Въведения в хомеопатията

child-taking-medicineДана Улман е опитен хомеопат и един от най-активно пропагандиращите хомеопатичната медицина в САЩ. В тази статия той дава добри съвети за поведението ви през грипния сезон.

Хомеопатичната медицина всъщност е достигнала най-високото си ниво на популярност, благодарение преди всичко на впечатляващите си успехи в лечението на инфекциозни болести през XIX век. Смъртността в европейските и американските хомеопатични болници от холера, скарлатина, коремен тиф и жълта треска обикновено била от 2 до 8 пъти по-ниска от тази в конвенционалните болници. В резултат от тези успехи към началото на ХХ век в Щатите имало над 100 хомеопатични болници и 22 хомеопатични колежа, включително в Бостънския и Мичиганския университети и Нюйоркския медицински колеж.

 

 

Ако Хомеопатията може да има такива значими резултати в лечението на хора, страдащи от подобни сериозни инфекциозни болести, едва ли може да има съмнение, че може да бъде по-същия начин ефективна в лечението на различните обичайни инфекциозни болести в наши дни.

 

 

И все пак хората знаят малко или нищо за Хомеопатията. Дори такива, които са силно привлечени от алтернативната медицина знаят малко за науката и изкуството на Хомеопатията.

 

 

Какво е различното в Хомеопатията?

 

Хомеопатичните лекарства не са просто съставени от различни лекарствени съставки и не представляват просто по-малки дози от медикаменти. Хомеопатията представлява различен подход към разбирането за болест и здраве.

 

 

Подобно на съвременната физиология и патология, хомеопатите разбират, че симптомите не са просто нещо „нередно” в човека, а представляват защитни приспособителни реакции на човешкия организъм, правещ най-доброто, на което е способен, за да победи инфекцията и/или да се адаптира към стреса. От такава гледна точка става очевидно, че няма смисъл да се прилагат фармакологични терапии, за инхибиране, контролиране или потискане на симптомите, тъй като подобни методи ограничават присъщите на организма самооздравителни реакции.

 

 

Вместо това, хомеопатите използват лекарствени средства, за които е открито, че предизвикват у здрави хора подобен синдром от симптоми, какъвто имат болните хора. Самата дума „Хомеопатия” произлиза от гръцките думи „homoios”, което означава Подобно и “pathos” – Страдание или Болест. Ето защо основополагащият принцип на Хомеопатията е „Принципът на Подобието”. Тъй като симптомите представляват начините, по които организмът се стреми да се самоизлекува, има смисъл да се използват лекарства, които действат в посоката, в която действа вложената в организма дълбока мъдрост и дори я подкрепят, а не я потискат. Не е съвпадение, че имунизациите и противоалергичните терапии са две от много малкото конвенционални медицински терапии, които имат за цел да подсилят имунната система с цел предотвратяване или лечение на болестта и при тях се използват относително малки дози от субстанции за лечение на състояния, които е известно, че причиняват в свръхдоза.

 

 

Другото, което прави Хомеопатията различна (и понякога по-трудна за прилагане) от конвенционалната медицина е това, че хомеопатичните лекарства не се предписват за лечение на някаква специфична или локализирана болест, а за лечение на специфични синдроми от симптоми, само част от които е конкретното заболяване на пациента. С други думи, двама души може да имат обикновена простуда, но при единия тя протича с обилна, водниста секреция от носа, която възпалява ноздрите, често кихане и леко главоболие и всичко това се влошава в топли помещения. При другия симптомите на простудата са гъст, жълтеникав секрет от носа, който не дразни ноздрите, запушване на носа, което се редува с по-обилна секреция, кашлица, която се облекчава на открито и липса на жажда.

 

 

Забележително е колко много хора в по-висок от средния интелект, включително и много професионални медици, погрешно заключават, че на хора с една и съща конвенционална диагноза трябва да се назначава един и същ медикамент, дори и когато симптомите при тези хора са много различни. Макар и да е много по-лесно и удобно на хора с еднакви диагнози да се дават еднакви медикаменти, индивидуализирането на лечението има много голям смисъл и в Хомеопатията това работи великолепно.

 

 

В Хомеопатията едно лекарство не се предписва на база на диагнозата, която е поставена на пациента, а на уникалното съчетание или синдром от симптоми, които той има. В горепосочения пример, на първия човек ще бъде предписан Allium cepa (обикновен кромид), докато вторият ще получи Pulsatilla (билката съсънка).

 

Д-р Джонас Солк, известен медицински изследовател, каза веднъж, че съществуват два основни подхода в лечението на болните хора – конвенционалният медицински модел, който търси диагноза и лекува специфичната патология и холистичният модел, който се стреми към укрепване на съпротивителните сили на организма. Излишно е да се посочва, че Хомеопатията е интегрална част от тази, втората, школа на мислене в медицината.

 

Не съществува такова нещо като „хомеопатични антибиотици” или „хомеопатични противовирусни средства”, защото всяко правилно предписано хомеопатично лекарство има потенциала да укрепи имунната и защитната система на човека по начин, който подпомага борбата срещу бактериалната или вирусната инфекция.

 

 

Логиката на Хомеопатията при лечението на човек с инфекциозна болест

 

Обикновено хората си мислят, че бактериите и вирусите „причиняват” болестта и всяко друго мнение се приема като ерес. Но повечето от нас имат в тялото си най-различни бактерии и вируси – в този момент – въпреки, че не сме болни.

 

Причината някои хора да се разболяват, а други – не е в това, което биолозите наричат „резистентност на гостоприемника”, а лекарите – „податливост”. Приема се, че инфекцията е резултат от два фактора – излагане на контакт с болестотворния причинител И настоящото здравословно състояние на човека. От такава гледна точка, бактериите и вирусите не са причина за болестта, а в най-добрия случай спомагателен фактор за нейното възникване.

 

 

“Чистата печалба” от посланието на този логичен (и недвусмислено очевиден) анализ на инфекциозните болести е, че приемането на конвенционални антибиотици или противовирусни медикаменти може да доведе до избавяне от патогена, но не може да направи нищо за укрепването на резистентността или на имунната система на гостоприемника. Всъщност, има изобилие от доказателства, че тези конвенционални медикаменти на практика повишават вероятността от повторна инфекция.

 

 

Второто важно послание е, че човек трябва да потърси начини за укрепване на имунната и защитната си системи..., а Хомеопатията е един от най-добрите начини, по които може да се постигне това.

 

Доказателства за успехите на Хомеопатичното лечение

 

Скептично настроените спрямо хомеопатията грешат, когато твърдят, че няма изследвания, които потвърждават нейната ефективност. Истината е, че скептиците, които заявяват подобни неща, просто изваждат на показ собственото си невежество и собственото си ненаучно мислене.

 

 

Едно впечатляващо международно изследване, в които участваха 30 клиницисти от 6 клиники от 4 държави, обхвана 500 пациента с оплаквания от страна на горните, долните дихателни пътища и ушите. Проучването установи, че 83% от пациентите на хомеопатично лечение са се подобрили, докато сходно подобрение имали само 68% от пациентите, лекувани с конвенционални медикаменти. Проучването разкри още, че пациентите, на които са давани хомеопатични лекарства, са се подобрили по-бързо: 67.3% от хомеопатично лекуваните се подобрили за 3 дни срещу 56.6% от тези на конвенционални медикаменти (16.4% от хомеопатично лекуваните пациенти се подобрили в рамките на 24 часа срещу 5.7% в другата група).

 

 

Днес най-честата причина родителите да водят децата си на лекар са възпаления на ушите. Едно изследване, публикувано в голямо педиатрично списание, открива, че неизлекувани останали 19.9% повече от децата, на които е давано плацебо, в сравнение с тези, на които е давано хомеопатично лекарство. Същото изследване констатира, че значително редуциране на симптомите за 24 часа при хомеопатично лекуваните деца срещу 64 часа при останалите.

 

 

Хомеопатичното лекарство, подлагано на най-много проучвания е известното противогрипно лекарство Osillococcinum. Три широкомащабни проучвания (с по над 300 пациента всяко), проведени от три групи изследователи, независимо една от друга, заявиха положителни резултати от прилагането на това лекарство за лечение на грипно болни (Vickers and Smith, 2005). Като се има предвид, че конвенционалната медицина не може да предложи нищо срещу тази често срещана вирусна болест, е добре да се знае, че съществува едно безопасно и ефективно лекарство. Полезно е, обаче, да напомня, че това лекарство е полезно в най-голяма степен, ако се приеме най-много 48 часа след появата на първите симптоми.

 

 

Примери за хомеопатични лекарства

 

Има няколко хомеопатични лекарства, които може да се използват от всеки за лечение на различни възпаления. „Трикът”, за да ги използвате ефективно е да помните, че тези лекарства се използват не само за лечение на един тип болест, а са ефективни в лечението на „синдром” от симптоми, които се знае, че изходната субстанция предизвиква в неразредена форма. Полезно е, също така, да се спомене, че хомеопатичните лекарства се дават с латинските им названия, за да бъдем прецизни относно специфичната субстанция, която е източник на лекарството.

 

 

Aconitum (самакитка) понякога наричат „хомеопатичният витамин С”, защото се прилага при първи симптоми на инфекция (възпаление на дихателните пътища, грип, ангина, възпаление на ушите, възпаление на пикочния мехур). Показан е, когато симптомите се появяват рязко и са много интензивни. Обикновено, телесната температура е силно повишена (около 39.5°С), има силна жажда, безпокойство и човекът се разболява след преохлаждане или след внезапна уплаха, гняв или емоционален шок.

 

 

Belladonna (лудо биле) е полезна при различни възпаления, особено когато болният е с висока температура и треска с огнено червени кожа и лигавици, а тялото излъчва топлина като печка. Показана е, когато сетивата на пациента са свръхизострени, а състоянието му се влошава от шум, докосване, светлина или раздрусване. Болният може да е в делириум и има много живи сънища (децата обикновено казват, че виждат призраци и други ужасни същества).

 

 

Pulsatilla (съсънка) се дава най-често на жени и деца с различни инфекции. Тя е особено полезна при хора, които са много емоционални, с променливо настроение и активно търсят съчувствие. Тези хора нямат кой знае каква жажда, дори и когато са с висока температура. Те се влошават в топла стая и искат да са на чист въздух. Ако са с простуда или кашлица, секретите им са гъсти и жълти или жълто-зеленикави, а симптомите им обикновено се влошават през нощта.

 

 

Хомеопатите знаят, че индивидуално подбраният хомеопатичен монопрепарат обещава по-бързи и по-сигурни резултати, но ако не знаете как да избирате хомеопатичните лекарства за себе си или членовете на семейството си е добре да знаете, че „лесните за избиране” комплексни хомеопатични продукти са широко достъпни и често дават чудесни резултати.

 

 

Ако един човек страда от чести възпаления или заболяването му протича по-тежко, би било разумно да потърси помощ от професионален хомеопат. Тъй като Хомеопатията е метод за цялостно укрепване на имунната и защитната системи на човека, хомеопатичното лечение трябва да бъде обмислено сериозно като лечение на избор за хора, склонни към инфекции и възпаления.

 

Оригиналната статия може да прочетете ТУК.

 

Допълнение от нас: А ако не знаете как да избирате хомеопатични лекарства, но искате да се научите, може да го направите като се включите в организираните от ХомеоХелп Курсове по Класическа Хомеопатия за Майки.