“Това е твърде дълбоко за мен.”

Лео Ростън

Епитафия, написана на надгробния му камък

Философия на хомеопатията:

Да обясниш необяснимото

Концепциите за сърцевината и духа на хомеопатията не стоят на основата на науката или поне не на тази наука, която познаваме. Въпреки това, невъзможно е да се прилага хомеопатията ефективно, ако липсва дълбоко разбиране за нея. С помощта на тази философия практикуващият хомеопат може правилно да оцени случая, да открие лекарството и да разбере как да избегне объркването. Тя е резултат от размишления, правени в продължение на 200 години и съчетава елементи на религиозната философия и практическите наблюдения.

Започваме с концепцията за Жизнената сила. Тя вероятно е онова нещо, чиито очертания можем да фотографираме по метода на Кирлиан. Тя вдъхва живот на нашето физическо тяло (затова на латински се нарича animus). Китайците я наричат Чи. Тя контролира всички процеси, протичащи в организма и поддържа тяхното равновесие. Когато Жизнената сила стане бездейна, ние умираме.

В хомеопатичната философия Жизнената сила се разглежда като нещо базисно, изначално и неделимо, което означава, че тя реагира като единно цяло на всякакви дразнители. Ако дразнителят е достатъчно силен, той може да предизвика трайно разстройство на Жизнената сила, което наричаме болест. Поради своята неделимост Жизнената сила може да развие само един-единствен тип нарушение в даден момент. Това нарушение може по някакъв начин да притъпи способността на Жизнената сила да определи какво не е наред, което от своя страна предизвиква хронична болест. Дори и да има достатъчно мощ да се справи с болест от този тип, Жизнената сила може да не успее да го стори поради това, че не долавя и не разбира проблема. Жизнената сила е основен и първостепенен фактор за нашето същество, затова когато тя не е здрава, ние усещаме различни симптоми на всички нива.

Хомеопатичните лекарства влияят пряко върху Жизнената сила. Тя възприема хомеопатичното лекарство като болестотворен дразнител, който е достатъчно силен, за да я подтикне към действие, насочено към неговото отблъскване. Ако болестното състояние, предизвикано от лекарството е подобно на болестта, която се опитваме да лекуваме, Жизнената сила ги възприема като еднотипни проблеми и отблъсквайки лекарственото дразнение, тя също така отблъсква и се справя и с болестта. Фактически, ние подаваме на Жизнената сила като проблясък нейното огледално отражение. Тъй като в определен момент Жизнената сила може да “поддържа” само една-единствена болест, за нейното лечение е необходимо само едно-единствено лекарство.

Дори и пациенти, които на пръв поглед имат няколко болести като астма, гастрит, главоболие, кожен обрив и депресия, имат нужда от едно-единствено лекарство. Всички тези “болести” представляват само отделни симптоми на едно централно нарушение, засягащо Жизнената сила.

{mospagebreak}

В книгата си “Духът на хомеопатията” д-р Раджан Шанкаран обяснява централното нарушение с метафората за дърво, обгърнато от няколко увивни растения, които растат успоредно с него. Дори и когато не сме в състояние да видим самото дръвче в средата, ние знаем, че то е там, защото без него пълзящите растения ще паднат на земята. Ние можем да премахнем едно от обвилите го стъбълца, после – друго, докато решим, че сме ги отстранили всичките, но те прорастват отново и ще продължат да прорастват дотогава, докато основното стъбло си остава на мястото и ги поддържа.

В тази метафора основното стъбло представлява централното нарушение на Жизнената сила, а обвилите го пълзящи растения представляват нашите “болести”. Наблюдавайки техния вид и модел (специфичните индивидуални особености на симптомите на пациента), ние можем да установим вида и модела на самото дърво в средата (генералните характеристики на вътрешното разстройство). След това откриваме лекарството, което причинява подобно разстройство у здрав човек. Това лекарство се назначава в хомеопатична форма и подтиква Жизнената сила към реакция. Чрез тази реакция Жизнената сила отстранява нарушението (централното стъбло) и всички отделни “болести” биват излекувани.

На тези от вас, които са склонни към строго научно мислене, ще предложа любимото си обяснение по аналогия с Айнщайновата физика. Теорията на Айнщайн обяснява времевите смущения, които се получават при движение със скорост, близка до тази на светлината, и то много преди самото движение да се е осъществило. Ако използваме тази аналогия, можем да кажем, че хомеопатията е като едно пътешествие със скоростта на светлината, което вече е направено. Ние можем да видим резултатите от него, но не можем да си ги обясним. Ние се нуждаем от един нов Айнщайн, който да ги обясни. Разбира се, когато това обяснение стане факт, то ще доведе до коренна промяна в нашето разбиране за Вселената и днешната наука ще еволюира в една съвсем нова форма, така както старата физика на Нютон е еволюирала до физиката на Айнщайн.