Хърбърт Робъртс

Лекарите, които са били обучавани в хомеопатия, проявяват по-голямо объркване при работа с нелечимо болни пациенти от останалите лекари. Когато се изправят пред нелечими случаи, огромното мнозинство от лекарите веднага започват да обмислят палиативни мерки в стремежа си да облекчат страданията и в опитите си да скрият от пациента и семейството му сериозността на ситуацията. Но въпреки добрите им намерения, техните усилия реално са насочени в грешна посока и те причиняват повече вреда, отколкото могат да си представят. Няма друга област в медицината, в която заличаването на симптомите да води до толкова голямо объркване, поради премахването на възможността за точно предписание, както става и при нелечимите болести.

Основата на лечението е фундаменталният закон за подобието. Законът за подобието е фундаментален и се проявява и при палиацията на нелечимите случаи. Назначаването на наркотици и седативи потиска симптомите и разрушава механизмите за елиминация, блокирайки по този начин секрециите до такава степен, че става невъзможно да получим точна представа за състоянието на жизнената сила, която да ни ориентира в симптоматиката. Резултатите от палиативното лечение с наркотици изискват постоянно увеличаване на дозите. Веднага, щом ефектът на медикамента се изчерпи, трябва да се даде следващата му, още по-висока доза. Така се влиза в порочен кръг, от който няма друг изход, освен болният да бъде умъртвен или да бъде вкаран в някакво объркано състояние на границата между живота и смъртта, вместо да му се помогне да изживее остатъка от дните си по най-лекия, най-мек и най-нежен начин.

На стр. 79 в книгата си "Геният на хомеопатията" Stuart Close дава следното напътствие:

"Много субстанции се прилагат като медикаменти в такива форми, в такива дози, по такива начини и според такива принципи, които ги правят силно потискащи или разрушителни за нормалния тип реактивност. Те се въвеждат агресивно в страдащия организъм на базата на простия емпиричен опит, без каквото и да било съобразяване с природните закони. След като осъществят своя ефект върху болестта, се вижда, че той в никакъв случай не е лечебен, а само палиативен или потискащ и крайният резултат, ако не е смърт, е да се остави пациентът в много по-лошо състояние от това, в което е бил преди. Съществуващите болестни симптоми са трансформирани в симптоми на изкуствената лекарствена болест. Организмът е съкрушен от много по-мощен враг, който нахлува в неговата територия, завзема насилствено цялата власт и установява свое собствено царство. Такива "победи" над болестта представляват само напразни и безплодни усилия от гледна точка на истинската терапевтика."

Когато се изправяме пред такива нелечими болести, назначаването на подобно лекарство почти винаги води до подобряване на състоянието най-малко за три-четири дни, а обикновено и много по-дълго. След това можем да видим възвръщане на симптомите, което да изисква нов прием на показаното лекарство. Тези състояния на надвиснала гибел обикновено са съпроводени с огромен брой симптоми, защото в тях е въвлечен целият организъм. Постепенно разпадът обхваща все повече органи и жизнената сила е на края на възможностите си да произвежда болестни симптоми. Понякога един симптом или серия от симптоми започват да доминират и се превръщат в неприятен, тревожен и обезпокоителен симптомокомплекс. В такива случаи трябва да снемем случая наново и да преценим дали лекарството, което сме давали, продължава да съответства на болестното състояние. Ако съществува подобие и с тези особено тревожни прояви, значи на пациента може да му се помогне значително.

Например, при скорошен случай на нелечим рак се появи неволно уриниране с абсолютна невъзможност за контролирането му. Пациентката беше получавала лекарство от групата на Calcarea. За този неприятен симптом, неволното уриниране, Реперториумът ни дава пет лекарства в еднаква степен, които трябва да обсъдим: Arsenicum, Natrum mur., Pulsatilla, Rhus tox. и Causticum. Конституционалното подобие на пациентката с Калкареите изведе на преден план Causticum като най-подходящо лекарство и една доза Causticum 200 възстанови напълно контрола върху функциите на пикочния мехур и помогна на пациентката да се почувства общо по-добре.

Друга група обезпокоителни симптоми, при които често се налага да действаме палиативно, се формира у пациенти, оплакващи се от безсъние. Тези пациенти се подчиняват на закона за подобието с много благоприятни промени в цялостното им конституционално състояние, но едва когато този симптом, безсънието, се вземе предвид заедно със съпътстващите го, които ни насочват към лекарството. Безсънието може да бъде най-дразнещият симптом в много различни комбинации от симптоми. В някои случаи виждаме обща зиморничавост и пациентът ще лежи с часове буден, докато не се завие с още няколко завивки, въпреки че самият той може и да не осъзнава, че му е студено. Проблемите в бизнеса могат да провокират някакви съпътстващи симптоми у определени натури, а у други в основата на проблемите лежат семейни неблагополучия. Може безсънието да се причинява от болки или страдания на определени органи. Всичко това допълва симптоматиката, от която безсънието е само част. Дали пациентът заспива, ако си завие дебело коленете? Дали наплив от мисли не го държи буден? Дали не будува, защото изпитва страх, че ще му се случи нещо лошо, ако заспи? Кога лежи буден - когато си ляга в леглото или след полунощ? С други думи, какви са съпътстващите симптоми?

Безсънието може да бъде третирано с груби палиативни мерки, които ще осигурят сън на пациента, но това ще бъде неестествен сън, а когато безсънието се вземе като част от цялостната картина от симптоми на пациента и намери точното си място в симптоматиката, и бъде лекуван самият човек, а не само един или два негови симптома, тогава би се постигнал естествен, освежаващ сън и би се подобрило здравето като цяло.

Болката е друг вид изпитание, от което човекът се стреми да се освободи през целия си живот. За болката в пълна степен се отнася поговорката "Всяко зло за добро", защото тя съобщава на пациента, че има проблем и дава възможност на лекаря да го локализира.

Третирането на болката като изолиран проблем и страхът от нея са довели до по-широко приложение на наркотици, от който и да било друг фактор. Този подход е причината за най-тежкото пристрастяване към медикаменти. Пациентът изпитва болка или лекарят се страхува, че пациентът може да изпита болка, и водени от състрадание, много лекари предписват обезболяващи медикаменти в стремежа си да спестят на пациентите си това временно неудобство. Първоначално медикаментите облекчават страданието на болния, но дълготрайният им ефект е пристрастяването към тях. Д-р Robert T. Morris изказа следното мнение още през 1893 год., но то е истина и днес:

1. Опиумът е лекарство, което успокоява повече лекаря, който го дава, отколкото пациента, който го взема.

2.                        Той е лекарство, което облекчава най-вече напрежението у лекаря, който иначе ще се види принуден да стори нещо рационално за облекчението на пациента, който му се е доверил.

Болката сама по себе си е само част от симптом, затова лекарят трябва да вземе предвид както нейната локализация, така и вида й, дали е постоянна или се появява периодично, ако е последното, дали появата й е през равни интервали или е неравномерна, дали е тъпа, или е режеща, рязка или остра, притискаща, дърпаща, пробождаща, крампообразна? Вземете типа на болката като характерен симптом на болестното разстройство. Времето и обстоятелствата, при които болката се влошава и подобрява, повлияването й от околната температура и всички съпътстващи симптоми също трябва да бъдат изяснени и взети предвид. Когато болката бъде оформена като пълноценен симптом с нейната локализация, тип, влошавания и подобрявания, картината ви е почти завършена. Но ако в добавка към това откриете и конкомитантните симптоми (които могат да представляват влошавания или подобрявания, но се отнасят по-често до привидно несвързани с основното оплакване симптоми), вие стъпвате на стабилна основа за избор на лекарство, което ще облекчи бързо болката и ще помогне на пациента да се почувства много по-комфортно и много по-щастлив, отколкото чрез който и да било наркотик.

Един от най-трудните проблеми, пред които лекарят може да се изправи и които изискват много съобразителност, проницателност и пълни познания за картините на лекарствата, са състоянията, проявяващи се чрез алтерниране на симптомите през различните сезони на годината, например редуване на стомашни разстройства през лятото с ревматични състояния през зимата, нещо като д-р Джекил и мистър Хайд на хроничните болести. Състоянията с алтерниращи симптоми са многобройни, а освен тях има и такива, при които се редуват засегнатите страни. Когато пациентът се представи пред вас, вие с основание можете да заключите от историята, която ви е разказал, че проблемите му се ограничават в смущенията, от които се оплаква в този момент. Но лекарството, подбрано на базата само на тази група симптоми, често не води до облекчение или, дори и да облекчава най-изявените в момента симптоми, не помага за подобрение на цялостното състояние на пациента, а понякога вместо това дори го и влошава. Следователно, ние не сме излекували болестта му, а сме упражнили само палиативно въздействие върху нейните симптоми, заличавайки много съществена част от симптоматиката. Ако пациентът е лечим, а ние сме заличили по такъв начин част от картината, ние поставяме превръзка на очите си за истинското състояние. От друга страна, ако имаме наблюдения и информация за промените в състоянието в продължение на няколко месеца, бихме получили много по-стабилни основания за успешно предписание. Това се отнася с особена сила за такива заболявания като подаграта и ние разполагаме с лекарства, които имат същата периодичност. Независимо дали задачата ни се състои в палиация на нелечими болести, или в лекуване на лечими болести, симптоматиката на лекарството трябва да имитира, колкото е възможно по-точно болестната картина, за да можем да разчитаме на него, и когато периодичността или алтернирането са част от симптоматиката, лекарството трябва да има тези характерни черти, ако очакваме от него да бъде ефективно.

Вярно е, че в някои случаи, при които имаме алтерниращи фази или серии от групи симптоми и не сме в състояние да открием лекарство, което покрива всички фази (или защото при първия преглед не сме получили необходимата информация за алтерниращите фази от пациента, или защото не познаваме лекарство, което покрива съответното състояние), ние предписваме на базата на наличните симптоми и с течение на времето симптоматиката става по-ясна и отчетлива. Това прави по-лесно следващото предписание и състоянието на пациента се подобрява. Така случаят се води зигзагообразно и най-изявените и характерни симптоми се отстраняват последователно от лекарствата, които са най-подобни за всеки стадий. Този подход изисква изключителна прецизност при предписването, защото рискът от безнадеждно объркване на случая е огромен. Той може да се прилага при спешни случаи или когато не можем да открием по-добър метод за действие. Този подход, обаче, е по-подходящ като палиативна мярка при нелечими състояния, отколкото за третиране на лечими болни, защото провалът на едно лекарство след серия от успешни предписания може да сведе до нула възможностите за окончателно излекуване. Много по-голямо удовлетворение бихме получили и лечението би било много по-пълноценно, ако добием представа за цялостната картина на болестта и успеем да назначим едно-единствено лекарство, което да покрива цялото състояние.

Това може да се окаже сложно в два случая. На младия лекар може да му се стори трудно да извърши тази работа, поради недостатъчните познания за Материя медика, но той разполага с великолепни помощници - неговите Реперториуми, в които може да направи бърза и полезна справка, попълвайки едновременно с това и празнотите в познанията си за лекарствата. Друга възможност са връзките между лекарствата и връзките между разнообразните унаследени дискразии у пациента. Това са много обширни теми, които ще бъдат дискутирани на друго място. Освен това, има голяма вероятност лекарството, покриващо случая, да не е било доказано пълноценно или да не е чест обект на внимание от страна на студентите по Материя медика.

Ето къде се проявяват ограниченията в човешкото познание. Законът е точен и ни е даден от Господ-бог, но няма друга тайна за добиване на познания, освен усърдната работа и наблюдението. Нашите предшественици са извършили огромна работа по съставянето на безкрайно ценна Материя медика и са ни завещали прекрасни записи на симптоматиката на различните лекарства. Те ни дадоха средствата за справяне с тези състояния. Ако ние се провалим, грешката не е в закона, нито в средствата, а в собствените ни несполуки в изучаването и прилагането на инструментариума, с който разполагаме. Нелечимите случаи са свързани с много тревоги за всеки лекар, но този, който следва закона за подобието и прилага винаги по едно лекарство в потенцирана форма, ще обезпечи на своите пациенти по-бързо и по-трайно облекчение, отколкото масивните дози наркотици и седативи.

В случаите на механични травми, които са съпроводени с много болка и които ортодоксалната медицина обикновено третира с наркотици и седативи, лекарят-хомеопат има на разположение цяла група травматични лекарства, които не само уталожват болката и стреса от травмата, но и предотвратяват развитието на конгестивни, супуративни и гангренозни процеси и действително ускоряват излекуването. Докато наркотичните вещества, умъртвявайки болката, създават благоприятни условия за развитие на структурни изменения, тъй като забавят естествените възстановителни процеси. В тази група можем да споменем такива лекарства като Arnica, Hypericum, Ledum, Natrum sulph., Rhus tox. и Ruta, всяко от които може да се окаже безкрайно полезно, когато е индицирано. Тези лекарства не биха осигурили успех, ако се предписват напосоки, но когато са подобни на състоянието, ползата от тях е неоценима.

Лекарят-хомеопат може да предложи заместители на наркотичните вещества и в хирургичната практика, преди или след операция. Тук показаното лекарство върши превъзходна работа и помага на пациента да преодолее успешно психическия и физическия стрес. Тези лекарства са индицирани частично от симптоматиката на пациента, частично от непосредствената причина за стресовото състояние като разкъсна рана, изнурително повръщане, шок или чревна непроходимост. С други думи, и в тези случаи симптомите трябва да бъдат пълноценни.

Това са нещата, които можем да сторим, за да облекчим страданието. Един и същ закон действа и при лечимите, и при нелечимите случаи, но е особено важно в лечимите случаи да не се прилагат наркотици, нито хипнотици, нито седатива, защото те замъгляват цялата картина. Но ако намерим ясно изразена симптоматика, ние ще окажем такава помощ, каквато никакъв друг способ не може да предложи. При нелечимите случаи или тези, които изглеждат такива, ние не бива да поставяме граници за възможностите на подобното лекарство, тъй като в много привидно нелечими състояния simillimum покрива ситуацията толкова пълно, че успява да заличи болестната симптоматика и патологичните изменения и да възстанови здравето на болния човек.