Често можем да чуем от последователите на Ханеман, че хомеопатията е фундаментална, че е научна, че се базира на природни закони. Нека допуснем, в интерес на спора, че това е вярно. Естественият извод от това твърдение е, че тези закони действат във всички сфери на фундаменталната наука, т.е. че в основата на науките, които боравят с установените закони във Вселената, стоят същите природни закони. Очевидно е, че природните закони не трябва да си противоречат, а да действат еднопосочно и в сътрудничество. Тези закони са стабилни и непроменими. Това, което държи планетата в орбитата й, управлява и другите планети, които се подчиняват на същите закони. Разликите между тях не са в управляващите ги закони, а във времето, разстоянието и конкретните обстоятелства, които зависят от същите закони. Ако планетите се движеха безразборно и напосоки, резултатът би бил хаос.

Също така, ако в една част на Вселената явленията се подчиняваха на фундаменални закони, които са неприложими или несвързани с тези от друга част на Вселената, резултатът би бил хаос.

Ако една наука привидно се управлява от закони, които са в противоречие с тези на друга наука, едната от тях е незаконна, не е наука. В противен случай резултатът би бил не наука, а хаос.

Ако хомеопатията е фундаментална наука или част от фундаментална наука, както смятаме ние, тя трябва да работи в хармония с всички области на природата и законите за връзките между тях трябва да важат и за хомеопатията.

Въпреки годините, посветени на изучаването на хомеопатията и многобройните натрупани данни, ние все още едва съзираме възможностите, които се разкриват от тези заключения. Когато разберем объркването, което човекът причинява през живота си във всяка сфера, не бива да се чудим на погрешното му разбиране за природните сили и възможности и на провала на опитите му да се възползва от природните закони. Следователно, не е странно, че медицината, наред с много други области на нашия модерен живот, представлява просто серия от експериментални резултати без определена форма и ред.

Настоящото объркано положение в обществото не може да извини отказа ни да докажем нашите претенции, че хомеопатията се основава на природните закони. Нека поразмишляваме за мястото, което хомеопатията би трябвало да заеме, ако нашите твърдения отговарят на истината.

Ако хомеопатията се основава на фундаментални закони, кои са те? Поради невежеството си ние сме регистрирали само няколко досега, но ако си държим очите отворени, неизбежно ще дойде времето, когато ще бъдем в състояние да добавим още много към нашите аргументи.

Нека видим първия открит и формулиран закон на хомеопатията - SIMILIA SIMILIBUS CURENTUR. Откъде идва този закон? Той представлява просто едно интелигентно наблюдение върху природата в нейната най-голяма близост с нашето ежедневие - растителния свят - и неговата връзка със смущенията и разстройствата, появяващи се у хората. Било е забелязано, че заболяванията на човека могат да бъдат успешно лекувани с природни продукти. Без съмнение, лекарствени субстанции най-напред са били открити в растителното царство, а по-късно и в минералното и животинското царство. Още по-късно става ясно, че това не е въпрос на шанс и на случайност, а по силата на определени закономерности и съвсем систематично тези субстанции действат върху болестните състояния и симптоми.

Този закон на лекуването е бил известен още в древността. Никой не знае кога този закон е бил приложен за пръв път, но сведения за това има още в древните индийски ръкописи. Сигурно е, че Аристотел го е познавал, а Хипократ е разбрал възможностите, които той дава и го е прилагал в някои случаи, за което има и писмени данни. Тази хипотеза е била формулирана или демонстрирана от време на време в по-голяма или по-малка степен през цялата медицинска история. Ханеман представя този закон в неговата универсална приложимост, а не само към отделни случаи. Той нарича науката и изкуството за лекуването, естествено произтичаща от този закон, хомеопатия, но мисълта за нея все пак не е била съвсем нова, векове наред тя е битувала в умовете на хората преди науката за лекуването да се опре единствено на този закон.

С други думи, дори в ембрионалния стадий на хомеопатията вече е било ясно, че управлява законът. Постепенно експериментирането разширява възможностите за приложение на тези закони. Сами по себе си експериментите не могат да обогатят законите. Те просто помагат да просветим своя разум по отношение на обсега на действие на законите.

Законът е фундаментален факт. Това, че не познаваме закона, не може да означава, че той не съществува. Дори по отношение на законите, сътворени от хората, които не са закони в истинския смисъл на думата, а по-скоро правила, създадени от хората за хората, непознаването им не е извинение.

След като вниманието е било фокусирано върху разкриването на закона за лекуването, биват открити и други закономерности и формулиран вторият закон, този път отнасящ се за посоката на излекуването. Той гласи: Лекуването се извършва в посока отгоре надолу, отвътре навън, от по-важни към по-маловажни органи. Симптомите изчезват в ред,обратен на появата им, като първият появил се симптом изчезва последен.

Самото изчезване на симптома не означава лечение. Често се случва симптомите да се възвръщат през определен интервал, но никога не е било наблюдавано истинско излекуване, което не е следвало закона за посоката.

Друг закон, еднакво приложим във всяка точка на Вселената, е този за взаимното влияние: Действието и противодействието са еднакви и противоположни.¹

За тези от нас, които са се занимавали задълбочено с обсъжданата тема, посочените факти са толкова очевидни, че е почти излишно да говорим за тях, освен с цел да насочим вниманието към законосъобразността на хомеопатията и да докажем претенциите си за фундаменталната законност на тази истинска наука за лекуването. Нека обсъдим законите, които се явяват естествена последица от закона за взаимното влияние.

Първият от тях е законът за най-малкото действие, формулиран от френския математик Maupertius. За нас като лекари и студенти-хомеопати той може да е известен като закон за количеството и дозата: Количественото измерение на действието, необходимо за предизвикване на някаква промяна в природата, е най-малкото възможно. Критичното количество е винаги минимално, безкрайно малко.

Здравето е състояние на съвършено равновесие. То може да бъде повлияно от незначителни или привидно незначителни обстоятелства, следователно може да бъде и възстановено от възможно най-малката медикаментозна намеса, която при състояние на съвършено здраве може да причини същия дисбаланс или съответно по мащаб неравновесие.

Друг закон за количеството, който трябва да бъде споменат е: Количеството на необходимото лекарство е обратно пропорционално на степента на подобие. С други думи, колкото по-голяма е степента на подобие между симптомите на лекарството и тези у пациента, толкова по-малко количество от лекарството е необходимо, тъй като е по-висока степента на чувствителност на пациента към него.

Изводът, който се налага е: Качеството на действието на хомеопатичното лекарство се определя от неговото количество в обратно пропорционална зависимост. Това, подчертавам отново, опира до чувствителността на пациента и степента на подобие на лекарството. Законите за качеството и количеството вървят ръка за ръка.

Биологията ни дава следния закон: Функцията гради и развива органа. В хода на изучаването на хомеопатията се вижда, че функционалните симптоми се предизвикват от жизнената сила право пропорционално на дълбочината на нарушението. Често обаче, когато се развият патологичните промени², картината се променя съществено и функционалните симптоми не се проявяват вече в такава голяма степен. Болестното състояние се вкоренява дълбоко и се проявява все по-слабо на повърхността. Следвайки биологичния закон, хомеопатията постулира закона за развитието на симптомите: Функционалните симптоми предхождат структурните промени.

Следователно, законът за дозирането на хомеопатичното лекарство трябва да се формулира по следния начин: Дозата и количеството, които ще проникнат в целия организъм и ще предизвикат съществен ефект върху жизнената сила, са тези, които ще въздействат на функционалната сфера на индивида.

В продължение на много години ежедневната практика доказва важността на закона за повторение на дозата: Никога не повтаряйте лекарството, докато то продължава да действа. Този закон определя назначаването на лекарството при болестни състояния. Нека видим как действа законът, управляващ предизвикването на симптоми по изкуствен начин, т.е. лекарствените доказвания, от които получаваме водещите критерии за назначаване на лекарства за болния човек. Същността на лекарственото доказване е предизвикването на изкуствена болест, чийто симптоми се регистрират и в зависимост от тях субстанциите се прилагат при естествени болести с подобни картини. Законът, управляващ този процес, трябва да бъде в много близко родство със закона за назначаване на лекарства при болестни състояния. В противен случай нашата работа губи логиката си. Ние формулираме въпросния закон по следния начин: При доказването дозата никога не се повтаря, докато вече дадената доза продължава да предизвиква симптоми.

Движението в орбита и цикличността на процесите е фундаментална част от явленията в природата. Това е допълнителен аргумент, че хомеопатията е в близко родство с природата като цяло, тъй като хомеопатичните лекарства също имат цикъл на възходящо развитие и на спад. Ако естественият цикъл на развитие на симптома бъде блокиран или повлиян по някакъв начин, ние не бихме опознали истинската природа на доказваната субстанция, а в най-добрия случай бихме се добрали до изопачено разбиране за нея. Ако продължаваме да повтаряме лекарството, докато то все още предизвиква симптоми у изпитателя, ще се получи хаос, поради нарушаването на цикъла на развитие на болестните симптоми. Този извод е естествен резултат от логичното осмисляне на процесите.

В по-нататъшното изследване на законите, управляващи хода на изкуственото болестно състояние, се оказва, че съществуват други закони, които влияят върху различните състояния или типове доказвани субстанции. Тези закони са естествено следствие от законите за взаимното влияние, за най-малкото действие и за количеството и качеството.

Ако една субстанция в естественото си състояние засяга леко жизнената енергия, тя трябва да се доказва само във висока потенция.

Ако една субстанция в естественото си състояние засяга жизнената енергия така, че предизвиква само функционални прояви, при доказването може да се прилага в груба, т.е. неразредена форма.

Ако една субстанция в естественото си състояние засяга жизнената енергия така, че предизвиква деструктивни промени, при доказването трябва да се прилага само в потенциран вид.

Вече беше доказано, че движението на планетите има определена връзка с живота. Влиянието на Луната върху приливите е било установено още в древността. Отношенията между Земята и Слънцето дават неопровержими аргументи за корелацията на планетните влияния. Влиянието на лунните фази върху някои ментални състояния и нервни заболявания е отбелязано още преди векове. Например, самото название лунатизъм (лудост)³, означаващо ментално разстройство, недвусмислено показва връзката с лунните фази. Епилептичните състояния много често също са отзвук от лунния цикъл. С други думи, чрез тези абнормни ментални и нервни разстройства ние долавяме от време на време неясните очертания на великата Истина.

Цикличните прояви, демонстриращи се и в други области на медицината, лесно се откриват дори и при един бърз поглед върху науката астрономия. В ранните стадии на своето развитие астрономията подхождала към явленията слепешком. Невежеството и суеверията силно са възпрепятствали интелигентното наблюдение върху природните феномени. Въпреки това, тя се развивала като истинска точна наука, опираща се на математиката. Вярно е, че при различните школи умозаключенията от старателните измервания и изчисления в повечето случаи се различават, но все пак астрономията е една от науките, които с доближават най-много до изискванията за истинска наука.

Един цитат от "Кратка астрономия: История" на Agnes M. Clarke, стр. 12, 13:

"Подчинението на Луната на познатите закони беше доказано чрез разбулването на мистерията около непрекъснатото леко увеличаване на скоростта, с която се движи тя в своята орбита, констатирано от Halley през 1693 година. Наблюдения върху това явление са правени още през 721 год. преди Христа, ако не и по-рано. Никога това ускоряване не е спирало или сменяло посоката си и оттук възниква сложният въпрос: Навсякъде ли принципът за всеобщото привличане действа безусловно? Не се ли натъкваме на негово фатално изключение, което може да доведе до колапс на системата Земя - Луна? Laplace отговаря на този въпрос в 1787 год. Според него това ускорение на движението на Луната е логично и неизбежно следствие от намаляването на елиптичността на земната орбита. Естествено, това явление не може да прогресира вечно в тази посока. След много векове посоката ще се смени и ще последва възстановяване на status quo ante... . Поради огромното несъответствие между масите на централната планета и нейните спътници може да се появят леки и ритмични колебания, но до пагубни отклонения не би могло да се стигне. Дори и след милиони години тази прекрасна подреденост ще се поддържа автоматично чрез взаимното влияние на различните компоненти на системата. И точно това взаимно влияние е силата, която осигурява окончателното възстановяване на порядъка."

Нека погледнем последното изречение от този цитат в светлината на нашите наблюдения върху връзките на хомеопатията с фундаменталните закони: Механизмът е така прекрасно сглобен, че да може да се поддържа чрез взаимното влияние между отделните му компоненти. И точно това взаимно влияние е силата, която осигурява окончателното възстановяване на порядъка.

Последният извод, потвърден от най-точните науки и дедукцията от данните за най-достъпните за наблюдение циклични явления се отнася в еднаква степен и до хомеопатията и нашето схващане за подчинения на ясни закономерности поток на жизнената енергия. Този извод, толкова фундаментален, че може да бъде приет като закон, е в много близко родство със следния математически закон: Количественото измерение на действието, необходимо за предизвикване на някаква промяна в природата е най-малкото възможно.

Тези няколко закона, при цялата ограниченост на нашите познания, бяха формулирани на базата на данни от многобройни източници, с които разполагаме, за да демонстрират, че хомеопатията се ръководи от универсални закони и следователно представлява част от фундаменталните закономерности и висшия порядък, царящи във Вселената. Щом можем да прилагаме познатия от биологията закон, познатия от математиката закон и известните и общопризнати принципи в астрономията, ние със същата увереност можем да прилагаме тези проверени закони във всяка друга сфера на дейност в Вселената.

Няма да мине много време и ние ще бъдем в състояние точно да формулираме законите, които управляват жизнената сила и нейното въздействие върху човешкия организъм. Тази жизнена енергия, която е като слънце за човешкия индивид е неразривно свързана с универсалната жизнена енергия. Именно концепцията за жизнената енергия дава научната основа на хомеопатичния метод на лечение. Днешното ни разбиране за тази мистерия е следното: Разстройството на жизнената енергия е това състояние, при което хомеопатията дава най-голяма надежда за възвръщане на изгубеното равновесие у всеки индивид, което тя постига не чрез упражняване на принуда върху жизнената сила, а като я стимулира към възстановяване на баланса в организма с помощта на същата сила, която я е разстроила. На жизнената сила е вътрешно присъща податливостта към разстройство, както и способността за самовъзстановяване при наличие на определени условия. Дълго време хомеопатията беше прилагана полу на сляпо, но днес е повече от явна огромната й значимост и възможности. Ние сме свидетели на нейния ефект в безброй случаи на човешко нещастие.

Нека наблюдаваме с буден разум и прецизно осмисляме връзката между простите факти. Така ще можем да разчитаме, формулираме и работим с фундаменталните закони, които господстват в хомеопатията и навсякъде в природата.

ЗАКОНИ В ХОМЕОПАТИЯТА

Закони за лекуването

Similia similibus curentur

Лечението се движи отгоре надолу, отвътре навън, от по-важни към по-маловажни органи и в ред обратен на появата на симптомите.

Закон за взаимното действие

Действието и противодействието са еднакви и противоположни.

Закон за количеството и дозата

Количеството на необходимото лекарство е обратно пропорционално на степента на подобие.

Закон за количеството

Количественото измерение на действието, необходимо за предизвикване на някаква промяна в Природата е най-малкото възможно. Критичното количество е винаги минимално, безкрайно малко.

Закон за качеството

Качеството на действието на хомеопатичното лекарство се определя от неговото количество в обратно пропорционална зависимост.

Закон за полезността

Дозата и количеството, които ще проникнат в целия организъм и ще предизвикат съществен ефект върху жизнената сила, са тези, които ще въздействат на функционалната сфера на индивида.

Закон за биологичното развитие

Функцията гради и развива органа.

Закон за развитието на болестта

Функционалните симптоми се предизвикват от жизнената сила право пропорционално на дълбочината на нарушението. Функционалните симптоми предхождат структурните промени.

Закони за лекарственото доказване

Ако една субстанция в естествено състояние засяга леко жизнената енергия, тя трябва да се доказва само във висока потенция.

Ако една субстанция в естествено състояние засяга жизнената енергия така, че предизвиква само функционални прояви, при доказването може да се прилага в материална, т.е. неразредена форма.

Ако една субстанция в естествено състояние засяга жизнената енергия така, че предизвиква деструктивни промени, при доказването трябва да се прилага само в потенциран вид.

Закон за повторението (при доказванията)

Никога не повтаряйте дозата, докато се проявяват симптоми, предизвикани от вече дадената доза.

Закон за повторението (при лечението)

Никога не повтаряйте лекарството, докато то продължава да действа.

¹ Класическото звучене на закона е: На всяко действие има еднакво по сила и противоположно по посока противодействие.

² Следва да се разбира: Тъканните патологични промени.

³ В оригинала "lunacy".