Тайните на хомеопатията
“Някъде нещо невероятно чака да бъде открито.”

Карл Сейгън

От теорията към практиката:

Магията в действие

Практическото прилагане на хомеопатична медицина често пъти се оказва дълъг и труден процес. Повечето хомеопати отделят по един, дори два часа за разговор с пациента при първата визита. Първоначалният преглед обхваща главно изслушване историята на пациента и кратко физикално изследване. Хомеопатът събира сведения за пациента, за да разбере състоянието му възможно най-добре. Първо ние отбелязваме всички симптоми, свързани с настоящото оплакване в най-големи подробности. Разпитваме за факторите, които облекчават или усилват оплакването, по кое време на денонощието (по възможност точен час) то е най-силно, какво го предизвиква, дали е свързано (по време или по друг начин) с някакви други симптоми, особено ако връзката изглежда странна или необяснима. След това се опитваме да се ориентираме в общите предпочитания на пациента – дали е зиморничав или топлокръвен, има ли любими храни и напитки и т. н. През голяма част от интервюто вниманието на хомеопата е насочено към психоемоционалното състояние на пациента. Повечето телесни заболявания се дължат на неадекватна реакция към стрес, който поставя организма под напрежение, а то, от своя страна, се освобождава чрез и под формата на симптоми. Ето защо, хомеопатът трябва да разбере този аспект у пациента в цялата му дълбочина. Проникновеното разбиране за онова, което подтиква пациента към определени реакции, за онези фактори, които той възприема като стресови и специфичните за него начини на реакция – тези познания дават на хомеопата ключа към излекуването на пациента.

В някои случаи, след като събере тези данни, хомеопатът вижда “есенцията” на лекарството и може да го предпише. По-често, обаче, се налага да “реперторизираме”. При реперторизацията правим справка с Реперториума за всички симптоми, описани в Материя медика. Припомнете си, че в Материя медика се изброяват и описват различните хомеопатични лекарства с техните характерни симптоми, проявени при доказванията. Съществуват много книги Материя медика, написани от различни автори. Освен симптомите от доказванията, те включват и такива, които са били реално излекувани от хомеопатите – автори на отделните книги.

Хомеопатът използва Реперториума, за да открие лекарствата, включващи в своята картина най-важните и значими симптоми, които е открил у конкретния пациент. Обикновено се очертават няколко лекарства, които притежават всички значими симптоми. След това хомеопатът се обръща отново към Материя медика и, четейки картините на тези лекарства, определя кое от тях има най-голямо съответствие с картината у пациента. Това си остава доста продължителна и уморителна работа, въпреки че през последните няколко години бяха съставени компютърни програми, които да подпомогнат хомеопатите. Дори и при наличие на компютър, обаче, умението и опитът на хомеопата са най-важните качества, които му помагат да реши кои симптоми са значими.

{mospagebreak}

След като лекарството е избрано, то може да се даде на пациента в еднократен прием или в серия от приеми. Пациентът трябва да се яви за контролен преглед, който се нарича проследяване, след интервал, вариращ от два дни до два месеца. Проследяванията са от много голяма важност. Те дават възможност на хомеопата да прецени реакцията на пациента на приетото лекарство. Пациентът не е в състояние да направи тази преценка сам. Ако се чувства по-добре, той или тя може да реши, че е излекуван/а. Ако се чувства по-зле, може да реши, че лекарството не действа. И в двата случая, преценката може да се окаже напълно погрешна. Едно явно подобрение не винаги означава придвижване в правилната посока към излекуването, а едно очевидно влошаване може да се окаже лечебна криза. Само лекарят-хомеопат може да направи тази важна преценка обективно, като винаги следи дали промените съответстват на Закона на Херинг за излекуването (този закон ще бъде обяснен в следващата глава).

При лечението на пациенти с хронични заболявания, аз обикновено правя проследяванията след около месец. По време на проследяването ние преценяваме дали предписаното лекарство е било точно избрано. Ако се окаже, че е така, продължаваме с него и следващото проследяване се прави след два или три месеца. Ако лекарството е било погрешно, се извършва преоценка на симптомите, назначава се ново лекарство и се уговаря нова среща след месец.

Ето няколко случая за илюстрация.

Когато синът ми беше на три години и половина, моето обучение наложи 6 пъти да прекосяваме три континента. Докато беше на три, се бяхме установили в Бомбай, Индия. Всички тези пътувания започнаха да му се отразяват негативно. Той стана много плашлив и постоянно беше вкопчен в майка си. Щом тя излезеше от стаята, той започваше да пищи, колкото му глас държи.

След като снех случая, аз му назначих Stramonium 1M (Спомнете си, че това е разреждане 102000. Практически в препарата няма абсолютно “нищо” от изходната субстанция татул.). Stramonium е отровно растение, което, дадено на здрав човек, предизвиква непреодолимо чувство на страх, като този, който би изпитало дете, оставено само в гората, пълна с диви зверове. Лесно е да се предположи колко ужасено би било това дете и точно това състояние следва да имаме предвид, когато правим предписанието. Лекарството доведе до забележителни промени в състоянието на сина ми. Два дни след приема на лекарството (една-единствена доза) той допускаше жена ми да излиза и да го оставя сам в стаята. След това започна да “изучава” къщата, да се качва на втория етаж, да излиза навън и прочие. Започна дори да разговаря с непознати.

{mospagebreak}

Друг интригуващ случай беше една жена от Бомбай. Тя страдаше от силни болки, диагностицирани като фибромиалгия. Още преди да снема случая, аз имах възможност да я наблюдавам у дома й. Бях свидетел на следния инцидент. Нейният хладилник се беше повредил и тя ме попита към кого да се обърне, за да й го поправи. Това беше твърде необичайно – нали, все пак, тя беше местна, а аз – чужденец. Тя просто не беше способна да се грижи за себе си. По-късно, при хомеопатичното интервю, тя сподели, че е по-скоро стеснителна и не обича да ходи на празненства от страх да не изглежда глупава и да й се присмеят. Назначих й Baryta carbonica 1M. Това лекарство се приготвя от бариев карбонат – субстанцията, която пием, когато ни правят рентгеново изследване на стомаха. Приета в хомеопатична форма, тази субстанция предизвиква чувството, че си глупав, неспособен и зависим. Тези пациенти обикновено са много стеснителни и се страхуват, че са обект на присмех. Децата, нуждаещи се от това лекарство, често се скриват зад мебелите в лекарския кабинет. Две седмици след приема на лекарството, тази пациентка нямаше вече никакви болки. Впоследствие и в цялостното й състояние настъпи страхотно подобрение.

И в двата случая пациентите имаха чувства, несъответстващи на ситуациите, в които се намират. Моят син изпитваше страх при положение, че нямаше нищо, от което да се страхува. Жената се чувстваше глупава, докато в действителност беше твърде интелигентна. Това е, което търсим, когато снемаме хомеопатичен случай: неща, които изглеждат “безсмислени” и не на място, реакции, несъответстващи на житейската ситуация, в която се намира пациентът, странни неща. Ето защо първото интервю може да се стори странно на някои пациенти – на тях им изглежда, че лекарят не проявява достатъчно интерес към основното им оплакване. Напротив, ние сме дълбоко заинтересувани от това, но точното лекарство може да бъде определено от други, привидно нямащи връзка симптоми. Понякога ключ към него е някакъв симптом от психоемоционално естество, както в горепосочения случай. Друг път е някакъв странен физически симптом. Веднъж аз излекувах пациент с коремни болки и лошо храносмилане като се опрях на странната склонност на пациента да получава пристъпни кихавици, когато е под ярко слънце. Преди пълното снемане на случая вие просто не можете да знаете кое ще се окаже най-важната следа към неговото решаване.

Понякога към тази следа ни насочват сънищата на пациентите. В сънищата нашите чувства изпъкват най-ясно, без да бъдат маскирани от нашето съзнание. Ето ви един пример. Аз лекувах момиче с астма. След като не открих сред симптомите й подходяща следа, по която да тръгна, я попитах за сънищата й. Тя ми описа много тъжна картина. В сънищата си тя винаги беше сама, в тях нямаше никакви други хора, дори родителите и приятелите й не присъстваха там. В сънищата си тя беше много самотна. Докато ми разказваше това, гласът й звучеше много тъжно. Това усещане на “сирак”, което в будно състояние обикновено е потиснато, но се проявява отчетливо в сънищата, е характерен симптом на Magnesia carbonica (магнезиев карбонат). Една доза в разреждане 1М излекува момичето от астмата и я направи по-жизнерадостна.

В някои случаи познанията от хомеопатията помагат на лекаря да се занимава с пациенти, които дори не се нуждаят от хомеопатично лекарство. Всеки лекар се е срещал с многобройни пациенти, страдащи от безсъние. Когато се заинтересуваме по-дълбоко, ние откриваме, че много от тези пациенти изпиват по няколко чаши кафе дневно. За хомеопата е ясно, че те се явяват изпитатели, които правят доказване (виж главата за доказването) на кафе и трябва да прекратят употребата му незабавно. Разбира се, че всеки разумен лекар ще стигне до такова заключение. Но понякога не е толкова очевидно, че даден пациент прави неволно доказване на някаква субстанция (вие можете да го наречете, също така, страничен ефект или отравяне). Един от моите най-интересни случаи беше един 95годишен лекар, който се оплакваше, че има много объркани сънища. Той сънуваше, че се намира на някакви непознати места и не може да намери пътя към дома. Това беше най-странният и особен симптом в този случай. Аз го потърсих в Реперториума и открих, че Glonoinum (нитроглицерин) е едно от посочените към този симптом лекарства. Прегледах медикаментите, които пациентът приемаше ежедневно и видях, че един от тях е Nitrobid, нитропрепарат с продължително действие, подобен на нитроглицерина. Ние заменихме Nitrobid с друг медикамент и проблемът със сънищата беше решен.