За да разберем по-добре лекциите от този курс, тук е мястото да направим едно кратко въведение в хомеопатичната философия.
Всички системи за назначаване на лекарствата се базират на оригинални хипотези, клинични наблюдения, философски заключения и научни експерименти. Асклепий и другите бащи на лечебното изкуство са боравили с хипотези и философия и съвсем малко клинични наблюдения. С развитието на науката, медицината изостанала поради липсата на точни проучвания и вездесъщите лични становища на лекарите -теоретици. Първите предписания били плод на прищевки и били толкова погрешни, колкото и концепциите за анатомията, физиологията и патологията.
Ханеман не е имал на разположение прецизни инструменти като поларископа, ултрамикроскопа, електрокардиографа, манометъра и спектроскопа. Но той ни е дал чрез хипотеза, клинични наблюдения и логично обяснение много от основите на медицината, които днес се възприемат и потвърждават от съвременната наука.
Чрез научно обоснована експериментаторска работа Ханеман многократно доказал Закона за Подобието. В продължение на столетие и половина този закон постоянно се потвърждава от научното, клинично наблюдение. И съвсем наскоро съвременните изследователски лаборатории ни дадоха потвърждение за ефекта от малките дози и тяхното динамично действие.
Колоидната химия ни даде ясни илюстрации на това чрез ултрамикроскопските наблюдения. Златото, например, може да бъде открито в 25-та десетична тритурация, което означава разреждане 1:10,000,000,000,000,000,000,000,000. Радий в 60-та десетична тритурация проявява радиоактивността си, повлиявайки достатъчно силно чувствителните фотографски плаки, за да се получи ясна радиография. Добавете 35 нули към това разреждане и ще получите математическото изражение на степента, в която веществото е било разредено и все още присъствието му може да бъде експериментално установено. Получаването на тази радиография трудно може да бъде обяснено с безкрайно малкото количество на елемента радий в използваната тритурация. Но то може да се обясни със силата или с динамиса на неговите неизмеримо малки еманации.
Задълбочените експерименти на д-р Аугуст Биер от Берлинския университет доказаха трите кардинални реквизита на хомеопатичното предписание.
1. Единственото лекарство (давано самó).
2. Подобното лекарство (Similia Similibus Curentur).
3. Минималната доза (най-малкото количество, способно да предизвика лечебна реакция).
Д-р Биер обяснява това, като казва, че:
а.) не всички клетки на тялото са болни;
б.) многократно разреденото лекарства преминава транзитно през здравите клетки, защото те не го привличат;
в.) болните клетки имат по-малко съпротивление и реагират в по-голяма степен на дразнения. Минималните дози повлияват тези свръхчувствителни клетки и ги стимулират да реагират. Подобното лекарство индуцира нормална реакция. Ако лекарството е неподобно, неговото действие не е лечебно.
г.) само единственото лекарство може да разкрие индикациите, които ни водят към избора на подобното лекарство. Желязото (Ferrum) поражда яснои симптоми. Phosphorus предизвиква различна група симптоми. Железният фосфат (Ferrum phos.) поражда симптоми, както на желязо, така и на фосфор, но в допълнение към тях има и отчетливи ефекти, които не се откриват при никоя от съставките му. Характерните симптоми, предизвиквани от Ferrum phos., го определят като самостоятелно лекарство.
Страница 2
Концепцията на Ханеман е, че болестта е преди всичко разстройство на жизнената сила и ръководната енергия, която управлява и регулира всички органи и части на тялото. В състояние на здраве тази жизнена сила поддържа нормалното развитие и координира функциите на всички органи. Когато, под въздействието на някаква болестотворна причина, тази сила бъде разстроена, резултатът е болест или функционална дисхармония. Причини за тези разстройства могат да бъдат инфекции, травми, , излагане на влиянието на неблагоприятни фактори и климатични условия, диетични грешки и др.
Как се получават симптомите? Симптомът представлява отклонение от нормата. Той се получава точно по същия начин, както и нормалните явления, но е резултат от дразнение, което е продукт на дисфунккцията в някоя част на тялото. Например, спирането на менструацията е знак или симптом на бременност. То може да бъде причинено от напредване във възрастта, от болест или от уплаха. Хемоптизата може да е симптом на белодробна туберкулоза, но далеч не винаги е признак на туберкулоза.
Обективните и субективните признаци и симптоми са подобни по своя физически произход. Всички симптоми са еферентни отговори - волни или неволни - или еферентни импулси, произведени в нервните центрове.
Bien etre и болестта са изражения на физическото състояние. Продромите са симптоми точно толкова, колкото и бривите, треската или секрециите. Тревожните опасения, меланхолията, плачливостта, бъбривостта, подозенията, делирът, делюзиите, страховете, емоциите, хистерията, натраплвостите и дори отегчението са симптоми - отклонения от нормата.
Симптомите и признаците не винаги са патогномонични за определена болест. Пациент с повече от една болест може да има симптоми, които не се идентифицират ясно с нито една от тях.
Някой беше казал: "Всичко онова, което лекарят може да открие у своя пациент, използвайки всички средства, които има на свое разположение, често пъти е недостатъчно, за да се постави точна диагноза." Безспорен факт е, че нашите най-добри диагностици не са точни в повече от 50% от диагнозите си. Дори и лабораторните показатели не винаги са достатъчно надеждни, за да можем да се опрем на тях.
Някои признаци и симптоми (отклонения от нормалните функции, външен вид, усещания или поведение) са характерни за определени болести, докато други не могат да бъдат свързани с никаква болест или патологичен процес.
Много от симптомите, с които се срещаме, като "влошаване преди бурая", "подобряване от топлина", "влошаване от движение", "подобряване във влажно, студено време", "страх от смъртта", "влошаване от най-лекото течение или хладен въздух", "подобяване от лежане върху засегнатата страна", "непоносимост към миризмата и вида на храна", представляват ясни симптоми, които са резултат от някакво абнормно функционално състояние, но не непременно от някаква патология.
Дори и когато не сме в състояние да интерпретираме тези и други подобни явления като симптоми на конкретна болест, трябва ли да ги пренебрегнем? Не повече отколкото трябва да пренебрегнем патогномоничните симптоми при поставянето на диагнозата. Всяка промяна от обичйните и нормалните функции, външен вид или усещания на пациента си има причина, независимо дали сме в състояние да я открием или не. Причинният фактор може да бъде индивидуална характеристика на пациента. По-нататък вие ще откриете, че симптомите, които не могат да бъдат свързани с определена патология, често пъти са най-важните детерминиращи фактори при избора на хомеопатичното лекарство.
Фактът, че хомеопатът се интересува от симптомите per se, независимо дали те са показателни за някаква известна болест или не, му дава възможност да коригира състоянието преди оформянето на определена болестна картина. И което е по-важно - дава му възможност да се справя с болести, за които никой не е чувал до този момент, например, абсцес на ухото, предотвратен чрез премахване на конгестията и възпалението, които водят до такъв. Развитието на пневмония, "хваната" в началото, може да бъде прекъснато. Инфлуенцата или епидемията, наречена по-късно "грип", която помита войниците във военните бази в Америка и извън нея, беше лекувана симптоматично с изненадващо голям успех от лекарите-хомеопати, докато другите лекари бяха абсолютно безпомощни, защото не знаеха какво педизвиква инфекцията, нито разбираха патоогията.
Терапевтичният нихилизъм (пародия на медицината) се поражда сред тази група патолози (непрактикуващи активно лекари), които търсят да идентифицират всяко смущение и болест с конкретни анатомични промени. Те подвеждат клиницистите да изучават болестта само в този й аспект. Истината е, че анатомичните промени са резултат от болестта, а не самата болест. Физиологичните смущения винаги предхождат патологичните промени, но не винаги предизвикват такива. Следователно, симптомите са налице и преди, и по време, както и след формирането на патологичния краен субстрат или тъканните промени. Хомеопатът използва всички признаци и симптоми, отчитайки и степенувайки ги според тяхната важност.
Страница 3
Ханеман първи систематизирал симптомите и привлякъл вниманието към тяхната важност при лечението, както и при поставянето на диагнозата. Той доказал, че всяко лекарство неизменно предизвиква своя специфична и характерна група от симптоми, когато бъде дадено на здрав човек. Тези характерни симптоми той нарекъл "водещи симптоми", защото те насочват към избора на съответстващото им хомеопатично лекарство.
Клетките на тялото, ръководени в тяхната дейност от физиохимична сила (dynamis или ако използваме термина, въведен от Клод Бернар - irritabilite), оформят една суперструктура - човешкия организъм. Жизнените явления са динамични и функционирането на човешкия организъм трябва да бъде разглеждано не от гледна точка на структурата, а от тази на физиологичните процеси.
Здравият човешки организъм е като чудно регулирана, енергизирана, високо специализирана електрическа машина. Когато това тяло или отделни негови части се разболяват, организмът се засяга в неговата цялост.
Кое е нещото в телесните тъкани, което реагира на лекарственото лечение? Как действа лекарството? Кое е това, което възстановява нормалното състояние на тъканите като материя и функция?
Нека засега се ограничим с обсъждането само на въпроса, който възниква най-често - Как действат хомеопатичните лекарства?
Ясно е, че клетките на специализираните органи, например, чернодробни или бъбречни, демонстрират подертана селективност. Отровите, медикаментите и лекарствата не засягат едни и същи тъкани, например, арсенът, стрихнинът, ерготинът, питуитринът. В норма физиологичната функция на всичките 25 трилиона клетки на човешкия организъм е в хармоничен, координиран ритъм, който означава здраве. За да се осъществи това, трябва да има вътрешен обмен на информация ежду различните части, дори и между клетките на различни органи и в различни части на тялото.
Съществуването на такъв обмен няма нужда от специални доказателства. Общоприето е, че той се осъществява по химически и електрически (нервен) път. Вероятно, съвременното удивително развитие на радиото ще обогати знанията ни за междуклетъчното общуване.
Дейността на клетките се стимулира от капилярното кръвообращение, разтворените в кръвта електролити, хидролизата, промените в pH и колоидната активност. Равновесието между всички току-що изброени може да бъде повлияно от потенцираното лекарство.
Настоящото генериране на клетъчна и телесна енергия чрез химичните промени, извършващи се на базата на оксигенацията, има своето запазено, но не най-важно място в нашите разсъждения, тъй като в жизнените процеси има и нещо друго, което минава отвъд химичните реакции. Трупът запазва химичните съставки на живото тяло, но без поддръжката и ръководството от страна на изначалната жизнена сила, химичните процеси в него са болестни и съвсем различни, от тези, протичащи в яйцеклетката, морулата, ембриона, подрастващото дете, зрелия, престарелия и умиращия организъм.
Тази изначална жизнена сила, това нещо, което активира сложния организъм и неговите клетки и прави живото, променящо се, функциониращо тяло различно от мъртвия човек, ние наричаме dynamis.
Тази dynamis или някаква нейна разновидност се проявява в низшите животни, птиците, рибите и растителното царство. Някои привеждат доста сериозни аргументи, че нещо аналогично на тази сила можем да открием и в минералното царство.
Когато се занимаваме с лечебно изкуство, ние боравим и с енегии, и с материи; и с поведение, и с патология; и със знаци и симптоми, и с техните причини.