Джудит Райхенбърг-Улман, Робърт Улман

Ние наистина имаме предвид Човека като Цяло

Съществуват много терапевтични подходи, които претендират, че лекуват "човека като цяло", но между това, което имат предвид, има големи различия. Някои хора, практикуващи комплементарна медицина, може да включват в тази формулировка използването на специфични хранителни формули, насочени към укрепване на различни органи и системи на организма. Един билколечител може да говори за прилагане на няколко билкови комбинации, всяка от които съдържаща по няколко отделни билки, за лечение на целия организъм. Практикуващият "тяло-психика" може да говори за лекуване на човека като цяло чрез употреба на билки или хранителни добавки за повлияване на невромедиаторите в мозъка, което според тези специалисти води до промени в психичното и емоционалното състояние.

Когато говорят за лечение на човека като цяло, хомеопатите имат предвид това, което се нарича "съвкупност от симптоми". При лечението на пациент с хронична болест, това означава буквално, че всичко, свързано с този човек, има своето значение и важност.

Да вземем, например, един пациент с артрит. Класическият хомеопат е жизнено заинтересован от всичко, което този пациент може да разкаже за артрита, вероятно много по-дълбоко от всеки друг медицински специалист. Но това е само началото на всичко онова, от което хомеопатът се нуждае, за да избере едно лекарство от повече от 2000 възможни. Макар че артритните оплаквания са тези, които са довели пациента на консултацията, той е нещо като холограма - многоаспектен организъм, който е нещо много голямо от мускуло-скелетна система, излязла от равновесие. Ето защо няма да намерите хомеопат, който да говори за даден пациент като случай на артрит или астма по начина, по който пациентите най-често са описвани в болниците и други учреждения на конвенционалната здравна мрежа. Как този пациент се отнася към другите хора, към работата си, към семейството; как изразява своята креативност; как се храни, спи, мисли, чувства; какво сънува, как говори; как е изпитал през живота си и какво продължава да изпитва; как е преминало раждането му, как се е развивал през детството и младежките си години - всичко около и във този човек, всичко, което дава информация за състоянието му и е повлияло на здравето и на живота му - всичко има значение и интересува класическия хомеопат.

Какво точно представлява Индивидуализацията на лечението?

И в този аспект има много лечебни методи, които обещават индивидуализирано лечение, но това е крайно относително. Един лечител може да избере една или пет сънотворни лекарствени формули за пациент с безсъние и да нарече това индивидуализация на лечението. Един мануален терапевт може да се фокусира върху конкретна област от мускули или стави, според симптомите на пациента. Един психиатър може да избере един от десет възможни антидепресанта, в зависимост от симптомите на пациента, от неговата история и реакциите му към употребявани преди това медикаменти.

Можете ли дори да си представите тези лечители да разполагат с потенциална аптека от повече то 1000 лекарства за всеки конкретен проблем? Само от броя им човек може да се слиса. Но точно така стоят нещата при класическия хомепат. Той не само разполага с над 2000 лекарства, но всяка година преминават доказване и влизат в употреба нови и нови. Всъщност, хомеопатите учат непрекъснато, дори и само за да се запознаят с имената на лекарствата в непрекъснато обогатяващата се материя медика, а какво остава за специфичните им индикации.

Това, което хомеопатът разбира под индивидуализация е, че ако има 100 пациенти с артрит, потенциално той би могъл да им предпише 100 различни лекарства. На практика, на подобна група се предписват може би 30 лекарства, а може би и повече. Определено, няма толкова различни хомеопатични лекарства, колкото са хората на Земята, така че може да има известно припокриване. Поне така стояха нещата доскоро. Потенциално може да има много, много повече лекарства, отколкото са хората, тъй като всяка субстанция на планетата може да бъде доказана и преработена хомеопатично. А има и много повече насекоми, растения и микроорганизми, отколкото изобщо може да бъдат човешките същества. Много от читателите ни, без съмнение, са запознати с Arnica Montana (планинска арника), представител на семейство Compositae (Сложноцветни). Тези от вас, които познават Arnica, може би знаят от личен опит колко много помага тя при нараняване или травма, а и повечето хомеопати я използват рутинно при навяхвания, растежения и други травми. Какво би станало, ако ви кажем (а ние ви казваме), че има още над 20 000 представители на Compositae, всеки от които може да бъде потенциално полезен на различни пациенти с различна констелация от симптоми? Малко повече от дузина от тях се предписват по-честичко от хомеопатите. Но ние научаваме все повече и повече за тънките разлики между показанията им.

След като сте прочели всичко това, може да се попитате "Как може някой на света - хомеопат или не - изобщо да достигне до толкова много лекарства?"

Реперториуми, Материи Медики и Експертни системи

Традиционният метод на обработване на хомеопатичната информация, този от XIX век, се е осъществявал чрез използване реперториуми (тежки книги, в които се изброяват всевъзможни симптоми и срещу всеки симптом - хомеопатичните лекарства, които се използват за тяхното лечение) и Материи медики (описание на всички хомеопатични лекарства и техните индикации). Компютърната ера, разбира се, направи възможно да разполагаме с всички хомеопатични книги, класически и съвременни, с които може да ни се наложи да се консултираме. С течение на времето бяха разработени различни компютърни експертни системи, прилагащи начини на анализ, открити от различни учители и майстори на хомеопатичното предписание.

Въпреки че те са безценен инструмент, който ние използваме всеки ден и всеки час в хомеопатичната си практика, и за тях се отнася поговорката "ако вкараш боклук, боклук ще излезе". Компютърът не може да замести острото наблюдение и непосредственото възприятие за пациента, нито вещината в снемането на случая. Колкото и много томове хомеопатична литература да си прочел, това не може да компенсира лошото или непълно снемане на случая. Хомеопатичното снемане на случая или както го наричат някои - възприемането на случая не е толкова лесно, колкото изглежда. Въпреки че д-р Ханеман съветва в своя "Органон на лечебното изкуство" просто да записваме всичко, казано от пациента - съвет, който се опитваме да следваме - съществува изкуство на слушането и записването на случая. Важно е да се придържаме колкото е възможно по-плътно до точните думи на пациента, защото те разкриват същината на случая и ни позволяват да направим разликата между едно лекарство и друго.

Виталното усещане

Както сме споменавали много пъти в статиите си, през последните 12 години ние сме повлияни най-силно от бомбайския хомеопат д-р Раджан Шанкаран и сме посетили много от семинарите му в Индия и САЩ. През годините ние сляхме неговите идеи със собствения си клиничен опит, което ни позволи да помогнем на много повече пациенти.

Напоследък д-р Шанкаран разработи блестящата си концепция за виталното усещане. Както личи от многообразието на потенциалните хомеопатични лекарства за всеки отделен пациент, жизнено важно е да се открие система за интегриране на цялата информация, получена при снемането на случая, след това тя да бъде анализирана по ясен и разбираем начин, за да избере едно лекарство. Изглежда, че съществува една обединяваща нишка, която свързва всеки отделен случай. Независимо дали става въпрос за артрит или астма, биполярно или обсесивно-компулсивно разстройство, винаги може да се открие някакво специфично усещане, което пациентът използва, не само за да опише основното си физическо оплакване, а и другите си физически проблеми, че и живота си като цяло. Това специфично усещане пропива целия случай, стига да се позволи на пациента да говори свободно.

Всички хомеопати започват с въпроса "Кажете какво ви доведе при мен" или нещо подобно. Това, което е много по-важно, е умението деликатно да се води постепенното разкриване на случая към прекрасния му завършек. Как умееш да наблюдаваш лицевите изражения, промените в тона на гласа, жестовете с ръце и другата ключова информация, давана от пациента. Когато всичко това бъде обединено в едно и лекарството стане явно, елегантността на хомеопатията става много впечатляваща. А хомеопатът е във висша степен уверен, че пациентът неизбежно ще се подобри от лекарството - теза, която се потвърждава или не се потвърждава на проследяванията.

Царства

Как тогава е възможно да се стесни изборът измежду грамадния спектър от възможни лекарства? Специално Раджан прецизира в огромна степен разбирането ни за минералното, растителното и животинското царства. През последните 10 години мнозина други хомеопати бяха ангажирани в многобройни доказвания на нови лекарства, най-вече с животински (обикновено една капка кръв или мляко е достатъчна за приготвянето на тинктура, от която после се произвеждат всички лекарства със съответното название), но също и с растителен и - в по-малка степен - минерален произход. Минералните лекарства бяха вече добре развити в хомеопатичната литература, за което особено през последните 10 години най-голям е приносът на холандския хомеопат Ян Шолтън, но доскоро животинските лекарства бяха относително малко. Голям брой хомеопати, включително и Джудит, взеха участие при въвеждането на нови лекарства с животински произход в хомеопатичния репертоар, но ролята на пионер в провеждането и публикуването на доказвания на животински лекарства изигра Нанси Херик.

При снемането на един случай ние се опитваме да слушаме внимателно и да записваме дословно думите на пациента. С разгръщането на случая той обикновено попада в една от тези 3 категории - минерална, растителна или животинска. В някои случаи, обаче, случаят не покрива никоя от тези три и най-вече заради интензивността, констатирана във всички аспекти, както и на база на известните симптоми от Материя медика, се предписва нозод като Tuberculinum, Medorrhinum или Carcinosin.

Докато пациентът говори за основното си оплакване, ние го водим към споделяне на все по-дълбоки нива на начина, по който изживява симптома или симптомите. С други думи, какво чувства той, докато страда от симптома. Този забележителен процес позволява на пациента да изрази себе си и своята натура много по-пълно през по-голямата част от времето. Обикновено за два часа и половина, колкото отделяме на възрастен пациент за интервю, моделът става ясен.

Минерали

В случаите на минерали фокусът е върху структурата, формата, представянето ... материалната страна на живота. Периодичната таблица на хомеопатичните минерали ги разделя на периоди или редове, които се фокусират върху еволюцията от появата на бял свят (период на водорода или Hydrogen), през развитието на его и индивидуалност (период на въглерода или Carbon), връзки (период на силиция или Silica), към работа, дълг, ред и вина (период на желязото или Ferrum), после артистично представяне и креативност (период на среброто или Argentum), след това водачество и отговорност (период на златото или Aurum). В хода на всяка една от тези фундаментални теми човек се среща със специфични предизвиквателства, отразени в конкретните лекарства от периода.

Периодичната таблица, подобно на тази в химията, има и колони. Ян Шолтън и други създадоха хипотеза, от която се роди теория, дала плодове в клиничната практика, че лекарствата от лявата страна на Периодичната таблица съответстват на ранните етапи на индивидуалното развитие. Съществуват 18 колони, като се започне от колоната на Hydrogen и се завърши с колоната на Helium. Лекарствата, стоящо най-вляво са за хора, които са в началото на житейското си развитие, които търсят своето място в света, проверявайки различни възможности, след това подготвяйки се, доказвайки кои са и какво представляват, практикувайки, упорставайки и накрая постигайки успех. След този момент, както неизбежно се случва под една или друга форма в хода на живота и съзряването, следва спад, отпускане и накрая покой. Втората половина на колоната отговаря на задържането на успеха, срещите с различни предизвикателства в стремежа да задържиш постигнатата позиция, излизането от коловоза на модерния живот и забавянето, отеглянето, загубата и накрая напускането. Само това, че се намира в някоя конкретна фаза от житейския си път, не означава, че даден човек се нуждае от съответното лекарство, тъй като предписанието се базира по-скоро на виталното усещане и на възприятието за изживяването, отколкото на реалната житейска ситуация.

Растения

Една от последните книги на д-р Шанкаран - "Вникване в Растенията" - диференцира хомеопатичните растителни лекарства толкова детайлно, колкото не го е правил никой преди. Тази книга е много необходима като се има предвид сериозният брой растения, от които трябва да се направи избор - както такива, които вече са преминали доказване като хомеопатични лекарства, така и растения, чието изследване предстои. В предишните си години на обучение и практикуване ние бяхме учили Материя медика на растителни семейства, особено на по-често предписваните. Но липсваше разбиране за растителните семейства, което да обвърже представителите им по начин, по който Периодичната таблица свързва минералите. След задълбочено търсене и проучване на обединяващите нишки, които свързват различните видове в растителните семейства, Раджан състави карта на 30 растителни семейства и основните представители на всеки от неговите 9 миазма (които ще бъдат обсъдени по-нататък).

Книгата изследва различните усещания, кореспондиращи с различните семейства. Хората, нуждаещи се от растителни лекарства, са забележителни с подчертаната си чувствителност, проявявана под една или друга форма. Те не притежават структурираната, ориентирана към изявата натура на минералните типове, а се характеризират с чувствителност, променливост и относителна липса на структура. Всъщност, съхраняването на структурата и реда представлява една от най-трудните задачи, които може да им сервира животът.

Д-р Шанкаран класифицира растителните семейства според специфичната им чувствителност по следния начин:

Anacardiaceae: Хванат, скован, натъпкан, сбит

Berberidaceae: Внезапна променливост

Cactaceae: Стеснен, смален, свит

Compositae: Травмиран, наранен или обиден, шокиран

Conifers: Чуплив, счупен, крехък, необвързан

Cruciferae: Препятствия, спрян, блокиран, заклещен

Euphorbiaceae: Овързан, ограничен

Fungus: Обект на нашествие, подкопан

Hamamelideae: Компресиран, тежък, притискан

Labiatae: Възбуда

Leguminosae: Разцепване на части, разпилян

Liliflorae: Избутан, изстискан, изтласкан

Loganiaceae: Шокиран, разбит.

Magnolianae: Объркване, зашеметен, замъглен, странник.

Malvalae: Прикрепен, присъединен

Papaveraceae: Болка, страдание, война

Piperaceae: Досада, забавление

Primulaceae: Парализа, невъзможност да се движи

Ranunculaceae: Раздразнен, лесно възбудим, много типове чувствителност

Rubiaceae: Свръхстимулация, желания

Scrophulariaceae: Слаба обвързаност, връзки

Solonaceae: Агресивност, внезапност

Umbelliferae (Apiaceae): Внезапно или неочаквано нападение или злополука

Очевидно е, че тази блестяща схема позволява на нас и на другите, които използват тази система да предписват хомеопатични лекарства, стъпвайки на здрава основа, каквато не сме имали никога досега. И често пъти това води до изумителни клинични резултати. Продължава работата по анализирането на по-малките семейства, които чакат с нетърпение да разбулят тайните си.

Животни

Изучаването на лекарствата с животински произход и предписването им на пациенти е, подобно на самите животни - занимателно, забавно и увлекателно. Темите при животинските типове се въртят около състезателност, пазене на територия, борба за оцеляване, жертва и агресор, сексуалност, привлекателност, ревност, лукавост, придвижване и доминиране, противопоставено с подчинение. Хомеопатични лекарства досега са получавани от следните животински семейства: Ракообразни, Radiatae, Морски животни, Насекоми, Паяци, Влечуги, Змии, Земноводни, Бозайници, Млека на бозайници и Птици.

Всяко едно от тези семейства има свои специфични характеристики, които помагат да се направи пленителна диференциация между тях. Хората, които се нуждаят от лекарства от морски животни, например, може да имат проблеми като уязвимост, защита и безопасност, типични, както се сещате, и за самите морски създания. Темите при пациентите, нуждаещи се от лекарства от млека, са свързани с отглеждане и изхранване и принадлежност към групата (стадото, глутницата, прайда). Темите при индивидите, нуждаещи се от лекарства от диви животни като Lac leoninum (лъвско мляко), например, се различават драматично от тези при хората, нуждаещи се от лекарства от домашни животни като Lac caninum (кучешко мляко). Някъде по средата са Lac felinum (котешко мляко) и Rattus rattus (плъх), чието съществуване зависи по някакъв начин от хората. Джудит представи голям брой свои случаи на Птичи лекарства, включително Falcon (сокол), Eagle (орел), Crow (гарван) и Hawk (ястреб), при които се проявяват теми за свобода, противопоставена на ограничаване и улавяне, реене в простора и полет. Друг тип са разликите между хищници и плячка.

Интервюто с пациенти, нуждаещи се от животински лекарства, върви много оживено и въодушевено в процеса на разкриване на животинското витално усещане. Често пъти индивидът демонстрира привличане, ненавист или заплененост от някакво специфично животно, което спомага допълнително за получаването на едно очарователно интервю!

Миазми

Вторият способ за диференциране между хомеопатичните лекарства, освен царствата, са миазмите. В миналото хомеопатите говореха за 3 миазма - псора, сифилис и сикоза. Ханеман се заинтересувал от миазмите, търсейки обяснение защо в някой случаи видомо добре показано лекарство има само временен ефект. Той разглеждал миазмите като унаследени слоеве на болестно предразположение, дължащи се на потиснати псоричен сърбеж (краста), сифилис или сикоза (гонорея).

Раджан очерта 9 миазма и разработи много по-практични картини, които ги правят лесни за приложение. Това обяснява миазмите като класификации според това колко интензивно възприемат пациентите своите симптоми или болестта си - т. е. според степента на тяхното отчаяние. С други думи, това е интензивността, с която пациентът изживява това, което се случва с него.

Тези 9 миазма са следните:

Остър: Възприятие за внезапна, животозастрашаваща опасност

Тифоиден: Кратки, периодични атаки, алтерниращи с периоди на покой

Трихофитиен (между псора и сикочен): Алтерниране между усилие и отказ от усилие

Малариен (между остър и сикотичен): Заседнал и периодично атакуван, тормозен, възпрепятстван

Сикотичен: Нагласа за отбягване или възприемане на фиксирана слабост

Раков: Прилагане на свръхчовешко усилие, за да бъде преодолян хаосът и несъвършенството

Туберкулинов: Трескава активност и желание за промяна

Лепрозен: Възприятие, че си прокуден, изолиран, мръсен

Сифилитичен: Безнадеждност, отчаяние, суицидна нагласа

Важно е да не се забравя, че независимо от интензивността на реалната ситуация, в която се намира индивидът, неговото възприятие винаги попада в една от изброените категории. С прогресирането на миазмите от остър към сифилитичен, степента на отчаяние нараства, както и тежестта на патологията или сериозността на основното оплакване.

Новата компютърна програма "Vital Quest" представлява полезна експертна система за прилагане на този метод за избор на лекарствата, базиран на системата за царствата и миазмите. Данните се въвеждат в хода на снемането на случая или пък софтуерът води хомеопата в снемането на случая, подсказвайки въпроси, които той да зададе на пациента.

"Модерна" хомеопатия

За нас е голямо предизвикателство да се опитаме да обясним разликата между класическата хомеопатия и разнообразието от други, некласически пермутации, които се рекламират широко и са достъпни за хората. Някои смятат, че класическата хомеопатия е старомодна и ненужна. За щастие, в тази статия ние илюстрирахме колко вълнуващи са новите разработки в модерната класическа хомеопатия за нас и за други хомеопати. Колко забележително елегантно е да се използва тази система за анализ, за да достигнеш до една специфична субстанция в Природата, която покрива толкова великолепно симптомите на пациента. Немалкото години, които ние посветихме на усъвършенстването на нашите умения, за да направим работата си по-точна, получават своето прекрасно възмездие, когато ставаме свидетели на драматичното подобрение на здравословното състояние на нашите пациенти, на тяхното щастие и благоденствие.