“... ученият трябва... да бъде като дете. Ако види нещо, той трябва да каже, че го вижда, независимо дали е имал намерение да го види или не. Първо виж, мисли после, а накрая провери. Но винаги първо виж, в противен случай ще виждаш само това, което очакваш да видиш. Много учени забравят това правило.”

Дъглас Адамс

Довиждане и благодаря за рибата”

Историята на хомеопатията:

Съмнението ражда истината

Никое обяснение на хомеопатията не би било пълно, ако не включва историята на нейния откривател д-р Самуел Ханеман (1755 1843). Ханеман завършва медицински университет през 1779 год., започва да практикува медицина и съвсем скоро се прощава с илюзиите, свързани с преобладаващите възгледи и методи на лечение по онова време. Ханеман е бил обучаван, както и всички лекари тогава, че болестите се дължат на излишък на някои от телесните течности или “флуиди” и лечението се състои в източването на тези излишъци. Най-достъпният “флуид” е била кръвта и повсеместно се правело кръвопускане. Имало е най-различни техники за това, но целта била винаги една и съща – да се източи колкото е възможно повече кръв. Лекарите правели кръвопускания дотогава, докато от вените вече не изтичало нищо. Децата се подлагали на кръвопускане до източване на 4/5 от кръвта им. Другите “флуиди” се изцеждали чрез най-различни очистителни методи, включващи огромни дози слабителни средства и такива, предизвикващи повръщане. Прилагали се всякакви видове отрови като арсеник и живак. Живакът, например, е бил смятан за ефикасно лекарство срещу сифилис и се е назначавал докато пациентът получи обилно слюноотделяне (което днес разпознаваме като симптом на тежкото отравяне със живак). Преценено от позицията на днешното познание, всеки състрадателен лекар би трябвало да се разбунтува срещу такова безобразно третиране на пациентите, но колегите на Ханеман правели това, на което били обучавани, още повече че по-добри методи не са им били известни. Те вършели своята работа, давайки най-доброто от себе си, прилагайки най-добрите методи, познати по това време.

Нима сега е по-различно? Много съвременни лекари предписват на децата антибиотици за всяка лека простуда – практика, която в края на краищата разбива имунната система. Тези лекари също смятат, че това е най-добрият начин за лечение на болестите. Това са честни и трудолюбиви хора, които прилагат медицината във вида, в който им е била преподавана. Вие може би ще защитите този подход към болестите с аргумента, че антибиотиците наистина действат и то бързо. Но и кръвопусканията също често са довеждали до краткотрайно подобрение. След по-дълъг период от време, обаче, честите кръвопускания и отравяния са правели хората хронично болни, както това се случва и при неумереното прилагане на антибиотици.

{mospagebreak}

Ханеман е бил надарен с остър изследователски ум и не е бил склонен да се довери на някого или на нещо, без да го подложи на проверка. Неговите произведения показват, че за разлика от колегите си, той не се е доверявал сляпо и безрезервно на своите професори. Ханеман се разбунтувал срещу съществуващите терапевтични методи и открито критикувал техните последователи. Неговите съчинения са изпълнени с толкова презрение към съвременниците му, че скоро той се превърнал за тях в олицетворение на Дявола. Поради липсата на надеждна алтернатива, която да предложи на пациентите си, Ханеман просто зарязал медицината. Работел като химик, но с цел да осигури допълнителни доходи, за да издържа многочленното си семейство, се занимавал и с превеждане на книги. Именно това допълнително занимание го подтикнало към идеята за хомеопатията. Ханеман превеждал книга на известен по това време лекар, в която се коментирала употребата на кора от хининово дърво за лечението на малария. Авторът излагал предположение, че лечебният ефект на тази субстанция се дължи на горчивия й вкус. Това обяснение не било в състояние да удовлетвори скептичния ум на Ханеман. Той добавил към превода свой критичен коментар, в който се казвало, че той лесно може да състави цял списък от вещества, които са дори по-горчиви от хининовата кора, но не биха помогнали на пациент с малария.

Очевидно, голата критика не била достатъчна за Ханеман и той решил да експериментира върху себе си като приел голяма доза отвара от хининова кора. Вследствие от това повишил температура, започнал да се поти, почувствал болки по тялото и други симптоми, наподобяващи малария. Тези симптоми се задържали известно време, след което изчезнали и той се възстановил напълно.

Ханеман формулирал хипотеза: изглежда, че хината лекува малария, защото предизвиква у здрави хора симптоми, подобни на маларийните. Той се заел с опити с други субстанции, като ги приемал сам или ги давал на злощастното си семейство или на други хора, които били достатъчно храбри да прекрачат прага на дома му и старателно записвал получените симптоми. Ако не се беше разочаровал от обичайните за времето методи на лечение, Ханеман никога не би достигнал до хомеопатията.

{mospagebreak}

Ханеман отново започнал да приема пациенти. Той назначавал вещества, които у здрави хора предизвиквали същите симптоми, поради които пациентите му са потърсили неговата помощ. Пациентите му се подобрявали в достатъчна степен, за да отпадне всяко съмнение относно валидността на неговата хипотеза.

Латинската фраза “Similia similibus curentur” дефинира първия и основен принцип в хомеопатията : “Подобното се лекува с подобно”. Това е цялата хомеопатия. Целта на лекаря-хомеопат е да открие субстанцията, която предизвиква у здрав човек същите симптоми, от които страда конкретният пациент. Лекарят-хомеопат дава на пациента тази субстанция и наблюдава “магията”. И то каква магия!

Хомеопатията достига до Съединените щати чрез учениците на Ханеман в средата на XIX век. Нейните успехи се множат мълниеносно и в края на века в страната има хиляди практикуващи хомеопати. Новата школа се радва на огромна популярност до началото на XX век. Тогава модерните фармацевтични компании излизат на пазара с техните нови лесни за назначаване медикаменти, обещаващи бърз ефект. Оказва се много по-лесно да предпишеш аспирин, отколкото да снемеш хомеопатично интервю и да откриеш подходящото хомеопатично лекарство. Много хомеопати се изкушават да тръгнат по лекия път на рутината и хомеопатичната наука влиза в стадий на тежък упадък.

Шепа предани на науката хомеопати продължават да я практикуват до момента на нейното възраждане през 70те години на XX век. Днес хомеопатията се радва на мощното си завръщане. Мнозина колеги обучават качествени хомеопати. По целия свят се основават хомеопатични клиники. Аз трябва да ви кажа: Това е велико време да бъдеш хомеопат!