Жизнената енергия е онази сила, която оживява всяко същество. Тя е причината то да бъде живо, да съществува. Въпреки, че началото на индивида се поставя при сливането на клетките на двама родители, които носят информация за физическите им характеристики, самата жизнена сила произхожда от един безбрежен и безкраен извор, обиталище на динамичната сила, която е способна да се развива и репродуцира неограничено чрез своите проявления, така че всеки индивид получава в по-голяма или по-малка степен витални характеристики, които са общи за всички.

Следователно, жизнената сила на индивида се превръща в негово его, в най-съкровената му искрица, в негова същност и именно тя е причина за отликите на неговата индивидуалност от тази на всички останали, но и за близката му връзка с Вселената. Тя е интимната му връзка с всички живи същества, с всички енергии, с всяка жизненост, с всеки живот и в същото време е неговата изолация от всеобхватната мощ на Цялото.

Вероятно религията е първото изражение на идеята да се формулира тази витална концепция за живота. Много религии в продължение на много векове са изразявали тези мисли, както е написано в Библията: "И Господ Бог... вдъхна живот; и човекът доби жива душа." "Преди Авраам Аз Бях." Религията възприе концепцията за безкрайния живот в духовен план, но не се опита да я приложи към всички аспекти на съществуванието. Науката възприе само част от нея, отделни фрагменти, но никога не направи връзката с Цялото, дори и само в материален или интелектуален аспект.

Астрономията е част от науката, а математиката е съществен неин компонент. Астрономията и математиката, погледнати в светлината на цялостния възглед за жизнената енергия в основата си представляват частично доказателство за вездесъщата жизнена енергия в битието й на движеща енергия, на активираща Сила във Вселената.

Доколкото логиката се занимава с "принципите, управляващи сравнителните и градивните способности да се търси и прилага истината", нека приложим тази наука към нашите теореми и да осмислим въпросите чрез нейните естествени заключения.

Без жизнената сила не може да съществува живот, не може да има развитие. Както не може да има статично състояние в природата, така без здраво, нормално развитие на жизнената сила ние виждаме състояние на разлагане и смърт.

Като хомеопатични философи ние няма да се интересуваме сега от социологическите аспекти на проблема, въпреки че тяхната връзка с гореизложеното твърдение може би е очевидна. Нашият дълг е да разгледаме това твърдение най-вече в неговата връзка с физическото, менталното и духовното благополучие на нашите пациенти.

При изучаването на човека като биологично същество ние видяхме, че животът се увековечава, ако са налице определени благоприятни условия на зачатие. Вярно е, че физическите характеристики се предават от родителите на потомството, но в това, че родителите всъщност дават живот на своето дете, можем с основание да се усъмним. Ние можем да кажем с голяма увереност, че при определени благоприятни обстоятелства животът се предава от родителите на детето в повече или по-малко съвършена кондиция. Откъде се появява животът изначално не сме в състояние да кажем, но че той дава повече или по-малко мощ на индивида, съобразно наследствените фактори и тези на обкръжаващата среда, в това не може да има съмнение.

Ние трябва да приемем истината, че животът е вечен. Няма период в историята, през който животът да е преставал и ние откриваме тази жизнена сила, тази енергия, тази динамика да преминава в различна степен през всички форми на живот, през всички живи творения. Историята показва, че животът се е проявявал по този начин през достатъчно много столетия, което позволява по дедуктивен път да схванем, че той е безкраен и вечен.

Там, където има жизнена сила, има действие, има движение. Действието е едната интерпретация, едната проява на жизнената сила. Ние говорим за неживото като за мъртво, а където е смъртта, там винаги има разлагане. Смятаме почвата и растенията за мъртви, но те са в постоянно движение в зависимост от присъщата им и предначертана посока през Вселената, което човекът наблюдава и регистрира. Бихме могли да заключим, че щом планетите, тези огромни тела, са в постоянно движение с установена посока, към това ги заставя някаква сила, някаква енергия, която дори и да не е същата, която наричаме жизнена енергия, до голяма степен се родее с нея.

Ако тази сила или енергия привежда в движение и прониква всички форми и равнища на живот, като започнем от най-низшите и незабележимите и стигнем до самите планети, можем основателно да заключим, че жизнената сила е най-фундаменталното от всички състояния във вселената и че законите, управляващи жизнената сила в индивида са свързани със законите, които управляват всички жизнени сили, всички форми на енергия, независимо къде и как се проявяват те.

Както всички закони и тези, управляващи жизнената сила, могат да бъдат нарушавани в някаква степен. Привилегията, която човекът има е правото на избор, което има различни степени. Планетите, на които е била придадена определена посока, нямат право на избор и затова те се движат винаги съгласно закона. Човешките същества могат да упражняват това право и точно това е сферата, в която работи лекарят, защото когато избира, което често означава да се изправи срещу природните закони, човекът предизвиква отслабване на жизнената сила, от което следва влошаване на действието на тялото, ума и духа. Както отбелязах по-рано, жизнената сила в своята завършеност означава растеж и развитие. Тъй като в Природата няма състояние на застой, нарушаването на природните закони означава разлагане и смърт. Степента или тежестта на нарушението, извършено от индивида или от неговите предци определя и степента на разлагане и неговата скорост.

След като на човешките същества е дадено правото на избор, дори и когато виждат, че той е насочен срещу природните закони, които управляват жизнената енергия, на тях са им дадени и окръжаващи обстоятелства и състояния, които имат склонност 1. да коригират избора (да променят посоката) и 2. да спомогнат за коригиране на вече допуснатите грешки и за връщане на равновесието. И двете тенденции могат да се открият в трите сфери - физическата, менталната и духовната.

В духовната сфера ние виждаме това съдействие за коригиране на избора и възстановяване на нарушеното равновесие във формата на религиозни убеждения и вярвания, които благоприятстват израстването и развитието на духовния живот на човека. В менталната сфера откриваме напътствия от всякакъв род, които подпомагат развитието на умствените способности на индивида така, че той да бъде в състояние правилно да разбере себе си и отношенията си с околните и с всички живи същества, с други думи, указания, които поощряват уравновесеността и здравия разум. Във физически план виждаме тенденции към здравословен начин на живот като подходящо хранене, по-добри битови условия, почистване, хигиенизиране и много други. Пак в тази сфера откриваме много субстанции, сродни на хранителните, въплъщаващи в себе си жизнена енергия, която може да бъде повишена чрез потенциране, което я извежда от физическата сфера и я извисява до менталната и дори духовната. Именно това трябва да бъде съвсем ясно на лекаря-хомеопат, тъй като сред тези вещества ние откриваме най-подобните лекарства за болестните състояния у човека.

Тези субстанции принадлежат към три царства - минералното, растителното и животинското. Ние не можем да твърдим с положителност, че минералните вещества притежават жизнена енергия, но те са фрагменти от това, което образува планетите и земята, а планетите или притежават някаква форма на жизнена енергия в себе си, или са податливи на активиране от жизнената енергия до такава степен, че са в състояние да извършват определени движения в съгласие със закона. Затова ние можем да използваме тези минерали след съответна обработка като форма на жизнена енергия не за да съхраним живота, но да му повлияем в трите му аспекта - тяло, ум и дух - така че жизнената енергия на индивида да бъде предпазена по този начин от разлагане и смърт.

Ние лесно разпознаваме очевидното присъствие на жизнена енергия у растенията, доказателство за което е способността им да растат и се движат, съгласно природните закони за развитие, отвътре навън. Растението се развива от семето в съответствие с физическите характеристики на родителите и отново при наличие на благоприятни условия искрицата жизнена енергия преминава в собствената му способност да дава потомство. За нас е факт не само, че неговият растеж е проява на жизнената енергия, но имаме наблюдения, че мистериозната жизнена сила, която по неизвестен за нас начин контролира посредством закона посоката на движение на планетите и влияе на ветровете и приливите, определя начина и периода на растеж на всяко отделно растение, свързвайки отново това, което приемаме като проява на живот с универсалната енергия.

Растителното царство вероятно е в услуга на болния човек много по-отдавна, отколкото животинското или минералното. Благодарение на хомеопатичния метод на приготвяне на лекарства чрез освобождаване на скритата в различните субстанции енергия посредством потенцирането им, ние открихме, че тези източници, които смятаме за материални, могат да повлияят върху болестните нарушения на трите нива - телесно, умствено и духовно.

По-лесно е да разберем жизнеността и присъствието на жизнената енергия в представителите на животинското царство. Медицината дълго е търсила начини да го използва като източник на лекарства. Знае се, че животинските субстанции крият огромна мощ. Хомеопатията обаче за разлика от обикновената медицина смята, че и тук нейното освобождаване чрез потенциране е факторът, който най-бързо и най-прецизно ще повлияе разстроената жизнена сила в трите аспекта на разстройството.

Ние вярваме, че жизнената сила, така както ние я разбираме, не е някаква компактна сила, а по-скоро облак от безброй егоцентрични искри. Ние вярваме, също така, че материалната субстанция, компактната сила, когато се прилага за медикация би съкрушила и погубила напълно жизнената сила на индивида. Ние вярваме, че математическият закон за количествата се отнася за всичко в природата и е приложим към всички жизнени енергии, независимо от формата им и е особено приложим, когато работим с това безкрайно деликатно равновесие на жизнената сила.

Ако разгледаме този закон на математиката от малко по-различна гледна точка: Количеството действие, което е необходимо, за да се предизвика някаква промяна в природата, е най-малкото възможно. Fincke добавя към това: Критичното количество винаги е минимално, безкрайно малко.

Ако жизнената енергия е фундаменталната сила, мотивиращият фактор в природата, едно от израженията на закона би трябвало да бъде равновесието. Щом и планетите се задържат в орбитата си под влияние на жизнената енергия, това би трябвало да бъде безкрайно деликатно равновесие. Ние виждаме ефектите на равновесието навсякъде в природата и по това можем да съдим, че равновесието, силата, е едно от проявленията на закона.

След като Земята, на която живеем е толкова деликатно балансирана и поддържа определена позиция и движение без да се отклонява, в съгласие със закона, то следва, че всяко същество върху нея, което живее или е предмет на въздействие на жизнената сила, трябва да бъде в някаква степен възприемчиво към това равновесие. Ние отбелязваме по-висока чувствителност към проявите и въздействието на жизнената сила и равновесието у представителите на човешкия вид в сравнение с всички други живи форми. Това е причина толкова често да се натъкваме на ефекти на дисбаланс у хората. Без съмнение този факт се дължи на влиянието, което оказва тяхната способност да правят избор, която често въздейства на собствената им жизнена сила и жизнената сила на тези, с които хората влизат в контакт. С други думи, самото човешко съществувание е изражение на жизнената енергия, но то също е изложено на влияние от страна на жизнената енергия на другите и това взаимодействие на жизнени енергии и равновесия с различни източници излага на опасност собственото равновесие на отделния индивид. Произтичащият от това дисбаланс в неговата жизнена енергия е разстройство, което се манифестира с поредица от болестни симптоми.

Математиката е наука, която борави с измерване на количества и констатиране на техните свойства и отношения. Тя е точна наука, представлява част от изучаването на астрономията, както и на други природни науки и трябва да бъде приложима във всички сфери, в които има някаква идея за измерване или отношение. Равновесието е състояние на съвършено взаимоотношение, резултат от съвършено изчисление и желана цел за всички математици. Ние можем да видим, че математиката в най-висшата си форма дава усещане за баланс в най-висшата му степен. Така разбираме, че законите, прилагани в математиката, трябва да бъдат еднакво приложими при всички състояния, при които равновесието е съществен фактор.

Липсата на равновесие у индивида може да бъде предизвикана от взаимодействието на различни сили, произтичащо от привилегията на човека да може да избира; от взаимодействието със сили, които той не може контролира или възможностите за това са малки; или от освободената сила на безкрайно малки количества от някакво вещество - с животински, растителен или минерален произход - което само по себе си е податливо към проникването или активирането от страна на жизнената енергия. Тук виждаме приложен математическия закон.

Всички елементи и всички форми на материята може да бъдат задвижени, активирани от жизнената енергия, въпреки че те самите може и да не притежават някаква енергия. Всички елементи и всички форми на материята притежават качеството делимост почти до безкрайност. Колкото по-голяма е масата (количеството) на елементите или материята, толкова по-инертни стават те. По тази логика масивното желязо става използваемо от човека във вид на железни или стоманени релси, мостове, инструменти и други материални предмети. Желязото в елементарен вид присъства в човешкото тяло като компонент, който се активира от жизнената енергия, т.е. жизнената енергия борави с него, както с всяка телесна част. Желязото, дори в своята масивна и инертна форма, има силата да привлича жизнената енергия във вид на електричество, но не притежава вътрешната способност за равновесие и посока. То добива тази способност едва, когато бъде намалена масата му и колкото по-голяма е степента на деление, толкова по-явно се проявява това свойство.

Спорен е въпросът, дали сама по себе си материята, която понякога наричаме инертна, не проявява активни свойства, т.е. свойствата активност и движение. Това бе демонстрирано от проучванията на мадам Curie върху радиоактивните субстанции и в задълбочените изследвания на Languin върху активността на атомите в телесните клетки.

Колкото по-голяма е делимостта на елементите или материята, толкова по-силно те изявяват способността си за проницаемост от жизнената енергия - енергия, която не зависи от масата, а от равновесието между положителния и отрицателния полюс на атома.

Жизнената сила е способна на три вида действие - движение, посока и равновесие. Тези прояви на енергията са интегрална част от всяка нейна изява. Растежът и развитието са насочено движение и в степента на тяхната завършеност ние откриваме проявите на равновесие.

1.      Какво разбираме под жизнена енергия?

2.      Как влияе енергията върху растежа и развитието?

3.      Какъв е ефектът на потенцирането върху материалните субстанции?

4.      Как енергията, присъща на растенията бива освобождавана с цел прилагането им като лекарства?

5.      Цитирайте математическия закон за най-малкото действие.

6.      Как се прилага законът за най-малкото действие при назначаването на хомеопатичните потенцирани лекарства?

7.      Какво е въздействието на делимостта върху материята?

8.      Кои са трите форми на действие на жизнената сила?