След близо година обсъждания (част от които си бяха познатата чиста и откровена имитация на обсъждания) парламентът прие новия Закон за здравето, в който за пръв път има и глава, регламентираща статута на т. нар. "неконвенционални методи за благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве".

Не може да не сме доволни, че вече съществува български закон, в който е спомената и думата хомеопатия.

След като видяхме окончателната му редакция, обаче, спонтанната ни реакция беше да се прекръстим, мълвейки "Господи, ние ли ти се грешно молихме или ти ни грешно разбра?". Овластените от нас да вземат решения, касаещи целия народ, опънаха дебел параван на "широки обсъждания", очевидно преследвайки една единствена цел - да представят предварително взетото решение като резултат от някаква дискусия.

Този Закон за здравето не отразява никакви нагласи, по-широки от тясно корпоративните интереси, които Здравната комисия на парламента и Министерството на здравеопазването отстояваха докрай!

Най-острото несъгласие на хомеопатичната общност и непрекъснато нарастващия брой пациенти на хомеопатично лечение срещат две разпоредби на Закона - тази, регламентираща практикуването на хомеопатия в България и тази за задължителните ваксинации.

Член 167, ал. 2 на Закона постановява, че "Право да практикуват хомеопатия имат български граждани, които притежават образователно-квалификационна степен "магистър" по професионално направление "Медицина" или "Стоматология".", т. е. право да практикуват един неконвенционален метод на лечение се предоставя само на хора, които имат право да практикуват конвенционална медицина. Откъдето и да го погледнем, това е парадокс. Той поражда поне два резонни въпроса и ние знаем техните отговори.

1. Защото хомеопатията е пълнокръвен и пълноценен метод за лечение и алопатите (държащи под ботуша си цялата държавна система на здравеопазване) изпитват панически страх от това да се изправят в честна конкуренция с нея.

2. Защото хомеопатията има отговорите на всички проблеми, които съсипват лъжливия, изкуствено създаден и изкуствено поддържан имидж на конвенционалната медицина като най-добър метод на лечение.

3. Защото тя лекува хората като човеци, а не като торба органи.

4. Защото хомеопатичните лекарства са безвредни, за разлика от конвенционалните медикаменти, чиито странични действия са многократно повече и по-тежки от полезните им ефекти.

5. Защото хомеопатичните лекарства са евтини и в тяхното производство и разпространение няма "далавера".

Ако бъде допуснато хомеопатията да се съревновава честно и равнопоставено с конвенционалната медицина, последната би претърпяла шумен провал, а това би сринало много репутации и би "пресушило" много канали, по които тече изобилие от "благинки и пари".

Реалностите в България към 2004 година са следните - нараства броят на желаещите да се лекуват с хомеопатия, на желаещите да практикуват хомеопатия на професионално ниво и на хомеопатите, чиято квалификация и опит ги правят годни да преподават хомеопатия. Задълбочават се и се обогатяват връзките на българската хомеопатична общност с най-напредналите и прогресиращи световни хомеопатични школи. С подкрепата на своите пациенти българските хомеопати трупат опит и кураж да се изправят срещу все по-сериозни болестни състояния. Българската хомеопатична общност вече е в състояние да организира обучението и следдипломната квалификация на хомеопатите, да определя критериите за качеството на тяхната работа и да контролира тяхното спазване.

Законотворецът си затвори очите за тези факти.

Защо законът не се съобрази с реалностите?

Защото народните представители и чиновниците в Министерството не подходиха към него с нагласата да регулират и регламентират едни вече установили се в държавата ни отношения, а по-скоро със заблудата, че могат да се разпореждат какви отношения да се създават и какви - не. Те не показаха желание да служат на народа си, а да господаруват над него. Те не представляваха народния и държавния интерес, а личните и корпоративните си интереси. Те не се замислиха как ще дават отчет пред избирателите си за препятствията, които чрез този закон поставиха пред развитието на един лечебен метод с огромен

потенциал, но явно са се притеснили да не се компрометират пред гилдиите на тези, чийто интерес би пострадал от разпространението на хомеопатията в България. Дали обяснението за подобни действия не е в това, че пред нас те носят политическа отговорност, а пред въпросните гилдии - имуществена?

Законът за здравето отново постави въпроса дали в тази сграда, която трябва да бъде символ на съгласието, е разумно да бъдат допускани депутати.

Хомеопатията е пълноценна и пълнокръвна медицинска наука. Нейното изучаване и практикуване не следва да бъде обвързвано с притежаването на правоспособност за практикуване на друга медицинска наука. Самата жива практика е показала и показва, че притежаването на знания за поставянето на диагнози, за начина на протичане, възможните усложнения и прогнозата за изхода на отделните страдания при хората е предимство. Затова всеки съвестен хомеопат полага допълнителни усилия да получи тези знания. (И в момента в България е в ход програма за медицинско обучение на хомеопатите-немедици и идеята за нея не е на Министерството на здравеопазването, а на Хомеопатичното общество. Вместо да получи подкрепата на здравните власти, обаче, тази програма се натъкна на почти непреодолими пречки, поставяни целенасочено от Министерството и от Медицинска академия.) Няма съвестен хомеопат, който би се въздържал да потърси мнението на лекар за състоянието на негов пациент, защото това е неразделна част от добрата хомеопатична практика. И тук хомеопатите са с една дължина пред чиновниците. Проблемът отново е в това, че хомеопатите разчитат на силата на аргументите, а чиновниците предпочитат аргументите на силата! Чистата истина е, че за да практикува, всеки хомеопат задължително трябва да има медицински познания, а не лекарска диплома. Нечистоплътното смесване на едното с другото дава възможност на чиновниците да се представят за защитници на обществения интерес, доколкото сред хората преобладава нагласата да поверяват по-лесно здравето си на хомеопат-лекар, отколкото на немедик. Един единствен въпрос ще ви помогне да намерите отговора за себе си - какъв е основният мотив на пациентите да се обърнат за помощ към хомеопат? Поне в 90% от случаите това е неудовлетворението, разочарованието, страхът, в крайна сметка, нежеланието да се обърнат към лекар {mospagebreak}

и към конвенционалната медицина изобщо. Тогава какъв е смисълът да се задължават хомеопатите да бъдат лекари, след като те притежават и прилагат знания и умения, които лекарите нямат? Познанията за човешката анатомия, физиология и клиничната картина на по-често срещаните страдания са необходимост, но пълният курс на обучение, който преминават лекарите, не е единствената възможност хомеопатът да получи знание, което да му бъде достатъчно, за да практикува хомеопатия. Нека лекарите да имат по-обширни и по-задълбочени познания по тези дисциплини - това е добре за пациентите и ни най-малко не притеснява хомеопатите. В края на краищата, целта на хомеопатите далеч не е да оставят лекарите без работа.

Колегите-лекари, които се идентифицират с лекарската титла (тези, които се представят не с малкото си име, а с "д-р"), страдат от предразсъдъка, че хомеопатията е преди всичко конкурент на конвенционалната медицина и все повече се налага съмнението, че този предразсъдък е основният двигател на техните действия по отношение на алтернативната медицина. Това е нелепо! Хомеопатите виждат враг единствено в лицето на болестите, които тормозят човечеството. Те не смятат за враг конвенционалната медицина, китайската медицина, билколечението, психотерапията и който и да било друг лечебен подход. Ако видим, че хората проявяват интерес към друг метод на лечение и той е в състояние да ги лекува, ние се стараем да го интегрираме в нашата философия и в нашите лечебни планове. Независимо дали се прилага самостоятелно или "в комплект" с друг тип медицина - щом един лечебен метод лекува хората, той има бъдеще и не бива да се страхува от честното състезание. А хомеопатията лекува! Хората не бива да бъдат принуждавани - нито силово, нито "по йезуитски" - да се лекуват по един или друг начин. Хората имат изконното право 1. да получават информация и 2. да избират свободно начина, по който ще се лекуват. Не съществува никакъв почтен и приемлив аргумент за ограничаване на тези права, което ще рече, че когато такъв опит бъде направен, включително и със закон, този опит а приори е непочтен, без значение как е аргументиран (ако изобщо бъде аргументиран).

Единствената истински демократична и логична постановка на въпроса е:

- Хомеопатията получава статут на самостоятелна професия.

- Хомеопатия може да се практикува само от специалисти, обучени в лицензирани от държавата хомеопатични учебни заведения. Преди получаването на степен "Магистър по хомеопатия", тези специалисти може да притежават или да не притежават степен "Магистър" по медицина или стоматология.

- Професионалистите-хомеопати (медици или немедици) имат същите права и задължения, каквито имат практикуващите други медицински методи.

- Те носят отговорност за своята дейност пред закона, съвестта си, пациентите си и съсловните си организации.

Хомеопатията е наука, почиваща на ясни, разбираеми и многократно доказали истинността си принципи. Конвенционалната медицина много трудно може да отговори на критериите за истинска наука. Хомеопатията е лечебно изкуство. Конвенционалната медицина е до голяма степен рутинно прилагане на емпирично изведени, недостатъчно доказани и откровено провалили се подходи за лечение. Въпреки това конвенционалната медицина е фаворизирана от закона по отношение на възможностите за реклама. Разбира се, това не е направено очевадно - и на медицинските специалисти, и на практикуващите неконвенционални методи на лечение се забранява да извършват търговска реклама. Но това не е забранено на производителите и разпространителите на медикаменти, а медикаментите са основното средство, чрез която конвенционалната медицина повлиява здравето на хората.

Рекламирането на медикаменти е нечестно,

защото в тези реклами се посочва само едно тяхно (разбира се, "положително") качество. На потенциалния потребител не само не се разясняват отрицателните качества на съответния "продукт", но дори не се и намеква за наличието на такива. Когато убеждаваха народа, че Нурофен безпогрешно открива болката и я елиминира, спомена ли някой, че това лекарство може да причини язва на стомаха и че продължителната му употреба нарушава синтезата на простагландини, а това е условие за развитие на хипертонична болест? Не, разбира се, защото тогава никоя разумна жена не би прибягнала до едно средство, което ще я избави от ежемесечните менструални болки, но ще и навлече ежедневни болки в стомаха. Това си е пар екселанс подвеждане на клиента. Познайте кое ще се случи по-скоро - да бъде ограничена широката реклама на медикаменти или да цъфнат бабините ви налъми? (Въпросът е с понижена трудност, затова отговорилите правилно на него няма да получат награда - те ще бъдат възнаградени достатъчно дори и само от това, че са си задали въпроса.) Почтеният начин за рекламиране на медикаменти (ако това изобщо е допустимо) е то да се извършва само пред лекари, тъй като се предполага, че те могат да преценят доколко рекламата съответства на качествата на "продукта" и (което, за съжаление, по-често си остава само пожелание) че ще си дадат труда да го направят.

Има още един голям проблем, който беше така "решен" в закона, че от голям стана огромен -

проблемът с ваксинациите.

По отношение на ваксинациите законодателят съвсем заряза всякакви лицемерни опити да се съобразява с разните му там демократични принципи, правила за информирано съгласие и тем подобни детинщини. Тук вече той е абсолютно категоричен - ваксинациите, включени в имунизационния календар, са задължителни. (Чл. 58. ал. 1. За предпазване на гражданите от заразни болести се правят задължителни имунизации.) Депутатите не се впечатлиха от факта, че например родителите във Великобритания и Норвегия се ползват от суверенното си право да решават дали да ваксинират децата си или не. И никой не си позволява да ги представя за невежи и безотговорни, ако откажат ваксинация, още по-малко пък се сеща да ги наказва за това. Категоричната позиция на "нашите" депутати по този въпрос недвусмислено доказа, че те гледат на народа си като народ от "втора ръка".

Ако някой откаже да подложи тялото на детето си на задължителна ваксинация - глоба. Ако има дързостта да го направи повторно - двойна глоба. (Чл. 209 ал. 3. Родители или настойници, които не осигуряват провеждането на задължителните имунизации на децата си, се наказват с глоба от 50 до 100 лв. При повторно извършване на нарушението глобата е от 100 до 200 лв.). Тъй като номерът с магистърската степен по медицина или стоматология, който беше приложен спрямо хомеопатите, не може да се приложи към всички родители и настойници в България, се преминава към по-директен вариант - родителите нямат думата; те имат само един избор -

1. да изпълняват височайшата воля

или

2. да плащат глоби и пак да изпълняват височайшата воля.

Дано не прозвучи мелодраматично, но нека все пак си представим дилемата на родители, чието по-голямо дете е пострадало от някаква ваксина и сега трябва да подложат на същата ваксина по-малкото.

Ваксинациите се прилагат като профилактична мярка повече от сто години. През това време е натрупан грамаден масив от данни за техните благоприятни и неблагоприятни последици. В епохата на Интернет те са достъпни за всички интересуващи се - и лекари, и пациенти. Защо тогава не бъде приложено перфектното правило за информираното съгласие. (Чл. 87. ал. 1 Медицинските дейности се осъществяват след изразено информирано съгласие от пациента. ал. 2. Когато пациентът е непълнолетен или е поставен под ограничено запрещение,

за извършване на медицински дейности е необходимо освен неговото информирано съгласие и съгласието на негов родител или попечител.)

Ако ваксинациите са медицинска дейност, по силата на каква логика чл. 87 не се отнася за тях?

А ако не са медицинска дейност, как да гледаме на ваксинирането? Може би като на търговска дейност? Топло, топло... Уважаеми читателю, свидетели сме на историческо събитие; свидетели сме на сбъдването на една мечта - мечтата на търговеца цялото население на държавата да бъдат задължено със закон да купува неговата стока. Ако ти си производител или търговец на нещо, кое би предпочел - да хвърлиш маса пари за реклама, която да трябва да достигне до милиони потребители или да минеш много "по-тънко" като "убедиш" само 120 души да си вдигнат ръката (или да натиснат правилното копче) в подходящия момент?

Ние не призоваваме родителите да отказват извършването на имунизации на техните деца. Ние ги призоваваме да използват правото си и да изпълнят задължението си да вземат решенията, касаещи децата им, а това означава преди да вземат решение, да обмислят всички обстоятелства.

Със съжаление трябва да отбележим, че в частта си, касаеща "Неконвенционалните методи за благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве" и тази, регламентираща имунизациите, Законът за здравето звучи по-скоро като "Закон за установяване на монопол на алопатичната медицина". В този си вид законът ограничава граждански права, към които законодателят не би трябвало да посяга под никакъв предлог. Но фактът си е факт - на полувремето Законодателят води срещу Народа с 1:0. Мачът, обаче, продължава.