през очите на педиатъра- хомеопат д-р Мелани Чаймс
В нашия свят има твърде много насилие, всеки го знае. Възрастните криво-ляво трябва да се справят. Не рядко, обаче, големият губещ са децата, растящи в подобна атмосфера. Хомеопатията може да помогне на тези деца и на разтревожените им родители.
Агресивни деца
В деня, в който започнах да пиша тази статия, аз прочетох поредното подобно вестникарско заглавие – за германски тийнейджър, който бил изгонен от училище и разгневен се върнал в него с пистолет и убил 17 души. Ние сякаш започнахме да свикваме все повече с подобни истории за крайна разрушителност и агресивност. Ужасът, който ни обзема, когато чуем за такива събития, е дълбок. Как да осмислим факта, че един толкова млад човек е способен на такава безчовечност? Опитвайки се да схванем и да разберем смисъла на тези ужасяващи постъпки, ние сме склонни да опростяваме техните причини. Отдавайки този тип поведение на фактори от обкръжението като филми с жестокости и видеоигри или лош родителски контрол, изглежда възможно да изкореним причините.
В клиничната си практика на педиатър аз съм виждала много семейства, които се борят в продължение на години хвърлят всичките си сили за поведенческа промяна, рехабилитация, психотерапия или психиатрично медикаментозно лечение, които довеждат до известна промяна във външните изяви на детето. Но често пъти дълбоката емоционална нагласа на детето, обуславяща поведението му, остава непроменена.
Дълбоките корени
Аз стигнах до извода, че коренът на проблема лежи много по-дълбоко в индивида. Хомеопатията разбира, че ние имаме унаследени предразположения към определени болести, които се наричат “миазми”. Тези “недъзи” често се унаследяват поради потисната болест или силна емоционална травма в предходни поколения. Именно това е дълбоко вкорененото емоционално състояние или миазъм, което движи силния стремеж към насилие.
Ако миазмът не бъде преборен, подтикът към насилие може да бъде потиснат или удържан, но е запазва в спящо състояние, докато не се прояви под формата на още по-дълбоки проблеми в следващото поколение. И пациентът и обществото отиват още по-напред в своето страдание. И така до безкрай.
Хомеопатията дава надежда! Хомеопатията може да промени из основи корените на насилието (миазмите) и да избави пациента от страданията му. Аз съм имала привилегията да работя с такива деца и техните семейства и съм наблюдавала с благоговение как хомеопатията променя техния живот.
Момиче, което се опита да удави братчето си
Един от първите подобни случаи, които лекувах, беше на малко момиченце, което беше изключително агресивно от най-ранната си възраст. На три години тя беше направила опит да удави братчето си във ваната и оттогава не я оставяха насаме с него, заради непрекъснатите й опити да го удуши. На пет години тя не беше в състояние да учи в училище, защото беше изключително неспокойна, имаше антисоциално поведение и жестоко удряше и хапеше другарчетата си. Тя живееше в свой собствен свят и нямаше никакви близки приятелства. Детето изоставаше значително от съучениците си, особено в (не)умението си да чете.
При първата визита тя влезе в кабинета ми със сведен поглед, плъзгайки тялото си по стената. Косата й беше сплъстена и несресана (тя ставаше агресивна, ако някой се опиташе да я подстриже). Тя непрекъснато се катереше по столовете и пълзеше под мебелите, без да спре нито за миг. По времена двучасовото интервю избягваше какъвто и да било визуален контакт. Тя страдаше също и от силни ужасяващи кошмари за преследващи я чудовища. Най-специфичното в нейния случай бяха силният й страх и силното привличане от паяците. Агресивното й поведение се уталожваше от ритмична музика, тя обичаше да танцува. Имаше много силно желани да яде лимони като ябълки. Беше крайно неспокойна. Когато спеше, прикриваше лицето си с ръце. Във фамилната история на единия от родителите се проследяваше агресивно поведение в няколко поредни поколения.
Графиката по-долу показва симптомите/рубриките в реперториума, които аз избрах при анализа на случая и реперторизацията с програмата MacRepertory:
Лекарството, което дадох, беше Tarentula hispanica 1М. на проследяването след един месец тя дойде напълно променена. Погледът й беше бистър, тя се усмихваше, косата й беше добре подстригана и вчесана. Осъществяваше добър контакт с очите на събеседника си, седеше си на стола през цялото проследяване и отговаряше на въпросите открито и смислено. Агресивното й поведение беше изчезнало. Не беше сънувала кошмари. Към края на прегледа тя каза: “Дните ми са много спокойни.” Тя продължи да се подобрява, както по отношение на социалните си контакти, така и по отношение на успеха в училище. До ден днешен тя е щастлива и добре приспособена в обществото. Ръководството на училището я премести в специален клас за оценка на дарбите й. За период от почти две години тя прие две дози Tarentula 1M и две дози Tarentula 10M. Преди лечението бъдещето на това дете, погледнато пез очите на педиатъра, изглеждаше мрачно. След няколко дози хомеопатично лекарство и детето, и семейството му гледаха напред много по-оптимистично и с очакване за добро бъдеще.
Тревожни деца
Тревожни деца
Наскоро разглеждах статистиката за децата, страдащи от най-често срещаните психични разстройства в детството: Тревожни разстройства 13%, Синдром на лоша концентрация/Свръхактивност 10%, Депресия 15%, Поведенчески отклонения 7%. Процентът на децата в училищна възраст, приемащи психиатрични медикаменти, варира от 10 до 40 в различните изследвани региони. Аз съм виждала деца на една годинка, на които е назначен Риталин или Прозак. В краткосрочен план тези медикаменти могат да смекчат някои от симптомите, но не предлагат дългосрочно решение. А каква е цената? Ето защо аз получавам толкова голямо удовлетворение, използвайки хомеопатия при тези деца и “изтръгвайки” ги от пожизненото приемане на психиатрични медикаменти.
То отказваше да се облича самó, да ходи самó в банята, да се храни самó и да играе самó.
Момче с панически атаки
Наскоро аз лекувах петгодишно дете със силна тревожност, панически атаки и фобийно разстройство. Той искаше да бъде държан от момента на раждането си. От този момент той непрекъснато беше с някой от родителите си. Това дете никога не беше оставало само с бавачката си, защото дори тревожността от самото очакване, че родителите му ще излязат от къщи, беше достатъчна да провокира паническа атака или безсъние от тревога. Той беше неспособен да общува с връстниците си, тъй като изпитваше страх от другите деца. Имаше впечатляващ списък от страхове – от пчели, буболечки, деца, кучета, непознати, тъмнина, чудовища, но ситуации, да не се изцапа, да не се подхлъзне, да не бъде изоставен от родителите си. Всяко едно от тези неща можеше да послужи като спусък за мощна паническа атака. Най-силният страх беше да не бъде разделен от родителите си.
На първия преглед момчето дойде, носейки огромно надуваемо животно, което то криеше зад себе си през цялото интервю. То изобщо не погледна към мен директно, а само шепнеше на един от родителите си. В продължение на два часа не мръдна от стола си. Беше очевидно много интелигентно дете, но отказваше да се облича самó, да ходи самó в банята, да се храни самó и да играе самó. Липсваше му какъвто и да било стремеж към самостоятелност и то настояваше родителите му да правят всичко вместо него. Напишваше се по няколко пъти на ден. Беше преглеждано от психиатър, който беше предложил анксиолитици и антидепресанти. И двамата родители през по-голямата част от зрелия си живот се бяха борили със стеснителността и тревожността си.
Ето как изглеждаше графиката на избраните от мен симптоми/реперториални рубрики с използване на програмата MacRepertory:
На това момче беше назначено лекарството Baryta carbonicum 200C, една доза, последвано от Baryta carbonicum 1M, една доза.
На проследяването след един месец, то носеше със себе си по-малко надуваемо животно, отговаряше на въпросите ми директно и уверено и дори прекара известно време насаме с мен. Не беше получавало повече панически атаки, можеше да стои цяла нощ с бавачката си, без да се тревожи, общуваше по-открито с хората, грижеше се самостоятелно за хигиената си и беше спряло да се напишва през деня. Днес то е изключително ведро, закачливо дете, което изпреварва значително в речта си своите връстници и дори получи предложение да започне предучилищно обучение тази есен.Деца с посттравматичен стрес след раждането
Деца с Посттравматичен стрес след раждането
Деца, които имат проблеми още от момента на раждането си, имат две главни причини за своята “болест” – унаследени миазми или интензивни емоционални състояния или травма на майката по време на бременността. Затова, когато анализирам подобни случаи, аз се фокусирам върху емоционалното състояние, чувствата и травматизиращите събития по време на бременността. Често откривам, че състоянието, което се е “отпечатало” върху детето по време на бременността, продължава да се проявява и неговото детство, а понякога се запазва дори и в зряла възраст като вид Посттравматичен стрес синдром. (Дори и при възрастните си пациенти, ако е възможно, аз се опитвам да се добера до повече информация за състоянието на майка им по време на бременността, за раждането и за периода на новороденото.) Този подход ме е насочвал към по-необичайни конституционални лекарства за бебета, които са давали успешни резултати; докато преди това аз можех да предписвам само остри лекарства или полихрести и то опирайки се главно на физическите симптоми и на модалностите.
Бебе с повръщане на фонтан
Един такъв случай беше момченце на 10 месеца, което страдаше от персистиращо повръщане на фонтан, колики и проблеми със съня от деня на раждането си. И двамата родители бяха изтощени и отчаяни. Единственият начин детето да бъде приспано беше да го друсат енергично нагоре-надолу. Ако постоянното движение спреше или го положеха в кушетката, то се събуждаше моментално и започваше да стене неутешимо. Въпреки изтощението си, детето отказваше да заспи. Също така от раждането си то повръщаше бурно и често, понякога толкова силно, че можеше да изстреля повърнатите материи от задната седалка на колата до предното стъкло. Бебето беше преглеждано от гастроентеролог, който беше поставил диагноза “рефлукс”, но отговор на медикаментозното лечение нямаше. Коликите му бяха най-зле през нощта и се съпровождаха с образуване на много газове. Болките бяха много силни; лицето му с зачервяваше и детето се извиваше на дъга. В този момент от снемането на случая аз бях склонна да предпиша Dioscorea, тъй като това лекарство е показано при колики, които се облекчават от изпъване назад (виж скицата на реперторизацията по-долу).
Стигнахме до историята на бременността. През втория триместър от нея майката била блъснала с автомобила си от движещия се зад нея камион. Тя останала залостена в колата дълго време, докато дойдат спасителите и я освободят. Чувството й през това време било за внезапно, агресивно нападение в гръб, чувство, че е в капан и че ще умре и страх, че вследствие от травмата бебето ще бъде осакатено.
По време на прегледа на детето ми направи впечатление силното му безпокойство. То непрекъснато се движеше, пипаше навсякъде и не можеше да фокусира вниманието си. Макар и едва десетмесечно и с двама възрастни, които непрекъснато го следяха, то успя да направи маса поразии в кабинета ми.
Сега вече имах допълнителна информация, която ме насочи към друго лекарство. Скицата на реперторизацията по-долу показва симптомите/реперториалните рубрики, които избрах при анализа на случая:
Лекарството, което дадох, беше Belladonna 200С, една доза дневно в продължение на три дни.
Аз смятам, че силно емоционалното преживяване на майката по време на бременността се е отпечатало върху детето, създавайки по този начин остър миазъм у него. Ако не бях отдала централно значение на миазма при избора на лекарство, резултатът вероятно не би бил толкова дълбок.
На проследяването майката съобщи, че синът й спи спокойно, събужда се нощем, само за да яде и след това заспива лесно. Коликите и газовете му са много по-слаби и той вече не се извива от болка. През последните два месеца повърнал само два пъти и т не толкова силно. Хранителните му алергии изчезнали и като цяло темпераментът му станал много по-спокоен. Когато си тръгваше от кабинета, в него все още цареше ред.
В хода на лечението си това дете прие още Belladonna 30C за ушна инфекция, последвана от Belladonna 1М. Към днешна дата при него няма възвръщане на симптомите и то има двама спокойни родители.Хомеопатията дава надежда!
Хомеопатията дава надежда!
Тези три случая демонстрират няколко важни положения. Като бивш конвенционален педиатър, използвал алопатични медикаменти, психотерапия и евентуално хирургия, аз знам, че трайното излекуване на тези малки страдалци при прилагане на тези методи беше изключително малко вероятно. Докато с помощта на няколко дози нетоксични хомеопатични лекарства техният животът се промени кардинално.
Жизнеността на децата обикновено е висока, така че техните реакции на хомеопатичното лечение, по правило, са бързи и дълбоки. При моята скептична алопатична нагласа, аз често оставам изумена и безкрайно радостна от резултатите, които постига хомеопатията.
Болестното състояние на пациента трябва да има своя възбуждаща причина, която или е съществувала у единия от родителите още преди зачатието или се е появила по време на бременността. Това е лошата новина. Добрата новина е, че ако лекуваме родителите с хомеопатия преди зачеването или по време на бременността, ние можем да надвием много от тези неблагоприятни фактори. Също така, при всяко дете, което лекуваме, ние намаляваме неговото миазматично бреме, което в противен случай то би предало на своето потомство. Така че когато лекуваме конкретно дете, ние повлияваме благотворно и неговите деца. Каква невероятно изгодна сделка!
Необятността и дълбочината на патологията у нашите младежи продължават да нарастват и понякога ситуацията изглежда безнадеждна. Размишлявайки какъв е смисълът от това, че помагаме на този или онзи пациент, се сещам за една история, която чух преди време (извинявам се на автора, чието име ми е неизвестно):
Морската звезда
Веднъж, когато бях в едно затънтено крайбрежно селце, се разрази буря с много силен вятър и много големи вълни. След стихването на бурята брегът беше осеян с изхвърлени от вълните хиляди морски звезди. Издигащото се по небосклона слънце със сигурност щеше да ги умъртви с топлите си лъчи. Един старец ходеше приведен по брега, изваждаше една по една оплетените във водораслите звезди и ги хвърляше в океана.
Едно момченце се приближи до него и уверено заяви: “Знаеш ли, това, което правиш, е съвсем безполезно. Те са твърде много. Каквото и да сториш, няма да промениш нещата – повечето морски звезди ще умрат, така че за тях е все едно.” Text Box: Веднъж, когато бях в едно затънтено крайбрежно селце, се разрази буря с много силен вятър и много големи вълни. След стихването на бурята брегът беше осеян с изхвърлени от вълните хиляди морски звезди. Издигащото се по небосклона слънце със сигурност щеше да ги умъртви с топлите си лъчи. Един старец ходеше приведен по брега, изваждаше една по една оплетените във водораслите звезди и ги хвърляше в океана.
Старецът се наведе отново, хвърли още една морска звезда в океана, погледна момчето в очите и отговори: “На тази не й е все едно.”
Мелани Чаймс
Педиатър-хомеопат