При снемането на случая хомеопатът преследва две цели. Първата от тях е диагнозата. Това означава да се групират и класифицират проблемите на пациента. При поставянето на диагнозата лекарят-хомеопат няма друга цел, освен да класифицира симптомите в групи, тъй като той никога не използва диагнозата за терапевтични цели. Това го отличава от обикновената медицинска школа, която използва диагнозата като водач към желаната терапия, т.е. на определена група симптоми се поставя название (диагноза), което предопределя терапията.

Хомеопатът никога не третира групата като едно цяло. Отделният пациент, в каквато и диагностична група да попада, се третира като индивид и терапевтичните мерки са прилагат съгласно индивидуалните му симптоми.

Следователно, втората и най-сериозна цел при снемането на случая е да се подберат истинските симптоми на пациента, които да се осмислят така, че да можем да сглобим определена картина на неразположението на пациента.

Много от нещата, за които говорим, докато снемаме случая, може да изглеждат банални, но истината е, че в хомеопатичната практика няма по-важно нещо, от това да схванем дълбокия план, обусловил появата на болестта, т.е. да снемем случая по начин, който да позволи точен анализ. Представянето на случая трябва да обхваща цялата картина. Ние не бива да зависим от паметта си при снемането му. Картината трябва да се запази в неизличима форма, която да елиминира опасността от пренебрегване на който и да било важен симптом, независимо от какъв ъгъл я разглеждаме. Ние трябва да имаме възможност да се връщаме към всеки отделен симптом или група симптоми по всяко време. Затова първото изискване при снемането на случая е стриктният запис на симптомите. Този запис има толкова голямо значение, че никой не може да си позволи да пести време за сметка на точното регистриране на случая.

За първото предписание този запис е от най-голяма важност, както и за следващите предписания, и при преразглежданията на случая. Ако не разполагаме с добър запис, не бихме могли да следим в какъв ред изчезват симптомите, а тогава не бихме имали каквато и да било сигурност за развитието на случая.

Лекарят трябва да бъде в абсолютно спокойно разположение на духа, без никакви предварителни очаквания и предразсъдъци. Той трябва да има нагласата да слуша внимателно и да остави случая да му се разкрие без да се намесва излишно, да не се води от предварителни впечатления за евентуалното лекарство, от което пациентът се нуждае, защото това би повлияло на заключението му.

Първото, което трябва да се отбележи, е името на пациента, възрастта, пола, професията и, ако е възможно, хобито. Много ценна помощ могат да ни окажат данните за семейното положение - възраст на родителите, здравословното им състояние или причините за смъртта, ако са покойници. Същото се отнася за братята и сестрите. Не бива да пропускаме да добием представа за типа на болестите, от които страдат близките. Често по този начин получаваме добра картина за наследствените тенденции. Разберете, ако е възможно, дали няма или не е имало кръвосмесителна връзка в предходните поколения. Кръвосмешението има много важно значение за формирането на наследствените болестни тенденции, както и при избора на лекарство (Phosphor).

Сега вече сме готови да продължим със записките си по случая. Започваме с миналите заболявания. От какво е боледувал пациентът? Как се е възстановявал от тях? Специално отбележете дали пациентът съобщава, че се е възстановил напълно или ви казва, че "никога не е бил добре" след някое от разболяванията.

Сега помолете пациента да ви разкаже със свои думи как се е разболял и точно как се чувства. Не си позволявайте да се намесвате, за да не прекъснете нишката на мислите му. Като запишете симптома, оставете след него празно място на листа, което можете да попълните чрез допълнителните си въпроси впоследствие. Ако усетите, че пациентът има някакви колебания, просто попитайте "Какво друго?" . Продължавайте с този подход на заинтересовано изслушване, докато (ви се стори, че) пациентът изчерпи историята си.

Вече сте готови да прегледате случая така, както е бил изложен пред вас. Може би е добре преди да преминем към следващата стъпка, разпита от страна на лекаря, да напомним нещата, които никога не бива да правим.

1.            Избягвайте задаването на въпроси, които предполагат, насочват или внушават отговора. Някои пациенти отчаяно се опитват да дадат отговора, от който смятат, че се нуждаете и вие трябва да сте постоянно нащрек, за да разпознаете такива безполезни отговори.

2.            Никога не задавайте преки въпроси, на които може да се отговори само с "да" или "не".

3.            Избягвайте въпроси, следващи линията на определено лекарство. Понякога се натъкваме на ключов симптом, който ни насочва към някое лекарство и трябва да бъдем много предпазливи да не се изкушим, предразположени към него, да задаваме въпроси, следващи неговата линия, защото това ще повлияе на отговорите на пациента.

4.            Когато изяснявате един симптом, придържайте се към него. Никога не скачайте от симптом на симптом, защото това обърква пациента и разконцентрира лекаря.

Сега ще се върнем на необходимостта да придадем завършеност на картината от симптоми в своите записки. Някои от симптомите, които получаваме, са пълноценни, други са незавършени. Ние трябва да се стремим към колкото е възможно по-голяма пълноценност на всеки представен симптом и затова е необходимо да разпитваме пациента много старателно. Трябва да добием представа за влиянието на времето и мястото върху всеки симптом, за усещанията, за естеството на страданието, за типа на болката, да разпитаме за всичките й модалности, вероятната причина и какво според пациента е било началото на проблема. Трябва да сме колкото е възможно по-сигурни какво влошава или подобрява всеки отделен симптом. Не на последно място по важност са емоционалните реакции на пациента.

Когато записваме случая по този начин, ние обхващаме всичките му страни, всички части на пациента и можем да видим картината в нейната цялост. Не трябва да допускаме нищо да остане скрито за нас. За целта може да се наложи да потърсим допълнителни сведения от членовете на семейството или от хората, които се грижат за болния. Разбира се, тези сведения следва да се приемат много предпазливо като се преценява надеждността и искреността на източника им.

Понякога въпреки най-старателното водене на записките и най-внимателния разпит на пациента, ние се оказваме неспособни да открием пълноценни симптоми и да сглобим нещо повече от скица на пациента. На тези проблем ще обърнем специално внимание в следващите глави.

При острите болести снемете острите симптоми, като старателно записвате всеки един от тях и се стремите да изясните всичко, свързано с тях. При хроничните болести регистрирайте всички симптоми, проследете ги колкото е възможно по-близо до началната им поява и след като добиете представа и за последователността в разкриването на симптомите, предпишете върху това състояние. Винаги, когато работите с остро състояние, се ограничавайте само в неговите рамки и не се опитвайте в същото време да навлизате в хроничното състояние. Острите симптоми се изявяват много ясно и включването в тоталността на хронични симптоми, които са се проявявали през други периоди, ще обърка картината.

Запомнете, ние трябва да предписваме върху тоталността от симптоми - не върху всеки един отделен симптом, а върху цялостната картина, както ни я представя конкретният индивид. При избухването на острата болест хроничната картина се потиска изцяло, следователно не е необходимо да се снема и да се взема предвид хроничната картина при оформянето на истинската тоталност. Към края на острата атака започват отново да прозират хроничните симптоми. Тогава настъпва моментът да се заемем с нея. Всъщност, в нито един момент от развитието на случая подлежащото хронично състояние не се разкрива така отчетливо, както в края на остра атака, когато острото заболяване затихва. Следователно, ако подходим правилно към острата атака и изчакаме нейното затихване, ние ще се окажем лице в лице с ясна изява на хроничната картина. Белезите на това състояние, следващо острата болест, ни дават много повече основания да го третираме като проявление на хроничното състояние, отколкото като последица от острото, за каквото обикновено се смята.

При оформянето на тоталността ние не бива да акцентираме толкова върху необходимостта от пълно описание на всеки симптом, колкото на неговата локализация, характер и модалности. Модалностите, влошаването и подобряването, са най-важните. След тях по-важност се нарежда характерът на усещанията.

Най-голямо значение, разбира се, имат общите симптоми, които се отнасят до пациента като цяло. След това идват влошаванията и подобряванията. Менталните симптоми също имат голяма тежест, тъй като представляват специфични характеристики на индивида и това ги причислява към общите симптоми с висока степен на важност.

Ние трябва да направим пълно изследване на пациента от всеки възможен ъгъл, не просто за да открием едрите симптоми, които са важни от диагностична и хигиенна гледна точка. С оглед на лечението ние сме длъжни да проследим всички сведения, които мога да послужат като ключ към лекарството. Субективните и обективните симптоми трябва да бъдат разкрити и регистрирани. Понякога на хомеопата се налага да проявява огромна находчивост и изобретателност, за да се добере до смислен отговор без навеждащи въпроси. Шансовете за успех на лекаря в търсенето на точни симптоми зависят от неговите умения и търпеливост. Не бива да пришпорваме пациентите. Ние трябва да бъдем добри слушатели. Оставете пациента да говори и тактично го насочвайте да говори за симптомите, вместо да блуждае. Развивайте умението си да слушате, давайте размах на способността си да наблюдавате, за да можете да оформите цялостната картина от множеството дребни подробности и характерни особености на пациента. Някои казват, че адвокатът трябва да бъде лекар. В много по-голяма степен, обаче, е необходимо лекарят-хомеопат да бъде майстор в изкуството на кръстосания разпит и всяко движение и изражение на пациента да бъде забелязано и записано.

Преди да приключите снемането на случая се информирайте още веднъж за фамилната анамнеза и миналите заболявания, потърсете други ментални и физически симптоми, които може да сте пропуснали. Уверете се, че сте разпитали по всички теми и за всички функции, особено за модалностите. Прегледайте предходните лекарствени терапии и ги вземете предвид. Помнете, че естеството на симптомите и конкретните усещания, времето на денонощието, позата и обстоятелствата, при които се появяват симптомите, са най-важните уточняващи фактори във всеки един случай.

За да направим тези общи инструкции още по-ясни, нека ги разгледаме по-подробно и още веднъж подчертаем следните изисквания:

При хроничните случаи е необходимо да се вземат предвид общите симптоми. Под общи симптоми разбираме такива, които се отнасят до пациента като цяло или до оплакванията, които са го довели при нас. За да сглобим цялостната картина на случая, трябва да отчетем следните елементи:

• Влошаванията, периодичността, сезонните влошавания, влошаванията от атмосферни фактори като слънце, вятър, студено време, сухо време, мъгла и др.
• Чувствителност към промени във времето - от студено към топло и от топло към студено.
• Промени в състоянието преди, по време и след гръмотевични бури, дъжд и снеговалеж.
• Склонност към определени състояния като склонност към простуди, възпаления на гърлото, главоболие и др.
• Състояние при пребиваване на свеж въздух - желание за свеж въздух или влошаване на открито.
• Промени в състоянието в зависимост от позата, в покой и от движение като < при ходене или > при лежане с вдигнати над главата ръце. Тук спада и повлияването от пътуване с влак, автомобил, морски съдове.
• Апетит и желания, отвращение и влошаване от определени храни.
• Ефекти от ваксинации и лечение със серуми.
• Промени в състоянието при къпане.
• Ефекти от пребиваване на места с голяма надморска височина, на морското крайбрежие или в планина.
• С колко дрехи се облича през деня и през нощта?
• Бързината, с която зарастват раните.
• Чести или повтарящи се кръвоизливи.
• Състоянието на пациента в зависимост от присъствието на други хора - дали предпочита да бъде сам или в компания, дали се < когато е сам или в компания.
• Имат ли оплакванията преобладаваща страна (ляво - дясно)?
• Какви са термичните реакции на пациента? Зиморничав или топлокръвен е той като цяло и при определени обстоятелства? Ако има някакви вариации на телесната температура, цялото тяло ли засягат или отделни негови части?
• Влажна или суха е кожата? Ако се поти, при какви условия става това? Обилно или оскъдно е потенето? Цялото тяло ли се поти или само определени части? Дали потта е миризлива, мазна, гореща или студена? Дали изпотяването изтощава пациента? Дали той се подобрява или влошава по време или след изпотяването? Как е свързано изпотяването с евентуални втрисания или горещи вълни?
• Общи или частични са втрисанията или горещите вълни? Ако има студени тръпки, дали те обхващат цялото тяло или отделни негови части и дали се съпровождат с втрисане или не?
• Има ли жажда? Каква е връзката й по време с горещите вълни, втрисанията и/или изпотяването?
• Какъв е сънят? Сънищата? В каква поза е тялото по време на сън? Как се буди пациентът и какво е състоянието му след събуждане?
• Има ли някакви отклонения в сексуалната функция?
• Открийте има ли някакви странни, редки и особени симптоми.

Аз оставих на последно място една съществена част от снемането на случая, а именно ориентирането в умствената картина и симптоми. До голяма степен за тези симптоми можем да съдим по поведението на пациента. Друга причина да оставя този въпрос за накрая е, че по време на прегледа вие вероятно ще добиете представа за пациента, а и ще спечелите в по-голяма степен неговото доверие и благоразположение.

• Разберете дали той страда от някакви халюцинации или фикс-идеи и най-вече има ли някакви постоянни страхове.
• Раздразнителен ли е? Има ли променливи настроения?
• Ако откриете признаци на ревност или разсеяност, непременно ги отбележете.
• Депресия, болести от преживяна скръб, раздразнение, внезапна радост също са много важни.
• Дали пациентът се вкопчва в дребните подробности като например прекомерен стремеж към чистота и пр. ? Или констатираме точно обратното?

Вашият пациент охотно ще разкрие много от тези важни подробности, ако сте подходили към него тактично и сте го уверили в дискретността си.

Аз препоръчвам прекрасния въпросник, съставен от д-р Pierre Schmidt. Той ще ви помогне да си осигурите нужната информация, а ако го проучите внимателно, може да ви бъде ценен помощник при воденето на разпита, след като пациентът е приключил с излагането на всички факти, които е сметнал за важни за лечението.

Накрая нека повторим указанията: Не прекъсвайте пациента, докато говори за всичко, което знае за болестта си, освен ако се отдалечи твърде много от темата. Въпросите на лекаря идват след това и чрез тях ние допълваме и завършваме картината на случая.

1.      Кои са най-съществените факти, които трябва да бъдат регистрирани при снемането на случая?

Отговор: Общите симптоми; модалностите; усещанията; конкомитантните симптоми.

2.      Защо трябва да разполагаме с писмен запис на всеки случай?

Отговор: За да имаме поглед върху случая като цяло 1. при първото си предписание; 2. за бъдещи справки, когато проследяваме развитието на случая.

3.      Защо на хроничните оплаквания не следва да се обръща голямо внимание при снемането на остър случай?

Отговор: Ние снемаме всеки случай, колкото е възможно по-пълно, но когато е налице остра атака (заболяване, пристъп, обостряне), хроничните симптоми обикновено минават на заден план, а ние трябва да предписваме само върху тоталността от наличните симптоми.

4.      Кога можем да видим хроничните симптоми най-ясно проявени?

Отговор: Към края на острата атака хроничните симптоми обикновено се проявяват най-отчетливо и по-ясни от който и да било друг момент. Състоянията, следващи острата атака не са резултат от нея, а се оформят защото Природата чрез острия взрив пречиства в по-голяма или по-малка степен организма и след него остава ясна картина на хроничното състояние.