Във въведението към своята книга "Философията и концепцията на съвременната наука" (1935 год. ) Oliver. L. Reiser, асоцииран професор по философия в Питсбъргския университет, казва, че един от възможните методи:

"... за интегриране на обширната и тежка маса от научни факти в едно смислено цяло е възприемането на феноменологичния възглед. Под феноменология се разбира изучаване на това, което се изявява пред нас от само себе си; това е описателна гледна точка, получена вследствие на възприемането на нещата в тяхната цялост. Голяма част от проблемите... произтичат от свръхакцентирането върху микроскопичните детайли. Така се достига до състоянието, при което от дърветата не можем да видим гората."

Едно от наистина огромните открития, направени в последно време, е т.нар. от геолозите принцип на униформитарианизма. Според тази теория силите, които действат сега, са идентични по своето естество с тези, които са предизвиквали промените през миналите епохи.

Ако възприемем този феноменологичен възглед, не можем да не видим, че коментарът на Reiser за свръхакцентирането върху микроскопичните детайли като източник на умножаване на данните и хаотичните теории за причината, действието и следствието е твърде близо до истината. Усилията, влагани при използването на микроскопа предизвикаха ментален и философски астигматизъм, който доведе до непропорционално фокусиране върху отделните части за сметка на цялото.

Медицината, в частност, също се нуждае от поглед върху цялото и от възприемане на принципа на униформитарианизма. Нещо повече, изтъкнати авторитети в доминиращата школа признаха, че хомеопатията предлага обединяващата теория, която обхваща причините за болестните състояния, посоката на развитието им и тяхната прогноза. В същото време тя е и метод за разбиране на лекарствата и за прогнозирането на тяхното действие върху пациента, базирано на информацията за пациента, познанията за лекарството и осмислянето на законите и техните проявления при различните състояния на здраве и болест. Това е просто друг начин да се признае, че от феноменологична гледна точка хомеопатичната концепция за болестта и лечението държи сметка по-скоро за широките очертания на цялото, отколкото за мъничките частици, на които то може да бъде разделено, ако следваме микроскопския подход и, в същото време, достига онези дълбоки значения, до които микроскопският подход може да се добере само частично.

Убедено може да се твърди, че науката е способна на много по-дълбоки разкрития от досега направените. Специалистите от отделните клонове на медицината ни дават обширна и детайлизирана информация, благодарение на откритията, направени с помощта на микроскопа, но като лекари-хомеопати ние не можем да си позволим да се оплетем в детайлите и да отклоним вниманието си от цялото. Наша привилегия е да виждаме във всички тези открития просто част от универсалното приложение на Закона, който ни води в нашата работа. Човекът би бил едно нищо, ако не представляваше част от Вселената и не беше субект на нейните закони.

Тъй като приспособеността на човека е високо специализирана, ние сме в състояние да обвържем (чрез изучаване на различните степени на здраве и на фундаменталните закони на Вселената, доколкото сме успели да ги определим) нашето познание за всеки отделен индивид спрямо представата ни за Голямото и приложимостта на Голямото спрямо всеки индивидуален проблем. Животните, както и растенията, са във висока степен приспособими към окръжаващата среда и представляват най-деликатната лаборатория за нашите изследвания, но минералното царство ни предоставя едно неочаквано свързващо звено в нашата верига от доказателства. Така, в съответствие със статистическите закони, ние откриваме отново и отново, че обичайната реакция на отговор на индивида се отнася за група индивиди (като се отчитат, все пак, идиосинкразиите у някои от тях) и, че това, което важи за група индивиди, може да се окаже в сила и при всяка друга група в природата, намираща се при подобни условия, доколкото можем да измерим реактивността на тези други групи. Тази еднородност на резултатите безспорно се дължи на това, което наричаме Универсална Енергия и което може да се обрисува и с модерни базисни термини като електрони, протони, неутрони, лъчиста, електрическа или магнитна енергия - всички тези понятия дефинират потенциалната енергия.

Тъй като енергията има определена устойчивост на своята реактивност, тя има избирателно действие. Всяка отделна част от човека има специфични функции, тя е податлива на определени въздействия, съзидателни или разрушителни, и реагира избирателно. Всеки атом от човешкото тяло е потенциално чувствителен към определени влияния и се развива селективно и в съгласие с принципа на униформитарианизма. Сега ние се намираме в особено състояние на покой, социален, икономически или физически, и това дори е по-изразено при нас, отколкото при съвременните геологични формации, въпреки че и за хората, и за скалите може да се каже, че се намират в привиден покой.

В действителност ние се намираме в постоянно равновесие между динамичните закони и статистическите закони, които Reiser дефинира по следния начин:

"Тази двойственост на природния закон се открива в контраста между динамичните и статистическите закони. Динамичните закони са причинни закони, които дават стабилност и предсказуемост, докато статистическите закони предполагат елемент на вероятност и позволяват известна неопределеност в изчисленията. Динамичният или причинният закон изключва случайността и предпоставя възможност за визуализиране на механизма на операцията, докато статистическият закон, който урежда изчислението на различни стойности от по-нисък ранг, не държи сметка за индивидуалния елемент, влизащ в състава на цялото, което е обект на статистическото проучване... Атомните процеси в рамките на микроскопичните механизми са обратими (понякога с някаква периодичност) и са субект на съответни причинни закони, докато макроскопските явления представят стойности от по-нисък ранг, характерни за широк кръг индивидуални процеси, съставляващи някаква статистическа общност..."

Точно в този баланс между динамичните и статистическите закони ние откриваме границите на грешката при прилагането на хомеопатичните принципи спрямо нашите пациенти. Законът за най-малкото действие е един от динамичните закони, върху които почива хомеопатията и които представляват потвърждение за нейната надеждност. Ние признаваме този закон, заедно със Закона за подобието и много други причинни елементи, като обосноваващи определени базисни и циклични действия в рамките на естествените процеси, които, от своя страна, обясняват действието на хомеопатичните лекарства.

Доказано беше, че ако хомеопатията прилага естествените закони, резултатите от нашите лекарства биха били еднотипни и доказванията биха се различавали незначително в детайлите, а продължителността на действие на отделните потенции би била една и съща във всички случаи. Няма значение колко прецизен е лекарят-хомеопат - той има горчивия опит от неуспехите, които са го сполетели, въпреки най-внимателните изследвания и предписания. Обяснението, че това са неуспехи на лекаря, не може да ни удовлетвори; не би ни задоволило и ако приемем твърдението, че причина за тях са вариациите в състоянието на различните пациенти. Ние можем да допуснем, че известни ограничения ни налагат вродените тенденции, както и психическите и други фактори, които дърпат нишките на живота и които засега все още слабо познаваме. Но извън тези факти съществуват фактори, предизвикващи вариации в действията на лекарствата, които не сме в състояние да проумеем. Статистическите закони ни дават основания да очакваме определени резултати от тези динамични закони, с които се опитваме да си служим и обратно - статистическите закони предполагат съществуването на състояния, които са може би непознати за нас. Но ние можем да твърдим с голяма увереност, че нашето недостатъчно разбиране на динамичните закони ни принуждава да приемаме статистическите, защото това ни дава удобна възможност за оправдание. Тук надвисва опасността емпиричния начин на практикуване, породен от нашата зависимост от статистическите закони.

Ние, разбира се, знаем, че съществуват различни сили, които трябва да имаме предвид, когато лекуваме болния човек. От друга страна, ние се питаме дали при работата с нашите лекарства не боравим с друг тип сили. Ако силовият импулс е еквивалентен на промяната, предизвикана от него, както се приема във физиката, потвърждение за силата на нашите потенцирани лекарства са клиничните доказателства, които се появяват след приемането им и които са право пропорционални на провокираните симптоми у здрав човешки индивид.

Може би е жалко, че не разполагаме с метод за "измерване" на болестта или здравето per se. Нивото на здраве е неопределимо. Нашите несъвършени сетива не са в състояние да извършат перфектна регистрация или безпогрешен "превод" на собствените ни симптоми. Вероятността за грешка се удвоява, когато използваме сетивата си, за да разберем състоянието на друг човек, а именно болния индивид. Ние търсим потвърждение на нашите резултати чрез клиничната формула Скоростта на реакцията е равна на движещата сила, разделена на съпротивлението - за съжаление, ние не можем да знаем с точност нито действителната стойност на движещата сила, нито тази на съпротивлението.

Но в определени граници вече започваме да измерваме реактивността на субстанциите - животински, растителни, минерални - които служат като източник за нашите потенцирани лекарства. Налице са известни резултати, все още твърде далеч от съвършенството, в това направление. Достатъчно е да се разбере, че решението на проблема за реактивността на различните потенции лежи във вътрешността на атома. Може да се каже, че структурата на атома е много подобна на тази на Вселената, представлявайки една миниатюрна "слънчева система" с въртящи се по определени орбити "планети". Оттук и аналогията, че атомът предлага възможност за разбиране на физиката на Вселената и че самата Вселена ни помага да разберем нашите специфични проблеми. Ето, това е феноменологичният възглед в областта на хомеопатията!

Въпреки всичко, ние приемаме, че тези съществени въпроси не са от компетентността на елементарната физика или химия; те са част от необятността на Вселената и обхващат и най-дълбоките причини за нашето съществувание.

Нека се върнем към въпроса за потенцията. Той се е оказвал препъни камък за много хора, откакто Ханеман разви теорията за потенцирането. Съвременната наука твърди, че енергията се освобождава автоматично и пропорционално на теглото на атома. Атомите с високо атомно тегло, каквито са тези на радиоактивните елементи, освобождават огромно количество специфична енергия, като се саморазрушават. Ако атомът е с по-ниско атомно тегло, на него е присъща по-слаба радиация, което налага да се приложи външна сила, за да се освободи енергията му. Но когато търсим лечебния ефект, може да открием, че "суровият" атом, ако можем така да се изразим, е напълно непригоден за използване от нас и че енергията, изразходвана за разбиването на атомната структура е достатъчна за освобождаване на електрически, електромагнитни и магнитни лъчи в подходяща мека форма, което я прави добра инвестиция на време и усилия за постигане на нашите цели.

Вземете варта и нейните многобройни начини на употреба. Колко безполезна е тя в груб вид за живия организъм и колко често деца, в чието хранене е била включена варова вода, заболяват от рахит. От друга страна, безбройни са състоянията, освен рахита, при които лекарят-хомеопат не би бил способен да помогне, ако не разполагаше с потенциран калций. А при тях безкрайно разреденото лекарство води до поразителни лечебни резултати.

Последните данни от проучванията за витамините показаха, че в по-ниски тритурации те стават почти неактивни, но във високи потенции и в течна форма тяхната активност и мощ нарастват подчертано.

Това ни провокира да поразсъждаваме върху тритурацията и сукусията и тяхната роля за стимулиране на атома към освобождаване на енергия. Разбира се, че е невъзможно да атакуваме атома на калция със същите средства, които използваме при работа с растителни субстанции. При някои вещества е задължително да използваме тритурация, докато други са разтворими във вода, затова при тях потенциалната енергия може да се освободи по-лесно. Ако можехме да видим действителния строеж на атома, бихме си отговорили лесно на въпроса защо при използването на различни методи се освобождава различно количество енергия. Това се отнася както за изграждането на атома, така и за разрушаването му - резултатът и в двата случая е изтръгването във възможно най-голяма степен на специфичната и присъща за атома енергия.

Когато разглеждаме нашите лекарства, ние откриваме проявленията на статистическите закони в Материя медика, когато лекомислено приемем, че резултатите от доказванията на лекарства в ниски разреждания могат да се отнасят в същата степен и без никакви промени за най-високите разреждания. По подобен начин, ние допускаме, че коя да е потенция, да речем 200 С, винаги предизвиква еднотипни резултати. Опитът ни учи, че определени лекарства имат характерни симптоми, които в по-голяма или по-малка степен се проявяват при всички доказвания и които се срещат по-често или по-рядко, но достатъчно като база за статистически наблюдения, и в клиничната практика. Това прави от хомеопатията изкуство, но това ни излага и на критика, както всички учени, каквито ние претендираме да бъдем.

Millikan казва, че при бомбардирането с алфа-лъчи елементът може да увеличи атомното си тегло. В същото време може да бъдат отделени неутрони като страничен продукт на тази изкуствена трансмутация." Може да се предположи, че тези неутрони изграждат всички ядра, освен това на водорода и се изхвърлят при много ядрени трансформации." Неутроните нямат електрически заряд, но те самите представляват оръжие, което може да бъде запратено в атомната мишена и да направи атома нестабилен. Тази нестабилност води до намаление на атомното тегло поради отделянето на протон (водородно ядро). По-нататък Millikan казва, че неутронът не се нуждае от много енергия, за да навлезе в ядрото и да го трансформира. Ако го направи по-бурно, той разбива ядрото и в резултат се получават няколко субстанции с по-ниско атомно тегло от това на разбития атом. От друга страна, налице е тенденция "неутронът да се разрушава... по-лесно и по-често, когато се движи с по-малка скорост... Ако скоростта му е голяма, той добавя своята маса към тази на ядрото и така резултатът е изграждане на по-тежък атом."

До днес не е измислена техника, чрез която да се определи какво точно означава връзката между тритурацията и сукусията, от една страна, и освобождаването на енергията, от друга, за хомеопатичното приготовление на лекарства; дали действително променяме характера на елементите, с които работим и, ако е така, дали при това има някаква фиксирана зависимост или не - това е проблем за лекаря-хомеопат. Тази област е неразработена засега, но представлява истинско предизвикателство пред хомеопатията. Тези въпроси интригуват ума на учения, защото ако бъдат разкрити техните елементарни аспекти, те биха поставили хомеопатичните принципи на стабилния фундамент на най-важните научни открития на пионерите във физиката!

Тук се изправяме пред друг проблем във физиката, който се отнася до използването на едно-единствено лекарство или на полифармация. Съществува и много по-дълбока причина за използване на единствено лекарство, освен тази, че Ханеман и неговите последователи са работили по този начин - тъй като знаем от доказванията какво може да стори единственото лекарство, ние можем да се опрем, с известни уговорки, на тези данни, но никой не е в състояние да предскаже действието на комбинация от две или повече лекарства или поредица от такива, дадени с малки интервали между приемите. Това е въпрос на наблюдение, а не обяснение.

Съвременната физика може да ни даде решението на проблема чрез "блуждаещия неутрон". Очевидно е , че се отделят неутрони, когато определени елементи с ниско атомно тегло се комбинират с безкрайно малки количества радиация, отделена от елементи с високо атомно тегло и тези неутрони, от своя страна, лесно се съединяват с други елементи, с които влизат в контакт. Макар и да не е задължително тези елементи да се променят, те стават нестабилни и са обект на следващи изменения. Millikan цитира случай на "берилиева частица, която се съединява с безкрайно малко количество еманация на радий..." , при което един от отделените неутрони навлиза в ядрото на атом на среброто, увеличавайки атомното му тегло. Така среброто става много тежко, все още запазва химическите си свойства, но става нестабилно и отделя електрически негативен електрон, превръщайки се в кадмий. Макар че тези промени са резултат от експерименти, ние не можем да бъдем сигурни, че дадена комбинация от елементи не може да предизвика дълбоки промени, градивни или деструктивни. Това се отнася с особена сила за методите, които ние използваме за освобождаване на вътрешната енергия на привидно инертна субстанция. Ако тези методи са в състояние да предизвикат освобождаване на енергия, ние не можем да бъдем сигурни, че няма да предизвикат трансмутации.

Още един проблем с потенцирането изплува в любознателния ум. Ако нашите методи са в състояние да предизвикат на практика освобождаването на тези енергии (трябва да признаем, че потенциалната мощ на нашите високи потенции често ни стряска), следва да се запитаме каква точно е степента на разграждане на атомите на тези субстанции. Без съмнение, съществува определено съотношение между енергиите, освобождавани от различните елементи, но ние не знаем в каква степен тритурацията и сукусията засягат самата атомна структура. Ако можехме да знаем, че прилагайки сила върху тези субстанции, действително разбиваме атома, ние бихме стигнали до естествения извод, че разрушаването на елементарния атом и последващото отделяне на протони и неутрони са процеси, насочени към формиране на нови елементи, с различна атомна структура и своя собствена енергия, която може да бъде стабилизирана или дестабилизирана при определени условия.

Това представлява стимул за по-нататъшно изучаване на сложните вещества, каквито са растителните лекарства. Досега не е демонстрирано, че живата субстанция съдържа радиоактивни елементи, но когато разсъждаваме върху заключенията от подобни експерименти като този, цитиран от Millikan, можем да се замислим за реакцията, която би протекла при разбиването на елементи с различни атомни тегла, включително и такива от по-ниските регистри и взаимодействието между тях. Нещо повече, влиянието на тези променящи се енергии върху молекулните конструкции на индивида също е обект на сериозни размишления.

Привидно, тези проблеми са извън кръга от интереси на лекаря. Ние чувстваме нуждата да поназнайваме нещичко за нашата Материя медика и за няколко принципа за назначаването на нашите лекарства. С други думи, ние по естествен начин ставаме късогледи в нашата работа. Ако възприемем по-широкия възглед, какъвто е феноменологичният възглед, ще видим, че тези проблеми изискват по-задълбочено разбиране за работата ни. Това би създало условия за съответното признание на хомеопатията като наука и изкуство.

Дори Департаментът по обществено здравеопазване на Съединените щати признава факта, че наличието на селен в близост до земната повърхност, което се открива само на няколко места в тази страна, прави постоянното пребиваване в тези зони непрактично и опасно. Селенът е на 34^-то място в скалата на атомните тегла, между арсена и брома, и определено е далеч от тези радиоактивни елементи, за които отдавна се знае, че са опасни и нежелани "съседи".

Серията от самолетни злополуки по тихоокеанския бряг на Америка през 1936-37 година беше отдадена на влиянието на урановите полета в близост до повърхността, които бяха открити в някои райони на Калифорния. Уранът е един от най-тежките елементи, номер 92 в скалата. Той е силно радиоактивен и това даде основание да се смята, че неговата радиация смущава работата на деликатните навигационни уреди и ги изкарва от строя, което довежда до тези трагедии.

Пациентите със сърдечни заболявания не понасят големите надморски височини. Причина за тази важна модалност са смущенията в кръвта и кръвообращението. Вече казахме, че космическите лъчи са пет пъти и половина по-деструктивни на височина 14 000 фута над морското равнище. Те имат разрушително действие спрямо всички елементи и особено спрямо радиоактивните. Когато става дума за пациенти с обременена кръвоносна система и с вече нарушен жизнен баланс, въздействието на подобни разрушителни външни сили може да бъде фатално. Важно е да се подчертае, че тези сърдечни заболявания често попадат в групата състояния със сифилитичен или сикотичен произход (ако използваме понятията сифилитичен и сикотичен в смисъл на придобита болест или унаследена дискразия). Лекарствата, подходящи за такива състояния, както посочихме и по-рано, спадат основно към групата на радиоактивните елементи.

От друга страна, чувствителните към атмосферното налягане и влажността на морския бряг пациенти се чувстват прекрасно при големи надморски височини. По-горе обсъждахме проблема за сикозата като свръхстимулация на процесите на растеж и развитие на определени клетки в тялото. Ако такъв индивид се подложи на повишено натоварване с космически лъчи, това може да възстанови нарушения му баланс и да стабилизира здравословното му състояние.

Тук - на атомно равнище - откриваме крайния отговор на нашия въпрос за болестта и здравето и на проблемите при зачеването, разрастването, жизнения баланс, разложението. Тук откриваме и отговора на проблема за лекуването като поддържане на нормалните процеси на развитие и на жизнен баланс и застраховане срещу преждевременния упадък на организма. Истинско предизвикателство пред учения е да схване хомеопатичните принципи и тяхното приложение и пред учения-хомеопат да разбере феномените на структурата на Вселената. Не изучаването на отделната болна клетка, а това на Вселената и универсалните закони, отразени в универсалната структура на всеки отделен атом, ще разширят нашия кръгозор и ще хвърлят нова светлина върху нашите познания.