“Никога не приемай напитка от уролог.”

Бащата на Ерма Бомбек

Доказването:

Да разболееш здравия, за да излекуваш болния

Въведеното от Ханеман изпитване от здрави хора на различни субстанции с цел определяне на техните характерни симптоми се нарича “доказване”. Самият Ханеман е направил доказвания на около 100 субстанции. Неговите ученици и последователи продължават този процес и по този начин са били доказани приблизително две хиляди вещества. Тъй като хомеопатите не винаги могат да се насочат какво вещество трябва да бъде доказано, всякакъв род най-невероятни субстанции са намерили своето място в книгите ни по Материя медика, както наричаме колекцията от информация за картините на лекарствата. Някои от най-невероятните субстанции са нашите днешни най-ценни лекарства. Хомеопатичните лекарства произхождат от растителни, животински и минерални източници. Някои от тях са силно отровни, други в грубата си форма са инертни вещества. Когато са приготвени по съответния начин (който ще бъде описан в следващата глава), те губят своя токсичен потенциал и придобиват способността да лекуват.

Демонстративен пример за необичайна субстанция, която се е превърнала в мощно хомеопатично лекарство, е Pyrogenium. Лекарството се приготвя от сурово месо, което е престояло на слънце, докато започне да се разваля. Ако здрав човек изяде това месо, той ще получи определени симптоми – диария, повръщане, висока температура с отделяне на пот с лоша миризма, безпокойство, болки по тялото. С две думи, той ще се почувства, да си го кажем направо, като изгнил.

Пациент, който не е ял развалено месо, но има тези оплаквания по някаква причина, би се излекувал с Pyrogenium. Разбира се, лекарят-хомеопат не би му препоръчал да яде развалено месо. Pyrogenium се приготвя по стандартния хомеопатичен начин, която ще обясня в следващата глава.

Ние не виждаме толкова често пациенти с тиф или други чревни заболявания с подобни симптоми. Но преди няколко години, докато още работех като интернист, аз имах един 50годишен пациент с “простуда”, която не искаше да преминава. Той постоянно беше с висока температура, потеше се обилно, потта му миришеше лошо. Той беше неспокоен, имаше ужасен дъх от устата и още някои симптоми, които ме насочиха към Pyrogenium. Аз го лекувах три седмици, но той не се подобряваше. Дори му бях предписал силен антибиотик, който, както се и опасявах, не му облекчи симптомите. Този човек имаше грип, който е вирусно заболяване, затова не беше изненада, че антибиотикът не му помогна. Аз го предписах просто от отчаяние. Поканих пациента болницата и назначих някои кръвни изследвания. Междувременно го помолих да отиде до магазина, в който се продаваха и хомеопатични лекарства и да си купи Pyrogenium 30C. Съмнявах се, че това ще му помогне, но поне нямаше да му навреди! Болният трябваше да приема по три гранули през два часа и да дойде при мен след два дни.

{mospagebreak}

След два дни получих резултатите от кръвните изследвания. Само като ги погледнах, ме побиха тръпки. Изглеждаше, че вирусът е засегнал червените кръвни телца. Те бяха хемолизирани (разрушени), хемоглобинът, който е нормална съставка на червените кръвни телца, беше изтекъл извън тях и бъбреците се опитваха да го елиминират чрез урината. При този процес хемоглобинът беше запушил нежния филтриращ апарат на бъбреците и резултатите от изследванията показваха началните белези на бъбречна недостатъчност. Пациентът трябваше да се приеме веднага в интензивното отделение за непрекъснат стриктен контрол на състоянието му. Трябваше да му се правят активно венозни вливания, а може би щеше да се наложи и диализа.

Няколко часа след като се запознах с резултатите, пациентът се появи за контролен преглед. Преди да кажа каквото и да било, той ми каза: “Докторе, аз се чувствам с около 30 % по-добре.” Външният му вид също беше малко по-добър. Аз не знаех какво да кажа. Не можех да предположа, че се подобрява, по-скоро очаквах да е зазлял и, евентуално, да е спрял да отделя урина. Той не спазваше установените правила, така че и аз реших малко да ги наруша и да изчакам по-дълго. В края на краищата, лекувах пациент, а не някаква статистическа единица за някакъв доклад. Все пак му взех кръв за още няколко изследвания.

Изминаха още два дни, а последните кръвни тестове показаха леко подобрение. Пациентът дойде и каза: “Докторе, лекарството действа. Аз вече съм 70 % по-добре.”Той продължаваше стабилно да се подобрява, а и резултатите от изследванията се подобриха. В рамките на две седмици този човек бе напълно излекуван.

Една седмица по-късно той ме потърси по спешност, а поводът беше остър пристъп на подагра в една от ставите му. Това развитие на нещата дори ме зарадва. Той беше получавал подобни подагрозни пристъпи по-рано, а временното възвръщане на стари симптоми на фона на общо подобрение в състоянието е най-добрия знак, който можем да видим (този феномен ще разясня в главата “Неизбежното плащане”).

Дадох съвет на пациента да вземе някакво болкоуспокояващо и му казах, че подагрозният пристъп вероятно ще отмине от само себе си.

Следващата ни среща беше след няколко месеца, когато този човек ме потърси, за да ме покани на автомобилно състезание, в което участваше като пилот. Няма нужда да казвам, че той беше напълно здрав. Този случай илюстрира класическия отговор от страна на организма на правилното хомеопатично лекарство. Такива христоматийни примери не се виждат често, но те в никакъв случай не са нещо необичайно в хомеопатията.