Апендиксът е малък, подобен на тръбичка орган, разположен в долната дясна четвърт на корема, свързан с началото на дебелото черво. Много учени твърдят, че тази на пръв поглед безполезна частица от нашето тяло е просто останка от древните времена, когато първобитните хора са консумирали огромни количества растителна материя.

Апендиксът – продължава теорията – едно време е помагал в процеса на ферментация и смилане на цялата тази груба храна, която древните хора са ядяли. Но когато стане дума за съвременния човек, стремящата се към господство конвенционална медицина казва, че функцията на апендикса не е известна и той е практически излишен. Последните проучвания, обаче, показват, че ако нещо трябва да бъде изхвърлено, това е именно тази идея, а не човешкият апендикс.

Разбира се, понякога апендиксът се запушва или се възпалява – състояние, познато като апендицит. И ако това състояние не бъде лекувано, апендиксът може да руптурира (да се наруши целостта му) и това да доведе до разпространение на инфекцията в коремната кухина и в целия организъм. И така, следвайки убеждението си, че апендиксът не е нищо повече от потенциален проблем, хирурзите често с охота и дори с ентусиазъм отстраняват абсолютно здрави апендикси.

Наострете вниманието си: едно изследване на акушер-гинеколози от университета в Маями, публикувано през 2003 в американския 'Журнал по акушерство и гинекология', стига до заключение, че отстраняването на апендикса (наричано апендектомия) в хода на 'леки гинекологични процедури не повишава процента на следоперативни усложнения или продължителността на болничния престой'. И така, опирайки се на факта, че изрязването на здрав апендикс не води до удължаване на болничния престой или до скорошни следоперативни проблеми, докторите препоръчват рутинното извършване на апендектомии при всички хистеректомии с коремен достъп (отстраняване на матката с отваряне на корема) с цел предотвратяване на всяка опасност от апендицит.

Но как биха изглеждали нещата, ако все пак има причина апендиксът да се запази в човека в продължения на хиляди и хиляди години? Какво би станало, ако се окаже, че апендиксът помага за поддържането на доброто здраве на организма? Ако се окаже, че е по-добре да запазваме всички наши 'оригинални части', в това число и органи, когато е възможно, в това число и апендикса?
Увеличава се броят на доказателствата, че апендиксът не е просто някакво непотребно парче тъкан. Съвсем ново изследване показва, че апендиксът всъщност играе важна роля за поддържането на стомашно-чревния тракт в добро здраве и на имунната система в добра кондиция.

Наскоро учени откриха доказателства, че апендиксът подпомага имунната система, укрепвайки чревната флора, позната като симбиотични бактерии. Тези бактерии живеят в симбиоза (което означава, че са в тясна екологична връзка) с други организми в храносмилателния тракт. Например, симбиотичните бактерии работят съвместно в процеса на разграждането на храните, съдържащи фибри и съдействат в продукцията на витамини.

В едно проучване, публикувано на 22 октомври 2009 в 'Journal of Evolutionary Biology', изследователи от Медицинския колеж към университета в Аризона и Държавния университет в Аризона констатираха, че апендиксът всъщност има предназначение. Той е високо специализиран орган, който се е запазил през цялата еволюция на бозайниците, продължила повече от 80 милиона години.

Причината? Да дава убежище на бактерии, които са жизнено важни за здравето. Тези учени наричат апендикса 'нещо като скривалище за симбиотичните чревни бактерии, който вероятно е еволюирал в орган, съхраняващ здравеопазващата чревна флора в периоди на стомашно-чревни възпаления. 'Тази функция вероятно е подкрепила в процеса на еволюцията животните, запазващи апендикса си, гарантирайки тяхното оцеляване', заявяват учените.