“Като момче ти си мислеше, че магьосникът е човек, който може да прави всичко. Така си мислех и аз. Всички мислехме така. А истината е, че с нарастването на действителната сила на човека и с разширяването на неговото познание, пътеката му става все по-тясна, докато накрая не му остане никакъв избор и той може да прави само онова и всичко онова, което трябва да прави...”

Урсула К. Льо Гуин

Моята метаморфоза:

Да приемеш невъзможното

Когато започнах да изучавам медицина в университета в Минесота, аз бях убеден, че обичайната медицина на нашето време, алопатичната, е единственият стойностен метод на лечение. Бидейки на такова мнение, аз посещавах мероприятия, спонсорирани от Хуманитарния здравен комитет, на които пред студентите бяха представяни различни алтернативни методи на лечение. Преди това имах много слаба представа какви алтернативи изобщо има алопатията. Комитетът канеше като лектори специалисти по акупунктура, приложна кинезиология, хиропрактика, трагертерапия, психоанализа и други. Някои от тези хора заслужаваха доверие, други – не. Но когато чух хомеопата, се почувствах оскърбен! Това беше абсолютна безсмислица! Бях сигурен, че всеки, който прилага нещо толкова нелепо, трябва да е абсолютен идиот или мошеник, но този господин не изглеждаше нито едното, нито другото. Цялата концепция звучеше толкова неправдоподобно, че възпламени моето любопитство. Аз разбрах, че трябва да я проуча по-задълбочено, дори и само за да я опровергая.

Сдобих се с една хомеопатична книга за оказване на първа помощ, купих няколко лекарства и зачаках удобен момент да ги изпробвам. Не се наложи да чакам дълго. Моята баба страдаше от леки, но чести пристъпи на безпокойство. Откакто беше емигрирала в Щатите, тя не бе открила валерианова тинктура, каквато често ползваше в Русия. При следващия й кризисен епизод аз й дадох Aconite 6X от моя хомеопатичен набор и й казах, че това е валериана. Тя го прие с радост и се успокои незабавно. Естествено, аз приех този резултат само като демонстрация на плацебо-ефект и на силата на внушението. Тя просто си мислеше, че приетата “валериана” я е успокоила. За да потвърдя заключението си, следващия път й дадох плацебо. Лекарството изглеждаше същото и имаше същия вкус и аз останах много изненадан, че не произведе очаквания успокояващ ефект. Отново дадох Aconite и баба се успокои. От тогава тя изпи много шишенца с това лекарство и то й помагаше винаги.

{mospagebreak}

Когато бях дете, аз често си мечтаех, че правя магии. Представях си, че имам свръхестествена мощ, както героите от приказките и от научнофантастичните романи, които четях по-късно. Когато дадох хомеопатично лекарство на моята баба, аз почувствах, че докосвам мечтите си! Аз бях й дал нещо, което не би трябвало да действа, но то произведе впечатляващ и възпроизводим ефект. Вече бях обсебен, но тогава просто не го осъзнавах.

Окончателното ми и безвъзвратно обръщане към хомеопатията стана през 1985 година, когато баща ми разви състояние, което изглеждаше като автоимунна болест. Той имаше силни мускулни болки, обилно потене, висока температура, започна да спада на тегло. Имаше много високо СУЕ (130), което показваше, че някъде в тялото му се развива тежко възпаление. Тези оплаквания продължиха около месец и той беше приет за лечение в медицинския център “Планината Синай” в Минеаполис. Бяха проведени пълни изследвания, но въпреки това диагнозата му си оставаше неясна. Състоянието му се влошаваше, той ставаше все по-немощен и накрая бе прикован към леглото. Предложено му бе лечение със стероиди. Вместо да го приеме, баща ми се видя с лекар, който започна да го лекува хомеопатично. Последва драматично подобрение. Още на втория ден болките изчезнаха почти напълно. В рамките на един месец изчезнаха и всички останали симптоми, а СУЕ спадна до 10.

Случаят с баща ми ме убеди, че трябва да проуча тази терапевтична система по-дълбоко. Прочетох доста хомеопатична литература и се срещнах с няколко лекари-хомеопати. Бях толкова впечатлен от хомеопатията, че реших да се заема с изучаването й. След като приключих специализацията си по вътрешни болести, изучих хомеопатията възможно най-обстойно, което налагаше да обиколя почти целия свят. След като се завърнах в САЩ, поставих началото на собствена хомеопатична практика, макар че все още работех и като конвенционален интернист. Много скоро осъзнах, че макар конвенционалният подход да има известен смисъл, не може дори да се доближи до ефективността на хомеопатичната медицина. Сега аз прибягвам до алопатични медикаменти само като палиативно средство (това ще рече временно да облекчим някакъв симптом, докато се развие ефектът на хомеопатичното лекарство) или в някои редки случаи, при които не може да се приложи хомеопатия.