В трактата си за жизнената енергия подчертах, че тя представлява изражение на самия живот и че, благодарение на силата си да осигурява и контролира развитието и самата себе си, тя поддържа хармонията на функциите и състоянието на равновесие, което наричаме здраве. Съществуват външни сили, които могат да влияят върху жизнената енергия, но й позволяват да работи хармонично. Съществуват и такива, които силно смущават нормалното й функциониране. Когато това нормално функциониране бъде смутено, незабавно се развиват явления на дисхармония, изкривяване и потискане на функциите на жизнената сила и се предизвиква болестно състояние със съответни симптоми и нарушения във функциите на организма.

Нека разгледаме някои от тези външни въздействия, които могат да потиснат жизнената сила, а оттам и нормалното функциониране на организма. Такива фактори като война, уплаха, страх, ексцесивна радост, силен, но неудовлетворен копнеж като несподелена любов или неосъществено желание за дете, скръб по загубен близък или приятел, грижи и тревоги, свързани с бизнеса, нереализирани амбиции, крайна умора или изтощение - всички тези събития имат потенциал да въздействат върху жизнената енергия и да изопачат или потиснат естественото й функциониране, което води до поява на определени симптоми, различни по характер, но с една обща черта - всички те представляват отклонение от нормалното изражение на жизнената енергия. Ние често се срещаме с потиснати емоции, които засягат дълбоко не само конкретния индивид, но разпростират влиянието си и върху следващото поколение, например, когато засягат майката и нейното кърмаче.

Все по-често се натъкваме на палиативния ефект, който оказват медикаментите във физиологични дози, и на последиците от тяхното потискащо действие, резултат от което са първоначалната палиация и последващото потискане или действително влошаване на изходното състояние на пациента. Физиологичните дози винаги имат първично и вторично действие и това е добре описано в §59 на "Органона"-а, където Ханеман казва:

"Тези палиативни антипатични медикаменти никога не спомагат за облекчаване на видимите симптоми на дълго проточилите се болести, без това да бъде последвано след няколко часа от противоположното състояние, а именно възвръщане на бедите, често пъти в значително по-тежка степен."

По-нататък в същия параграф се споменава за прилагането на опиум за потискане на кашлица и на същото лекарство при диария, за ободряването чрез кафе и за други физиологични първични ефекти, характерни за обичайната практика. След това Ханеман посочва вторичните ефекти, изразяващи се във влошаване на първоначалното състояние или в появата на коренно различни групи симптоми с много по-голяма значимост и тежест.

Лекарят-хомеопат постоянно се изправя срещу ефектите на медикаменти, давани във физиологични дози, които са потиснали естественото изражение на болестта. Първото, което трябва винаги да имаме предвид, е, че нашата цел е да позволим на жизнената сила да изрази себе си по начина, който тя е избрала, когато е увредена. Само когато тя се изразява ясно и без намеса в разгръщането на нейната естествена реакция, можем да се доберем до чистата картина на болестното състояние, а даването на медикаменти във физиологични дози променя цялата тази картина, потискайки симптомите един след друг, докато се стигне до пълното завоалиране на истинското състояние на пациента.

Непосредствената последица от този подход към болните е потискането, но ако той се прилага по-продължително време, жизнената сила се принуждава да търси други форми на изява, по правило засягащи много по-дълбоко жизнено важни органи.

Нека вземем за пример употребата на опиум за потискане на кашлица. Ако това лечение продължи известно време, ще видим, че първоначалната кашлица се замества от много по-сериозно състояние - хронична нощна кашлица. След всяко потискане тя става все по-дълбока, пациентът развива треска, нощни изпотявания и общо хектично състояние. Това се случва с обикновените кашлици. Същото се случва и с кашлиците при пневмонии. Опасността от такова потискане е огромна, както лесно може да се забележи, особено при пневмониите, където и най-лекото потискане често се оказва фатално.

Подобна е ситуацията и при диариите - потискането на диарията често предизвиква запек, след това треска и тенденция към делир. Тези, които си спомнят времето, когато вилнееше cholera infantum, ще си спомнят също и това, че много деца, които бяха приели опиум за спиране на диарията (което опиумът прави мигновено), развиваха на следващия ден хидроцефалоидно състояние и капитулираха по-скоро пред опустошителното действие на опиума, отколкото пред болестта. Днешната безразборна употреба на салицилати и деривати на каменовъгления катран при ревматични и други подобни заболявания неизменно води до появата на усложнения от страна на централните органи и най-вече сърцето.

Днешните масово рекламирани медикаменти за облекчаване на болката, напр. аспирин, и последващата им безразборна употреба са извънредно зловредни, защото потискат алармиращият сигнал, какъвто представлява болката, което винаги воалира състоянието, но никога не го премахва. Нещо повече, този подход е причина за появата на много по-силни и по-опасни симптоми в някой друг орган или на много по-сериозни състояния в същия орган.

Друга много често срещана форма на потискане е външното прилагане на медикаментозни препарати за премахване на кожните обриви, например екземите. Това обаче не лекува болестното състояние, а хроничният миазъм, който се е проявил чрез този кожен обрив е принуден да "скрие главата си", но без съмнение остава активен в организма и намира друго изражение, засягащо някой по-дълбок и по-жизненоважен орган, разположен в по-голяма близост до центъра на виталността. Ако този подход се прилага упорито и състоянието се потиска достатъчно продължително, пациентът става почти нелечим. Опасността от тези потискания е огромна, защото колкото са по-продължителни, толкова повече стават нервните и менталните проявления, засягащи самата сърцевина на живота.

В §61 на "Органон"-а Ханеман ни учи следното:

"Ако лекарите наблюдаваха точно и се съобразяваха с пагубните резултати от антипатичното прилагане на лекарствата, те отдавна биха открили великата истина, че правилният метод за постигане на трайно излекуване е точно противоположен на антипатичния.

Те биха възприели, че всяко облекчаване, причинено от антипатично назначено лекарство, трае кратко и бива последвано от влошаване, и че трябва да се търси противоположният резултат. Това потвърждава факта, че хомеопатичното приложение на лекарствата съгласно подобието на техните симптоми ще доведе до трайно и цялостно излекуване и че, вместо големите дози на медикаментите, трябва да се дават възможно най-малки такива. Въпреки опита, трупан в продължение на столетия, лекарите не приемат тази велика и благотворна истина и изглежда напълно игнорират резултатите от гореописания начин на лечение, както и факта, че никой лекар не е постигал излекуване на застаряла, хронична болест, освен ако не е включил в предписанието си по щастлива случайност някакво лекарство с предимно хомеопатичен ефект върху страданието. Те изглежда изобщо не са в състояние да схванат и факта, че всяко бързо и цялостно излекуване, доведено докрай от природата без човешка намеса, винаги е резултат от някаква подобна болест, добавена към вече съществуващата."

Друг вид потискане е това на естествените телесни секреции като потенето в подмишничните ямки и на ходилата чрез прилагане на медикаментозни прахове. Това възпрепятства елиминирането на отпадъчни вещества през естествените за това канали и те се отлагат в различни части на тялото, което започва да търси други, неестествени начини за освобождаване от тях. Това може да има различни вредни последствия и, докато локалното потискане се оказва напълно успешно, то конституционалните проявления са неблагоприятни за здравето.

Потискане на секрециите се явява често пъти и потискането на менструацията със студени бани или острото потискане на потенето при гмуркане в студена вода в горещо време след като тялото е било претоплено. При тях също откриваме опасни и дори гибелни разстройства като принудителна ответна реакция на жизнената сила.

Често срещана форма на потискане в днешните модерни времена е премахването на увредени органи по хирургичен път, което също възпрепятства изразяването на жизнената сила чрез избраните от нея органи, както се случва при болестите на сливиците, зъбите, синусите и други. Специфичното разстройство става видимо и разпознаваемо чрез симптомите на пациента. Премахвайки сливиците, зъбите и други органи чрез хирургична операция, лекарят се занимава с крайните следствия от болестта, а не с жизнената енергия. Ние изрязваме болестните проявления и не правим нищо, за да въведем порядък в дейността на жизнената енергия или да предотвратим по-нататъшните прояви на болестта. Тези болестни състояния са се развили като изражение на вътрешните смущения, от които страда индивидът като цяло.

Това са само няколко от най-обичайните и най-често срещани начини на потискане, причинено от лекарите или дилетантите-лечители, или по стечение на обстоятелствата. Привилегията на лекаря-хомеопат е да облекчава болестните състояния, въвеждайки ред в дейността на жизнената сила, позволявайки й по този начин да функционира правилно.

Няма по-голямо престъпление срещу човешкия организъм от това да се подпомагат и да се насърчават потискащите намеси, които могат да се окажат пряка причина за много конституционални болести, защото симптомите в техния натурален вид винаги са изражение на конституционалното състояние. Потискането е източник на множество функционални смущения.

Лекарят-хомеопат е единственият лекар, който е подготвен да се бори с тези състояния, тъй като сферата на неговата дейност и фундаменталният принцип на неговата работа е точната и правилна координация и нормалното функциониране на тялото, ума и духа. И само, когато тези три нива у човека се развиват съгласувано по естествен начин, ще бъдат съхранени хармонията и здравето му.