“Истината е по-странна от измислицата, тъй като животът не осъжда и не отрича нещо, само защото е неправдоподобно.”

Лео Ростън

Неизбежното плащане:
Безплатен обяд няма

Болестта е разстройство на Жизнената сила, което ограничава способността й да се справя адекватно със стреса. Напрежението се нагнетява, а Жизнената сила не е в състояние да се разтовари от него ефективно. Това напрежение поражда болестните симптоми. Целта на лечението е да подейства като спусък на реакцията на Жизнената сила, вследствие от което тя разпознава своя проблем и разсейва натрупалото се напрежение. Но тъй като напрежението се е трупало в течение на определен период от време, процесът на неговото разсейване може да се съпровожда с поява на определени симптоми. Това обикновено са симптоми, които сме имали някога преди началото на лечението.

Законът на Херинг за излекуването, който установява критериите, по които преценяваме оздравителния отговор, гласи, че симптомите трябва да изчезват в следния ред:

· от органи с по-голяма към органи с по-малка степен на важност

· от центъра към периферията

· отгоре надолу

· в ред, обратен на тяхната поява

Основната идея е, че разстроената Жизнена сила разпределя вътрешното напрежение по неправилен начин в организма. Тъй като лекарството въвежда порядък, напрежението се придвижва от по-важните към по-маловажните органи и накрая напуска организма.

Друга важна концепция е потискането. Хомеопатите знаят, че ако симптомът бъде потиснат чрез някакъв вид лечение, което не е насочено към центъра на проблема, може да бъдат засегнати по-важни органи. Това се случва, вероятно, защото отдушникът за освобождаване на напрежението е блокиран от това лечение и Жизнената сила се опитва да го насочи в друга посока.

Например, на децата с екзема често се предписват стероидни мазила. Мазането с тях продължава дълго време с цел “излекуване” на обрива и в повечето случаи те си свършват работата и всички са щастливи. Но тези деца често развиват астма след няколко години. Един дерматолог ми каза веднъж, че децата често “израстват” от екзема към астма. За такива деца се казва, че имат “атопична” тенденция и техните лекари обикновено не правят връзка между предхождащото лечение със стероиди и разболяването от астма.


Но хомеопатите гледат на тази тема по различен начин. Екземата е резултат от разстройството на Жизнената сила. Ако тя бъде потисната със стероиди, можем да очакваме появата на по-сериозна болест. И така идва астмата. Ако тогава започнем хомеопатично лечение, ние очакваме астмата да изчезне и за известно време да се възвърне екземата. Симптомите се придвижват отвътре навън (от белите дробове към кожата), от по-важен орган към по-маловажен и в ред, обратен на тяхната поява. Ако детето не бъде лекувано хомеопатично и астмата се потисне с алопатични медикаменти, след няколко години, може би когато пациентът стане на 20 или 30 години, болестта ще прерасне в нещо още по-сериозно като депресия или мигренозни главоболия. Ако хомеопатичното лечение започне в този стадий, може да се очаква пациентът да премине през стадия на астмата преди да се възвърне екземата му. Когато се възвърне стар симптом, той не бива да бъде потискан с локални терапии. Не бива да се намесваме в работата на Жизнената сила, когато тя се опитва да изтласка болестта към периферията; в противен случай, напредъкът в лечението се преустановява и всичко, което е постигнато дотук, може да бъде загубено.

Един пример. Петдесет годишен мъж дойде при мен за лечение по повод на депресия и безсъние. След приема на лекарството сънят му се подобри значително. По същото време се разви обрив в слабините. Той беше имал подобен обрив в миналото и, естествено, продължаваше да пази част от крема, който бе ползвал за лечение преди. Без да се замисли, пациентът си намаза обрива и той изчезна почти мигновено. Същото стана и с подобрението на съня – и то изчезна. Върнахме се отново на изходна позиция. Аз му разясних нашата концепция и му дадох нова доза от лекарството. За негово щастие, то отново подейства и както сънят, така и обривът се възвърнаха. Този път той не го потисна и се примиряваше със сърбежа в следващите няколко месеца. Този човек получи забележително подобрение в психоемоционалната картина, а накрая изчезна и обривът. В този случай няма нищо необикновено. Аз съм наблюдавал този тип реакция много пъти. Ето защо ние, хомеопатите, следим толкова стриктно за потискащи терапии.

Възвръщането на старите симптоми трябва да се приеме като цена за подобрението, която трябва да платим. Когато се получи такава реакция, аз обикновено задавам на пациента един въпрос: “Смятате ли, че си заслужава да платите тази цена за подобрението, което имате, или предпочитате да се възвърнат оплакванията, които Ви доведоха при мен?” Повечето пациенти заявяват, че подобрението на общото им здравословно състояние е толкова приятно, че те ще се постараят да изтърпят лекото влошаване. Много по-лесно би било да се блокира лечението чрез прилагане на алопатични медикаменти, но моите пациенти обикновено избират да изчакат с това действие.