Животът и структурирането на клетките имат комплексна природа. Структурата на протоплазмата се поддава на анализ, но има нещо във всяка клетка и в нейните жизнени функции, което се намира отвъд нашите възможности да го разберем и анализираме. Ние все още не можем да проумеем каква е причината човешката яйцеклетка да започне да расте и се развива, едва когато сперматозоидът се внедри дълбоко в нейното ядро. Ние знаем само, че тя притежава някаква скрита жизнена функция, която я заставя да се развива и расте. Силата на всеки живот да се развива от една-едничка яйцеклетка и да оформи своето его, разпростирайки се и изразявайки се винаги по един уникален начин, който никога не се отклонява от идеала, заложен по време на самото зачатие; да води към тяхното съвършенство всички сили, действащи при зряла възраст; да дава отликата с всички останали живи творения - всичко това звучи като чудо, докато не разберем принципа на жизнената сила, проникваща във всички живи същества. Макар и не поддаваща се на анализ, тази сила все пак действа през целия живот като мистериозна проява на жизнените функции. Задълбоченото изучаване на тези жизнени функции добива първостепенно значение за лекаря.

За да опознаем из основи тези жизнени функции, ние трябва да изучим техните проявления в състояние на здраве. От най-ранния период на нейното съществуване посоката на нарастване на клетката е винаги отвътре навън и никога не е наблюдавано обратното. Това е така още в ембрионалния стадий и тази посока се следва през целия живот. Същото важи и за специализирането на функциите. Специализираните органи се развиват и функциите им се поддържат от жизнената сила като животворен принцип. Нейно проявление е и съзнанието. Наистина, това е същностно изражение на жизнената сила и чрез разума и интелекта тя упражнява огромно влияние върху цялостното функциониране на живия организъм и на специализираните органи.

В състояние на здраве жизнената сила може да се прояви само чрез перфектното функциониране на всички телесни части и в усещането за общо благополучие.

В състояние на болест проявленията на жизнената сила са коренно различни. Налице е усещане за дискомфорт. Менталните прояви са значително променени в зависимост от степента на разстройството Появяват се физикални знаци и симптоми. Всичко това става, защото жизнените функции са смутени било поради някакви външни въздействия с потискащ ефект и последваща реакция на жизнената сила, било поради някакъв скрит миазъм, който се изявява и разстройва жизнената сила. Външните въздействия с дълбок ефект върху жизнената сила са такива събития като шок от изненадващи новини, лоши или радостни; силна уплаха, както е при нервните разстройства у нашите войници; продължителни умствени или физически усилия и много други. Всички тези външни сили заедно с вече разстроената жизнена сила слагат много дълбок отпечатък върху жизнените функции и това се манифестира с поредица от симптоми, които с проявяват по различен начин у различните индивиди.

По подобен начин жизнената функция чрез своите прояви често показва ефекта на унаследените миазми и дискразии, при които герминативните клетки са увредени от болестните процеси, засегнали някого от предшествениците, явяващи се причина за увреждането на съвършената им форма и възможности за развитие. Процесът на развитието може да продължи до момента, в който някакво смущаващо събитие като ексцесивна радост, уплаха или гняв влезе в контакт с разстроената жизнена енергия, която изригва като вулкан и ние виждаме прояви, които наричаме остра болест.

Понякога това е първият видим външен знак за разстройството на жизнената енергия. Това е аналогично на вълнението в един воден басейн или резервоар, водата в който внезапно и без никаква видима причина започва да се надига и да изхвърля обратно болестотворните формации, ставайки извънредно мазна, за да насочи своите усилия към това сапролитично действие и да задвижи процеса на пречистване. Същото става и при тези проявления на миазматични състояния. Разцъфването или избухването на тези остри болести е начинът, по който Природата се опитва да избави системата от тези фундаментални миазми, които са били натрупвани продължително време. Тези прояви дават на лекаря-хомеопат уникална възможност да открие показаното лекарство, тъй като при острите болести Природата "вика" най-силно и сочи посоката най-ясно, затова тези симптоми имат неоценима стойност при подбора на конституционално лекарство. Тези болестни състояния или разстройства на жизнената функция представят много разнообразни и крайно променливи външни изяви и хомеопатът трябва да посвети много време на тяхното изучаване.

Жизнената сила винаги се опитва да се възстанови от болестните състояния. При острите прояви жизнените функции често се възстановяват в пълна степен и достигат съвършена хармония посредством собствената си мощ и е много важно да се наблюдава как симптомите изчезват в ред, обратен на появата им. Добра илюстрация за това са еруптивните трески - при тях участъкът, в който са се появили първите обривни единици, се изчиства последен и обратното. Това е редът, който се следва винаги при нашествието и оттеглянето на симптомите, когато жизнената сила е способна да обезпечи пълно възстановяване на нормалните жизнени функции.

Острите болести могат да приемат най-различни форми. Пристъпът може да бъде толкова силен, че да разруши живота в много кратък срок. Жизнената сила може да бъде надвита, да стане неспособна да се бори успешно срещу съюзените външни и вътрешни атаки и да бъде напълно разрушена. От друга страна, тя може да се окаже способна да превъзмогне болестното състояние и без външна помощ чрез криза, но понякога това носи риск за сериозно увреждане на живителните сили. Присъщата на кризата загуба на телесни флуиди подронва физическото състояние на пациента и това допълнително застрашава живота му.

Ако жизнената сила не е в състояние да обезпечи пълно възстановяване поради скрит миазъм или твърде силна атака срещу нея, тя прибягва до методи за частично възстановяване. Това може да стане чрез оформяне на отбранителна цитадела и изтласкване на нашественика "в предградията" посредством подостри кожни проявления, катарални възпаления на една или повече лигавици или гнойни абсцеси с очакването и надеждата да изхвърли неприятеля навън. За съжаление евакуацията на тези абсцеси може да стане към орган или органи и тогава пълното изгонване извън тялото е невъзможно, както е при пиоторакса и гнойния апендицит.

Лекарствата помагат при тези остри болести и много, много често предотвратяват кризите, а следователно и загубите на физическа енергия. Никога няма да си изясним как жизнената сила работи съвместно с хомеопатичното лекарство, но това става и резултатът е подчертано снижаване на смъртността от остри болести. Коригирането на болестното състояние без съдействие отвън е възможно само при острите болести. При хроничните това никога не може да стане. Хомеопатичното лекарство помага при лечението, защото представлява сила от по-висш порядък. Никакво лечение не може да се осъществи, ако не се приложи сила от по-висш порядък. Най-могъщата сила в света на медицината е потенцираното лекарство, то е много по-могъщо от болестното състояние.

В хода не лечението симптомите на разстроената жизнена сила винаги изчезват в ред, обратен на тяхната поява. Това правило е в сила както при острите, така и при хроничните болести. Тъй като този ред е задължителен, жизнено важно при снемането на случая е да се отбележи последователността, в която симптомите се появяват. Само тогава лекарят може да прецени прогреса на лечението след приема на избраното лекарство. В много тежките случаи, когато се безпокоим особено силно дали настъпва подобрение, можем да получим сигурност, наблюдавайки реда на изчезване на симптомите. По този начин ние можем да изучим действието на лекарството при подпомагането на жизнената сила и да дадем точна прогноза. Това е еднакво вярно и при острите, и при хроничните състояния.

Едва ли е необходимо да подчертаваме важността на закона за посоката на лекуването. Той трябва да проникне дълбоко в съзнанието на всеки лекар. Под лекуване ние имаме предвид пълно изкореняване на болестното състояние и последващото пълно изкореняване на симптомите и връщането към състояние на нормално, крепко здраве. Първо трябва да се възстанови нормалното функциониране на жизнената сила чрез индицираното лекарство и разбирането на този велик закон за лекуването има неоценима стойност, за да можем да се ориентираме дали действията ни ще доведат до окончателно излекуване или са палиативни и имат потискащ ефект.

Подобрението и лекуването се движат отвътре навън. Както процесът на растеж и развитие никога не може да се развива в посока отвън навътре, няма надежда за излекуване, ако то следва такава посока. Растежът, развитието и лекуването са центрифугални процеси и никога не са центрипетални.

Симптомите изчезват отгоре надолу.

Оплакванията се движат от важните органи към по-маловажните.

Симптомите изчезват в ред, обратен на тяхната поява.

Една от най-добрите илюстрации за това са проявленията на ревматичната треска. При нея първо се атакуват ставите на крайниците, после ставите в близост до тялото и накрая откриваме, че е въвлечено и сърцето. Това е естественият ред на поява на симптомите. Ако ние облекчим симптомите от страна на крайниците, ще се доближим ли до излекуването? Мислете за жизненоважните органи, които са застрашени, ако все още не са атакувани. Но под действието на старателно подбраното хомеопатично лекарство по-важните органи са първите, чието състояние ще се подобри (тъй като те са последните засегнати) и постепенно проявленията се оттеглят към крайниците, които са били засегнати първи.

Абсолютно задължително е тази аксиома да бъде в основата на нашето мислене. После ще имаме удоволствието да усетим сигурността, която се поражда от способността ни да виждаме прогреса във всеки отделен случай.

Същото се отнася и за изкуствените болестни състояния, които се развиват при доказване на лекарство. Бурната атака на тези симптоми е същата, както и при естествените болести. Те се разпростират отдолу нагоре или се появяват първо в повърхностни органи, а по-късно ангажират и по-дълбоко разположените. След доказването симптомите отстъпват в обратен ред, точно както и симптомите на естествената болест. Това още веднъж показва връзката между симптомите на естествената болест, породени от разстройството на жизнената енергия, и тези на изкуствената болест, предизвикани от лекарството. Това обяснява, също така, защо потенцираното лекарство е толкова ефективно при състояние на болест - защото действието на лекарството следва същия цикъл, подчинява се на същите закони, както и действието на разстроената жизнена енергия.

При хроничните състояния този закон работи също толкова сигурно, както и при острите, но при хроничните ние често се оказваме в привидно объркана ситуация. Ние сме снели грижливо случая и сме записали симптомите така, както са съобщени от пациента и сме предписали лекарство. След известен прогрес пациентът се връща при нас с някои нови симптоми. Прецизната справка със симптоматиката на лекарството не показва явна връзка с настоящата картина. Дали се движим в правилна посока? Или има промяна в състоянието? Продължаваме старателно. След внимателен разпит ние вероятно ще открием, че това е връщане на стари симптоми в ред, обратен на първоначалната им поява, които са били потискани продължително време и вече са забравени, поради появата на други симптоми. В хода на лечението последните симптоми са изчезнали и на повърхността отново излиза тази група стари симптоми. Сега вече разбираме, че сме на прав път. Точно в този момент огромната ни грижа трябва да бъде да не объркаме случая. Щом лекарството работи, нека го оставим да продължи без да се намесваме и пациентът ще се освободи от тези симптоми и ще бъде наред, и следващата дълбоко заровена група симптоми ще излезе наяве.

Необходимостта от непрекъснато изучаване на философията, която лежи в основата на хомеопатията става все по-очевидна, колкото по-майсторски си вършим работата. И ние трябва не само да учим, но да бъдем и в някаква степен търпеливи, за да не попречим на събитията да следват естествения си ход. Ако сме в състояние да разбираме кога сме на прав път, това ще ни помогне да бъдем търпеливи и ще ни даде кураж да изчакваме събитията, знаейки че прогнозата е благоприятна и работата ни е ефективна.

1.      На какво отдаваме растежа и развитието на индивида?

2.      Каква е посоката на растежа?

3.      Що е здраве?

4.      Що е болест?

5.      Какво разбираме под миазъм или дискразия и какви са техните ефекти върху развитието на индивида?

6.      Как гледаме на острите болести?

7.      Кои състояния смятаме за самоизлечими?

8.      Как гледаме на състояния като подострите и хроничните кожни прояви, секреции и пр.?

9.      Каква е посоката на излекуването?

10.  Защо при снемането на случая ние се интересуваме от последователността на появата на симптомите като сведение от особена важност?