Известно е, че светлинните вълни се движат в определена посока, докато срещнат някакво препятствие, от което се отразяват под ъгъл, съответен на ъгъла на падане. За нашите лекарства се знае, че имат лечебно въздействие при състояния, подобни на тези, които се предизвикват от лекарството у здрав човек.
Оптиката може да измери с много малък процент на грешката светлинните вълни, ъгъла на тяхното пречупване, както и да ни даде начини за коригиране на зрението или за използване на светлината в ежедневието. С други думи, известните на науката закони ни предоставят определени възможности за използване на светлината в модерната практика и ние можем да бъдем сигурни, че с повишаването на нуждите на човечеството и със задълбочаването на познанията за тези закони и начини за практическото им приложение бъдещите поколения ще бъдат в състояние да използват светлината в много по-голяма степен, отколкото можем да предположим днес.
Хомеопатичните закони са фундаментални закони. Ние разбираме много от тях и умеем да ги прилагаме. За съжаление, ние не разполагаме с такъв прецизен инструментариум, с който да можем да изследваме препятствията пред "лекуващите вълни" на нашите лекарства. Следователно, ние не можем да получаваме винаги едни и същи резултати от лекарствата, което не е изненада като имаме предвид огромния брой лекарства, които имаме на въоръжение, и огромните знания и най-разнообразен опит, които са натрупани от хомеопатите от времето на Ханеман до наши дни.
Някои от нашите колеги ще кажат, че такива инструменти за прецизиране се използват от днешните хомеопати, че те се усъвършенстват с всеки изминал ден и резултатите са все по-задоволителни. Без съмнение, всичко това е истина, но за обикновените студенти по хомеопатия подобни средства са недостъпни или ако са достъпни, те не са достатъчно обучени да работят правилно с такава техника, а понякога и самата техника не е достатъчно прецизна.
Каквато и да е истината, нашата теза се отнася за средно статистическия лекар-хомеопат и може да се редуцира до този толкова добре познат на всички въпрос: защо нашите резултати не са еднакво удовлетворителни във всички случаи? Защо видимо индицираното лекарство не винаги работи?
Разбира се, има отговори на тези въпроси, които са известни на всеки лекар от която и да е школа, и такива, които може да открие само лекарят-хомеопат.
Една от очевидните причини е патологичното състояние на пациента. Рьонтгенологът и хирургът имат по-добри възможности да опознаят патологичните пречки пред действието на лекарството, отколкото лекарят-хомеопат, но те нямат идея как да ги лекуват, защото са научени само да отстраняват увредените тъкани, а пациентите им могат да се възстановят само с помощта на благотворната Природа. Звучи банално, но е истина, че повече грешки се правят по-скоро от ненаблюдателност, отколкото от незнание.
От друга страна, сред студентите по хомеопатия има и такива, които вярват, че третирането на патологичните състояния с Rö-лъчи или с радий по-скоро доразрушава, отколкото да лекува патологично променените тъкани. Ние сме виждали много случаи, при които подобно третиране е довело до появата на непреодолими пречки пред лечението. Разрушаването на нормалните тъкани, които то предизвиква, може да се окаже толкова опасно за здравето на пациента, както и липсата на лечение, а въпросът за връзката между появата на метастази, от една страна, и хирургичното лечение, лечението с Rö-лъчи или с радий, от друга, продължава да стои открит пред много изследователи, наблюдаващи отблизо този проблем.
Друг тип състояния са тези, при които е налице механична обструкция, която не е от патологично естество, например чуждо тяло, което провокира много сериозни рефлекторни симптоми. Разбира се, че лекарството не може да подейства и да излекува подобни симптоми, докато причиняващият ги фактор е налице. Персистиращите болки в ушите или хреми у деца с дребни чужди тела в ухото или носа имат състояния-двойници при възрастните, които имат за начало съвсем дребни инциденти.
Психическата травма и емоционалният стрес са фактори, които ние като хомеопати трябва да разберем и да преценим много старателно в светлината на развилата се у пациентите ни симптоматика. Често, обаче, пациентите си мислят, че личните им дела са си техен проблем и не са склонни да ги споделят дори с лекаря, а таят тези важни въпроси вътре в себе си. В други случаи те дотолкова са свикнали с бремето на проблемите си, че не могат да осмислят тяхната важност за заболяването им или така изкривяват, съзнателно или несъзнателно, картината на собствения си ментален стрес, че дори и да я разкрият, това помага твърде малко на хомеопата при анализа на случая.
Самият Ханеман акцентира върху факта, че нищо не може да бъде толкова вредно за здравето, както нещастният семеен живот и че тези състояния биха могли (и често го правят) да се превърнат в непреодолима пречка пред излекуването. За щастие, simillimum често успява да снеме излишното напрежение у пациента или да изведе на повърхността серия от нови симптоми, но докато мъката тлее дълбоко в душата на пациента, излекуване не може да се очаква. Въпреки всичко, ако лекарят не осъзнае съществуването на тези дълбоко вкоренени причини, неговата помощ за пациента ще бъде толкова незначителна, че може да изложи на опасност собствената му вяра в лечебните възможности на хомеопатията, както и доверието на пациента в нея.
Прекомерната тревожност, угрижеността, постоянните финансови проблеми, напрегнатата работа, специфичните изисквания в службата - всички тези и още много други подобни стресове упражняват необикновено силно влияние върху пациентите ни през последните години и съответно са причина за намаляването на процента на лечимите случаи. Те, цялостно или частично, промениха посоката на лечението и хомеопатичната медицинска система не е отговорна за тази промяна, поне до момента, до който тези състояния играят съществена роля в живота на пациента.
Наред с тези състояния, лекарят трябва да се бори и с нарастващата употреба на седативи, бромати, наркотични средства, аналгетици - всички форми на медикаментозно лечение, които предлагат на пациента убежище от ежедневния стрес на модерния начин на живот или някакво облекчение на болката, душевна или физическа. Често пъти хомеопатът остава неосведомен за медикаментите, които пациентът приема по предписание на фармацевта, а мощното рекламиране на такива продукти пред широката общественост добива такъв размах, че се превръща в една от най-големите бариери пред излекуването, каквито светът някога е познавал.
В такива случаи трябва да сме наясно с препятствията пред лечението, ако искаме да предложим на пациента някаква реална помощ, въпреки че едно от най-големите преимущества на хомеопатията се състои в способността на много от нашите лекарства да антидотират медикаментите и така да освободят жизнената сила на пациента и да подпомогнат стремежа й към излекуване.
Козметичните средства могат да бъдат също толкова сериозна пречка пред лечението, каквато са наркотиците или каменовъгления катран. Много козметични препарати съдържат съставки, които се рекламират като потискащи потенето или обривите или като депилатори. Повечето лекари са виждали пациенти, чието страдание може директно да се свърже с подобни мероприятия. Потиснатите обриви и последствията от това нямат край. Аз имах случай на прогресивна парализа у млада жена, която сама отдаваше заболяването си на използването на депилатор.
Един изтъкнат съвременен хомеопат съобщи за случай на персистираща кашлица тип Coccus cacti, която не се поддавала на лечение, докато той не предложил на младата си пациентка да преустанови употребата на червило, след което кашлицата престанала.
Дори фармацевтичните списания, стоящи на позициите на старата школа, започнаха да публикуват огромно множество случаи на заболявания, дължащи се на употребата на парфюми или препарати, които съдържат парфюми, и дори да цитират физиологичното действие на техните съставки. Забележително е, че в някои от тези случаи пострадалите не са сред потребителите на козметични продукти, а сред хората, занимаващи се с производството им. Лекарят-хомеопат е наясно със способността на амбрата, мускуса и пр. да предизвикват симптоми в потенцирана форма. Ханеман описа силата на приемането на лекарства чрез помирисване при чувствителни пациенти. Съвременната медицина е препълнена със сведения за алергични реакции у чувствителни пациенти към разнообразни субстанции, най-често в минимални количества. Щом дори доминиращата школа признава този риск, значи лекарят-хомеопат никога не бива да пренебрегва вероятността от промяна на посоката на лечението под въздействие на подобни фактори.
След това идва проблемът с диетите. Т.нар. леки напитки стоят непосредствено след домашната употреба на медикаменти като причина за опорочаване на лечението. Безумният стремеж към слаба фигура, наред с небалансираните диети, препоръчвани от дилетанти, също могат да възпрепятстват излекуването и то не поради неспособността на хомеопата да коригира състоянието чрез подходяща диета плюс показаното лекарство, а най-вече поради психологическата бариера и отказа на пациента или пациентката да приеме необходимостта от нормалния начин на хранене и съответното му нормално телесно тегло. С други думи, пациентът, който страда по своя воля от недохранване, може да бъде върнат към нормата, само ако си осигурим неговото съдействие или ако е потърсил лекаря преди появата на опасни физиологични промени. От друга страна, има случаи на недохранване, които се дължат на небалансирана диета поради безпаричие. Броят на тези случаи рязко нарасна през годините на Голямата депресия и в много случаи още виждаме ефектите от нея. Този проблем може да бъде решен не само с помощта на хомеопатичните лекарства, но най-вече чрез подходящи икономически мерки и създаване на условия за нормално хранене на всички хора.
Въпросът за подходящия двигателен режим също е от компетентността на лекаря. Сещам се, обаче, за една пациентка, попреминала средната възраст, която бях посъветвал да излиза по-често от дома на чист въздух и да удовлетворява интереса си към дивите цветя, съчетавайки по този начин своето хоби с пребиваването на свеж въздух и на слънце. Аз предполагах, че тя е последвала съвета ми, тъй като получавах букет свежи диви цветя при всяка наша среща, но пациентката си оставаше все така отпаднала и с нездрав цвят на лицето. След известно време (тя вече ме беше напуснала, заради по-състрадателен лекар), разбрах, че нейният съпруг покорно ходел в полето и берял цветя за вазата, докато тя отдъхвала и наблюдавала как той се труди вместо нея.
Някои пациенти не са в състояние да правят физически упражнения поради някакъв физически недъг. Други са ограничени от определени обстоятелства да спортуват на открито. Но тези пациенти обикновено страдат отдавна от някаква хронична болест с лоша прогноза. Ние обикновено се примиряваме със ситуацията, даваме най-доброто от себе си за една добра палиация и, колкото и да е изненадващо и за нас самите, понякога се доближаваме до излекуването, въпреки всички затруднения. Обаче, ако пациентът може да ни сътрудничи, а не го прави, дори и да ни заблуди, че полага някакви усилия, той сам променя посоката на лечението си от самия му извор, докато ние се питаме дали сме направили точно предписание и се чудим защо показаното лекарство не работи.
Едни от нашите най-трудни за разрешаване проблеми са свързани с пациентите, които сякаш никога не се подобряват - стари хроници, с история за дълго, но не чак толкова съкрушително боледуване, при които имаме ясна картина на лекарството. При тези пациенти съществува някакво скрито препятствие пред излекуването и ние трябва да проучим много задълбочено цялата история на заболяването им с неговите физически, ментални и емоционални аспекти, за да открием и евентуално отстраним пречката и да преоценим избора на лекарство и на потенция, както и да определим дали избраното лекарство е simillimum според подобието му със симптоматиката и нивото на енергия.
Друга пречка пред лечението може да се породи от лекотата, с която хомеопатът залита в своите разсъждения към някои любими и предпочитани симптоми, преувеличавайки тяхното значение за случая като цяло. Това може да ви се стори дреболия, но честата поява на някакъв мъчителен симптом може така да прикрие истинската картина на случая, че симптоматиката измамно да сочи към съвсем различно лекарство, докато истинската съвкупност трябва да бъде изградена от други налични, макар и не толкова очебийни, симптоми.
Дотук обсъждахме препятствията пред лечението, отнасящи се до пациента или до лекаря. Нека сега погледнем проблема от другата му страна - лекарството.
Първият съществен фактор е източникът, от който е приготвено самото лекарство. Колко точно отговаря този източник на изискванията, формулирани от Ханеман? С други думи, достатъчно старателен ли е бил фармацевтът-хомеопат при избора на изходна субстанция? Идентично ли е подбраното растение с ботаническия вид, използван при доказването? Не бихме могли да очакваме един случай на Rhus tox., например, да бъде излекуван от лекарство, приготвено от друг член на това растително семейство, ако се опираме на доказването на Rhus tox. като наш водач. Така навлизаме в полето на подобието, вместо в това на simillimum. Дали изходната субстанция е била свежа и в добро състояние? От нискокачествена субстанция не може да се приготви качествен потенциран препарат. Колко усърдно и стриктно е следвал фармацевтът инструкциите на Ханеман за потенцирането? Колко усърдно и стриктно изпитателите са следвали инструкциите по време на доказването?
Ние трябва да бъдем в състояние да се доверим абсолютно на източниците за нашите лекарства, защото ако е била проявена небрежност при добиването на изходната субстанция или в който и да е етап от приготвянето на потенцирания препарат, ако при манипулациите той е бил замърсен или са допуснати неточности при записването на симптомите, проявени при доказването - тогава няма как да бъде избегната промяната в посоката на лечението. Всички тези подробности са известни на хомеопатите, но аз не мога да се въздържа да не посоча, че тези подробности могат да се окажат разликата между живота и смъртта и, със сигурност, между излекуването и провала, в много от нашите случаи, при които привидно не съществува причина да очакваме промяна в посоката на лечението.
Винаги трябва да си поставяме въпроса дали доказването е било извършено под съответния строг контрол. Колко изпитатели са участвали в него? Достатъчно старателно ли е била означена изходната субстанция за лекарството? Неточното означение също може да обуслови разликата между възможното излекуване и промяната на неговата посока от някакво непреодолимо препятствие.
Съпоставянето на симптомите на пациента с тези на лекарството представлява един от най-големите ни проблеми, но по-важен дори от него е проблемът за критичната преценка на симптомите, получени при самото доказване. Питам се, каква е стойността на симптоми, които са се появявали рядко или в единични случаи? Например, по-рано казах, че влошаването в определен час на денонощието, което се смята за ключов симптом на Kali carb., е било регистрирано само у един изпитател, но има толкова много клинични потвърждения, че се е наложило в съзнанието ни като водещ симптом за Kali carb. По същия начин, когато чуем за влошаване в 3 часа след полунощ, незабавно се сещаме за Kali carb., въпреки че в Реперториума на Kent са посочени и много други лекарства с тази модалност.
От съществена важност е, че ние използваме всички възможни средства да определим дали даден симптом се дължи или не на индивидуалността на лекарството, или представлява пречупване на лекарственото действие през идиосинкразията на пациента, или пациентът е направил или е използвал нещо, което е изопачило неговата реакция. Да вземем за пример пациент, който не може да вземе Hepar sulph., без да прояви симптом, който не е регистриран в нито едно от доказванията на Hepar - усещане, като че ли ларинксът му е притиснат от пръст или палец. Това ценен симптом на лекарството ли е или е просто индивидуална реакция без никаква стойност?
Ханеман ни даде много ясно начините за провеждане на доказванията и ни инструктира, че всеки изпитател трябва да запази обичайните си навици и начин на хранене по време на доказването, за да можем да преценим дали регистрираните симптоми се дължат на лекарството или на промените в начина му на живот. Може да се окаже, обаче, че такива фактори като диетата и пр., колкото и пациентът да е привикнал с тях, могат да променят посоката на симптомите в същата степен, в която хранителните навици пречат на нормалното функциониране на организма. Аз смятам, че навикът да се консумират такива неща като кафе, например, за което знаем, че влияе върху действието на някои лекарства, когато са предписани с лечебна цел, може в същата степен да модифицира реакцията на изпитателя към лекарството, като напълно елиминира част от симптоматиката или предизвика проявата на коренно различна картина. Ето защо ние трябва да бъдем много предпазливи, когато приемаме резултатите от случайни доказвания. При доказванията, водени от Ханеман, той се е стремял да редуцира случайните влияния, като ги е свел почти до математическа формула. Той е преценявал много внимателно навиците, хранителните предпочитания и общото здравословно състояние на всеки изпитател според проявяваните от него симптоми, преди той да бъде ангажиран в доказването. Тези данни са били изваждани от симптоматиката, проявена по време на доказването или в приемлив срок след него и останалите симптоми били отдавани на действието на лекарството. Нещо повече, тази процедура е била провеждана с голям брой изпитатели при доказването на всяко лекарство. Всички тези подробности са били обект на специално наблюдение с характерната за Ханеман прецизност.
Няколко думи за ключовите симптоми като възможна пречка пред лечението не биха били излишни. Ключовите симптоми са се доказали в почти еднаква степен като истинска напаст или като истинска благодат. Обикновеният лекар-хомеопат изучава най-добре полихрестите сред дългата редица от хомеопатични лекарства. По-нататък, според това колко активно практикува, той се стреми да запамети повече или по-малко кратки описания за лекарствата. Много от лекарствата той познава само с техните ключови симптоми. Ако тези ключови симптоми се използват само като отправна точка за изучаването на Материя медика, вършат чудесна работа, но те крият големи опасности, ако се използват като основа за предписанията. Този, който предписва само по ключови симптоми, рискува (и често го прави) да пренебрегне някои силно изявени симптоми. Тогава този начин на предписване може да създаде само пречки пред излекуването като променя посоката на симптомите и така изкривява цялостната картина на случая.
"Лекарят трябва ясно да разбира следните положения: какво е лечимо в болестите като цяло и във всеки отделен случай... Той трябва ясно да схваща кое е лечебното в лекарствата като цяло и във всяко отделно лекарство... Той трябва да бъде воден от чистия разум, за да постигне излекуване чрез нагаждане на това, което е лечебно в лекарствата, към това, което е разпознал като несъмнено болестотворно у пациента... Накрая, когато лекарят знае във всеки отделен препятствията по пътя към излекуването и начините за тяхното отстраняване, той е готов да работи задълбочено и целеустремено като истински майстор на лечебното изкуство."