Хърбърт Робъртс

В процеса на обучението по хомеопатия често се споменава за темперамента, на който се обръща специално внимание при снемането на случая и при предписването на лекарство. Мисля, че би било полезно да обсъдим и тук този въпрос.

Класическите типове темперамент са четири: нервен, холеричен, сангвиничен и флегматичен. Съществуват и много комбинации между два от тези основни типове, но обикновено единият от тях доминира. Понякога срещаме и хора, които много трудно подлежат на класифициране, защото темпераментът им представлява комбинация от няколко основни типа.

Темпераментът е в много голяма степен физиологична характеристика, но освен специфичната структура на пациента, той включва и цвета, функционалните тенденции на циркулацията, отделянето, дишането и т. н., а така също и специфичните ментални и емоционални реакции спрямо факторите на окръжаващата среда. Темпераментът като физиологична категория е много близък с базисните дискразии, които подробно коментирахме. Предмет на тази лекция е най-вече значението на темперамента като елемент от предписването на хомеопатично лекарство.

Вече бе казано, че темпераментът започва да се развива от самото начало на формирането на новия индивид, т.е. от сливането на родителските клетки и след като това се е случило, индивидът не може вече да бъде разделен от темперамента. С други думи, това, което е физиологично, не може да бъде повлияно или променено чрез действието на хомеопатичното лекарство. Тези две твърдения са в значителна степен верни, но вероятно би било по-правилно да се каже, че първоначалната тенденция не може да бъде променена, но че хомеопатично индицираното лекарство, предписано прецизно на бебета и деца, може така да модифицира физиологичните тенденции, че да предотврати в значима степен техните нежелателни ефекти.

Болестотворните въздействия, които се привличат от свойствените за дадения темперамент тенденции, се поддават на лечение и могат да бъдат елиминирани от хомеопатичното лекарство. Това само по себе си има огромен превантивен ефект спрямо рисковете, произтичащите от вродената слабост.

Хомеопатичното предписание често се повлиява от темперамента до степен определени видове темперамент да извеждат определени картини от симптоми много по-лесно, отколкото други видове. Например, флегматичният тип по начало е муден и вял в реакциите си, следователно, можем да очакваме подчертана тенденция към венозна стаза у хора от този тип, обратно на сангвиничния тип. Нервният темперамент, както показва и самото му име, предполага бързина в действията, човекът е като опъната струна. У холерика ще очакваме тенденция към чернодробни смущения. Едва след като темпераментът започне да разгръща симптоматиката в специфичната си конвенционална насока, ние можем да се водим от него при избора на лекарство. Ако разгледаме случая по-дълбоко, в светлината на наследствените дискразии, които обуславят определен тип промени в развитието на индивида, ще видим много по-ясни индикации за нашите лекарства, отколкото ако се ограничим с повърхностните симптоми.

Ние често сме свидетели как на някой пациент с лека ръка се поставя етикет Pulsatilla или Nux vomica, или Phosphorus на базата на общото телосложение или цвета на кожата, които свързваме с тези лекарства. Този начин на предписване е довел до множество грешки. Нека анализираме какви са основанията ни да окачествим една флегматична, русокоса жена като Pulsatilla-пациент. Дали можем да твърдим, че този цвят на косата винаги е индикация за Pulsatilla? Дали можем да смятаме, че жена от този тип никога не би се нуждала от Nux vomica? Ако да, значи сме основали заключението си на една полуистина. Това, което всъщност знаем, е, че една пълна млада жена със сини очи, руса коса и бледа кожа развива повече и по-отчетливи симптоми при доказването на Pulsatilla, отколкото хора с друг цвят и телосложение. От друга страна, най-добрите изпитатели на Nux vomica са били жилави, тъмнокожи мъже. Това означава, че естественият външен вид и телосложение на някои хора, предразполагащ ги към определен тип реакции при определени обстоятелства, ги прави особено чувствителни към определени болестни въздействия, независимо дали те са естествени (произтичащи от самите тях или от окръжаващата среда) или изкуствени (получени при хомеопатичното доказване). С други думи, темпераментът, с който са обвързани от самото начало на своето съществуване, предразполага хората към определени болестни реакции и, ако това не бъде поставено под контрол, те ще развият тези реакции при появата на съответни обстоятелства.

От друга страна, безсмислено е да се заемаме с тежката задача да класифицираме различните фактори, които влияят върху хората, за да определим как хората от различните типове могат да реагират на определени комбинации от обстоятелства, така че да може със сигурност да докажем, че определени типове темперамент развиват определени симптоми. Много по-простичко и по-лесно е да разберем стойността на хомеопатичното лекарство чрез непосредствено изучаване на неговите симптоми, които можем да разпознаем у болния и които потвърждават качествата му на simillimum.

Когато един човек стане пациент, той проявява симптоми, които представляват реакцията на вътрешното му състояние срещу различните външни условия и обстоятелства, демонстриращи чувствителността му по коренно различен начин от този в състояние на равновесие. Докато в състояние на съвършено здраве, следователно на съвършено равновесие, той може изобщо да не реагира на въвеждането на лекарството, т.е. да не изяви никакви симптоми, в състояние на смутено равновесие или болест той може да демонстрира повишена чувствителност към лекарство, което не е произвеждало никакъв ефект, когато пациентът не е бил чувствителен към действието му.

В този аспект можем да отбележим действието на няколко от най-често индицираните лекарства при доказванията. Belladonna провокира подчертана реакция у червендалести, флегматични натури; Phosphorus предизвиква много симптоми у нервни и холерични хора; Baryta действа най-ефективно при изоставащи, недоразвити и стеснителни индивиди; Nux vomica произвежда най-много симптоми при изпитатели с нервен темперамент. С една дума, определени типове темперамент проявяват по-изразена чувствителност спрямо определени лекарства.

Когато равновесието бъде нарушено, чувствителността все повече нараства. Така и най-малкият възможен стимул оказва силно въздействие, а лекарството, индицирано от състоянието на нарушен баланс е това, което може най-бързо да възстанови равновесието, независимо от типа на темперамента.

Множество лекарства са били обект на доказване от изпитатели с различен темперамент и регистрираните симптоми са полезни при който и да било вид темперамент. У слабоват индивид с тесен гръден кош Phosphorus продуцира при доказването туберкулинов синдром, докато при същото доказване закръглен, възпълен изпитател развива богата съдова симптоматика. Но Phosphorus действа на всички типове хора и ще излекува всички подобни симптоми, независимо от темперамента на болния. Това се отнася не само за Phosphorus, но и за всяко друго лекарство в нашата Материя медика.

Вярно е, че споменатият слабоват индивид с тесен гръден кош, който ние обозначаваме като Phosphorus-тип, може да развие симптоми на Phosphorus по-лесно, отколкото индивиди с друга телесна структура, но все пак е трудно да се твърди, че между телосложението и богатството на развитата симптоматика съществува някаква ясна пропорционална зависимост

Цветът на кожата често се приема за симптоматичен. Русокосата Pulsatilla, за която сме слушали толкова много, далеч не винаги има нужда от това лекарство. Мъжът-Nux vomica не винаги е с тъмен цвят; често се случва тъмнокож мъж да се нуждае от Pulsatilla или жена - от Nux vomica. Много по-ценни като индикации от цвета и телосложението са тези, сочещи болестното предразположение и общата симптоматика, особено модалностите. Това са истинските индикации за нашето предписание. Припадък или влошаване в затворено помещение и подобряване на свеж въздух са много по-показателни за пациент Pulsatilla, отколкото сините очи и бледата кожа. Ако можем да добавим към това и склонността към плач и подобряването от утешение, можем още по-сигурно да се насочим към Pulsatilla, независимо дали пациентът е мъж или жена, тъмен или блед! Добра илюстрация на това е един случай на жена със сенна хрема, която изглежда еднакво близо до Pulsatilla и до Nux vomica. Пациентката е червенокоса, слаба, енергична. Липсват ясни модалности, които да насочат избора към едно от двете лекарства. След допълнителен разпит все пак става ясно, че тя никога не плаче, освен ако не е силно разгневена, но дори и тогава минава известно време преди да се разплаче. Това вече натежава на везната за Nux vomica и това лекарство е било назначено със забележителен успех.

Когато лекарството е показано, симптоматиката ни дава база за назначаване на simillimum, независимо от цвета и типа темперамент. Можем, например, да видим едно "женско" лекарство като Sepia ясно показано при пациент-мъж. Някои от нашите по-стари учители ни съветват, когато лекарството е показано при пациент, който не е характерния за лекарството тип (т.е. не е от типа, който се смята за най-подходящ за доказване на лекарството), това е двойна индикация, че точно такова трябва да бъде нашето предписание.

Когато Pulsatilla развие като симптом при доказването руса коса или Nux vomica промени цвета на косата, очите или кожата и изпитателят се превърне в брюнет, тогава можем със сигурност да кажем, че жилавият брюнет е Nux vomica-пациент или русокосата дама е Pulsatilla-пациентка и да им предпишем тези лекарства от пръв поглед.

Предписването според типа или темперамента е най-лошият начин за прилагане на благословената хомеопатия. Това е чиста проба предписване по ключов симптом и то дори не по някакъв болестен симптом, а според телосложението, което е много нестабилен ориентир. Ключовият симптом често е отлично указание към показаното лекарство, но не бива да се допуска той да натежи прекалено силно върху нашето решение за сметка на цялостната картина.

Единственото истинско доказателство за наличието на болестно състояние е отклонението от нормата, изопачаването на нормалните функции на ума, тялото и духа, които взети в тяхната съвкупност ни дават най-сигурната основа за предписване на лекарство. Следователно, цялата ни задача се състои в това да открием тоталността от болестни симптоми. Когато го сторим, ние можем да я съпоставим съгласно Закона за подобието с единственото показано потенцирано лекарство. Така ще помогнем на пациента си да се освободи от болестното състояние, да постигне завършеност на личността и темперамента и да възвърне състоянието на здраве и неподатливост към болестотворни въздействия.