“Бъди много внимателен с концентрираните алкохолни напитки. Те могат да те подтикнат да застреляш данъчния агент. И да направят така, че да не го улучиш.”

Робърт А. Хейнлейн

“Достатъчно време за любов”

Приготвяне на лекарствата:

Колкото по-малко е изпитото уиски, толкова повече се напиваш

Как може един хомеопат да практикува, давайки на пациентите си такива неща като развалено месо? Дори в онези дни, когато кръвопускането е било ежедневна практика, Ханеман е забелязал, че даването на отровни субстанции в груба форма предизвиква странични ефекти. Лекуването на сифилис с живак, дори и когато е показано, все пак води до живачно отравяне. Ханеман се опитал да избегне страничните ефекти чрез намаляване на дозите и открил, че това не само намалява страничните ефекти, но в действителност повишава и ефективността на лекарството.

След няколкогодишни експерименти най-сетне Ханеман създава пълноценен метод за приготвяне на лекарствата, който се прилага и до днес. Ефективността на този метод не може да бъде обяснена от съвременната наука и това е най-сериозната причина за много хора да не възприемат хомеопатията. Но въпреки това, ако вие успеете да се абстрахирате от това очевидно противоречие, ще станете свидетели на драматични резултати.

Приготвянето на хомеопатичните лекарства включва серия от разреждания и раздрусвания на съда с препарата след всяко разреждане. След определен брой разреждания от изходната субстанция не остава материална следа и в крайния продукт тя не може да бъде открита чрез химични способи. Например, една от ниските потенции – 30С – се получава, когато се разреждането 1:100 (една част от изходната субстанция към сто части разтворител) се извърши тридесет пъти. Това означава, че крайният продукт е 1060 пъти по-разреден в сравнение с изходния продукт (това е 10 с 60 нули след него! ). Очевидно, това е много над числото на Авогадро, което е равно на 6. 0 х 1020. Следователно, шансът да се открие дори и една молекула от изходната субстанция в крайния продукт практически е нулев, т. е. тези препарати се отнасят към субмолекулярните.

30С се причислява към ниските потенции, хомеопатите обикновено използват разреждания като 1М (102.000), 10М (1020.000) или 50М (10100.000). Може от гледна точка на съвременната наука да е безсмислица, но на практика колкото по-голямо е разреждането, толкова по-силен и по-продължителен е ефектът на лекарството.

Сега вече разбирате как стана така, че “разваленото месо” не разболя още повече моя пациент. В лекарството не беше останало нищо от него! Това изглежда нелепо, поради което и аз си бях помислил, че онзи хомеопат, който направи презентацията в медицинския университет, е или луд, или мошеник. Идеята, че тези субмолекулярни препарати могат да имат някакъв ефект, оскърби моя рационален ум. Но какво да се прави... те наистина действат. Аз се опитах да погледна на този въпрос прагматично. Тези лекарства не могат да навредят, така че реших да ги опитам. Когато видях, че действат, за мен вече нямаше път назад.

Правени са доста опити за обяснение на този феномен. Например, д-р W. A. Tiller от Станфордския университет подхожда към него от позициите на теоретичната физика. Неговото обяснение е твърде сложно за мен, но за някои читатели може да се окаже полезно. Това е единственият задълбочен научен труд по тази тема, доколкото ми е известно. Другото възможно обяснение е малко по-метафизично и е изложено в следващата глава.