези, които засягат пациента като цяло. ЧАСТНИТЕ симптоми са тези, които засягат отделна част или орган. Общите и Частните симптоми се разделят на 1. ХАРАКТЕРНИ и 2. ОБИЧАЙНИ симптоми.

1. ХАРАКТЕРЕН е този симптом, който е странен, необичаен и, следователно, отличителен; симптом, който се открива у малцина пациенти и в доказванията на малко лекарства. С други думи, характерните симптоми изразяват индивидуалността на случая и, следователно, са най-важните ориентири при избора на лекарствата.

2. ОБИЧАЕН е този симптом, който се открива у много пациенти и при много болести, както и при доказванията на много лекарства.

Симптомите от всеки клас се степенуват според относителната им стойност при избора на лекарство. Тези степени се изразяват чрез различния начин на изписване на симптома.

Един симптом може да бъде по-характерен за едно лекарство или група симптоми, по-малко характерен за други и съвсем нетипичен за трети. Въпреки че при сравняването могат да се използват много степени, за по-голяма практичност в следващите лекции са посочени три степени - симптомите в първа или най-висока степен са изписани с ГЛАВНИ БУКВИ, симптомите във втора степен - с италик, а тези в трета - с обикновени букви.

Страница 2

Гореописаната класификация може да бъде илюстрирана графично със следната схема:

 

Симптоми

 

ПЪРВА СТЕПЕН

 

Характерни

Втора степен

Общи

 

Трета степен

 

ПЪРВА СТЕПЕН

 

Обичайни

Втора степен

 

 

Трета степен

 

 

 

 

 

ПЪРВА СТЕПЕН

 

Характерни

Втора степен

Частни

 

Трета степен

 

ПЪРВА СТЕПЕН

 

Обичайни

Втора степен

 

 

Трета степен

 

Характерни са тези симптоми, които са особени, необичайни и отличителни и се откриват у малцина пациенти, както и при доказванията на малко лекарства. Тези характеристики са нашите ориентири при диференцирането между лекарствата. Например: Кървавата слуз и болезнените тенезми са обичайни симптоми на дизентерията. Все пак, когато освен тях открием особените, характерни симптоми "всяко пиене на студена вода предизвиква студени тръпки и се последва незабавно от дефекация", показаното лекарство в този конкретен случай е Capsicum. Ако пациентът с дизентерия бива "изстрелян от леглото в 5 часа сутринта и дефекацията се предхожда от чувство за пълнота и тежест и колики, а всеки опит за пускане на газове се съпровожда от струйно отделяне на фекалии", показаното лекарство е Aloe.

Обичаен е този симптом, който се открива у много пациенти и при много болести, както и при доказванията на много лекарства. Например: болка, треска, втрисания, потене, кашлица, газове, куцане, конгестия, оток и много други.

Спастичната астма в почти всички случаи се влошава при лягане. Ако, обаче, астматикът се "подобрява при лягане", ние имаме необичаен и странен симптом, силно характерен за Psorinum. Ако пациентът с астма "намира облекчение само в колянно-лакътна поза", което е странно и необичайно, имаме силно характерен симптом на Medorrhinum.

Обичайни симптоми при морбили са суха кашлица, хрема, възпалени очи, треска и обрив. Тези симптоми, обичайни за всички случаи на морбили, имат малка стойност при избора на лекарство в конкретния случай. Но когато пациентът демонстрира комбинация от характерни симптоми, "жестоко пулсиращо главоболие и огромна чувствителност към светлина, шум и раздрусване", Belladonna е ясно показана, защото тези симптоми са характерни за това лекарство. Ако в случай на морбили не се появява обрив или пък той излиза много бавно, Bryonia може да се окаже показана, ако в добавка към това е налице и характерният за това лекарство симптом "влошаване от най-леко движение".

Други хомеопатични лекарства също могат да са показани, ако са налице техни характерни симптоми в отделните случаи на морбили.

Треска, втрисане, измършавяване са обичайни общи симптоми. "Влошаване от музика" или "по време на гръмотевична буря"; "подобряване във влажно време", "лепкави, точещи се на конци секрети от лигавиците" са примери за общи характеристики, защото са странни, необичайни и насочват към малка група лекарства.

Страница 3

Всички усещания или симптоми, които пациентът съобщава спонтанно или при съобщаването им говори в първо лице, са общи симптоми - "Аз съм отпаднал", "Аз съм жаден", "Аз съм сънлив".

Менталните симптоми трябва да се класифицират като общи, защото отразяват дълбокото "Аз" и индивидуалността на пациента. В първите си писания Ханеман подчертава важността на менталните симптоми и набляга на това, че те имат преимущество над всички останали симптоми при избора на лекарство.

Менталните симптоми могат да бъдат и характерни, и обичайни. Раздразнителността, тъгата, страхът са обичайни за много болести, много пациенти и много лекарства. Но "отвращение към компания" (Natrum muriaticum, Nux vomica и Anacardium), "загуба на чувствата към съпруга и децата (Sepia), "безпокойство, само когато е на работа" (Graphites), "плаче, когато разказва за симптомите си" (Pulsatilla) са типични примери за характерни ментални симптоми.

Опитът показва, че емоционалните симптоми или тези, които са производни на волята, са по-ценни при избора на лекарство от тези, които са чисто интелектуални. По този начин, симптомите "отвращение от живота" и "импулс да извърши самоубийство" (Aurum), "страх от кучета" (Belladonna), "неутолимо желание за пътуване" (Calcarea phos.), "упорство" (Calcarea carb.) са емоционални по природа и ще има по-голяма тежест при избора на лекарство, отколкото "грешки при говорене" (Lycopodium и Natrum muriaticum), "забравя собствени имена" (Lycopodium и Sulphur), "забравя това, което току-що е прочел" (Lachesis), "забравя какво е искал да каже" (Baryta carb.). Делюзиите, халюцинациите, илюзиите, делирът, амнезията са интелектуални симптоми.

Едни и същи характерни симптоми, появяващи се в различни части на тялото и при различни болести, се класифицират като общи. Илюстрация: "пробождащи болки" (Bryonia, Spigelia), "парещи болки" (Arsenicum alb., Carbo veg., Sulphur), скованост, подобряваща се от продължително движение" (Rhus tox.), "студенина на засегнатите части" (Ledum, Rhus tox.), "потене на откритите части" (Ledum, Rhus tox.), "потене само на закритите части" (Thuja).

Алтернирането на определени оплаквания спада към групата на общите симптоми. Илюстрации: "главоболие през зимата, диария през лятото" (Aloe), "плач, алтерниращ със смях" (Ignatia), "алтерниране на запек и диария" (Sulphur, Aluminum, Nux vomica).

Тенденцията оплакванията да се повяват само от едната страна е общ симптом - десностранни (Belladonna, Lycopodium, Apis), левостранни (Lachesis, Mercurius bijod., Phosphorus).

Периодичността е обща характеристика, например, "главоболие, появяващо се през седем дни" (Sulphur), "през ден" (Natrum mur., Chininum sulph.), "оплаквания, появяващи в един и същ ден всяка година" (Vipera), "невралгия в един и същ час всеки ден"(Cedron, Kali Bich.).

Модалностите (състоянията на влошаване и подобряване) могат да се класифицират или като общи, или като частни, в зависимост от това дали се отнасят до пациента като цяло или за отделни части на тялото му. Сред главните модалности са реакциите на студа, топлината, времето, покоя, позата, натиска, докосването, яденето, пиенето, определени храни и др.

Частните симптоми изискват малко обяснения. Главоболие, кихане, обложен език, инйецирана конюнктива, фотофобия, подуване на изолирана става са примери за частни, обичайни симптоми, докато "усещане за студенина в ларинкса" (Cistus can., Bromine), "разширени зеници в дните преди епилептичните пристъпи" (Argentum nitm), "усещане за лента около главата" (Carbolic acid,Carbo veg., Gelsemium, Sulphur) са частни характеристики с много висока степен на важност.

Един обичаен симптом може да се превърне в силно характерен, когато се съпровожда винаги с друг или се появява в рамките на група симптоми, или в необикновена комбинация, например, "треска с липса на жажда" (Apis, Pulsatilla), "студенина с изтръпване на петите" (Sepia), "измършавяване на горната част на тялото, по-долните части са раздути" (Lycopodium), "диария с непреодолима сънливост" (Nux moschata), "обилно потене с обилна урина" (Acetic acid). Такива симптоми се наричат конкомитантни и често пъти са много полезни при определянето на лекарството.

Един поразителен пример на такава връзка между симптомите откриваме в групата "челно главоболие, гадене, повръщане и висока температура". Поотделно тези симптоми са съвсем обикновени и често срещани, но съчетани, те образуват група, която е силно характерна и сочи към едно единствено лекарство, а именно Veratrum viride.

Един обичаен симптом може да стане характерен поради високата си интензивност. Така, парещите болки, обичайни за много болести и много лекарства, са най-често срещани и най-силни в случаите, нуждаещи се от Arsenicum alb., Carbo veg. и Sulphur. В това, че движението влошава болезнените части, няма нищо изненадващо, но когато и най-минималното движение на крака или ръката усилва такъв отдалечен симптом като главоболието, това се превръща в силно характерна модалност, която насочва към едно единствено лекарство - Bryonia.

Страница 4

Повечето болни хора, особено тези от нервните типове, не понасят шум. Поради това, влошаването от шум има относително малка стойност като показание. Но когато шумът предизвика световъртеж (необикновено и особено), Theridion е единственото лекарство, за което е известно, че има такъв симптом. Ако шумът се усеща като удар в някоя конкретна част на тялото, например, зъбите, това е характерна индикация за Calcarea carb.

Сънищата подсказват малко неща, освен когато приемат някаква специфична форма или самият субект, който бива сънуван, е особен. Така, пациент, който има нужда от Cacarea sil., сънува постоянно починали роднини, този, на който би помогнал Rhus tox., сънува, че работи здраво или че извършва голямо усилие, Hepar sulph. - огън, Digitalis, Sulphur и Thuja - че падат от височина.

Класификацията на симптомите може да бъде още по-добре илюстрирана от следната схема:

 

 

 


 


 


 


1. Страх

2. Гняв и пр.

3. Сексуални

4. Желания и отвращения, свързани с храната и др.

 


 


 


1. Емоционални

(и на волята)

 


 


 


 


 


 


 


 


 


А. Ментални

 


 


 


 


 


1. Памет

2. Мисли

3. Схващане

4. Илюзии

5. Халюцинации

6. Сънища

 


 


 


 


 


 


 


2. Интелектуални

 


Характерни

 


 


 


 


 


 


 


 


 


 


 


 


1. Усещания

 


Общи симптоми

 


 


2. Болки

 


 


Б. Физически

3. Особена патология или тъканни промени

 


 


 


4. Движения, Жестове, секрети, потене и пр.

 


 


 


5. Модалности

 


 


 


 


 


 


 


 


 


1. Емоционални

2. Емоционални

 


 


 


А. Ментални

 


 


 


 


 


 


Обичайни

 


 


 


 


 


1. Усещания

 


 


 


 


2. Болки

 


 


 


Б. Физически

3. Обичайна патология

 


 



 


4. Секрети и др.

 


 


 


 


5. Модалности

 


 

 

 

 


 


1. Усещания

 


 


2. Болки

 


Характерни

3. Патология

 


 


4. Секрети

 


 


5. Модалности

Частни симптоми

 


 


 


 


1. Усещания

 


 


2. Болки

 


Обичайни

3. Патология

 


 


4. Секрети

 


 


5. Модалности

 

Така сред всички симптоми се подбират подчертано характерните, които се използват като ориентири при избора на лекарство, хомеопатично на болестта и на пациента.

След като научихме какви знаци и симптоми трябва да търсим и как да ги класифицираме и да намираме точното им място и тежест в цялостната картина от симптоми, ние вече сме готови да преминем към прегледа на пациента, който е разяснен в следващата лекция.