Пишещите на здравни и медицински теми журналисти не казват на читателите си това, което е може би най-важният здравен съвет, който трябва да бъде даден по време на грипния сезон – хората, заболели от грип, следва да избягват приемането на понижаващи температурата медикаменти (антипиретици) като аспирин или ацетаминофен (Tylenol, Paracetamol), освен в краен случай.
Вече е широко прието, че високата температура е жизнено важен защитен механизъм на тялото, използван в стремежа му да се бори с инфекцията. Високата температура позволява на организма да повиши продукцията на интерферон – важна противовирусна субстанция с огромна роля в борбата с инфекциозните причинители. Високата температура, също така, повишава подвижността и активността на белите кръвни клетки (левкоцити), които унищожават директно болестотворните агенти. Джейн Броди, която води дълго време колонката на здравни теми в ‘Ню Йорк Таймс’, писа за лечебния ефект на високата температура още през 1982. Тя отбелязва, че нeмалък брой лекари, включително и педиатри, съветват умерено повишената температура да не бъде повлиявана медикаментозно, защото съкращава периода на боледуването и намалява опасността от предаване на инфекцията на други хора. [1]
Това, че високата температура е полезна се знае от повече от 2000 години и в исторически контекст лечебният ефект на високата температура е толкова несъмнен, че много пациенти са били лекувани с т. нар. „терапия с треска”, целяща да подпомогне излекуването им от заболявания като рак, сифилис, туберкулоза и дори мания. [2] [3] Обаче, през ХІХ век в търговската мрежа все по-достъпни ставали медикаменти, съдържащи аспирин, които понижавали температурата; това довело до драматична промяна във възгледите на медицината спрямо високата температура и треската. През втората половина на ХІХ век новопоявилите се фармацевтични компании започнали все по-успешно да убеждават конвенционалните медици и обществеността, че трябва да понижават насилствено телесната температура, дори ако това изисква прилагането на такива драстични мерки като къпане със студена вода и разтривки със спирт, в който е разтворен аспирин.
Когато става дума за грип и треска, не е особено умно да се потискат агресивно естествените защитни реакции на организма срещу вирусната инфекция. Разбира се, има някои изключения. Например, има смисъл да се търси медицинска помощ, ако телесната температура надвиши 39.5ºС и се задържи повече от 6 часа и в случаи на висока температура при бебета до 4-месечна възраст.
СПРАВКИ:
[1] Brody J. Fever: New View Stresses its Healing Benefits. New York Times, December 28, 1982.
[2] Hobohm U. Fever therapy revisited. British Journal of Cancer (2005) 92, 421–425. doi:10.1038/sj.bjc.6602386
[3] Brody J. Fever: New View Stresses its Healing Benefits. New York Times, December 28, 1982.
Посъветвай се с д-р Гупта
"Посъветвай се с д-р Гупта” – Кореспондентът на CNN дава на самия себе си доста спорен медицински съвет
„Фобията от висока температура” е толкова неистова, че не малко иначе интелигентни хора, включително лекари и медицински репортери, забравят всичко, което знаят за присъщите на организма защитни механизми, когато се разболеят те самите.
На 23 септември д-р Санджай Гупта – главният медицински кореспондент на CNN – описа собственото си преживяване със заразяването от грип H1N1, което го сполетяло, докато подготвял репортаж от Афганистан.[4] Д-р Гупта съобщава, че имал ‘висока температура’ без да дава много подробности за нея, но изглежда малко вероятно тя да е била по-висока от 39.5ºС. Вероятно, фактът, че д-р Гупта е бил далеч от дома и то на място, където се води война, го е подтикнал да потърси някакво облекчаване на тази треска и поради това той взел Tylenol. Д-р Гупта, обаче, определено не си е помогнал много, приемайки този медикамент, чрез който потиснал треската си.
Затова не е изненадващо, че той се разболял толкова тежко, колкото не е бил никога преди. Приемането на медикаменти, понижаващи температурата, изважда от строя собствените механизми на организма за борба с инфекцията. Това е като да отвъртиш лампичката на автомобила, съобщаваща, че горивото привършва, за да се избавиш от дразнещия червен сигнал. Подобна ‘терапия’ не действа лечебно; всъщност, тя предизвиква много по-сериозни проблеми.
Има някаква ирония в това, че думата ‘симптом’ произлиза от думата ‘знак’ или ‘сигнал’... и ‘изключването’ на знака или сигнала просто не е много умно, дори и двойно слепите тестове да показват, че отвъртането на сигналната лампичка ‘ефективно’ води до угасването на светлината.
В края на краищата, д-р Гупта пропусна страхотна възможност да образова широката читателска публика, че не бива да приема медикаменти, понижаващи температурата, освен в краен случай. Вероятно, след тази статия и на самия него ще му ‘светне лампичката’ да не го прави.
Новите ‘дистрибутори’ на медикаменти: Родителите
В проучване от 2007 сред австралийските родители, публикувано в едно педиатрично списание, се съобщава, че шокиращите 91% от родителите използват атипиретици в лечението на трески при децата си. още по-стряскащ е фактът, че медикаментозната терапия била отказвана от децата в 44% от случаите и в действителност 62.4% от родителите насилват децата си да приемат медикаменти, прилагайки различни начини на пиене (29.5%) или използвайки свещички. [5]
Интересно е да се отбележи, че у децата има дълбоко залегнал страх от лекари и този страх може би не е просто резултат от това, че докторите им правят инжекции. Това е инстинктивен страх, че докторите няма да им предложат нещо, което е действително добро за тях, въпреки привидното бързо (но краткотрайно) подобрение на някои симптоми след прием на медикамент. Може би е време да се вслушаме в гласа на децата си.
СПРАВКИ:
[4] http://pagingdrgupta.blogs.cnn.com/2009/09/23/i-went-to-afghanistan-and-all-i-got-was-h1n1/[5] Walsh A, Edwards H, Fraser J. Over-the-counter medication use for childhood fever: A cross-sectional study of Australian parents. J Paediatr Child Health. 2007 June 29.
Сериозни проблеми, причинявани от Аспирин и Ацетаминофен
Сериозни проблеми, причинявани от Аспирин и Ацетаминофен
Много хора омаловажават проблемите, причинявани от тези ‘обичайни’ медикаменти, но това е свързано с рискове за тяхното и на техните близки здраве.
Деца с вирусна инфекция, на които се дава аспирин, може да развият синдром на Reye – тежко неврологично заболяване, което може да доведе до смъртен изход. За аспирина е известно, че намалява съсирваемостта на кръвта и увеличава опасността от неконтролируемо кървене. Неговото използване в една или друга степен повишава риска от тежки стомашно-чревни инциденти, които в повечето случаи водят до хоспитализация. Ниските дози аспирин, които доста хора приемат с цел предотвратяване на сърдечни проблеми, намаляват твърде слабо този риск.
Много хора приемат ацетаминофен (това е ‘познатият’ парацетамол в неговите хиляди разновидности – ХХ), защото той не е свързан с риск от кръвоизливи. Обаче, широката публика обикновено не е наясно за факта, че центровете за контрол на отравянията в САЩ приемат много повече сигнали за предозиране на този медикамент, отколкото на който и да било друг. [6] Същият проблем съществува и във Великобритания, Австралия и Нова Зеландия. Най-често предозирането на ацетаминофен може да доведе до остра чернодробна недостатъчност. При деца той се свързва с повишаване на заболеваемостта от бронхиална астма и екземи.
СПРАВКИ:
[6] Lee WM (July 2004). "Acetaminophen and the U.S. Acute Liver Failure Study Group: lowering the risks of hepatic failure". Hepatology 40 (1): 6–9. doi:10.1002/hep.20293.
Безопасно решение на проблема с грипа
Безопасно решение на проблема с грипа...
Вместо прилагане на конвенционални медикаменти, които потискат треската или инхибират други важни защитни механизми на организма, има много повече смисъл да се използват различни естествени лекарства, които имитират или укрепват мъдрите начини, по които тялото се самолекува.
Хомеопатичните лекарства са моят любим начин за укрепване на защитните сили на организма, така че той да може да се самолекува по-ефективно от различни заболявания, включително грип. Поради сходствата между грипа от 1918 година и грипа тип H1N1, може би е полезно да припомним впечатляващите успехи на Хомеопатията в лекуването на болни по време на грипната пандемия от 1918. [7] Смъртността в хомеопатичните клиники в САЩ е била едва около 1%,докато тази в конвенционалните болници е била почти 30%. Друг важен факт от онова време е, че град Ню Йорк е имал най-ниската смъртност по време на грипната пандемия от 1918 в сравнение с който и да било друг град в САЩ и този впечатляващ факт се дължи на това, че главен лекар на Ню Йорк по това време бил д-р Роял Коупланд – известен лекар-хомеопат, който по-късно бива трикратно избиран за сенатор (Франклин Д. Рузвелт дори ръководил неговата първа предизборна кампания). [8] Коупланд заявява: „Не може да има съмнение, че и днес Хомеопатията се справя по-добре от конвенционалната медицина – точно така, както и преди 50 години.”
Едно от най-известните лекарства срещу грип днес е популярният Oscillococcinum – лекарство, което хомеопатите прилагат от 20-те години на ХХ век насам. Извършени са 4 контролни изследвания, които показват, че това лекарство ефикасно редуцира симптомите на грип. [9]
Ефективността на друго хомеопатично лекарство, наречено Gripp-Heel (комплексен хомотоксикологичен препарат – ХХ), беше сравнена с тази на конвенционалната терапия в обширно изследване, включващо 485 пациенти с леки вирусни инфекции и симптоми като висока температура, главоболие, мускулни болки, кашлица или възпалено гърло. [10] Както беше преценено от лекарите, 67.9% от пациентите са били асимптомни в края на лечението с Gripp-Heel срещу 47.9% от пациентите в контролната група. Лекарите оцениха хомеопатичното лечение като ‘успешно’ в 78.1% от случаите срещу 52.2% при конвенционалните терапии. Поносимостта към лекарството е била ‘много добра’ при 88.9% от пациентите в ‘хомеопатичната’ група срещу 38.8% в групата на конвенционална терапия.
Гореспоменатите хомеопатични лекарства са полезни най-вече в първите 48 часа от появата на грипните симптоми.
Други хомеопатични лекарства, които може да имат отличен ефект през този период и след него са Gelsemium, Bryonia, Ipecacuanha, Arsenicum album, Eupatorium perf., Rhus toxicodendron и Baptisia (хомеопатичните лекарства обикновено се посочват с латинските названия на техните източници, за да могат пациентите и лекарите да знаят точно растението, минерала или животинския вид, от които са приготвени лекарствата). Всяко едно от тези лекарства има богата история на успешни хомеопатични излекувания при наличие на специфични синдроми, които при всяко от тях е открито, че причиняват, приемани в неразреден вид от здрави изпитатели.
Показанията за назначаване на тези лекарства може да намерите в хомеопатични наръчници като „Everybody’s Guide to Homeopathic Medicines” от д-р Стивън Къмингс и Дана Улман, MPH или „Complete Homeopathic Resource for Common Illnesses” от д-р Денис Чернин, MPH (и "Новият домашен хомеопатичен наръчник” от Алисън и Антъни Бейли – ХХ).
Автор: Дана Улман
СПРАВКИ:
[7] Marino R. Flu pandemics: homeopathic prophylaxis and definition of the epidemic genius . Int J High Dilution Res 2009; 8(28): 100-109. http://www.feg.unesp.br/~ojs/index.php/ijhdr/article/view/354/399[8] Robins N. Copeland’s Cure: Homeopathy and the War between Conventional and Alternative Medicine. New York: Random House, 2005, p. 154.
[9] Vickers A, Smith C. Homoeopathic Oscillococcinum for preventing and treating influenza and influenza-like syndromes. Cochrane Database of Systematic Reviews 2006, Issue 2. Art. No.: CD001957. DOI: 10.1002/14651858.CD001957.pub4 http://www.cochrane.org/reviews/en/ab001957.html
[10] Rabe, M. Weiser, P. Klein, Effectiveness and tolerability of a homoeopathic remedy compared with conventional therapy for mild viral infections. Int J Clin Pract. 2004 Sep;58(9):827-32.