Д-р Едуард Шалтс

Хомеопатията е методът на лечение, който сякаш е създаден, за да сбъдне най-смелите мечти на родителите – да направят така, че децата им да боледуват колкото е възможно по-рядко; когато са болни, да могат да ги лекуват с безвредни, нежни и бързо действащи лекарства; да могат, лекувайки телесните страдания, да стимулират психическото им развитие и да поддържат емоционалното им равновесие.

Хомеопатията е методът на лечение, който сякаш е създаден, за да сбъдне най-смелите мечти на родителите – да направят така, че децата им да боледуват колкото е възможно по-рядко; когато са болни, да могат да ги лекуват с безвредни, нежни и бързо действащи лекарства; да предотвратят развитието на наследствени болести у децата им; да могат, лекувайки телесните страдания, едновременно с това да стимулират психическото им развитие и да подържат емоционалното им равновесие.

Хомеопатията променя живота на нашите деца. Наистина го прави! Аз виждам това в практиката си всеки ден. Педиатрията беше една от дисциплините, които ме плашеха най-много, докато учех в медицинския университет. Аз просто не понасях да гледам страданията на болните деца; а неефективният начин, по който те бяха лекувани, ме тормозеше дори още повече. Естествено, аз съм бил свидетел на много случаи, когато животът на децата беше спасяван с алопатичното лечение. Но съм виждал и много деца, страдащи от хронични синузити, отити, астма и други болести, които алопатичната медицина не може да лекува успешно. Бях се заклел никога да не ставам педиатър. Вместо това станах семеен лекар и лекувах почти само възрастни хора.


Продължителна треска

След това се сдобих със свои деца. По това време аз вече бях хомеопат и се бях преселил от Русия в Щатите. Спомням си ясно едно много интересно преживяване с моята дъщеря. Със семейството ми бяхме се настанили в една вила в северната част на щата Ню Йорк, когато дъщеря ми се разболя от треска. По това време аз бях в Ню Йорк. Бяха й дадени няколко дози Тиленол, без ефект, последван от Мотрин, но треската продължаваше. Когато се върнах през уикенда, дъщеря ми беше с температура вече пети ден, без да усети никакво облекчение. Тя беше отпаднала и нещастна, без апетит. Това започна да ме плаши. Семейството ми смяташе, че трябва да отведем детето в Спешно отделение.

Това беше естествено, тъй като моите приятели и семейството ми не ме смятаха за “истински доктор” по това време. (Винаги, когато се случеше нещо, аз чувах “Трябва да отидем на истински доктор.” Това направо ме побъркваше!) И тъй, аз заведох дъщеря си в местната болница. Там й направиха изследване на кръвта и преглед. Всичко беше “нормално”. Съветът на доктора беше да дадем Мотрин и да осигурим на детето покой.

Е, не ми беше лесно, но се съгласих – ходихме на “истински” лекар. Сега вече ми беше “позволено” да приложа хомеопатичните си умения. Тя беше неразположена и отпаднала, с треска, но без локални симптоми. Ferrum phosphoricum 200С направи фокуса. (Ferrum phos. е показан при температурни състояния и отпадналост, когато няма отчетливи симптоми.) Още на следващата сутрин тя поиска да яде и изглеждаше много по-весела. А в края на деня се наложи да търсим нея и приятелчетата й из цялото ранчо. Репутацията ми се доближи до тази на “истинските доктори”.

Това беше преди. Сега аз обичам да лекувам деца. Естествено, аз не съм съвършен и някои от моите пациенти не се подобряват. Но много от тях го правят. Аз съм най-впечатлен от излекуванията или значителното подобрение в случаите на заболявания, за които няма конвенционално лечение.


Дете с поведенчески проблеми

Сещам се за един скорошен случай. Били, 7-годишно момче, беше “голям проблем”. Той беше неспокоен през цялото време, беше много досаден, пипаше всичко в класната стая, постоянно прекъсваше учителите и се биеше със съучениците си. Винаги се държеше много предизвикателно, а беше и много ревнив. Училището се готвеше да го изключи, докато не си подобри значително поведението. Родителите на Били бяха посъветвани да го заведат на психиатър.

Майката и бащата на Били, приятни и много интелигентни компютърни инженери, бяха смазани. Техните опити да дадат на Били конвенционални медикаменти се бяха провалили, тъй като той не понасяше стимуланти (от рода на Риталин). Родителите се страхуваха да опитват с антидепресанти и невролептици. Те се разтършували из Интернет и решили да опитат с хомеопатия преди да прибягнат към “големите пушки” на конвенционалната медицина. И така се озоваха при мен.

По време на интервюто научих, че Били се разплаква много лесно и се страхува от вода, кучета и тъмнина. В кабинета наистина не остана място неовършано! Били се опита да седне в скута ми, опита се да ме целуне и постоянно се притискаше в мен. Забелязах също и че движенията му не бяха съвсем координирани и че има леки тикове на лицето. Първото лекарство беше ясно. Аз му дадох Hyoscyamus 200С. (Симптомите на Hyoscyamus включват изключително безпокойство и мания с безсрамно/неприлично/глуповато поведение; страх от вода; силна ревност; желание да се бие; лицеви тикове и потрепвания.)

След няколко седмици майката на Били ми телефонира, за да ми каже, че в поведението на Били има забележителна промяна. Той станал спокоен, седял мирно в клас и вече не се държал предизвикателно. Излишно е да казвам, че родителите и учителите на Били бяха много развълнувани.

На проследяването, два месеца след назначаването на Hyoscyamus, Били беше малко хиперактивен и отново беше много прилепчив. Изглеждаше, че действието на лекарството се беше изчерпало, затова аз повторих Hyoscyamus 200С и помолих родителите да поддържат връзка с мен.

Този път подобрението в поведението на Били се задържа само две седмици. След това той се промени. Започна да ругае грубо и да удря хората около себе си. Той можеше да бъде приятен няколко часа и след това ставаше много агресивен. Родителите и учителите казваха, че в Били сякаш има двама различни души. Аз получих цялата тази информация по телефона и предписах Anacardium 200С. (Симптомите на Anacardium включват: непреодолимо желание да ругае и псува; чувства се така, сякаш има две воли, едната от които му нарежда да прави това, което другата забранява; агресивен език.)

Поведението на Били отново претърпя драматична промяна. Той постепенно се превърна в съвсем нормално малко момче. Никакви ругатни и удари. Отзивите от училище бяха положителни.

Два или три месеца след това Били се простуди. Родителите му не ми се обадиха веднага, както ги бях инструктирал. Вместо това те завели Били при местния педиатър, който предписал антибиотик за възпаленото му гърло. Гърлото на Били се излекувало, но седмица по-късно майка му ми се обади, за да ми съобщи, че поведението му отново се влошило. Аз предписах втора доза Anacardium 200С. Това се случи преди повече от година и оттогава Били си е добре.

Тези два простички случая ясно илюстрират каква огромна промяна може да предизвика хомеопатията в живота на детето. Без всякакво съмнение, има и други методи на лечение, които спасяват живот и често пъти помагат на хората да живеят по-щастливо. Но когато всичко друго се провали, хомеопатията трябва да бъде начело на списъка от заслужаващите внимание алтернативи. В името на децата ни аз се надявам, че все повече наши колеги-алопати ще научават за чудото на хомеопатията.