Редакционна статия на Ян Схолтън от Декемврийския брой на InterHomeopathy
Има едно странно нещо, което се случва в нашата култура. Тя става все по-малко и по-малко религиозна, поне така изглежда на пръв поглед.
Но празнотата се запълва с нов вид идеи – тези на науката и материализма.
Науката – във вида, в който я познаваме днес – завзе позицията на старите религии. Господстващото течение на мисълта и философията е това на науката.
Науката изглежда много различна от старите религии, но това е вид маскировка. Тя изглежда различна, защото твърди, че се осланя на експеримента, а не на вярвания.
Науката, всъщност, има много повече общо с религията, отколкото изглежда на пръв поглед. И науката, и религията търсят дълбоката същност на света, последното и най-пълно обяснение. В религията тази същност се нарича Бог. В новата религия „наука” тази същност се нарича „материя” или „теория”. Висшият Бог, универсалната теория, която търсят науката и физиката. Тя трябва да даде последното и най-пълно обяснение. Точно това, което прави Бог в старите религии.
Църквите на старите религии са заместени от университети и болници. Жреците на новата религия са учените и лекарите, които знаят по-добре и повече от вас и имат склонността да ви командват и да налагат волята си над вашата, особено в болниците. Свещениците са заменени от психотерапевти и други терапевти.
Има едно особено нещо в тази нова религия, наречена „материализъм”. Тя отрича всякакъв Бог. Съществува единствено материята и всичко нематериално се отрича. Новият Бог на тази религия може да бъде наречен Материя.
Но дори още по-странно е противоречието в самата тази нова религия. Отправната точка за твърдението, че единственото съществуващо е материята, всъщност не е експериментално доказана. Може да я наречем аксиома, парадигма, вяра или догма. Ще рече, че това е просто мисъл, която не може да бъде потвърдена, която няма здрава основа, умозаключение, което противоречи на аксиомата, че всичко трябва да бъде доказано чрез експеримент.
А има и още едно, още по-дълбоко противоречие. Теорията на материализма отхвърля вероятността каквато и да било емоция или мисъл да съществува. Те са „просто”, „само” електро-магнитни реакции в мозъка. Ако това е истина, то и самата мисъл „всички неща са само материя” е просто една електро-магнитна реакция в мозъка. Тя въобще няма някакъв смисъл, тя дори не съществува. Тогава защо трябва да се занимаваме с нея? В този ред на мисли би могло да се каже, че теорията на материализма ясно доказва, че самата тя не може да съществува.
Защо е необходимо да се влиза в дискусия с материалист? Защо е необходимо да се говори на електро-магнитни реакции в мозъка? В това не личи да има много смисъл.