Не само клиничната методология, но и начинът на приготвяне на субстанциите, използвани в хомеопатията, е абсолютно уникален. Хомеопатичните лекарства се получават чрез процес на серийно разреждане и сукусиране, чиято цел е да се осигури по-голям терапевтичен ефект на разрежданията (динамизация). В практиката изходната субстанция се екстрахира чрез разтварянето й в алкохолен разтвор с различна концентрация или ако е неразтворима, отначало се стрива на прах и се тритурира с лактоза, след което се разтваря във водно-алкохолен разтвор. Първоначалният разтвор, който съдържа активните съставки в максимална концентрация, се нарича майчина (матерна) тинктура (MY). Тя претърпява серия от последователни разреждания, всяко едно от тях последвано от енергично раздрусване (сукусиране). Най-често използваните разреждания/потенции са: 1:9 (означавано с D, DH, X или х), при което 1 част от най-концентрирания разтвор се смесва с 9 части от разтворителя; 1:99 (означавано с С, СН или с), когато 1 част от най-концентрирания разтвор се смесва с 99 части от разтворителя. Съществуват и разреждания, означавани с LM, които се базират на серийни разреждания в съотношение 1:50 000 и дори Корсакови разреждания (означавани с К), базирани на разреждания, получаващи се чрез изпразване на съда, в който се е намирал най-концентрирания разтвор, при което в него остават няколко капки и повторното му напълване с разтворител. И накрая, да споменем, че в наши дни се използват и механизирани процедури с непрекъснат поток на разтворителя.
Добре известно е, че често се използват много високи разреждания, в които теоретически не е останала и една молекула от изходната субстанция. Това представлява един от крайъгълните камъни в хомеопатията и в същото време основният проблем, с който се сблъскват изследователите, заели с потвърждаването и евентуалното обяснение на начина на действие на хомеопатичните лекарства. Друг много важен момент е т. нар. динамизация. В процеса на приготвяне на хомеопатичните лекарства правилото е след всяко разреждане полученият разтвор да бъде подложен на енергично раздрусване. Класическата стандартна практика изисква 100 раздрусвания в посока нагоре-надолу, но вече има развити и други техники на сукусиране, включително и автоматични такива. Съществуват и препарати под форма на гранули или глобули, състоящи се от малки сферички от сукроза или лактоза, импрегнирани с Ханемановото разреждане, от което лекарството получава и своето название. Например, Arnica montana (арника, планинска маргаритка) 9с, гранули, представлява гранули, импрегнирани с 9с-разреждане на Arnica montana.