Блог за хомеопатия

Ако не си част от решението, значи си част от проблема.

Този блог посочва проблеми и предлага решения.

 

 

do-you-understand-now

 

Перифразирам известен афоризъм: „Човек, и добре да живее, се разболява.“
Е, добре, де, прави сте – ако човек живее много, ама много добре, остава здрав.
Но пък, както добре знаем, „Много добре не е на добре“, така че по един или друг начин човек се разболява. Това е нормално и в него (в огромния процент от случаите) няма нищо съдбовно и фатално.
Съдбовен и фатален често се оказва въпросът „Какво да правя сега?“, който човек си задава, когато се разболее.
Това е може би първото попадане в капана, който аз нарекох „Капанът: Риторичен въпрос“. След него има още много и аз съвсем скоро ще ви убедя в това.
След „Какво да правя сега?“ обикновено следва „Да отида ли на лекар (Хомеопат? SEST-терапевт? Бах терапевт? Х-терапевт?)
Рано или късно, този човек дава отговор на този въпрос и отива някъде. В някои случаи това „някъде“ е правилното място, в други – не. Нормално.

 

 

i-am-fine-with-traveling

 

Лятото е време за много пътувания и екскурзии.
За някои това е свързано с безбройни и прекрасни изживявания.
Но не са малко тези, които още преди пътуването знаят, че ги чакат поредните безкрайни часове с гадене, а може би и повръщане. Както и става.


Някои лекомислено избират да потискат оплакванията с медикаменти – просто решение, което като (всяко просто решение) в крайна сметка се оказва с висока цена, в случая, цената на тежките странични ефекти на химичните медикаменти.


За да не бъдете сред тях, прочетете внимателно написаното по-долу; ако искате, свалете си го на телефона, за да Ви е под ръка при необходимост.
С помощта на тази информация и с няколко хомеопатични лекарства, които сте си заредили преди пътуването, може да посрещнете по-спокойно „дежурното“ прилошаване и да направите пътуването приятно. С тези хомеопатични лекарства имате сигурно "оръжие" при прилошаване от пътуване с колата, автобуса и всички други превозни средства :)

happy-girl-homeopathy

 

 

Лятото е време за отдих, за почивка на море и планина, за екскурзии.


За някои то се оказва време за стомашни разстройства, тревоги и ядове. На тези, последните, им се налага вместо на плаж и на излет, да ходят по лекари и аптеки.


За да не бъдете сред тях, прочетете внимателно написаното по-долу; ако искате, свалете си го на телефона, за да Ви е под ръка при необходимост.


С помощта на тази информация и с няколко хомеопатични лекарства, които сте си заредили преди пътуването, може да посрещнете по-спокойно „стандартните“ летни неразположения и да си спасите почивката.


Схемите, които Ви даваме, помагат да се ориентирате бързо какво хомеопатично лекарство да дадете на страдащия от проблеми със стомаха и/или корема.
След като се насочите към лекарството, направете справка в „Кратка Материя медика“, където са дадени най-изявените симптоми на различните лекарства.
Ако се колебаете в каква потенция да дадете избраното лекарство, ползвайте 30СН.
Информацията, която споделяме с Вас, почерпихме главно от „Джобния наръчник за хомеопатични предписания“ на Стивън Б. Кейн и Лий Р. Кейн.


Що се отнася до начина на даване на хомеопатичното лекарство, за това има изобилие от информация в интернет, включително и на страницата на ХомеоХелп.

 

Помнете трите златни правила при лечение на пациенти с подобни проблеми:

 

1.    Постарайте се да направите възможно най-правилния избор на хомеопатично лекарство.
2.    Използвайте всяка възможност за оводняване на страдащия и в никакъв случай не допускайте обезводняване.
3.    Не се колебайте да потърсите квалифицирана помощ, ако Ви се стори, че изпускате нещата от контрол.

 

Пожелаваме Ви цялата тази информация да се окаже напълно излишна за Вас и Вашите семейства :)

 

8-ways

Сводките от криминалните хроники, осведомяващи ни за поредната мерзост, несвойствена за здрав човек, станаха символ на нашето време. Многобройни изнасилвания на деца, зверски убийства, „откачили" психопати, убиващи случайни минувачи – всичко това всъщност не е сърцевината, а само върхът на „айсберга". Това е само онази омерзителна част от проблема, която е очевидна за повечето хора. Този айсберг е огромен и многоаспектен, той е безкраен в проявленията си и се състои не от хора, не; и от животни не се състои (а това сравнение е дори обидно за последните).
Не, този „айсберг" се състои от същества от трети род – променени, болни, загубили сами себе си, движени от изкривени инстинкти, от химерични фантазии. Тези същества, които не са от Земята, но са загубили и връзката с небесния си род, се наричат изроди.


В повечето случаи, изроди става не при раждането, изроди става в хода на живота си. Всеки път, когато вземайки някакво решение, ние вървим срещу вътрешния си глас, прегазваме мечтите и идеалите си, ние крачка по крачка се превръщаме в изроди. Макар да е по-точно да се каже, че ни превръщат в изроди, превръщат ни в безлика и отвратителна биомаса, създаваща принадена стойност за стопаните на това чудовище.

Важно е да се осъзнава, че ние се явяваме жертва на определена психологическа технология, прилагана масово. На всичко отгоре, това е толкова очевидно, че е излишно да се привеждат доказателства за наличието на този заговор.


И мотивът на това престъпление е очевиден – създаване на идеалния роб – човек, надарен с физически възможности и интелектуални способности, но лишен от душа; човек, превърнат в идеален инструмент за умножаване на капитали. Създаване на същество недалновидно, неспособно да разбира картината на света, същество със специфична система от ценности, създадени специално за него – за примитивно същество, служещо на химери; същество с напълно блокиран контакт с несъзнателното от висш порядък – идеалният роб на всички времена и народи; изрод.

Изродът е много лесен за управление, защото е предсказуем и прост; той се манипулира лесно без да го осъзнава, достатъчно е само да се подреди правилно определен набор от необходими стимули. А ако изросът е прогнозируем, значи, че той е безопасен за властимащите.

Тази технология е само пореден етап от развитието на робовладелския строй. В древността оковите на роба са били от желязо и насилие; в наше време начинът за изковаване на окови е силно усложнен. Може да се каже, че днес оковите на роба за направени по технологията „стелт".

Сега, за технологията „стелт". Да бъде описана тя подробно в рамките на една статия не е възможно, защото не може в две изречения да се опише нещо, създавано от злодейски гениални умове в продължение на много десетилетия, да не кажем столетия. Тук само ще се постараем да „разголим" най-очевидните моменти.

Главното оръжие от техния арсенал е оръжието, убиващо душата. Дълбоката същност на това оръжие е проста – тя се заключава в подмяната на ценностите.
Видите ли основата на технологията на израждането, вие ще бъдете предупредени. А както се казва, предупреденият е въоръжен.


И така, накратко ще огледаме тези стълбове на деградацията:

 

 

kompleks-yagoditeОт 26 до 28 август 2016 в комплекс „Ягодите” край Стара Загора се състоя Лятното училище 2016 на HomeoHelp Holistic School.

Нашето училище има някои специфики, оформили се спонтанно във времето – студентите, обучаващи се при нас, по правило, са изключително активни хора с куп ангажименти, което прави участието им в прояви „на живо” много проблематично. Поради което и основните ни форми на обучение са online. Това дава възможност за споделяне на неограничено количество информация, но естествено е за сметка на „живия” контакт.

Именно този „дефект” имаше за цел да компенсира събитието, което нарекохме Лятно училище на HomeoHelp Holistic School 2016.

И така, както предоставяме на пациентите си инициативата да определят посоката на разговора с терапевта си, съобразно своите потребности и теми, по същия начин ние решихме да предоставим на студентите си да водят нас – техните преподаватели – към теми на разговор, които са важни за тях, вместо да им налагаме онова, които ние смятаме, че трябва да са им интересни. Така училището се превърна в своеобразен уъркшоп и дори ритрийт, предвид факта, че се проведе в отдалечено от цивилизацията, удобно и красиво място, в което живеехме заедно 24 часа в денонощието и разговаряхме през цялото време, а не само по време на т. нар. „лекции”. (Последните, между другото, се провеждаха без традиционните „кафе-паузи” – като че ли никой не усещаше как минава времето, не се появяваше обичайната умора или преситеност, които всеки от нас познава от обичайните семинари.)

 

just-say-noПриех това момче днес.
21-годишен младеж.
Бил е болен практически през целия си живот.


В деветия ден от живота си се задавил и се закашлял. Изплашена, майката го отвежда в болницата.


Майката: „Не му откриха нищо, но в болницата беше много студено.”
След 2 дни вдига температура. Първи антибиотик.


Майката: „От този момент никога не е бил здрав. Всеки месец му даваха антибиотик за нещо.”
На 2 години е, когато „много известен професор” му поставя диагноза „бронхиална астма”.
Оттогава не се е разделял с вентолина.


Продължава да боледува често. Назначавани са му десетки антибиотични курсове.


8 години (!) му е прилагана хипосенсибилизация – първо с български препарати, а после – с френски.

Майката: „Те са много по-скъпи, но докторът, който ни ги предписваше непрекъснато беше посещаван от изтупани млади мъже в костюми и със скъпи куфарчета в ръка. Чак накрая направих връзката.”


Детето прави чести бронхоспазми до преди 5 години. Оттогава не е правило, но продължава (!) ежедневно да получава флексотид.
Понастоящем приема ежедневно и ериус и ефира за „сенна хрема”.


Майката: „Питала съм много лекари докога синът ми ще приема медикаменти. Кога ще бъде излекуван и ще прекрати приемането на медикаменти? Никой „не знае”. Обиколили сме всички градове и всички най-известни лекари. Всичките само предписват и предписват и краят му не се вижда.”


На всичкия този ужасен фон, „имунизационният календар” е следван без никакви компромиси.

 

В края на юни 2016 пред българската гледаща, слушаща и четяща публика бе оповестена новината, че

„... фармацевтичната индустрия в Европа ще оповести предоставянето на стойност за научноизследователска и развойна дейност, както и към здравни организации и медицински специалисти и техните съсловни организации - подпомагане или организиране на научно-образователни събития, регистрационни такси, лекторски хонорари.” – действие, предвидено в Кодекса за оповестяване на предоставяне на стойност от фармацевтични дружества към медицински специалисти и здравни организации.

 

Новината бе подета от много медии и беше коментирана – къде по-повърхностно, къде по-дълбоко – от немалко журналисти, лекари и представители на фарма-индустрията, „пациентски” организации и прочие заинтересовани от темата.

 


В общи линии, се стигна до два-три основни извода:


1. Не е хубаво лекари да предписват медикаменти, произвеждани от фармацевтични компании, които са плащали пари за техни участия в „научни” форуми, лекторски хонорари и научни публикации. Но не е и толкова лошо.
2. Хубаво е, че практиката фармацевтични компании да спонсорират този и онзи излиза „на светло”. Но няма защо да се ровим какво е ставало, докато тази практика е била „на тъмно”.
3. Хубаво е, че фармацевтични компании да спонсорират „науката”, лекарите и „пациентски” организации, защото те – науката, лекарите и „пациентските организации” – страдат от безпаричие и без помощта на фармацевтични компании са за никъде.

 


И така, основните цели на тази класическа и ювелирно проведена PR акция са постигнати:


1. Фармацевтичната индустрия за пореден път бе легитимирана като незаобиколим позитивен фактор за развитието на „науката”, за непрестанното усъвършенстване на лекарите и за по-нататъшното повишаване на нивото на здраве на народонаселението.
2. Някакви числа ще бъдат официално публикувани, „за да не се разлайват кучетата” и никой няма да посмее да пита какво би разкрила непубликуваната информация. А ако все пак попита, има с какво да му бъде затворена устата.
3. Конвенционалната медицина за пореден път беше провъзгласена за единствената „научна” медицина, а конвенционалните лекари – като единствените, допринасящи за оздравяването на народонаселението.

 


Стана „ясно”, че:


1. Лекарите получават пари от фармацевтични компании, но това е „даром” – без никакви ангажименти да предписват техните продукти.
2. „Научни” работници получават пари от фармацевтични компании, но това е „даром” – без никакви ангажименти да „обосновават научно” полезността на техните продукти.
3. „Пациентски” организации получават пари от фармацевтични компании, но това е „даром” – без никакви ангажименти да прокарват политиката на спонсориращите ги фармацевтични компании.

 


Съвсем логично, не беше нито зададен, нито дори докоснат – защото това не беше заложено в сценария на PR акцията - въпросът:

 

  • Дали фармацевтичната индустрия в Европа не възнамерява да оповестява и „стойността”, предоставяна от нея на политици, държавни органи и медицински университети?

Може пък на някой да му е интересно дали има подобни практики и ако „Да”, дали това не влияе върху включването на определени текстове в закони и подзаконови нормативни актове, увековечаващи статута на конвенционалната медицина като единствено нужна/достъпна за народонаселението.

 


Забулена с дебело було остана неопровержимата истина, че

 

главни цели на подобно „спонсориране” от страна на фармацевтичната индустрия са:


1. Да бъдат систематично промивани нещастните мозъци на народонаселението чрез налагане в подсъзнанието им, че конвенционалната медицина е единствената им опция за лечение.
2. Да бъде утвърдена като единствено правилна скверната практика нарочен закон да вменява като задължение на народонаселението да плаща пари за „здравно осигуряване”, отнемайки при това изцяло правото на същото това плащащо народонаселение да избира как да бъдат харчени парите му.


Забулени под дебело було останаха и други неопровержими истини:


1. Ако фармацевтичната индустрия беше истински загрижена за науката, тя би спонсорирала изследвания на сериозни проблеми като

  • Пагубните дългосрочни ефекти от приемането на медикаменти при практически всички хронични болести и причинно-следствената връзка между тяхното продължително приемане и инвалидизацията на приемащите ги.
  • Пагубните ефекти на ваксините върху цялостното здраве на ваксинираните деца
  • Очевадните усложнения от ваксини, чиито брой и разнообразие расте главоломно
  • Причинно-следствената връзка между масовите ваксинации и масовата зверска свръхмедикация на децата, от една страна, и появата не непознати до преди 20-30 години хронични болести при тях (алергии, диабет, ювенилен артрит, всевъзможни други автоимунни заболявания, поведенчески разстройства, включително нарастващата им агресивност и пр.), от друга.

 

Ако науката се финансираше честно, ако от нея се изискваше да открива истината и евентуално да я обяснява, тя сама би се насочила към задълбоченото проучване на тези ужасяващи проблеми.

Но когато се финансира от фармацевтичната индустрия, на науката не само не й се помага в тази посока, а напротив – това й се забранява. Ако някой учен е достатъчно луд да открива и обяснява неща, неизгодни за фармацевтичната индустрия, той няма да получи и лев за научната си работа. И това е най-малкото, което ще му се случи. Ако не стигне до „правия път” по лесния начин, ще му се наложи да стигне по трудния и тогава от учен той светкавично става не-учен и отива на бунището.


2. Ако лекарите бяха истински загрижени за пациентите си, те не биха заложили целия си професионален път на прилагането на един единствен метод за лечение, при това метод, който не им позволява да лекуват безброй болести, а ги задължава да ги обявяват за „хронични”, т. е. нелечими, дори и при деца.
Лекарите трябва да прозрат очевадната истина, че самите те са основната причина за появата на тези болести и за тяхната „нелечимост”, а в основата на това е сляпото прилагане от тях на теории, които нямат нищо общо с лекуването, но които те изучават именно на спонсорираните от фармацевтичната индустрия „научно-образователни” събития.
Ако прозрат тази истина, лекарите биха спрели да разболяват хората, биха започнали да ги лекуват; тогава те биха станали „лекари”, вместо обикновени дистрибутори на фармацевтични продукти, каквито са сега.


3. Ако „пациентските” организации бяха истински загрижени за благополучието на своите членове, те биха отстоявали интересите на пациентите си пред фармацевтичните компании, а не интересите на фармацевтичните комании пред пациентите си.
Последното е живата практика, особено при „пациентски” организации, оглавявани от лекари.

 

 


И накрая – най-важното:


Ако хората бяха истински загрижени за своето и на децата си здраве, те биха поели отговорността си за това.
Което еднозначно означава да излязат от тежката си зависимост си от фармацевтичната индустрия, превърнала медицината от чиста наука в уродлив Франкенщайн, а т. нар. „здравеопазна система” в прост механизъм за насилствено насочване на огромни парични суми към собствения й бездънен джоб.

 

Не стане ли това, фармацевтичната индустрия ще продължава да ни води за носа до второ пришествие.

 

beauty and the beast by crystallizedtwilight-d33ekce

Боарон и НЛП (Невро-лингвистичното програмиране)

 

Мишел Боарон, френски фармацевт и дъщеря на един от създателите на едноименната компания за производство на хомеопатични продукти,  представила в София новата си книга „Педиатрия”, четем в статия на авторитетното списание „Осем”.


В същата статия се цитира д-р Слави Филчев, началник на детското отделение към V МБАЛ в София и зам.-председател на Българската медицинска хомеопатична организация: „Според последните статистически данни 80% от продадените антибиотици се консумират от деца. Но ако педиатърът работи с хомеопатични продукти, то той предписва два пъти по-рядко антибиотик. Това е много важно, защото антибиотичната резистентност расте и ще дойде време, когато с антибиотици няма да можем да лекуваме тежки инфекции.”. Тук, поради ограничения обем на статията, началникът не пояснява защо само „два пъти по-рядко”, а не да речем 100 или 1000 пъти по-рядко – може би го прави в лекциите си, може би не, не знам.


Впечатлява, че началникът използва термина „продукти”, а не лекарства (и това не е случайно).

Това е елементарна НЛП-техника, призвана да забие в подсъзнанието на читателя, че хомеопатията не лекува, а може най-много да играе ролята на допълнение. (Въпрос на умения в прилагането й. Началникът явно засега не успява да излекува никого с хомеопатия и затова остава верен на първата си любов.)

Терминът „лекарства”, разбира се, остава запазен за синтетичните агенти, прилагани от конвенционалната медицина.

Това е елементарна НЛП-техника, призвана да забие в подсъзнанието на читателя, че тези агенти лекуват, което иначе по правило опровергават самите листовки на медикаментите.


Малко по-натам самата г-жа Боарон посочва, че „...хомеопатичните медикаменти там (във Франция – бел. моя) се възстановяват от здравната каса.”

Същата НЛП-техника, само че този път призвана да забие в подсъзнанието на читателя, че хомеопатични лекарства и синтетични медикаменти са „от един дол дренки”.


Следва масирано „развенчаване на митове”, №2 сред които е този, че „...хомеопатията не трябва да се взема с други лекарства.” „Клиничната хомеопатия, (твърди някой, неизвестно кой – бел. моя) може да се прилага, при това много успешно, успоредно с класическата медицина.”

 

Тук има мнооого НЛП.

1.    Това с „лекарствата” вече го чепках.
2.    Появява се любопитно определение към хомеопатия – „клинична” – с явната цел да звучи по-авторитетно, както подобава на лекари. Разбирай „Лекарите прилагат клинична хомеопатия, а само хомеопатия прилагат шаманите.” Смисълът на словосъчетанието „клинична хомеопатия” е известен само на нежно ухажваните лекари-дистрибутори на Боарон в България, но това не смущава съня на началниците Филчев, Грудев и сие.
3.    Споменава се за някаква „класическа” медицина и под това явно се подразбира „конвенционалната” медицина.

Защо този практически най-нов клон на медицината се кичи с това определение (както и с другото, което е в масово обращение „традиционна”), остава дълбоко неясно за всеки, който е поне бегло запознат с история на медицината.

Във всеки случай, историческите факти недвусмислено сочат, че конвенционалната медицина няма никакви класически корени, още по-малко пък традиции.
Нейсе. Началниците Филчев, Грудев и сие не се занимават с дребнотемие.

 

И докато още се развенчава мит №2, ни облъчват с надежда:
„Изследване от тази пролет на Александровска болница показва, че деца, болни от астма, които са третирани едновременно с лекарства и хомеопатични медикаменти, влизат по-бързо в ремисия, отколкото тези, лекувани само с кортикостероиди. ”
Подминавам „неволната” смяна на местата на „лекарства” и „медикаменти”, за да се попитам простичко:
„Ако децата, при които се прилага едновременно хомеопатия и конвенционална медицина, влизат в ремисия по-бързо от децата, „лекувани” само кортикостероиди (конвенционална медицина), какво би се получило при деца, лекувани само с хомеопатия?”
Но щом началниците Филчев, Грудев и сие не са стигнали до въпрос, може пък той да ми се струва резонен само на мен, а аз дори не съм и „клиничен” хомеопат.


Мен ме гложди и още един дребен въпрос: „Защо Александровска болница не насочи част от университетската си мощ към изследване на начините за лекуване на деца с астма, а се ограничава само с ремисиите? Дали не е свързано с факта, че в Александровска болница никога не са виждали дете, излекувано от астма?”
Но явно си е мой проблем, че съм пълен с дребни въпроси като ябълка с червеи. Началниците Филчев, Грудев и сие имат повече отговори, отколкото въпроси. Само дето не обичат да ги доказват, защото все пак са началници.


№3 сред „развенчаните митове” е, че (хомеопатията) „...помага само на децата.” „Хомеопатията (твърди някой, неизвестно кой – бел. моя) е много практична при възрастните хора, тъй като може да намали броя на лекарствата, които вземат.”
Защо, кой и как докарва клетите възрастни хора до хала да приемат много „лекарства” и защо, за Бога, намаляването на техния брой е добро? – този въпрос началниците Филчев, Грудев и сие предпочитат да не осветляват. Отдайте го на склонността ми към дребнотемие и толкоз.


Поантата поставя началникът Загорчев, за когото „...няма конвенционален и неконвенционален метод за лечение има само едно - изкуството да лекуваш.”
Началник-Поет.

------------------------------------------------------------------------------

Само в случай, че някой се пита защо пиша тази статия – дописа ми се, като прочетох толкова много измишльотини наведнъж, уважаеми дами и господа; почувствах се провокиран. (Между другото, вие четете цензурираната версия – нецензурираната звучеше малко заядливо.)

И като е текнало, да го видим докъде ще стигне...

 


Версията на един обикновен хомеопат (не-клиничен и не-началник)

 

Например, изкушавам се да напомня, че хомеопатията е метод на лечение, самоопределящ се от принципа „Подобно се лекува с подобно”.
Този подход е открит, разработен, доказан, обяснен и многократно потвърден в практиката от д-р Кристиян Фридрих Самуел Ханеман – германски лекар, енциклопедист, роден в 1755 и починал в 1843 година.
Той е първият и последният в историята лекар, открил, доказал и обяснил какво прави лекарствата лекарства, т. е. какво е лечебното в тях. Всички, опитвали преди него, са стигнали само до догадки, а всички след него или потвърждават откритото от него, или се самоопозоряват пред историята, отхвърляйки разсъжденията му,  логиката му и изводите му.


В 1810 година д-р Ханеман публикува първото (от общо шест) изданията на книгата, в която излага своите разбирания за здравето, болестта, лекуването, нелекуването, лекарствата, нелекарствата, мисията на лекаря, немисията на нелекаря.


Тази книга се нарича „Органон на лечебното изкуство”.

 

В нея Ханеман формулира основните принципи на хомеопатията, главният и основополагащ от които е Принципът на подобието.
Този научен принцип обяснява коя субстанция е лекарство, т. е. може да провокира оздравителна реакция у пациента.
Това се случва в параграф 22 на „Органон на лечебното изкуство”, където пише:
„... Лекарствата стават лечебни и способни да унищожават болестите, защото лекарствената субстанция, предизвиквайки определени ефекти и симптоми – тоест произвеждайки определено изкуствено болестно състояние – анулира и отстранява симптомите, които са вече проявени, а именно, естественото болестно състояние, което искаме да излекуваме.”


Стилът на Ханеман е висок, строго научен, а освен това е стил на писане от 19 век, тъй че не е изненадващо да е неразбираем за някои от вас. Затова се нуждае от „превод”.


Въпросният текст заявява, че една субстанция може да лекува, ако и само ако симптомите, които тя може да предизвиква у здрав индивид, са подобни на симптомите у болния, когото искаме да лекуваме.

 

Всяка дума тук е безкрайно важна, но за целите на тази статия е най-важно да забележите, че става дума за субстанция – ЕДНА субстанция – която, предписана според Закона за Подобието, става Лекарство – ЕДНО лекарство.
Забележете ЕДИНСТВЕНОТО число.


Една субстанция може да действа лечебно, т. е. да стане ЛЕКАРСТВО, само ако се дава като ЕДИНСТВЕНО лекарство.

 

Преминаваме към другия важен за целите на тази статия параграф - §52, който привеждам тук в съкратен вид, за да не ви обърквам.


„Има само два принципни метода за лечение:
•    този, който е основан единствено на прецизното наблюдение на природата, на внимателното експериментиране и на чистия опит – хомеопатичният и
•    онзи, който не се базира на тези принципи – хетеропатичният или алопатичният.”

 

Алопатично предписание означава на пациента да се дава субстанция, чиито ефекти нямат нищо общо с неговите симптоми, с неговото страдание, следователно, и с неговото излекуване.


Продължавам с §52:
„Те си противостоят взаимно и само онзи, който не познава нито единия, нито другия, може да таи илюзията, че те някога биха могли да се доближат един до друг, или дори да се обединят; или да стане за смях, като практикува веднъж по хомеопатичния, а друг път – по алопатичния метод, според желанието на пациента – една практика, която може да бъде наречена престъпна измяна спрямо божествената хомеопатия.”

 

Резюмирам:
Ако някой с претенции за лекар прави и хомеопатично предписание (което може да бъде само едно), и алопатично предписание, той най-малкото губи всяко основание да нарича себе си хомеопат, освен че плюе на физиономията си на лекар и на честен човек.

 

Резюмирам още:
Ако някой претендира да е хомеопат, той трябва да назначава на един пациент, в един момент едно лекарство – това, което е най-подобно на картината на болестта у пациента. Това лекарство е хомеопатично лекарство.


Ако го мързи да търси това единствено най-подобно лекарство или пък му се иска, но е достатъчно неук, за да може да го направи, той плюе на претенциите си на хомеопат и си остава обикновен алопат.


Да твърдиш, че хомеопатия и алопатия могат да се прилагат успоредно (Вж Мит №2: Клиничната хомеопатия може да се прилага, при това много успешно, успоредно с класическата медицина.) е „... престъпна измяна спрямо божествената хомеопатия”, според самия д-р Ханеман.


Според мен си е като брак между мутра и невинно младо момиче, в който последното е системно изнасилвано.


И ако някой претендира да е хомеопат, но назначава на пациента хомеопатично лекарство плюс алопатичен медикамент или медикаменти, а още повече, ако назначи на пациента повече от едно лекарство – което автоматично прави всички след първото нехомеопатични – и добави алопатичен медикамент или медикаменти, той вече не само не е хомеопат, но става обикновен изнасилвач на хомеопатията, независимо какъв е санът му в алопатичната общност – редови лекар или професор.


А ако този човек си позволи и да дава акъл на другите, това окончателно го прави човек на безчестието.

Защото той гони слава, пари и власт, но благополучието на пациента и реномето на хомеопатията за него са последна грижа, ако изобщо представляват някаква грижа.


Такива хора в България има хиляди. Началниците Филчев, Грудев, Загорчев и сие са само техният елит.


Това са лекари, които не се свенят да мамят други лекари и пациентите си, че ги учат на или ги лекуват с хомеопатия, докато всъщност индиректно, че и твърде директно ги инструктират как никога да не прилагат хомеопатия в чист вид, във вида, в който ни я е предал д-р Ханеман.


Такива хора са лекарите от дитрибуторската мрежа на Боарон в България, лансиращи т. нар. „боаронска” система на „клинична хомеопатия”, която не е нищо друго, освен системно поругаване на хомеопатията.


Това са хора, които без грам угризение паразитират върху тежкото разочарование и отвращението на хората от конвенционалната медицина, съблазняват ги със сладки приказки за хомеопатия, а изнасилват здравето им, предписвайки им по няколко „хомеопатични” лекарства плюс няколко алопатични медикамента.

 


Поразителната прилика между т. нар. „бързи кредити” и алопатията (конвенционалната медицина)

 

Пациентите обичат да питат хомеопата си каква, всъщност, е разликата между алопатия и хомеопатия.


Многократно съм излагал тезата, че алопатията (до болка познатата ни конвенционална медицина) лекува на принципа „Противоположно се лекува с противоположно”, а хомеопатията на принципа „Подобно се лекува с подобно”.


И в съгласие с принципа си, алопатът (конвенционалният лекар) прилага химически субстанции с цел да бъде потиснат конкретен симптом, а хомеопатът – потенцирани субстанции с цел да провокира у пациента оздравителна реакция.
Скучновато, не сте ли съгласни?


И в един момент стигнах до перфектната аналогия.

 

За да я опиша, моля, приемете метафората, че болният човек е като човек, нуждаещ се от пари.


Болният търси лечение/облекчение.

Нуждаещият се от пари умува как да си ги набави.


Ако болният се обърне към хомеопат, той ще му помогне да стигне до излекуване. Излекуването е процес, понякога доволно продължителен.
Хомеопатът е като консултант, който казва на нуждаещия се от пари, че трябва да се потруди, да поработи повечко; да не харчи много; да събере „някой лев” и да го инвестира; да припечели малко; да не харчи много; да събере още пари и да ги инвестира; да припечели повече; да не харчи много; да събере още повече пари и да ги инвестира; да припечели много пари и тогава ще има достатъчно и да живее нормално,  и да инвестира.

 

Ако болният се обърне към конвенционален лекар, той ще му даде куп хапчета, от които оплакванията на болния мигом изчезват и той, болният, си мисли, че е излекуван. „Леле, колко бързо стана. Благодаря, докторе, ти си бог!”

Но после оплакванията задължително се връщат.

Болният пак отива при лекаря-алопат. Той му дава друг куп хапчета, от които оплакванията на болния мигом изчезват и той, болният, си мисли, че е излекуван. „Леле, колко бързо стана. Благодаря, докторе, ти си бог!”

Но после оплакванията пак се връщат. Старият куп хапчета вече не действат.

Лекарят-алопат дава отново и отново нови купища хапчета и оплакванията вече не се връщат, защото изобщо не си отиват.

 

Лекарят-алопат е като фирма за бързи кредити.

Той дава на нуждаещия се от пари някаква сума и безпаричието мигом изчезва. Бедният си мисли, че проблемът му е решен. „Леле, колко бързо стана. Благодаря, бърз кредит, ти си бог!”
Но фирмата си иска кредита, че и с лихви.


Безпаричието се връща. Бедният пак отива във фирмата за бързи кредити и оттам му дават нов кредит, но с още по-висока лихва. Безпаричието мигом изчезва. Бедният си мисли, че проблемът му е решен. „Леле, колко бързо стана. Благодаря, бърз кредит, ти си бог!”
Но фирмата си иска кредита, че и с по-високи лихви.


Безпаричието се връща още по-свирепо. И тогава беднякът започва да стопля: „Ако взема нов бърз кредит, за да погася стария, новият ще е с още по-голяма лихва.”


Някои вземат отново и отново, докато не стигнат до „колекторската фирма”, която му взема и последната хапка от устата и всичко приключва. Понякога в най-буквалния смисъл.


Други се обръщат към консултант, който казва на нуждаещия се от пари, че трябва да се потруди, да поработи повечко; да не харчи много; да събере „някой лев” и да го инвестира; да припечели малко; да не харчи много и т. н., и т. н.


Част от тези други са дълбоко разочаровани: „Когато се обърнах към фирмата за бърз кредит, хората се отзоваха веднага, а този, вместо да се отзове веднага, ми развива разни теории. Не ми харесва това, много бавно става.”

И правят следващата крачка към „колекторската фирма”.


Друга част от тези други започват да мислят:
„Уф, че е бавно това. Но пък ако припечеля две, едното ще си остане за мен. А с бързия кредит, ако припечеля две, давам на лихваря три и остава да му давам още не-знам-колко. Ще взема да се потрудя.”

 

Хващам се за последното, че друг шанс за happy end може и да нямам днес.

 

  • Ако сте мързелив любител на бързите кредити, ходете на конвенционален лекар.
  • Ако сте склонни да се трудите, значи сте узрели за хомеопатия.
  • Ако сте тарикат, който мисли, че може да съчетае едното и другото, отивайте на „клиничен” хомеопат.
    Никога няма да Ви помогне да се излекувате, но пък да знаете колко са сладкодумни.

 

д-р Румен Стойчев, хомеопат, началник само на себе си

 

what-homeopathy-is

Робърт Фийлд

 

Пиша тази статия за хомеопатите, студентите по хомеопатия и любителите на хомеопатията.

Защо задавам въпроса: „Защо да станеш Хомеопат?”

Защото така се обръщам към всички вас.

 

Защо да станеш Хомеопат?

Защото обичаш хората.

Ако дълбоко в себе си не храниш любов към хората, може би да си хомеопат не е най-точния избор на професия за теб. Когато прекарваш цял ден в слушане на хорските неволи и страдания, за теб би било много изтощително, ако не храниш любов и състрадание към другите. Не всеки човек става за такъв тип работа. това е нормално. Но ако си сериозен човек, който иска да стане хомеопат, по-добре обичай хората.

 

Ставаш хомеопат, защото обичаш да учиш.

Когато си хомеопат, не минава и ден без учене. Всеки човек е различен и всеки случай е различен. За всеки човек има различно, уникално лекарство.

Това не е като в конвенционалната медицина, където поставяш диагноза и на база на нея предписваш медикаменти по установен протокол.

Наука и изкуство е да „преведеш” историята на пациента на уникалния език на симптомите от реперториума и след това да избереш точното лекарство за този пациент. Това е много по-елегантен подход от алопатичния, който разкрива безкрайни възможности да учиш.

 

Ставаш хомеопат, защото обичаш света на Природата.

Хомеопатичните лекарства идват от всички природни царства и носят в себе си уникалната сигнатура на енергията на източника си. Това се разкрива чрез извършване на доказвания от реални хора. Те докладват своите изживявания в отговор на енергията на лекарството. Усещанията, които те съобщават, дават информация за иначе скрит поглед към енергията на субстанцията. Толкова омагьосващо и очароващо е да изучаваш Природата чрез хомеопатията.

 

Ставаш хомеопат, защото след като веднъж си се срещнал с идеята да помагаш на другите, неизбежно осъзнаваш, че трябва да съществува по-добър и по-безопасен начин да го правиш от алопатичния модел, разчитащ на химическите медикаменти. Макар че хомеопатията не е newage-наука със своята 200-годишна история, тя провокира и най-отворения ум да прекрачи всичките си ограничения, за да може да я разбере. Пленително е да знаеш, че може да се постигне пълно излекуване на човека чрез използване единствено на енергия.

Тази енергия на лекарството няма само директен физически ефект, а действа като вдъхновение за жизнената сила на човека, която е призвана да реагира. Ето откъде идва излекуването. Всички нив притежаваме дълбоко присъща способност за самоизлекуване. Хомеопатията е един от начините за стимулиране на тези самоизлекуващи способности.

 

Ставаш хомеопат, защото вярваш, че съществуват сили, по-велики от самия теб.

Жизнената сила е духовна енергия, която оживява съществото ни. Без нея ние сме мъртви. Да припознаеш този аспект от съществото си е в съзвучие с приемането на факта, че тук работи някаква по-велика сила. Нейните проявления са уникални у всеки един от нас и все пак някои сходства са изумителни. Когато си сидетел как работи хомеопатията, става по-лесно да повярваш в силите, които са по-висши от нас.

 

Ставаш хомеопат, защото обичаш да контролираш по-оптимално работния си ден.

Повечето хомеопати работят за себе си и могат да структурират работата си по начина, който им допада. Това носи голяма свобода в живота ти. Ако обичаш да имаш контрол върху времето си и да определяш сам как да го прекарваш, хомеопатията е прекрасен избор на професия и начин на живот.

 

Може да се изброят хиляди причини да станеш хомеопат. За всеки от вас причината може да е малко по-различна.

Но вероятно най-силната причина е, че искаш да помагаш на другите да променят живота си към по-добро. Формираш прекрасни, близки, лични взаимоотношения с пациентите си.

 

Да обичаш хората само по себе си е хубаво, но да имаш реален начин да помагаш е истински дар.

Може би най-голяма радост носи уверено да предпишеш лекарство и да си свидетел на чудесата, които се случват.

Лекувайки пациентите си, се лекуваш и ти.

Това неизбежно ще донесе все повече и повече щастие в живота ти...

 

Така че стани Хомеопат!

Бъди най-добрият Хомеопат, който можеш да бъдеш.

Учи вечно.

Помагай на другите и посвети живота си на това.

Виж много чудеса.

Какво повече може да поиска човек от живота си...

 

Защо да станеш хомеопат?

от Робърт Фийлд

Оригиналната статия може да прочетете ТУК

 

hahnemann organon opt„Органон” е „Библията” на хомеопатията. В него Ханеман очертава цялата система на своето невероятно лечебно изкуство. Всеки параграф или всяко по-обширно наставление в него полага ясно разбиране за философията и практиката на тази система.


Един от най-важните параграфи в „Органон”-а – и един от тези, които хомеопатите най-често забравят – е Параграф 11. В него Ханеман казва:


„Когато човек се разболее, тъкмо тази духовна, действаща самостоятелно (автоматично) жизнена сила, която присъства навсякъде в организма, е била първично разстроена от динамично влияние, оказано върху нея от болестотворен агент, враждебен на живота; само жизнената сила, разстроена до противоестествено състояние, може да придаде на организма неговите неприятни усещания и да го предразположи към нередовност на процесите, която ние наричаме болест; защото, бидейки сила, която е невидима и познаваема само по своите ефекти върху организма, нейното болестно разстройство става известно само чрез проявленията на болест при усещанията и функциите на онези части от организма, разкрити пред сетивата на наблюдателя и лекаря; тоест, тя може да  ни се разкрие чрез болестните симптоми и по никой друг начин.”

(Превод: Цветана Коджабашева)

 

Нека разбием този дълъг параграф на части, за да разберем по-добре какво в действителност ни казва Ханеман.
Първо, по отношение на това кога се разболява човек, той казва, че това става, САМО когато духовната, автоматична жизнена сила – която присъства навсякъде в организма на човека – е засегната.
Това е основополагаща идея, която никога не бива да забравяме. Защото твърде често, когато се разболеем, не схващаме правилно къде е истинското разстройство и искаме да обвиним я бактерия, я вирус, я някаква друга причина за неразположението си. Не казвам, че те не са реални, но причината за болест е разстройството на жизнената сила, а не бактерията или вирусът. Ако ние вземем последните за отправна точка, което е толкова типично за алопатичния начин на мислене, ние губим от очи факта, че жизнената сила е ЕДИНСТВЕНИЯТ източник, отговорен за появата на всички усещания, достъпни за осъзнаване.


Така че единственото нещо, което се случва при болест, е че жизнената сила е била повлияна от болестотворен агент, враждебен на живота (което означава, че той „иска” да Ви навреди, ако не и да Ви убие) и е била разстроена до такава степен, че обезпечава на организма усещанията и процесите, които наричаме болест. Никога не забравяйте, че това е истинският първоизточник на болестта. Същата тази жизнена сила, която поддържа живота и ни осигурява приятни, както и неприятни усещания – именно тя е единственият източник на проявите на болестта и на възстановяването на здравето.


Ние опознаваме болестта единствено по симптомите и усещанията, които са изразени от жизнената сила и са достъпни за разпознаване от лечителя. Тези болестни симптоми са единственият начин, по който лечителят може да разпознае болестта. Няма друг начин, по който болестта може да бъде разпозната. Днес ние можем да кажем, че има рьонтген, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс и различни лабораторни методи за откриване и идентифициране на някаква болест. Но тази информация е само частично използваема за хомеопата. Тя набавя диагноза по алопатичните стандарти, но не дава онова богато описание на страданието на пациента, нито подлежащите за наблюдение отвън симптоми.


Тези подлежащи за наблюдение отвън симптоми и усещанията, които човекът изпитва, са това, което трябва да бъде разбрано, преди да се открие точното хомеопатично лекарство. Помнете: хомеопатичното лекарство е за човека, а не за болестта. Усещанията и симптомите се използват, за да се идентифицира това, което се нуждае от лечение. Единственото изражение на жизнената сила е това, което ни дава единствената картина на болестта. Съществува само една жизнена сила, следователно, може да съществува само едно цялостно нейно изражение. Когато се даде лекарство, то се дава, за да бъде провокирана жизнената сила да реагира.
Жизнената сила поражда болестта, жизнената сила я и лекува.


Твърде често ние мислим за лекарства за тази болест или за онази болест. Да, лекарствата имат афинитет към определени органи или към конкретни процеси, но единствено проявлението на болестта от този конкретен индивид е това, върху което основаваме предписанието си. Само при това условие жизнената сила ще разпознае енергията на лекарството и ще реагира с оздравителна реакция, връщайки пациента към предишното му състояние на здраве. Което ни връща към дефиницията за Хомеопатия: Homeo = подобно; Pathy = страдание. Подобно страдание.


Затова не падайте в капана на алопатичния (грубо материалистичния) начин на мислене. ЕДИНСТВЕНО духоподобната dynamis (жизнената сила) е тази, която се разстройва, обезпечавайки болестните усещания и болестно разстроените функции, които се „етикетират” с различни диагнози.
Няма две болестни прояви, които да са напълно идентични, така че ние първо и преди всичко трябва да прилагаме ясни хомеопатични принципи, които да ни водят в нашето разбиране за болестта.
Ако помним това, никога няма да попаднем в капана на грубо материалистичния (алопатичния) начин на мислене.

 

Оригиналната статия на Робърт Фийлд може да прочетете ТУК.


КОМЕНТАР на ХомеоХелп

Ако една електрическа крушка примигва, да я ремонтираш или дори да я сменяш е абсолютно безсмислено, ако електрическият ток, който стига до нея, е 120 волта, вместо 220.
Ако една електрическа крушка изгори, а после изгарят и всички други, с които я заменят, подобно „оперативно лечение” е абсолютно безсмислено, ако електрическият ток, който стига до нея, е 280 волта, вместо 220.
По-„умният” електротехник може да реши да смени кабелите или ключа-прекъсвач, но все едно – проблемът ще си остава нерешен.
Забележка: Факт е, че едва ли има електротехник, който не би потърсил (и открил) истинския проблем.


Ако един човешки орган не функционира правилно, да го „ремонтираш” и „протежираш” е абсолютно безсмислено, ако не си осъзнал, че това има причина, която почти никога не е от физическо естество.
Още по-безумно е да го отстраниш или да го замениш. Все едно – проблемът си остава нерешен.
Втора забележка: За разлика от електротехниците, „човекотехниците” неизменно отказват да търсят причините там, където те всъщност са си. Защото не е „рентабилно”.

 

Млада жена, на 40, с приятна усмивка с лека нотка на сладка мъка ("Не знам защо ми се случва, но го приемам") и няколко наднормени килограма, придаващи още малко към естествения й чар.

Picture2 

Робърт Фийлд

 

Кога за последен път сте чували хомеопат да казва: „Лекарството не прави нищо”?
Е, добре, аз ви го казвам сега!

Лекарството не прави нищо.

 

Да, така е. То не прави нищо, в смисъла на думата „да правя” нещо. 

 

 

За Не-действието и Пътя

 

Wu-Wei


Често срещан, дълбоко присъщ мотив в китайската мъдрост е wu wei, което означава „не-действие", „не-правене".
Да анализираме йероглифа малко по-подробно. wu wei означава „Съзнателно не-действие, преднамерено и принципно решение да не правиш нищо с определена цел за това не-действие."

 o lundellНие, лекарите, с целия си опит, умения и авторитет, често изпадаме в егоцентризъм, който ни пречи да приемем, че грешим. И ето на: аз открито признавам, че съм бил в заблуда. Като сърдечен хирург с 25 години опит и направени над 5 000 сърдечни операции, днес е денят ми да поправя грешката чрез медицински и научни доказателства.

Аз практикувах дълги години заедно с други изтъкнати лекари, наричани „opinion makers" („хора, формиращи мнения"). Бомбардирани от научна литература, непрекъснато участващи в образователни семинари, ние, „формиращите мнения", настоявахме, че сърдечните болести са резултат от простия факт на увеличения холестерол в кръвта.

Единствената приемана терапия бе предписване на медикаменти за понижаване на холестерола и диета с драстично ограничаване на приема на мазнини. Отклоненията от тези предписания ние смятахме за ерес, която може да доведе до лоша лекарска практика.

 

Това не работи!!!

yellow-snow-warning1Достоен за съжаление факт е, че ако зададем на днешните българи два въпроса:

1. Знаете ли кой е Стоян Михайловски? и

2. Знаете ли какво е Колдрекс?

много повече от тях биха отговорили с „Да” на втория въпрос, отколкото на първия.

lekarstva„Този доклад „Заплахата 'резистентност срещу антибиотици' в САЩ, 2013” дава първата в историята „моментална снимка” за бремето и заплахата, която представляват резистентните на антибиотици микроорганизми, оказващи най-силно влияние върху човешкото здраве. 

Всяка година в САЩ поне 2 милиона души се заразяват с бактерии, които са резистентни на антибиотици и поне 23 000 души умират всяка година от смърт, причинена директно от такива инфекции. Много повече хора умират от други състояния, които са се усложнили от инфекция с резистентни на антибиотици бактерии.

moneraПоредното зимно „нашествие" на скарлатината, послужило по традиция като повод за поредното цунами от необосновани, излишни и вредни антибиотични предписания, стана повод да обсъдим конкретен случай в една от лекциите от Трето ниво на обучението по хомеопатия в HomeoHelp Holistic School.

Неизбежно се докоснахме и до въпроса за показанията за приложение на Streptococcinum и изобщо на т. нар. „малки нозоди".

Този въпрос има доста интерпретации, някои от тях, за жалост, неточни или откровено погрешни.

В тази връзка решихме да публикуваме откъс, посветен на Streptococcinum и близкия му нозод Scarlatinum, от една книга, която е в най-висша степен необходима на всеки хомеопат, комуто се налага да работи с нозоди –

шедьовърът на Франс Вермюлен "Monera" ("Едноклетъчни"), издадена от ХомеоХелп преди няколко години.

pd48993359_b4h7wn_2066337bЗа някои тя е животоспасяваща.

За други тя е хитър трик на гърба на болните и уязвимите.

Каква е истината за Хомеопатията?

highcholesterolАко диагнозата „Холестеролът Ви е висок” ви звучи като смъртна присъда, значи и вие сте жертви на "холестероловата" пропаганда.

guillotine1Лекар, търсещ лечение на аутистични деца е застрашен с отнемане на лиценза

 

homeopatichni-lekarstvaПроучване, сравняващо резултатите от хомеопатичното лечение и конвенционалната терапия при раково болни.

radiationВашият приятел - хомеопатът от САЩ д-р Робърт Фийлд - вчера публикува в блога си статия за полезните действия в условия на повишена радиация.

 

С надежда и горещо пожелание тези съвети да се окажат излишни, ХомеоХелп все пак ви предоставя тази статия на български език с любезното разрешение на д-р Фийлд.

stephanieМалко предистория. Стефани Найл е английски хомеопат, психолог, зоолог и компютърен специалист.

Тя живее с приятеля си Греъм, който претърпя тежка автомобилна катастрофа през януари тази година.
Стефани разказва драматичната история на тези два месеца и на хомеопатичното лечение на Грей.

Истинската репутация на така наречената „наука” е непоправимо накърнена...

Майк Адамс, The Health Ranger

oscillococcinumПотенцираният препарат Oscillococcinum е особен феномен в наши дни.

girlПоне такава е позицията на правителството на Индия.

jefriЕто каква приказка ми изпрати мъдрецът Джефри Кийт, скъпи приятели.

Преди време прочетох подобна история някъде в интернет пространството, но за съжаление, й изгубих дирята.

Благодарение на благородния Джефри историята ме намери сама.

kolbasiКакво свежо утро!

 

То времето си е вече есенно, но утрото изведнъж се освежи от 1-2 минутен клип, който се извъртя по телевизията и за щастие беше уловен от периферното ми зрение и слух.

Робърт Фийлд

vloshavaneЧесто при лечението на остри и хронични случаи ние имаме пациент, който получава влошаване или регистрира обостряне на симптомите по време на хомеопатичното лечение.

steam-rollerВалякът на "Съвременната" медицина 2

 

 

Винаги е добре да разполагаш с алтернативно мнение и начин на лечение.

Хомеопатите и практикуващите алтернативни лечебни методи могат да ви помогнат да балансирате вашия избор на лечение.

Но понякога – и то не рядко – може да се окаже трудно да откриете точния човек за своето пътуване в света на алтернативното лечение.

guillotine-2На коментара на своята читателка Елизабет Флин

(Към статията му "1 декември: Прекрасен ден за Британската Хомеопатия!"):
„Това наистина е чудесен ден за Британската Хомеопатия и аз ти благодаря, че ни го съобщи. Но се чудя къде остава хомеопатът, който е обучен добре да практикува Хомеопатия, но просто се е случило така, че не е лекар.”

Брайън Каплан дава следния отговор:

spiritualПрочетете разсъжденията на Робърт Фийлд за духовната същност на Хомеопатията.

 

Умишлено предпочетох да ви запозная с тези разсъждения след Коледните празници, а не по време на тях, за да ги отделя от пороя духовни призиви, които ни заливат на празници и много от които са мимолетни изблици на нетраен стремеж към духовно извисяване.

 

 

robert fieldАз открих един прекрасен сайт на колега, който умее да подбира значими и за практикуващите хомеопати, и за пациентите теми и да пише по тях с много професионализъм.

 

Този хомеопат се казва Робърт Фийлд и аз смятам постепенно да запозная приятелите на ХомеоХелп с неговите разсъждения, защото в много точки моето мислене се доближава до неговото.

basic36kitДоста пациенти ми поставят въпроси, свързани с начините на приемане или на съхраняване на хомеопатичните лекарства. Това ме наведе на мисълта да отворя тази тема, за да може да споделим информация и опит. Очаквам с нетърпение вашите въпроси и наблюдения.

forum

Форум 'ХомеоХелп' има 3 основни принципа:
ПОЛЕЗНОСТ, ТОЛЕРАНТНОСТ, ПОЗИТИВЕН ДУХ.

sick_in_bedИскам да ви разкажа една случка и да споделя някои свои разсъждения с вас (защото не обичам да давам съвети).

mn1 000699

(Черна история на един неблагонадежден)

"Свинският грип вече взема жертви" - Това е темата за съчинения, зададена на всички пишещи хора в България за тази седмица.

 

Нели Стефанова

 

На интересуващите се е известно, че Законът за здравето забранява практикуването на хомеопатия в България от лица без висше медицинско образование. Това е поводът да напиша настоящата статия.