Какво може да предложи хомеопатията на младия човек за променяне на неговото бъдеще? Този въпрос непрекъснато изниква пред нас и в тази променлива икономическа обстановка това е един много уместен въпрос.

Може би най-добрият начин да подходим към проблема е като зададем контравъпрос: "Какво искате вие да получите от живота?" Само честният отговор на този въпрос може да хвърли някаква светлина върху това, доколко този човек е в състояние да се занимава с хомеопатия и само честната преценка на неговите наклонности ще ни помогне да предскажем какво може да му предложи хомеопатията. Защо всъщност той желае да учи медицина?

Дали не е някой ленивец, който смята тази професия за лесен начин да спечели от живота? Дали не гледа на медицината като на желана професия, тъй като тя осигурява достойно място в обществото и сигурност за бъдещето? Дали не страда от болни амбиции да бъде аплодиран като велик хирург или бактериолог? Дали не поставя на първо място възможностите за финансов просперитет?

Ако има намерение да използва професията си на лекар, за да си осигури сладък живот, позиция в обществото или като способ за спечелване на слава или богатство, хомеопатията няма да му предложи много.

Как реагира този млад човек на капризите на модата, на съобщенията от лабораториите, на благовидната реклама на фармацевтичните компании, на сладкодумието на аптекарите? Дали вярва, че колоидите са, в края на краищата, хомеопатични потенцирани препарати? Или е убеден, че колоидните препарати са съвременни груби имитации на хомеопатични лекарства, които са по-долнокачествени и с много по-несигурен ефект, отколкото доказаните хомеопатични лекарства.

Ако той отговори на вашия въпрос за намеренията му за бъдещето по начин, който да ви наведе на мисълта, че гледа на болното човечество като на страдащи мъже и жени, че има изгарящо желание да им служи, да им помага да укрепват здравето си и, следователно, да бъдат по-полезни и щастливи, тогава можете да бъдете сигурни - това е стабилна основа, върху която ние можем да правим такива планове за бъдещето, в които хомеопатията ще го възнагради щедро. Можем да продължим по-нататък с проучването на неговия характер и способности и да уточним какво може да му предложи хомеопатията като открием какво той е готов да жертва за нея.

Един от най-важните факти, които следва да разберем, след като сме се убедили в жертвоготовното желание на този млад човек да служи, е дали той е достатъчно стабилен. Ако той има "живачен" темперамент, ако е податлив на въздействие и трудно се придържа към определен курс, търсейки винаги лесните пътища, не го поощрявайте да учи хомеопатия.

Хомеопатията се основава на принципи, които на свой ред се основават на природни закони. А щом тя се основава на природни закони, тя е толкова стабилна и вечна, колкото са планините. Нещо повече, природните закони са формулирани преди оформянето на планините. Ако човек следва посоката, в която го води хомеопатията, той ще бъде в състояние да следва тези закони и да се опира на тях, независимо от силата на чуждите влияния.

Стабилността на характера трябва да включва в еднаква степен и качеството търпение. В обикновената медицина търпението изглежда не е толкова задължително, след като виждаме твърде често как в екстремни случаи, когато нещата приемат неблагоприятна посока, лекарят се самоуспокоява, че "всичко възможно беше направено за пациента". Една от най-твърдите аксиоми в хомеопатията е: "Ако се съмняваш, не предприемай нищо." Лекарят-хомеопат трябва да може да планира своите действия и когато е взел решение за тях, да се придържа към него дотогава, докато не открие достатъчно добра причина за промяната му. Той трябва да може да чака.

Човек, който обмисля да посвети бъдещето си на хомеопатията, трябва да се учи от хората и да има готовност и желание да изучава философия. Той трябва да се научи да чете между редовете и да разпознава фалшивото във всеки симптом, който му дава пациентът. Той трябва да притежава усет за истинските стойности. Той трябва да се тренира да наблюдава всички знаци, които жизнената сила изписва върху лицето на човека и трябва да умее да интерпретира признаците, които прозират под привичките на пациентите, да вниква в индикациите за лекарствата, които ще възстановят здравето им. Понякога снемането на един случай може да отнеме часове, през които се очертава посоката на болестното нарушение и лекарството, което му съответства, винаги базирани на твърдите като скала природни закони.

На младия човек, който е подготвен и има волята да бъде верен на този дълг през целия си живот, хомеопатията може да даде всичко.

На първо място, хомеопатията предлага на свободния ум възможността непрекъснато да търси потвърждения на природните закони, на които се основава тази медицинска система. Това отваря широко поле пред пионера и ние не можем да знаем нито какви пространства ще прекоси разумът, нито колко дълбоко интерпретациите на тези закони ще повлияят върху цивилизацията.

Хомеопатията предлага живот в служба на човечеството. Тя е единственият лечебен метод, които неизменно води болния човек по пътя към излекуването. Ние трябва да помним, че ако има несполуки, те се дължат на нашите грешки, а не на хомеопатията. Колкото повече знаем за нашия инструментариум, толкова по-добре ще го ползваме.

Хомеопатията лекува болния индивид. Обратно на тенденцията към групова практика, групово мислене и дори групов начин на живот, които се налагат в наши дни, ние трябва да сме наясно, че макар отделният човек да не е по-голям от масата, колкото повече интелигентно разсъждаващите хора осъзнават и отстояват своята индивидуалност, толкова по-дълбоко ще се налага индивидуалният подход в техния стил на работа. Следователно, хомеопатията представлява специфичен мотив за човека, който желае да приучи хората да мислят и действат като индивиди и да търсят за себе си лечение, което да ги третира като индивиди.

Хомеопатията разглежда човека в неговата цялост, а не като сбор от отделни части. Следователно, тя не би изкушила човек с механистично мислене, такъв човек вероятно би станал прекрасен хирург. Вместо това, хомеопатията предлага един мек начин за подобряване на здравето на цялостния индивид.

Важно обстоятелство, което студентът трябва да осъзнае, е диференциацията между медицината и общественото здравеопазване. Общественото здравеопазване по презумпция трябва да се занимава с превенция на болестите, да следи за чистотата на храните и водата, да осигурява, включително и чрез съответни ограничителни мерки, адекватни условия на живот, да се грижи за извеждане на сметта от населените места, т.е. да предпазва човешката общност от епидемии, дължащи се на консумация на замърсена вода, мляко или други хранителни продукти или на нехигиенични условия на живот.

Медицината трябва да се занимава с лечението на болестите, с изграждането на здрави индивиди, без да пренебрегва личната хигиена, но съблюдавайки по-скоро нуждите на самия индивид, отколкото тези на общността.

Хомеопатичната медицина стига още по-далеч. Тя се стреми да избави човека, колкото е възможно по-пълноценно и от тежкото бреме на унаследените болестни тенденции и да предотврати увеличаването на това бреме чрез стимулиране на жизнената енергия и така да обезпечи имунитета срещу болестите. Хомеопатията гледа на здравето като на скъпоценен дар и смята, че възстановяването на здравето на индивида е почти сигурно, ако ние следваме стриктно фундаменталните закони.

Разликата между т.нар. обществено здравеопазване и медицината, особено хомеопатичната, става още по-очевидна, ако обърнем внимание на увеличаващото се приложение на серуми и ваксини. Отначало имаше претенции, че тези препарати са хомеопатични, дори някои преподаватели в хомеопатични колежи смятаха, че ваксините действат на принципите на хомеопатията. Оставете младия човек да помисли логично.

Първо, идентичното лекарство се отнася към подобното така, както изопатията към хомеопатията. Вие можете да кажете, че идентичното в случая със серума и ваксината е потенцирано, наподобявайки хомеопатичната процедура и така да го изведете от сферата на идентичното. Въпреки потенцирането, обаче, не се променя фактът, че въпросното средство не става подобно, а си остава идентично. Второ, то не е потенцирано и пречистено с помощта на инертни вещества, а чрез използването на живи същества, и то по-низши от човека.

Съществува биологичен закон, че смесването на кръв от по-висши и по-низши от биологична гледна точка същества води до нейната деструкция и ние трябва да се съобразяваме с това. Нека отправим поглед към начина, по който растат организмите от различните класове. Ако едно животно има средна продължителност на живота около 20 години и за това време достига телесно тегло половин тон, значи е налице бърз клетъчен растеж. Когато вземем серум от такова животно, колкото и пречистен да е той, и го инжектираме на човек, чиято средна продължителност на живота е 70 години и при който 160 фунта се приема за нормално телесно тегло, не е трудно да се предположи какво въздействие ще има това върху жизнената енергия на човека. Докато обикновената медицина гледа на потенцирането като на начин за избягване на опасните странични действия, то хомеопатията смята, че потенцирането спомага за освобождаването на сили, които в изходната субстанция са в латентна форма.

Един от най-сериозните проблеми днес е ракът. Той интригува ума на младия човек и го стимулира към неуморни усилия в търсене на причините за него и на начини за лечението му. Ракът е предизвикателство и към лекаря-хомеопат, който борави с лекарства, за които обикновената медицина няма и представа. Нека младият човек осмисли този проблем в светлината на общественото здравеопазване и настойчивостта, с която то прилага серуми и ваксини. Нека той прецени доколко е способен да се придържа към фундаменталните принципи. Ако се заеме със задачата да изучава и се бори с рака, дали ще припомни връзката между хомеопатията (не изопатията) и болестните състояния или ще забрави колко лесно човешките клетки могат да бъдат подтикнати към свръхразрастване, особено когато има и наследствено предразположение към такова. Ето едно поле за работа, което предполага много опасности и удари под кръста за пионера.

Хомеопатичната школа поставя акцент върху изучаването на действията на лекарствата върху здрави хора и почти не се занимава с техните ефекти върху по-низшите животински видове. Тя смята, че само на база на познанията си за действията им върху човека можем да добием точно възприятие за приложимостта на лекарствата при болест. Налице са всички условия за задълбочени изследвания в тази област и резултатите от тях ще обогатят хомеопатичната Материя медика чрез допълване на знанията за някои от старите лекарства и чрез извършване на доказвания на нови такива. Това е една възможност, която само хомеопатията предоставя.

Всеки трябва да реши сам за себе си дали да се заеме с хомеопатия, съобразно намеренията си в каква област да развива своята жизнена дейност. Ако го води амбиция за финансови печалби, по-добре е да не поглежда към хомеопатията. Хомеопатията е принцип, а принципите не позволяват компромис с лоялността и почтеността. Ако човек носи в сърцето си желанието да служи, славата и богатството сами ще го открият, а също и огромното удовлетворение, че дарява клиентите си със здраве по най-безопасния, мек и бърз начин на лечение.

На човека, който може да помага на обществото, на всеки един негов член, да достигне високо ниво на здраве, обществото отрежда достойно място. Човекът, който може да подпомага Природата да лекува тежки болести, със сигурност ще се прослави в обществото и светлина (може би не яркият пламък на комета, но тази на равномерно разгарящ се огън) ще осветява пътя му. На човека, който безрезервно жертва себе си за ближните, обществото ще отвърне като му създаде условия да се препитава добре чрез едно почтено занятие; той едва ли ще натрупа впечатляващи богатства, които други професии предлагат, но ще достигне такова материално благополучие, че да може да осигури на семейството си добро място в обществото.

Хомеопатията като професия е свързана с предизвикателство. Възможностите й като изкуство са безкрайни.

Какво бъдеще ще ти даде хомеопатията ли? Млади човече, помисли какво ти си готов да дадеш на хомеопатията?