д-р Тимъти Дули

Хомеопатично лечение или имунизация?

Един ден през последната пролет жена ми дойде в кабинета ми непосредствено след като го беше напуснало едно семейство с децата си. Рецепционистката каза: “Видяхте ли тези деца? Те са с варицела.” “Наистина ли?” – възкликна жена ми и без да губи и секунда излетя през вратата и застигна семейството, точно когато се канеха да тръгват с колата си.

Представяйки се накратко, тя ги помоли: “Могат ли моите деца да дойдат в дома ви, за да си поиграят с вашите и да се заразят от варицела.” “Разбира се” – отговори майката и това беше. Трите ми най-малки деца успешно прихванаха варицела. И при тримата болестта протече леко, те си получиха хомеопатичните лекарства и оздравяха без никакви проблеми.

Защо, може би ще се попитате, един отговорен, образован родител би се държал по подобен начин, че да иска преднамерено да разболее децата си? Това е така, защото, ако варицелата бъде преболедувана в ранна детска възраст, тя е доброкачествена болест, която осигурява дълготраен имунитет. Ако не сте я изкарали като дете, вие рискувате да боледувате много тежко от варицела като възрастен.

Защо изобщо някой трябва да си дава труда да се имунизира срещу такава доброкачествена болест?

Въпросът за имунизацията

Защо просто не дадох на моите деца ваксина срещу варицела? Аз бих предпочел да обърна този въпрос и на свой ред да попитам: “Защо изобщо някой трябва да си дава труда да се имунизира срещу такава доброкачествена болест?” Имунизацията изисква допълнителни инжекции, за да се поддържа имунитетът (за разлика от дълготрайния имунитет, който осигурява преболедуването), изисква определени разходи, свързана е с травма от инжекцията и е, с една дума, излишна. Имунизацията срещу варицела може би има някакъв смисъл при хора с имунен дефицит и при възрастни с повишен риск от по-сериозна болест. В голямата група от иначе здрави деца, обаче, аз лично не съм съгласен с подобни имунизации.

В налагания днес задължителен имунизационен календар има много неща, с които не съм съгласен. Според него имунизациите започват в твърде ранна възраст и са твърде агресивни. Например, на повечето бебета се извършва ваксинация против хепатит В, още когато са на няколко часа. Хепатит В се предава чрез инжекционни игли, по полов път и от заразена майка на бебето й. След като майките могат да бъдат изследвани за хепатит В, а бебетата не са изложени на риск от инжектиране с игла, която е използвана от наркоман и не са сексуално активни, аз наистина не смятам, че е необходимо да се започва от такава възраст.

Но да бъдеш толкова агресивен е не само излишно, а нещо по-лошо. Аз мисля, че това е опасно. От много години аз свързвам нарастването на броя на случаите със синдром на лошата концентрация, аутизъм и астма с нарастващия брой на имунизациите. По телевизията често виждаме адвокати, консултиращи пациенти с аутизъм, които смятат, че причина за заболяването им са имунизациите. Някои смятат, че причина за проблемите е живакът, който се добавя към ваксините като консервант. Макар и да не е съвсем сигурно, аз също съм склонен да мисля, че инжектирането на чуждородни белтъци в един организъм с незряла имунна система, чиято нервна система също тепърва предстои да се развива, може да предизвика увреждания, които науката засега не може да разбере. Ето защо аз съветвам хората, които са решили да имунизират децата си, поне да отложат имунизацията, ако е възможно, докато имунната и нервната система, както ендокринните жлези достигнат по-висока степен на развитие.

Аз имам приятел, който практикува хомеопатична ветеринарна медицина от 1970 година. Още преди години той забелязал, че много кучета умират твърде млади, без да достигнат нормалната за породата им продължителност на живота. Той разбрал, че породистите кучета, които се явяват на изложения, биват реимунизирани преди всяко шоу. След като убедил собствениците да правят само имунизациите, които са задължителни по закон и да избягват останалите, той констатирал, че кучетата доживяват до нормалната за тях пределна възраст.

Аз, все пак, не съм изцяло против имунизациите. За разлика от повечето лекари, аз съм виждал случаи на тетанус и дифтерия, когато работех в Калкута, Индия, и не искам да виждам никога човек да се разболява от тези болести. Аз продължавам да водя вътрешна борба относно това, кои имунизации са необходими и на каква възраст трябва да се извършват.

Между другото, аз не смятам, че хомеопатичните лекарства могат да осигурят дълготраен имунитет по начина, по който го правят имунизациите. През годините, обаче, има натрупани много доказателства, че лекарствата могат да повишат съпротивителните сили на хората по време на епидемия. Хомеопатията, също така, е един от най-препоръчителните методи за лечение за всеки човек, разболял се от заразна болест.

Лекарства за болни от варицела

Жена ми и аз не се колебахме, когато взехме решение да не имунизираме децата си против варицела. Ето няколко хомеопатични лекарства, които се използват често за лечение на болни от варицела от всякакви възрасти.

Дозировка

Потенциите 30С или 30Х, които се продават в повечето магазини, разпространяващи и хомеопатични лекарства, са най-подходящи (макар че аз не се колебая да използвам всяка потенция, която имам подръка). Един прием (обикновено около три гранули) през два до четири часа обикновено е адекватна доза. Не се страхувайте да давате и по-чести приеми, ако пациентът е по-тежко болен (дори и през няколко минути, ако трябва). И не се притеснявайте да смените лекарството, ако реакцията на пациента изглежда незадоволителна. Намалете честотата на приемите или ги спрете според темпа на подобрението.

Aconite: За случаи с рязко, внезапно начало. Пациентът обикновено е неспокоен и тревожен. Когато е с висока температура, той има изгаряща жажда и суха, гореща кожа.

Belladonna: Подобно на Aconite, болестта обикновено започва рязко и внезапно. Висока температура с червена, гореща кожа. Може дори да усетите ръката си гореща, след като сте докоснали кожата на пациента. Пациентът е чувствителен към течения, раздрусване и често пъти към светлина. Зениците са разширени и очите сякаш блестят.

Antimonium crudum: Пациентът, нуждаещ се от това лекарство, обикновено е капризен и свадлив. Детето може да се разплаче, само ако погледнат към него и не иска да бъде докосвано. Въпреки че покритият с дебел, бял налеп език е много характерен за хората, нуждаещи се от това лекарство, не се колебайте да го използвате при варицела, ако болният има описаните ментални характеристики.

Antimonium tartaricum: Човекът, който има нужда от това лекарство, често споделя психическата натура и обложения език на Antimonium crudum, но е по-отпаднал и сънлив и се поти повече. Той може да има дрънчаща кашлица с натрупване на големи количества секрет в гръдния кош, който се отделя много трудно.

Pulsatilla: Това често използвано при деца лекарство е показано при тези болни от варицела, които са много плачливи, хленчещи и постоянно търсят внимание и се тревожат. Обикновено тяхната жажда е слаба, те имат гъсти, недразнещи секрети и искат да бъдат на чист въздух или се подобряват, когато са на открито.

Rhus toxicodendron: Това е хомеопатичното лекарство, направено от отровен бръшлян. Обривите при варицела често са подобни на тези, предизвикани от отровен бръшлян, което обосновава прилагането му в такива случаи. Ако не можете да решите какво лекарство да дадете за варицела, опитайте Rhus tox. Пациентът обикновено е неспокоен и жаден (често пъти за студено мляко), а обривите му са сърбящи. (Ако сърбежът се подобрява от студени апликации, помислете за Pulsatilla или Ledum.)

Ето и хомеопатични лекарства за варицела от "Новият домашен хомеопатичен наръчник"

Варицела ("Едра" шарка)

Варицелата е позната като едра шарка, а дребна шарка наричаме морбилите. В специализираната литература варицелата е дребната шарка, а едра е вариолата (сипаницата), която се смята за вече изкоренена.

Варицелата е силно заразна болест, чийто причинител се разпространява по въздушно-капков път. Инкубационният й период е 13-17 дни. Първият стадий протича с леко повишена температура и общо неразположение. Вторият стадий се характеризира с появява на обриви и временно понижение на температурата. През третия стадий температура започва да се нормализира, а обривите да заздравяват. Това продължава от 6 до 10 дни. Детето остава заразно до изчезването на последния струпей. Обривите представляват малки, червени и надигнати пъпчици, преминават във възпалени мехурчета, които може да съдържат и гной. Когато те се пръснат, се образуват струпеи, които, ако бъдат разчесани, оставят белези.

Обривите обикновено се появяват първо по гърба и гърдите, после по лицето и крайниците. Повечето деца се възстановяват напълно, но ако бъдат прилагани потискащи мерки, вирусът може да остане в организма и се проявява по-късно като херпес зостер.

Aconitum Начален стадий на болестта с треска, безпокойство и усилена жажда.

Belladonna Варицела с тежко главоболие, зачервяване на лицето и гореща кожа. Детето е сънливо, но не може да заспи.

Mezereum За третия стадий на болестта, когато мехурчетата се инфектират и се покриват с дебели корички, под които се образува гной.

Pulsatilla Хленчещо, плачливо дете, което не иска да бъде оставяно само. Жаждата е много слаба или липсва, дори и при повишаване на температурата.

Rhus tox. Главно лекарство за варицела. Детето изпитва силен сърбеж, особено нощем и след разчесване, и е много неспокойно.

Antimonium tartaricum Ако след опадането на коричките под тях се открият малки вдлъбнатинки, дайте Antimonium tartaricum 15С 2-3 приема дневно за 3-5 дни, за да предотвратите оставането на белези.