Сред лекарите, а и сред неспециалистите битуват много заблуждения относно хомеопатията. Доста лекари имат чувството, че всичко, което се желае от тях, е да знаят Материя медика. Материя медика е наистина много важна и нейното задълбочено познаване и изучаване винаги е било необходимо, но ако лекарят-хомеопат няма концепция за философията, за дълбоките основания за назначаването на лекарството, той никога не би се превърнал в добър хомеопат.
Познанията на Ханеман в областта на Материя медика сами по себе си едва ли биха смутили в такава степен медицинската общественост по негово време. Учението му за фундаменталните принципи е това, което е предизвикало противопоставяне и гняв срещу новата и революционна (следователно "опасна") доктрина. Така че, ако искаме да разберем хомеопатията и да си изработим правилна концепция за назначаване на нашите лекарства, за снемане на случая и извличане на симптомите, ние трябва да възприемем концепцията на Ханеман за принципите, които залягат в основата на обучението на хомеопата.
Един от първите и най-важни елементи, с които лекарят - хомеопат трябва да се запознае, са различни форми на енергията, тъй като само на тази база ние можем да предписваме хомеопатично. В "Органон на лечебното изкуство" Ханеман дава следните напътствия:
"В състояние на здраве духовната жизнена сила, този двигател, одухотворяващ материалното тяло, властва неограничено и поддържа всички части на организма във възхитителна хармония и по отношение на усещанията, и по отношение на функциите, така че нашият надарен с разсъдък дух може свободно да си служи с този жив и здрав инструмент за постигане на по-висшите цели на нашето съществуване." (§9)
Това е първото представяне пред медицинския свят на рационална концепция за самия живот.
Ние приемаме съществуването на три форми на живота - тяло, разум и дух. Това е триединството и то е представено във всички живи същества, а по определен начин и във всяка отделна част от организма. Тези сили действат в синхрон и взаимна зависимост. (Виж §43)
"Нито един орган, нито една тъкан, нито една клетка, нито една молекула не е независима от функционирането на другите, но животът на всеки един от тези елементи е неразделна част от живота на цялото. Единица за човешкия живот не биха могли да бъдат органът, тъканта, клетката, молекулата или атомът, а само целият организъм, целият човек."
Ние сме склонни да мислим за живота като съставен от тези три компонента, които правят триединството, но трябва да помним също, че животът е единен от своето зачеване. Когато двете родителски клетки се обединят, този жизнен принцип, жизнената енергия, вече е налице. И егото на тази цялостна клетка не се променя по-късно и на йота след началото на този процес. Тя притежава и вътре, и вън от себе си силата да развива нови клетки, поради непрекъснатото протичане през нея на жизнената енергия, която господства над цялото. За нея е вътрешно присъща силата да поражда мускулни, нервни, мозъчни клетки, всяка от които е надарена с индивидуалност и способност да се специализира. Но всички тези клетки са част от цялостния човек; и тъй като всеки от нас има неограничената способност да се развива, то ако егото още в първоначалната фаза не беше изпълнено с енергия и годно за развитие, никога не би достигнало своя пълен капацитет. Без тази жизнена енергия клетката или целият организъм стават безжизнени и умират. Само при наличието на жизнена енергия има жив организъм, способен на физическа активност, умствено усилие и духовен възход.
Няма два еднакви индивида. Развитието на жизнената енергия у един се различава от това у другия. Всеки един притежава специфична индивидуалност и специфичен психофизически строеж, които се определят от взаимодействието на наследствените тенденции с болестните фактори.
Растежът и развитието на всеки индивид прогресират според състоянието на физическата енергия, динамичната енергия, проявяваща се в мозъчната дейност и духовната енергия. Тези различни прояви на енергия съществено се различават по начина, по който действат. Принципът на растежа е еднакъв у всички. Смесването на тези енергийни прояви създава обединената индивидуалност и, когато енергията функционира правилно в трите си разновидности, цялостният индивид израства хармонично, защото енергията е тази, която дава тласък за растежа. Когато енергията функционира неправилно, се появява свръхрастеж в един план за сметка на друг и индивидът се развива несъразмерно.
По своето естество енергията е динамична и тази динамика прониква във всяка частица, всяка клетка, всеки атом на човешката система. Всяко разстройство на тази жизнена енергия или сила води до изкривяване и смущение в развитието на цялата човешка система. Това смущение може да се породи от пренатални въздействия, например внезапна уплаха, или да бъде причинено от някаква злоупотреба, извършена от единия или двамата родители по време на зачатието (алкохол, медикаменти и пр. ), или да се дължи на наследствена стигма у единия или у двамата родители, която от своя страна да е следствие от унаследена болест или миазъм. Отклоненията в тази динамична енергия остават като неизличимо клеймо в потомците.
От друга страна, след като е поставено началото на нов живот, ние знаем колко ужасни могат да бъдат последствията от уплахата - уплаха на майката, която предава ефекта от нея на кърмачето си, с последващо разстройство на жизнената му енергия, което се развива дълго след като инцидентът е бил забравен. Или жизнената сила на майката е била разстроена от грижи или тревоги или внезапна уплаха и тя самата може да страда от последващи сериозни смущения. Това са само няколко примера за разстройства на жизнената сила.
Влиянието на тази жизнена сила върху целия организъм е толкова деликатно настроено и толкова интимно свързано с всяка част, че и наглед отдалечени органи или несвързани симптоми отразяват ефектите от смущението на жизнената сила. И никой не може да предскаже какво ще да бъде въздействието на това смущение върху определена телесна част или каква посока ще приеме то чрез проявленията си у всеки отделен индивид, но жизнената сила ще се насочи по определен път с безпогрешна точност.
Появата на тези смущения е отражение на вътрешния смут и объркването на хармоничното действие, от което страда жизнената сила. Ние трябва да осъзнаваме, че смущение в която и да било част е проява на дълбокото вътрешно смущение и не е местно заболяване на определен мускул или определена група нерви, или артерии, или дори на самия разсъдък, а е изражение на общото разстройство, което се манифестира локално или в части, които привидно нямат нищо общо. Това е изражение на смутената жизнена енергия и е проява на човека като единно цяло, а не на отделна част от неговия организъм. Това ни отвежда към възгледа за болестта като динамично изражение на нарушената хармония и ритъм на жизнената енергия. Този ритъм може да бъде толкова разстроен, че да ускори или да снижи темпото на виталността и по този начин да повиши или да понижи реакциите на тялото, на ума и на духа. Те винаги са едно цяло под върховното господство на жизнената енергия.
При лечението на болестите ние се натъкваме на един друг източник на динамична сила, който действа почти синхронно със разстроената жизнена сила. Скоростта й е подобна, симптомите са подобни. Става дума за подобното лекарство. Boger илюстрира болестта и лечението с примера за неудържимо ускоряващ се влак, чийто двигател е силно претоварен. Ако искаме да спрем влака, ние не бива да включваме скоростния лост на задна предавка, сблъсквайки една сила с друга, а оставайки на същата предавка, постепенно да увеличим оборотите, докато достигнат скоростта, с която се движи влакът и едва след това да се опитваме да я намалим.
Болестните симптоми се проявяват като единство от явления във физическата, менталната и духовната сфера, но не е задължително конкретният индивид да изявява нарушения и в трите сфери. При един, например душевно болния, акцентът е върху менталната сфера; при друг - върху физическата; при трети, например престъпника - върху душевната. При всеки отделен човек ударението зависи от тенденциите на жизнената енергия и индивидуалната реакция към динамичното разстройство.
Всяко смущение на тази жизнена енергия незабавно става видно чрез нарушаването на хармонията във външните изяви на нашето същество, т.е. в симптомите. Когато хармоничното функциониране бъде нарушено, ние се разболяваме и болестта има за първоизточник точно тази дисхармония в потока на жизнената енергия в тялото. Болестта се развива като естествена последица от смутената жизнена сила, но същото се получава и когато последната бъде разстроена при доказване на лекарство, което показва действието на лекарството и неговата същинска природа.
Ето коя е причината за потенцирането на лекарствата - така ние можем да бъдем още по-сигурни, че те ще достигнат до жизнената енергия. Ако не са в потенциран вид те не биха достигнали жизнената енергия така бързо и пряко, а освен това стои въпросът, дали ако те са в токсичната си форма не биха разрушили и повалили жизнената енергия без при това да се прояви ясна симптоматика. Най-добрите доказвания, показващи най-фините разграничения и най-отчетливата реакция, се получават с потенции от 30С нагоре, защото тези форми по-лесно се срещат с жизнената енергия, която се разпространява навсякъде в организма и провокират реакция, каквато не би могла да се предизвика от грубите форми, които са и твърде токсични.
Действието на доказаното лекарство е подобно на действието на болестта, независимо от нейния произход. За да се развие болест, трябва е налице разстройство на жизнената енергия, което е пусковият момент за появата на веригата от симптоми, указващи точния начин, по който е смутена жизнената сила. Тази картина е единственият източник на информация за това, което става в болния организъм. Грижливо наблюдение на доказванията, от своя страна, е единственият начин да разберем какво е действието на дадено лекарство и къде то слага своя отпечатък върху жизнената сила. Жизнената сила е гъвкава и не само реагира незабавно, но след достатъчен период от време реакцията й се оформя в подредени групи от симптоми, както това става при естествените болести.
"Органон" §10: "Материалният организъм, лишен от жизнената сила е неспособен да чувства, да функционира и да се самозащитава; той дължи всичките си усещания и изпълнява жизнените си функции единствено посредством нематериалната същност (жизнената сила), която вдъхва живот на материалния организъм в здраве и болест."
§11: "Когато човек заболее, именно тази духовна, действаща сама по себе си (автоматично) жизнена сила, присъстваща навсякъде в организма, бива първично увредена от динамичното въздействие върху нея на някой болестотворен, враждебен на живота агент; единствено жизнената сила, доведена до такова ненормално състояние, може да предизвика в организма неприятни усещания и да доведе до това нарушение на жизнедеятелността му, което ние наричаме болест. Тъй като жизнената сила е невидима сама по себе си и е познаваема единствено чрез действието й върху организма, то нейните болестни увреждания се разкриват единствено чрез проявленията на заболяването в усещанията и функциите на тези части на организма, които са достъпни за сетивата на наблюдателя и лекаря, т.е. чрез болестни симптоми; тези болестни увреди не могат да бъдат опознати по никакъв друг начин."
Това ни води до заключението за невъзпрепятстваното изразяване на жизнената сила и влиянието й върху болестта и лечението. Както видяхме, нейно изражение са точните симптоми на разстройството. Един от най-лесните начини да подходим към болестта е да дадем лекарства или да приложим механични лечения, които блокират симптомите. Това обаче разстройва допълнително жизнената сила, поради потискането на индивидуалния отговор на разстроената жизнена енергия. Всичко, което смущава нормалното изражение на смутената хармония просто се натрупва към вече съществуващите смущения и картината става още по-объркана, тъй като се потискат и изкривяват проявите на болестното състояние. До това може да се стигне по много начини - чрез ползване на спрейове, мазила, възбуждащи или наркотични средства. Всякакви намеси, които пречат на проявата на нарушението, което става чрез симптоматиката, добавят нови неприятности към нашите проблеми. Промяната на характера на секрета или пълното потискане на секрецията, потискането на обривите, палиацията на болката чрез наркотични средства, краткотрайното освежаване чрез тонизиращи средства - всичко това умножава проблемите ни. Прилагането на антибиотици при гонорея, например, може да потисне секрета, но резултатът ще бъде дълбоко разстройство на жизнената енергия, още по-подчертано от преди, и всякакъв род прояви от отдалечени и наглед нямащи никаква връзка с гонореята органи. Потискането е най-лесно допусканата и най-огромната грешка, която може да стори един медик.
1. На какво отдава Ханеман хармоничното функциониране на човешкия организъм?
2. В какво се състои единството на човешкия живот?
3. Какво имаме предвид под триединство на индивида?
4. Цитирайте някои състояния, които могат да предизвикат разстройство на жизнената сила с последващо смущение на функцията на целия организъм.
5. Какво е външното отражение на вътрешните смущения?
6. Защо възприемаме болестта като динамично нарушение, а не като локален проблем?
7. Защо говорим за динамична сила на лекарствата?
8. Какво представлява болестта?
Отговор: Разстройство на хармоничното функциониране.
9. Защо лекарствата са потенцирани?
10. Какъв е ефектът от потискащото лечение върху болестното състояние?