Хърбърт Робъртс

Всяко живо същество е в по-голяма или по-малка степен податливо на влиянията от окръжаващата среда. Това се отнася и за естествените процеси на растеж и развитие в растителното царство. Някои цветя могат да се развият нормално само при определена надморска височина или при постоянната влажност в близост до океана. Те биха приели напълно различна форма, ако бъдат поставени в други условия. Дърветата, които растат на открити места, демонстрират последствията от постоянния натиск на ветровете. Преди години един овощар в Кънектикът отглеждал много праскови, но внезапно всички дръвчета загинали и през следващите около 50 години в целия щат не се родила и една праскова. Тогава г-н J. H. Hale открил, че прасковите виреят само на почва, богата на калиев карбонат. Той направил анализ на почвата в Кънектикът и открил, че калиевият карбонат е в много малко количество или липсва напълно. След добавянето му към почвата овощарите получили изобилна реколта от прекрасни праскови.

Същия тип чувствителност към външни влияния откриваме и в животинското царство. Животните, обитаващи определени райони на Земята, добиват особени характеристики, отличаващи ги коренно от животните от същия вид в който и да било друг район. Те могат да издържат на определени въздействия и да се съхраняват при неблагоприятни условия, които биха били фатални за представителите на същия вид, развили се при други обстоятелства. С други думи, те развиват защитен имунитет срещу условията на конкретното обкръжение Полярните мечки са имунизирани срещу студовете на Арктика, но са податливи и могат да загинат, ако попаднат в топъл климат. Бенгалските тигри процъфтяват във високата влажност на индийската джунгла. Други представители на семейството на тигрите са се адаптирали към големите надморски височини, разредената атмосфера и пронизващите ветрове на Хималаите. И едните, и другите са много чувствителни към инцидентни промени в температурата, които могат да опустошат популациите им.

Чувствителността можем да дефинираме преди всичко като реакция на организма към външни и вътрешни въздействия. Въпреки че и сред растенията и низшите животински форми има ярки примери, най-добрите илюстрации за изявена чувствителност можем да открием при хората. Много често при тях виждаме чувствителност към климатичните условия и към други фактори на окръжаващата среда. Ако един човек преживява добре в мразовит климат, друг в такива условия може да се разболее сериозно; на едни влажността се отразява добре, други изобщо не издържат на влажност; голямата надморска височина влияе добре на едни и зле - на други; някои хора се подобряват на морското крайбрежие, други се разболяват там.

Храненето и силата на асимилационните процеси са една от формите на изява на чувствителността. Някои хора лесно асимилират определени видове храни, докато за други същите храни се оказват несмилаеми." Храната за един е отрова за друг."

Човешките същества са податливи в различна степен към инфекции и зарази. Един човек се заразява след контакт с инфекциозно болен, докато при друг такъв контакт може да няма никакви последствия. Един се разболява, когато е консумирал някакво отровно растение, докато при друг това минава безнаказано. Някои хора са способни да правят чудесни доказвания, докато други не дават абсолютно никаква реакция.

Всички тези различия в реакциите се дължат на различия в чувствителността.

Когато анализираме въпроса за чувствителността, откриваме, че в много голяма степен тя е изражение на някакъв недостиг в организма. Това се потвърждава в предпочитанията към храната. Недостигът подтиква човека към нещата, от които организмът най-силно се нуждае и чиято вибрационна плоскост съвпада с тази на дефицитното състояние.

Заразните болести са особено характерни за детската възраст, поради екстремната чувствителност на децата към миазматични влияния. Чувствителността има свойството да "привлича" болестите със същата вибрационна плоскост, които могат коригират обусловения от миазъм дефицит. След като развие съответните болестни проявления, детето добива имунитет към последващи атаки от тази болест. Неговият организъм, така да се каже, се изчиства от притегателната сила към това, което Ханеман нарича "подобно болестно състояние".

Степента на чувствителност варира у различните индивиди и през различни периоди от живота на един и същ пациент. Хомеопатичното прилагане на лекарствата е илюстрация за съобразяване с чувствителността и за компенсиране на дефицита, който е налице у болния индивид. С други думи, вибрациите на болния човек "крещят" за нещо, от което той има нужда. Доказванията на лекарствата се извършват от здрави индивиди, защото лекарството провокира изкуствена чувствителност, подобна на чувствителността у болен човек. Прилагането на хомеопатично лекарство при болест удовлетворява тази естествена чувствителност. Без значение колко слаба реакция на лекарството се разгръща у изпитателя при доказването, при болест чувствителността е значително повишена. Индикациите за лекарството подчертано сочат тази чувствителност и пациентът ще отговори на него, защото подобното потенцирано лекарство е винаги по-силно от чувствителността, така че то е напълно в състояние да удовлетвори изискванията на болестното състояние. Това удовлетворяване се базира на универсалния закон, който ръководи действието на лекарството, имащо подобни симптоми. Пациентът може да е чувствителен към много лекарства, но манифестира най-голяма чувствителност към най-подобното, т.е. към simillimum, въпреки че се повлиява в някаква степен и от почти подобното.

Чувствителността може да бъде увеличена, снижена или разстроена. Така се оформя състояние на съпротивляемост.

В книгата си "Човекът в условия на епидемия и неговите посещения при лекаря" д-р J. J. Garth Wilkinson казва:

"Един човек прихваща скарлатина от друг човек, но я прихваща, защото представлява vis minor за болестта, която спрямо него е vis major. Неговият съсед не се заразява; неговите съпротивителни сили отблъскват болестта. Слабостта на първия пациент е първичната причина да прихване болестта. Той не се съпротивлява на нейната атака. Причината за неговото поражение е вътре в него още преди да се появи болестотворния агент. Чувствителността към болестта съществува сигурно у този индивид, както и склонността му да се разболее от нея някой ден... Чувствителността на организма, ментална или телесна, представлява състояние. Състоянието включва в себе си отношението на организма към вътрешните причини и към външните условия. Всичко това е източник на защитната реакция или на начина за отстъпление. Преминаването през такива състояния, това е историята на човешкия живот... Когато сме здрави, ние живеем и действаме, без да си даваме сметка как го правим. Когато сме болни, ние живеем, но страдаме и опознаваме себе си, съзнателно или несъзнателно преувеличавайки явленията."

Наш дълг е да опознаваме, съхраняваме и оползотворяваме нормалната чувствителност към условията на окръжаващата среда, към храните, към лекарствата и токсичните агенти. Наша цел трябва да бъде никога да не използваме никакъв агент или субстанция от каквото и да било естество и да не прилагаме каквито и да било процедури, които са в състояние, дори и най-леко да снижат или разстроят тази чувствителност и нормалния тип реакция на организма. От тази нормална чувствителност и реакция на организма зависи състоянието на здраве. Действията, които снижават или разстройват нормалната реакция, не са в компетенцията на лекаря. Негова компетенция е по-скоро да съхранява естествената чувствителност, защото ако не разберем тази сила, всички наши усилия като лекари ще бъдат безполезни. Още по-присъщо за лекаря е да укрепва тази чувствителност на организма, за да може той да се защитава от токсините, заразите или инфекциите и да реагира конструктивно на храните и напитките или към целебното лекарство. Еднакво естествено и важно за организма е да реагира патогенетично, както към величината и силата на дозата отрова, така и към необходимостта от определена храна.

Особено внимание следва да се обърне на изискването за съхраняване на нормалната чувствителност, когато лекуваме болен човек, защото при болест чувствителността е преувеличена и ние трябва да подхождаме много предпазливо, за да не я разстроим, защото в тази пресилена реакция ние откриваме ключа към подобното лекарство. При болест най-важното нещо, което трябва да помним, е че само чрез назначаването на подобно лекарство можем да удовлетворим тази чувствителност и да отговорим на изискванията, които тя поставя пред нас. Критерият за правилността на всички наши действия е въпросът: Удовлетворява ли лекарството изискванията на тази преувеличена чувствителност?

Никога не би бил прекален стремежът ни да се придържаме стриктно към закона за подобието, когато посрещаме тези изисквания. Много лекарства и препарати се въвеждат в организма или през устата, или инжекционно в кръвоносната система, без да се държи сметка за подобието с чувствителността на пациента, което има деструктивен ефект спрямо възстановяването на нормалната чувствителност. Ако терапевтичните процедури се базират на друг принцип, а не на подобието на симптомите, резултатите са или палиация, или потискане и в края на краищата състоянието на пациента се влошава или здравето му се разрушава напълно.

Д-р Stuart Close цитира мнението на професор James Ewing от медицинския колеж на Корнелския университет, изказано в 1909 год. в лекция за имунитета:

"Усилията за създаване на пасивен имунитет срещу различните инфекции чрез метода на серумите могат да се провалят, въпреки унищожаването на всички налични в организма бактерии. Причина за това са ендотоксините, които се освобождават в процеса на бактериолизата, причинена от инжектирания серум.

Действията на ендотоксините от всякакъв вид са подобни - редукция на температурата, но и активна органна дегенерация, характерни за status infectiosus. Тази стерилна смърт се получава, когато изследванията на органите и тъканите показват, че всички въпросни бактерии са напълно унищожени, но животното все пак умира.

Проблемът с ендотоксините понастоящем стои като непробиваема стена пред серумната терапия...

Животни, чийто серум по принцип има бактериолитични свойства, след имунизация губят тази сила. Бактериите живеят в серума, но не предизвикват симптоми. Например, заешкият серум притежава бактериолитична активност срещу тифоидния бацил, но заекът е възприемчив спрямо тази инфекция. Ако обаче заекът бъде имунизиран, серумът престава да бъде бактерициден, тифоидните бацили живеят в серума, но самото животно не е чувствително към инфекцията. Животното умира.

Логично е да се заключи, че бъдещите усилия трябва да се насочат по-скоро към създаване на условия за тъканите и батериите да съжителстват мирно, отколкото да се създават условия, при които серумът действа унищожително спрямо бактериите."

В илюстрацията, дадена от професор Ewing, той описва разрушаването или увреждането на чувствителността на организма, което го прави неспособен да реагира, както на серума, така и на бактериите. Тоталното разрушаване на реактивността на тялото означава смърт. Частичното й разрушаване или сериозното й разстройство могат да инвалидизират трайно пациента и да го направят нелечим. Разрушаването на реактивността не гарантира съответно на него унищожаване на бактериите и така пациентът изпада във все по-окаяно състояние на трайна инвалидизация.

Друг опит за принудително регулиране на телесната реакция се прави чрез антисептиците, което е друг начин за унищожаване на бактерии, но същевременно и за разстройване на нормалната чувствителност. "Boston Surgical Journal" показа, че антисептиците, прилагани в случаи на тонзилит, усилват възпалението, удължават боледуването и забавят възстановяването. Демонстрирано беше, че усилията да се намали броят на бактериите в криптите, които произвеждат токсини, водят до съществено удължаване на периода, необходим за синтезирането на необходимия брой антитела. С други думи, доказа се, че живите организми, дори и в състояние на болест, имат начини за самозащита, и че, при еднакви други условия, автоматичното синтезиране на антитоксини и антитела се извършва със същата скорост, с която се генерират токсините. Но прилагането на антисептици нарушава тези "еднакви други условия" и прави невъзможно за организма да развие самозащитните си реакции, поради снижаването на нивото на чувствителността. Това деструктивно действие на антисептиците върху живите клетки и фагоцитите на пациента също е посочено като противопоказание за тяхното приложение в "Boston Surgical Journal". Унищожавайки бактериите, ние разрушаваме физическата основа на самия живот, тъй като е очевидно, че щом са достатъчно мощни да унищожават клетки от един вид, антисептиците имат същия унищожителен ефект и върху други клетки. По-нататъшните изследвания демонстрират, че потискането на виталността по такъв начин води до трескаво състояние и цервикален лимфаденит, който се дължи на увеличената абсорбция на токсини. Повишаването на телесната температура е проява на жизнената реакция и съпротивата на организма срещу болестта. Тази нормална реакция включва увеличаване на броя на левкоцитите и усилване на синтеза на антитела и антитоксини. Не бива да се допуска намеса в тези нормални процеси, защото те представляват нормалната реакция и съпротивата на жизнената енергия, което е естественият метод на Природата да съхрани целостта на организма.

Човешкият организъм унаследява много тенденции за натрупване на фамилни и родови белези. Тези тенденции се проявяват още в детска възраст чрез многобройните т.нар. детски болести, които са ни повече, ни по-малко от вътрешни смущения, целящи да изхвърлят на повърхността някои състояния и да освободят организма от тях. Тези изригвания сочат недостатъчната способност на определени органи да създадат подобно състояние, което да удовлетвори изискванията на чувствителността. С други думи, ако не се приложи подобно лекарство, тези изисквания не биха били удовлетворени. Следователно, съгласно законите за чувствителността Природата привлича такива влияния, които провокират реакции, изразяващи се в инфекциозни или заразни болести, удовлетворяващи в най-пълна степен изискванията на тази чувствителност. Когато чувствителността в тези специфични условия най-сетне бъде удовлетворена чрез разгръщането на подобно състояние, се стига до частично излекуване и организмът не проявява повече реакции към подобни инфекции.

Тези заложени в организма тенденции се изявяват и под формата на фамилна чувствителност спрямо определени типове болести. Често откриваме потвърждение на това в разболяването на цели семейства от определена болест, която не засяга по никакъв начин техните съседи. Този процес се управлява също от закона за чувствителността, която има специфичен афинитет и привлича специфични болести, които са подобни на конституционалното състояние. Тези специфики на чувствителността се проявяват не само във фамилните групи, но и при различните раси, някои от които са особено възприемчиви към определени болестни състояния, докато други се засягат съвсем леко от тях. Причината за това е, че подобни състояния са останали неудовлетворени в предходните поколения.

Така се убеждаваме, че чувствителността и реакцията са базисни принципи, които са много близки до проблемите с имунизацията. Лекарят-хомеопат трябва да има подходяща концепция за тези принципи. Съблюдаването на тяхната хармония трябва да стане негова втора природа, ако той желае да използва правилно силите на Природата при лекуването на болни хора. Подобното лекарство или подобната болест удовлетворяват изискванията на чувствителността и изграждат и стабилизират имунитета.