При аргументирането на тезата си, че хомеопатията е фундаментална наука, която се базира на природни закони, ние цитирахме открития от други клонове на чистата наука, които, бидейки вечни и неизменни , трасират пътя към откриването на основополагащите закони. Ако направим една кратка рекапитулация, това са астрономията, математиката и биологията, които бяха сравнени с много близките им открития за действието на лекарствата и тяхното приложение 1. при здрави хора с цел предизвикване на изкуствени състояния, симулиращи болест или 2. за възстановяване на нормалното равновесие и здравето на болни хора.

Нека обсъдим още веднъж някои наши изводи от предходната глава "Жизнената енергия и нейното универсално приложение". За улеснение при сравняването на заключенията от други клонове на научните изследвания с изучаването на природните закони, които лежат в основата на принципите, приспособени за прилагане в науката за лекуването хомеопатия, ще приведем един цитат от тази глава.

Тези субстанции принадлежат към три царства - минералното, растителното и животинското. Ние не можем да твърдим с положителност, че минералните вещества притежават жизнена енергия, но те са фрагменти от това, което образува планетите и земята, а планетите или притежават някаква форма на жизнена енергия в себе си, или са податливи на активиране от жизнената енергия до такава степен, че са в състояние да извършват определени движения в съгласие със закона. Затова ние можем да използваме тези минерали след съответна обработка като форма на жизнена енергия не за да съхраним живота, но да му повлияем в трите му аспекта - тяло, ум и дух - така че жизнената енергия на индивида да бъде предпазена по този начин от разлагане и смърт...

Ние лесно разпознаваме очевидното присъствие на жизнена енергия у растенията, доказателство за което е способността им да растат и се движат, съгласно природните закони за развитие...

По-лесно е да разберем жизнеността и присъствието на жизнената енергия в представителите на животинското царство...

Съвсем присъщо за лекаря-хомеопат е (особено ако той вярва, че хомеопатията се базира на фундаментални принципи, които лежат в основата на процесите на съзидание и развитие в природата) да се опитва да разбере нещо за естеството на елементите, с които работи при състояние на болест и на здраве. Това предполага познание за лекарствата и то не само за действието им, но и за техния произход, при това не повърхностни, а познания за базисния им произход и взаимоотношенията им със строежа на Вселената. Това налага да се направи директна връзка с физиката и то по много по-задълбочен, конструктивен и смислен начин, отколкото се прави обикновено.

В своята малка книжка "Науката и новата цивилизация" Millikan прави някои много ценни догадки. В главата "Достъпната енергия" той казва следното:

"Всяко познание, което помага за разбирането на естеството на Вселената, от която сме част и ние, е полезно, но ние се нуждаем от много повече знание, отколкото имаме днес, за да можем да насочим нашата енергия в посока към благоразумен и ефективен живот, вместо да я хабим за биене на барабани, конструиране на перпетуум мобиле и в преследване на недостижими цели във физически и социален план."

Ако приемем като проява на мъдрост от страна на един обикновен човек да насочи своята енергия към разбиране на околния свят, колко по-вярно е това за този, който се е посветил на изкуството да лекува хората с лекарства, получени чрез потенциране на различни елементи!

Нека обсъдим още няколко мнения на д-р Millikan в тази глава и връзката им с нашата професия.

"Интересен и много важен от практическа гледна точка факт, също така, е че повече от 95% от Вселената, доколкото я познаваме, е изградена само от няколко елемента.

Първо. Спектроскопските изследвания на космоса показват навсякъде огромен превес на водорода, който всъщност представлява просто свързване на първични положителни и отрицателни електрони.

Второ. Спектроскопските изследвания на космоса показват също, че хелият е в изключително изобилие, въпреки че поради неговата лекота и неспособност да се свързва с каквото и да било, дори и със себе си, Земята не може да го задържи в големи количества. Многозначително е все пак, че алфа-частиците, които се отделят от тежките радиоактивни елементи не са нищо друго освен хелий, следователно той трябва да преобладава в някаква степен и на Земята в структурата на тежките елементи.

Трето. Д-р I. S. Bowen от Калифорнийския институт прилагайки съвършените си умения разреши полувековната загадка за "nebulium"¹ и показа, че субстанцията, която изобилства в целия космос и която поражда тези мистериозни спектрални линии се състои главно от кислород и азот. Самия кислород съставлява 55% от земната кора и същия процент от метеоритите. Следователно кислородът и азотът, които в интерес на настоящата тема условно ще приемем като един елемент, тъй като имат почти еднакво атомно тегло и оттук нататък ще бъдат регистрирани под името на "по-големия брат" - кислорода, формират третия изключително изобилен елемент. Трябва да се подчертае, че изобщо няма изобилстващ елемент, който да е разположен между хелия и кислорода в Периодичната таблица. Въглеродът, за който се приема, че малко отстъпва по важност на азота и кислорода, може да бъде третиран просто като немощен спътник на кислорода.

Четвърто. Деветдесет и пет процента от състава на метеоритите представляват кислород(54%), магнезий(13%), силиций(15%) и желязо(13%), докато 76% от земната кора е съставена от три елемента - кислород(55%), силиций(16%) и алуминий(5%) и няма друг елемент, който да надхвърля 2%. Желязото съставлява 1. 5% от земната кора, но в дълбочина този процент вероятно е много по-висок. Поради близостта на атомните си тегла магнезият, алуминият и силицият (с атомни номера 24, 27, 28) можем в интерес на настоящата тема условно да ги приемем за един елемент и да му дадем името на "по-големия брат" - силиция. В тази постановка няма какъвто и да било изобилстващ елемент, разположен между кислорода и силиция в Периодичната таблица, нито между силиция и желязото (атомно тегло 56) и от техническа гледна точка може условно да се каже, че Вселената е направена от свързани положителни и отрицателни електрони и от още четири елемента, изградени от тях, а именно хелий, кислород, силиций и желязо.

Ако приемем, че човечеството ще пребивава на Земята още милиарди години, то неговите основни нужди биха били удовлетворени не по-зле, отколкото досега, от четирите елемента - водород, кислород, силиций и желязо, т.е. от водата, въздуха, земята и Fe, като последният символ насочва по-скоро към желязото, отколкото към огъня, който е четвъртата съставка на света според схващания, идващи до нас от древността."

За да разберем действието на нашите лекарства, би било добре да се обърнем към източниците за тяхното приготвяне и да преценим ефектите на изходната субстанция.

Източниците за хомеопатични лекарства се класифицират в три групи - животински, растителни и минерални. По друг признак те се делят на живи и неживи.

В книгата си "Знаците на растенията и тяхното разбулване" сър J. C. Bose пише:

"Не ни ли дават описанията за живото и неживото представа за някои общи и неизменни свойства на материята? Не ни ли показват те, че един и същ е начинът на молекулярна стимулация и при неорганичното, и при живото, че физиологичното е тясно свързано с физическото, че между тях няма рязък преход, а еднотипни прояви на закона? Прашинката и Земята, растението и животното - те всички притежават чувствителност. Ако се обърнем към Космоса, ние можем да видим в милионите небесни тела, които се движат по своя път през пространството, особено родство с живите организми, което можем да открием в историята на тяхното минало и еволюционния им прогрес към бъдещето."

И още:

"В своите разследвания, извършени на границата между физиката и физиологията, аз с удивление разкрих как изчезва разграничителната линия между царствата на Живото и Неживото и на нейно място се появяват точки на съприкосновение. Открих, че металите отговарят на външни стимули, че се уморяват, че се влияят от някои лекарства и могат да бъдат "убити" с отрова."

Все пак за удобство можем да разделим лекарствата или изходните им субстанции на три групи: животински, растителни и минерални (или елементи).

Нормално е да очакваме, че най-висшите форми на жизнена активност ще открием у животните. Ние сме научени да очакваме силна реакция при различни форми на защита точно от животинските индивиди. Това се потвърждава, например, от дълбокия ефект на змийската отрова върху другите животински форми, дори когато е в много малки количества. Сър J. C. Bose потвърждава това чрез своите експерименти за действието отровата на кобрата (Naja) върху животни и растения. Той констатира, че ако се инжектира 0.5 мл. от 1‰ разтвор на отровата във вените на риба, сърцето й спира след 12 минути. Този резултат е бил регистриран автоматично с много фина апаратура. Същия експеримент, но с 1% разтвор той направил след това върху растение. Първата реакция, която регистрирал, била огромна депресия, после напълно с преустановил потокът на жизнените течности, накрая растението повяхнало и започнало да се разлага.

Тук сме длъжни да се обърнем към наличните данни, събрани от по-нататъшните изследвания върху действията на змийската отрова. Нашите хомеопатични доказвания изпреварват с много години потвържденията на алопатичната школа, че отровите в безкрайно малки дози са извънредно ефикасни при множество сериозни заболявания, особено ако са свързани с дълбоко разстройство на съдовата и нервната система.

Различните форми на защита като отровата на паяците, "мастиленият облак" на сепията, жилата на пчелите и другите насекоми и много други естествени оръжия се оказаха много ефективни за лечение на състояния на телесен дискомфорт и това не може да бъде отречено от когото и да било, ако той е наблюдавал тяхното действие.

Сега можем да преминем към растителния свят като източник на полезни лекарства. Ние не само очакваме, но и откриваме силна реакция от тези растения, които в естествени условия притежават защитни механизми, включващи и отровни свойства. Извънредно активни се оказват всички членове на семейството Rhus, както в груба, така и в потенцирана форма, които силно засягат човешкия организъм по безброй начини.

Списъкът на растенията, които въздействат силно върху човека включва най-различни форми - от такива, които се доближават до животните със способността си да улавят и "ядат" насекоми като Drosera и Sarracenia purpurea до по-низши дървесни форми като Sticta pulmonaria - списъкът е почти безкраен. И цяла глава от тази книга би се оказала недостатъчна, ако искаме да не се ограничаваме с повърхностен поглед върху широкия кръг от възможности, които отваря пред лекаря-хомеопат растителното царство.

Дори по-дълбоко от това на отровите е действието на минералите и химичните елементи. Растенията, които имат способността лесно да разграждат тези вещества, създават близки връзки с минералното царство. Абсорбирането и разграждането на минералните вещества от растенията създава условия приготвените от тях лекарства да бъдат още по-активни. Това е причина за силното действие на Pulsatilla, например, върху човешкия организъм. Д-р Underhill казва, че Pulsatilla е една от най-ефективните химически лаборатории, които асимилират минерали и химически елементи от почвата и с тяхна помощ упражняват дълбоко и сложно влияние върху човешкия организъм.

И най-беглият поглед към химичните елементи, съдържащи се в най-често прилаганите растителни лекарства, ще разкрие колко изразен е превесът на елементите с ниско атомно тегло, много по-ниско от това на радиоактивните. Ще цитираме отново Millikan от гореспоменатата му книга:

"... Огромното мнозинство от елементите, съставляващи нашия свят, вече са достигнали състояние на максимална стабилност. Те могат да бъдат разбити, само ако върху тях се приложи енергия отвън. Човекът вероятно ще се научи да го прави, но това винаги ще става "с пот на чело".

След като сме направили това предположение за процеса на атомен разпад и можем да го преценим като напълно недостатъчен като източник на достъпна енергия, доколкото радиоактивните елементи са в незначително количество, нека сега да видим какво трябва да научим за процеса на синтеза на атома като енергиен източник."

Millikan продължава:

"... Последните експерименти с космични лъчения хвърлиха светлина върху процесите, протичащи във Вселената, която обитаваме. Първи д-р Cameron и аз открихме неотдавна три оформени космични лъчеви пояса или честоти с голяма проникваща мощ, т.е. лъчеви енергии, които са около дванадесет, петнадесет и сто пъти по-интензивни от максималната възможна енергия, която се добива или може да се добие от процеса на радиоактивен разпад. Най-високочестотният пояс притежава толкова огромна проникваща мощ, че тя може да бъде абсорбирана от воден слой с дебелина 200 фута или оловен пласт с дебелина18 фута, докато оловна пластина дебела 2 или 3 инча е достатъчна, за да абсорбира и най-силните гама-лъчи. Това откритие за разположението на космичните лъчения в пояси показва, че тези лъчения не са продукт, както е при Х-лъчите², на някакво въздействие върху атомите с електрони, придобили огромна скорост след преминаването си през мощни електрични полета (както ние по-рано предположихме, полетата, необходими за получаването на честоти, достигащи най-високите стойности, наблюдавани при космичните лъчения, имат напрежение около 216 000 000 волта), а са предизвикани по-скоро от определени и постоянно повтарящи се атомни трансформации, освобождаващи несравнимо повече енергия, отколкото радиоактивните процеси.

Ако се водим по уравнението на Einstein и кривата на Aston, не са възможни такива атомни трансформации, способни да произведат лъчи с такава огромна проникваща мощ, каквато наблюдавахме ние, освен такива, които съответстват на процесите на синтез на изобилстващите елементи като хелий, кислород, силиций и желязо от водород или на силиций и желязо от хелий... Ние се добрахме до прекрасни доказателства, че наблюдаваните от нас космични лъчения представляват прекосяващи целия космос радиосигнали, получени при раждането на най-разпространените елементи от свързването на положителни и отрицателни електрони."

Така ние откриваме, че при раждането на два от най-разпространените елементи на Земята, желязото и силиция, е била освободена невероятна сила в Космоса. (За улеснение Millikan в тази книга говори за магнезия и алуминия като съвпадащи със силиция, заради близките им атомни тегла.) Ние всички знаем как се увеличава тяхната ефективност, когато енергията бъде освободена чрез продължителна тритурация и силна сукусия. Химичният анализ на някои от най-често използваните растителни лекарства разкрива наличието на един или няколко от най-разпространените елементи, на които след тяхното асимилиране е придадена форма, която доставя жизнена енергия на растението. Повърхностно изследване на Lycopodium clavatum показва, че той има мощен ефект върху животинските тъкани и животинската енергия, когато скритата му сила бъде освободена чрез редуцирането на количеството му и хомеопатичното потенциране, а аз бих добавил, и поради последователната дезинтеграция и разпад, които се реализират при тритурацията и потенцирането.

Историята на семейството Lycopodiaceae може да породи още по-голям интерес, ако разкрием причината за неговата ефективност. Сред древните форми на живот, които са съществували на Земята в продължение на много дълъг период от време, впечатляват мъховете, към които спада и споменатото храбро семейство. Това вероятно е една от най-старите форми на растителен живот на Земята (това зависи от наличието, както на почва, така и на вода). Мъховете упорито са понасяли всички промени в условията на живот и вероятно това обяснява промяната на тяхната големина. Намалението на размерите им е било средство да се приспособят към променящите се обстоятелства за разлика от почти всички други форми на живот, с изключение може би на Equisetum, който е друга древна, но оцеляла форма. Тази издръжливост и приспособяването към обстоятелствата без конформизъм свидетелстват за устойчивостта на енергията, която след освобождаването си действа мощно върху всичко, до което се докосне.

Equisetum hymenale³ съдържа силиций (под формата на окис) и магнезий. При анализа съдържанието на силиция се движи между 7.5 и 41.2%. Ако при раждането си тези елементи освобождават толкова огромна енергия, както разкриват космическите вълни, каква ефективност трябва да очакваме, когато елементите бъдат асимилирани от растенията и последните бъдат подложени на тритурация и потенциране дори и в безкрайно малки количества?

Когато животинските, растителните или минералните субстанции бъдат потенцирани, те стават по-мощни, поради разрушаването на атомните връзки, които поддържат формата им. Така потенцираният препарат действа директно върху жизнената сила на индивида. Това е - при дезинтеграцията на изходните субстанции тяхната енергия се освобождава във вид на радиоактивна енергия. Посредством радиоактивността, упражняваща влиянието си върху жизнената енергия на индивида, силата на лекарствата дава резултат.

Всичко това налага да се опознаят различните форми на енергията - отделянията на различни енергии или лъчения - присъщи за смятаните за неживи метали и елементи. Ние открихме, че те отговарят енергийно по много подобен начин на растенията и животните, не само докато са в обичайното си състояние, но отново и отново след като бъдат асимилирани, разградени и изградени отново в структурата на различните форми на живот. Подобието е налице във всички етапи - от простата асимилация и сложното сътворение на растенията до дълбоката реакция на всички живи субстанции в потенцирана форма.

Ние приемаме елементите с високо атомно тегло за радиоактивни. Те спонтанно отделят лъчения с различна скорост и проникваща сила и чрез своята радиоактивност, чрез разпръскването на енергия те се променят от само себе си. Einstein описва тези промени така: "Промяната на масата е равна на промяната на енергията. В хода на промените енергията изчезва заедно с масата и в това те са равни."

Масата, в този смисъл, не означава обем или размер, както я схващаме обикновено. Тя е по-скоро обща сума, която отделя енергия под някаква форма. Както в математиката, това, което остава след изваждането, е по-малко от изходната величина. Не е възможно да се изважда непрекъснато, без да стигне до края на това, от което изваждаме.

Тази е логиката, според която уранът или торият след продължително радиоактивно излъчване се променят толкова съществено, че ние вече ги разпознаваме като радий. Радият, на свой ред, след изразходване на част от радиоактивността си, се превръща в олово. Например, ние знаем, че уранът, бидейки най-тежкият елемент, трябва да има атомен номер 92 с атомно тегло 238.14. Торият с номер 90 има атомно тегло 232.12 и е много подобен на урана в някои свои фази, който също се явява източник за получаване на радий. Радият е под номер 88 и атомно тегло 225.97. Оловото има атомен номер 82 и атомно тегло 207.22. Различните атомни тегла на тези вещества доказват становището на Einstein, че промените в масата са равни на промените в енергията.

По-рано говорихме за хомеопатията в светлината на нейната връзка с фундаменталните закони и тази глава е опит да развием по-нататък изводите си.

Вървейки по този път, ние разбираме, че всяка стъпка към схващането за действието на природните закони ни води към по-ясно виждане за някои базисни космически закони, които са малко на брой, но с многообразни проявления. Законите, на които се подчинява хомеопатията, привидно се отличават от тези, управляващи другите форми на "чистата наука", но ние с основание смятаме, че тя е част от това, което смятаме за базисно познание. Хомеопатията се различава по своите проявления, но не и по своята същност. Ние трябва да се приучим да правим разлика между разнообразните прояви (или приложения на закона) и различните им форми, разкриващи се при случайните наблюдения, от една страна, и тяхната същност, от друга. Тези две категории са толкова подобни, че възниква въпросът дали не са фундаментално идентични.

Сър J. C. Bose, чийто неоценими мисли ние цитирахме тук-там, напомня от древната индийска философия пулсиращата жизнена истина, под която всеки сериозен лекар-хомеопат би се подписал:

"Тези, които виждат поне едно нещо в цялата променяща се разнородност на нашата Вселена, на тях принадлежи Вечната Истина - на никой друг, на никой друг."

¹ Nebula (лат. ) - мъглявина.

² Х - лъчи - Рьонтгенови лъчи.

³ Вероятно се касае за печатна грешка и авторът има предвид Equisetum hyemale.