По онова време вече били натрупани доста познания за венерическите болести сифилис и гонорея. На всяка една от тях, както знаем, Ханеман отдал развитието на много хронични болести. Основната причина за сифилитичните прояви, той нарекъл "сифилитичен миазъм", тази за последствията от гонореята - "сикоза" и тази за хроничните болести (с изключение на дължащите се на лекарства или отрови) с невенерически произход - "псора" (Виж "Хронични болести" на Ханеман, том 1, стр. 19).

Ние няма да се опитваме да обясняваме Ханемановата за произхода на болестите с терминологията на съвременната медицина. Езикът, на който са изложени тези възприети днес хипотези, изглежда старомоден и отживял. Въпреки това, концепцията на Ханеман за миазмите беше принципно потвърдена от съвременните проучвания.

Независимо дали използваме или не термините миазъм, псора или сикоза и независимо дали приемаме или отхвърляме обяснението на Ханеман за тях, остава фактът, че състоянията, които Ханеман отдава на тях, действително съществуват. Никоя друга теория или обяснение не дават толкова ясно разбиране за дълбоките принципи на хроничните състояния.

Хроничните случаи представят много и разнообразни прояви, както е добре известно. Понякога, дори и привидно в добро здраве, пациентът се оплаква от неразположение, липса на енергия, без видима или откриваема патология и без патологични знаци и симптоми. При този тип миазмът е латентен или в покой, но независимо от това, пациентът е хронично болен.

Точно хората с понижена жизненост, понижени съпротивителни сили, повишена възприемчивост, анемични, които са нито болни, нито здрави - точно те се разболяват почти непрекъснато от преходни заболявания, които следват едно след друго. Тези хора не събуждат особено съчувствие и дори трудно привличат вниманието към себе си. Но всеки един от тях изявява симптоми, които, ако бъдат правилно интерпретирани, ни водят към избора на индивидуално лекарство, което може да бъде приложено спрямо тоталността от симптоми и дълбоките причини за тяхната хроничност.

В други хронични случаи пациентите определено са болни. На базата на синдромите, оформени от техните симптоми, може да се постави ясна диагноза. Физикалният преглед и лабораторните изследвания имат задачата да потвърдят диагнозата. Тези пациенти имат артрит, нефрит, диабет, бронхоспазъм, камъни в жлъчния мехур, стомашна язва, неврастения и т. н. Те спадат към активния хроничен тип.

Колко често ви се случва да се изправите срещу пациент, причината за чиято болест не е очевидна - случаи, при които всеки опит за поставяне на диагноза и за анализ на случая бива осуетен? И колко често ви се случва да възкликнете "Как ми се ще да достигна до дъното на този случай?" Аз се надявам, че тази лекция ще ви помогне да тръгнете по пътя към удовлетворяването на това си желание.

* * *

Болестите се разделят на две естествени групи:

1. Остри

2. Хронични

По подобен начин, хомеопатичните лекарства се класифицират според начина на приложението им.

Острите лекарства имат по-повърхностно и по-краткотрайно действие.

Хроничните лекарства действа по-дълбоко и са приложими най-вече при болести от хронично естество, въпреки че понякога те могат да подействат отлично и при остри болести.

Хроничните или дълбоко действащите лекарства, от своя страна, се разделят на три групи:

1. Антисифилитични

2. Антисикотични

3. Антипсорични

Това разделение се прави, защото тези лекарства са в състояние да предизвикват у здрави хора миазматични симптоми, както и да коригират тези симптоми у болните.

Потискането е по-скоро престъпление, отколкото лекуване на болестта. Естествената склонноста на здравия организъм е да изхвърли отпадните продукти отвътре навън. Същата тенденция се забелязва и при състоянията на болест. Потискането на естествените секреции като пот, урина или менструация, поражда сериозни системни разстройства. Кожните обриви обикновено са резултат от естествените усилия на организма да изхвърли навън някакъв токсин или локален дразнител. Пагубните резултати от потискането на обивите при скарлатина и морбили са добре известни. Известно е, също така, че потискането на екземите чрез локалните апликации предизвиква колит, астма и бронхит. Потискането на сифилиса поражда безброй хронични прояви. Същото се отнася и за гонореята.

Потискането на всяка от гореизброените и други подобни болести се последва от промени в съпротивителните сили и податливостта на индивида към разболяване и се появяват нови проявления на разстроената жизнена сила, които се различават от тези на първоначалното заболяване и често пъти погрешно се приемат за нови болести.

Симптомите, дължащи се на потискане могат да не бъдат разпознати лесно от начинаещия, особено в случаите, когато те са се развивали в продължение на месеци или години, което често пъти се случва при венерическите и другите болести. Че те всъщност са чиста последица от потискането, става ясно след приемането на хомеопатично лекарство, подбрано на базата на тоталността от симптомите и съгласно Закона за Подобието. Правилното лекарство предизвиква възвръщане на проявите на първоначалната болест.

Илюстрации: Thuja Occidentalis много пъти е облекчавала ревматизъм, развил се след потисната гонорея и е предизвиквала възстановяване на уретралната секреция. Sulphur често пъти е предизвиквал повторна поява на потиснат обрив, успоредно с облекчаването на по-дълбоки разстройства като бронхит, астма и диария. Хронично главоболие често пъти следва прилагането на локални астрингенти с цел потискане на миризливото потене на краката. Silica облекчава симптомите от страна на главата и възстановява потенето.

В тази лекция се акцентира върху факта, че тъй като хомеопатичното предписание се базира на тоталността от симптоми на пациента, обективни и субективни, е необходимо да бъдат правилно преценени важните симптоми с миазматичен произход.

Съществува още една група състояния, които могат да бъдат остри или хронични - тези, предизвикани от действието на медикаменти и ваксинации. Неподходящите лекарства или медикаменти, особено когато са приемани в неподходящи дози (по вина на лекаря, на самия пациент или случайно), отравят организма, дори и когато са повлияли симптомите, по повод на които са били назначени. Развива се изкуствена болест, която усложнява избора на правилното хомеопатично лекарство. Например, как можете да очаквате да получите точната картина от симптоми при пациент, който е приемал продължително време бромати, психотропни, морфин, хинин, сяра, аспирин, бромо зелцер и други подобни? Следователно, често пъти се оказва наложително да се направи разграничение между тези явления, които са резултат от медикамента и тези, които се дължат на самата болест. Безразборната употреба на сънотворни, обезболяващи, медикаменти за главоболие, противоревматични, пречистващи кръвта, очистителни и много други медикаменти и "панацеи", които хората сами си назначават, трябва да бъде взета предвид от хомеопата и да бъде преустановена от пациента, за да се улесни или изобщо да се направи възможен изборът на симилимум.

Този въпрос трябва да бъде проучен, за да може да се разбере Лекция 4, която се занимава със снемане на случая, оценка на знаците и симптомите и връзката между патологията и диагнозата, от една страна, и хомеопатичното предписание, от друга. Както забелязахте в лекциите дотук, съществуват много предварителни условия, които трябва да се спазят, за да бъде направено правилно хомеопатично предписание. Училището си поставя целта да ви представи тези задължителни фундаментални принципи и да ви обучи във внимателен и прецизен избор на лекарството, което ще ви помогне да постигнете по-големи успехи в практиката.