Ако не си част от решението, значи си част от проблема.
Този блог посочва проблеми и предлага решения.
Писателят Нелсън ДеМил пише главно криминални и приключенски романи. Т. е. „леки четива“.
Изчел съм почти всичките му произведения и това, което ме впечатлява най-силно не е умението му да развива увлекателно сюжетите си и пълнокръвните образи, които създава (и в което е голям майстор), а най-вече философските бисери, които разпръсква тук и там, несистемно – за да е сигурен, че умният му читател ще ги забележи.
Аз съм такъв читател и затова не ми убягна ето това съждение на ДеМил:
„Как се справяш в живота зависи до голяма степен от това как се справяш с План Б. И дали изобщо имаш План Б.“
Като всички Вас, и аз живея във филма Covid 19. Като всички Вас, и аз още не смея да категоризирам какъв е жанрът на този филм – хорор, трагикомедия, фентъзи, лошокачествена „сапунка“ или чисто рекламна кампания с огромен бюджет. Не смея, защото очевидно не съм изгледал целия филм.
Но доколкото той съдържа и силни елементи на риалити шоу, в което очевидно е отредена роля и за мен, нямам свободата просто да „сменя канала“.
Не на последно място, и защото на всички канали дават само този филм.
Трéската е важен аспект в повечето случаи на инфекциозна болест, а може да бъде характеризиращ аспект и на неинфекциозни възпалителни заболявания. Именно интересът на Ханеман към често срещаните интермитиращи (периодични) трéски, ендемични за Европа през 18-ти век (най-вече малария), поставя началото на развитието на хомеопатията.
Бьонингхаузен – нашият майстор на семиологията – създаде безценен реперториум на трéските, обръщайки специално внимание на нейните характеризиращи измерения и на последователността на стадиите и този реперториум впоследствие е инкорпориран в други трудове.
Съвременната конвенционална медицина, която до голяма степен загуби интерес към семиологията, подхожда към трéската и високата температура най-вече като към досадно обстоятелство, което трябва да бъде контролирано, т. е. потискано с „противотемпературни“ медикаменти.
В период, в който един от множеството вируси изведнъж зае централно място под прожекторите на нашето внимание, HomeoHelp Holistic School Ви помага да вникнете в естеството на проблема, за да сте по-уверени, че можете да справите не само с вируса, но и със страха от него.
Привлякохме на Ваша страна един от световно признатите лекари-хомеопати – д-р Уил Тейлър.
Д-р Тейлър е ерудит в медицинската, и хомеопатичната теория, които прилага с огромен успех в практиката си на лекар-хомеопат повече от 30 години.
Той има огромен преподавателски опит, в което имате редкия шанс да се убедите сами.
В този курс на д-р Тейлър, който включва 4 лекции, ще проучим
Д-р Маниша и д-р Маниш Батия
Внимание: Важна нова информация е добавена като послепис в края на статията
Настоящата епидемия (2019-2020) от Coronavirus Covid-19, която започна от Ухан, Китай, породи паника, която е непропорционално силна спрямо процента на смъртността от тази инфекция.
Наред с растящата тревога, хората в градовете, където бяха открити нови случаи, изкупуват медикаменти, храни, маски и дезинфектанти, създавайки недостиг на пазара за онези, които се нуждаят действително от тези продукти.
Мнозина предложиха алтернативни начини на лечение и профилактика и хомеопатията изглежда най-обещаваща, респективно, най-широко обсъждана из фейсбук, Whatsapp и други социални медии. Най-често препоръчваните хомеопатични лекарства са Arsenicum album, Gelsemium, Influenzinum, Mercurius и Argentum nitricum. Индийското правителство официално обяви Arsenicum album като възможна профилактика за инфекция от коронавирус. [i]
Проблемът при повечето от тези препоръки е, чете не са основани на актуалните симптоми на засегнатите пациенти. За щастие, вече разполагаме с достатъчно епидемиологични, клинични и лабораторни данни, които са публикувани в рецензирани списания и които може да бъдат използвани, за да стигнем до надеждни заключения за групата хомеопатични лекарства, които ще работят при (пациентите с) тази инфекция.
Приятели мои, днес провеждаме хит-парад на най-уважаваните, рецензируеми (peer reviewed) алопатични медицински списания, които надскочиха собствения си таван, за да докажат, че хомеопатията действа.
Следва "Top 6" на хитовете в нейна подкрепа!
№6
На шесто място в нашия хит-парад е уважаваното списание “Lancet” със статията си „Явява ли се клиничното действие на хомеопатията плацебо-ефект? Мета-анализ на плацебо-контролирани изследвания“.
Макар и с известна неохота, авторите се оказват принудени да признаят, че резултатите от метаанализа (От мета-анализа, Уотсън! Ниво на доказателност I (A)! По-високо от това е само стратоосферата.) не дават основание да се смята, че влиянието на хомеопатията може да се обясни с плацебо-ефект. А ако не е просто плацебо, значи… какво?
За това “Lancet” "дипломатично" премълчава и именно заради нерешителността на екипа му заема и последното място в нашия хит-парад.
№5
Пето място заема достопочитаемият “British Medical Journal” със статията си „Рандомизирано контролирано изследване на хомеопатия, сравнена с плацебо при хроничен алергичен ринит“.
Със съответните задължителни епитети – рандомизирано, двойно сляпо, плацебо-контролирано, паралелно-групово, мултицентрово изследване!
Изводът: обективните резултати потвърдиха съществуващите от по-рано доказателства, че хомеопатичните лекарства се отличават от плацебо.
И нататък какво? Защо тогава не препоръчвате хомеопатията? Казахте А, защо не кажете и Б?
Заради тази непоследователност – само пето място.
№4
Четвърто място завоюва уважаваният „Pediatric Infectious Disease Journal“ със статията си „Хомеопатия при диария у деца: комбинирани резултати и мета-анализ на три рандомизирани контролирани клинични излседвания“.
Тук хомеопатичните лекарства са назначавани индивидуализирано. Децата са получавали доза от хомеопатично лекарство след всяко диарично изхождане в продължение на пет дни.
Резултатите от изследването потвърждават, че индивидуализираното хомеопатично лечение снижава продължителността на детската диария, а хомеопатията следва да бъде прилагана като допълнение към перорална рехидратация (оводняване през устата).
За това, че оставяте хомеопатията на втори план, не успяхте да се доберете до призовата тройка!
№3
Третото място заема пак “British Medical Journal”. Той публикува статията „Ефект на хомеопатичното лечение при фиброзит (първична миалгия)“
Кръстосано, двойно сляпо, плацебо-контролирано изследване.
Авторите съвършено резонно са решили, че простата диагноза не е достатъчна за назначаване на хомеопатично лекарство и са въвели допълнително условие – „изпитваното“ лекарство Rhus toxicodendron да се дава само на болните с гореспоменатата диагноза, съвкупността от симптоми при които сочи към това хомеопатично лекарство. Ето ви един истински хомеопатичен подход!
Изследването е било кръстосано, двойно сляпо, плацебо-контролирано.
Анализът показва значително превъзходство на хомеопатията над плацебото. А сравнена с други лечебни методи, хомеопатията се доказва като най-малкото точно толкова ефективна. Браво!
№2
Второ място заема достопочитаемото списание „Rheumatology (Oxford)”. То участва със статията си „Подобрен клиничен статус у пациенти с фибромиалгия, лекувани с индивидуализирано хомеопатично лекарство, в сравнение с плацебо-третирани“.
Авторите са демонстрирали много успешно ефективността на индивидуализираното хомеопатично лечение на пациенти с диагноза „фибромиалгия“.
Естествено, в статията се изразяват на приетия в научните среди език: изследването е двойно сляпо, рандомизирано, паралелно-групово, плацебо-контролирано. Любопитно е, че пациентите са получавали хомеопатичните лекарства в LM-потенция, които у нас не се използват толкова често, колкото ни се иска.
Резултатът е, че пациентите, приемащи хомеопатия, са показали значително по-добри резултати що се отнася до облекчаване на болковия и депресивния синдроми, до подобряването на качеството на живот и общото здравословно състояние, в сравнение с контролната група, приемаща плацебо.
№1
И накрая, първото място заема дълбокоуважаваният “European Journal of Pediatrics” със статията си „Хомеопатично лечение на деца с ADHD-синдром: рандомизирано, двойно сляпо, плацебо-контролирано кръстосано изследване“.
В заключението си авторите пишат, че изследването е потвърдило научната (!) доказателност (!!) на ефективността (!!!) на хомеопатията (!!!!) при лечение на синдрома на дефицит на внимание с хиперактивност, особено в областта на поведенческите и когнитивните функции, което аз мога с чисто сърце да потвърдя, изхождайки от собствения си опит.
В заключение бих искал да добавя, че науката с нейната „рандомизирана, двойно сляпа, плацебо-контролирана, паралелно-групова, мултицентрова“ концепция най-накрая стигна до това, с което ние, хомеопатите, се занимаваме успешно повече от 200 години.
Браво, момчета!
Добре дошли на нашата хомеопатична маса и не забравяйте да изхвърлите изплесканите галоши на вашите предразсъдъци в коша за боклук.
Макар че отделни представители на науката от инат и нежелание да признаят нашата изначална правота, пак няма да се съгласят с мен. Видиш ли, ние, хомеопатите, сме се оказали прави случайно, непреднамерено, неправилно, несправедливо и ненаучно.
Е… ние винаги ще бъдем пред вас, защото не се боим да изглеждаме „ненаучни“ пред толкова сериозни представители на науката.
Както казваше барон Мюнхаузен, „всички най-велики глупости на земята (към които без съмнение следва да се отнесе и отричането на хомеопатията) са били извършвани със сериозно изражение на лицето“.
И казвам това, без да броя подигравките и издевателствата над нашата лечебна система, чиято глупост и пошлост са повече от очевадни.
Ние, хомеопатите, винаги сме се стремили към единство на истината, красотата и справедливостта, докато научните ни критици, напротив, избягват истината, красотата и справедливостта, уж за да „не омърсят чистотата на истината“. Оттук и всичките им специализации, и бягството от истинската цел (на лекуването), и всевъзможните други (изкуствено създавани) пречки пред постигането на хармония и пълнота на битието.
Автор: д-р Олег Мартиненко
Ново откритие в областта на „свръхвисоките разреждания“ обещава сериозни промени във фармацевтиката и сродните й области.
Изолираните в хода на изследвания, извършени от руски учени, молекулярни ансамбли, наречени от тях „наноасоциати“, променят коренно представата за поведението на високо разредени разтвори, прилагани, в частност, при производството на лекарства.
За изненадващите свойства на подобни разтвори и за практическото приложение на откритието разказва в интервю за „Росбалт“ известният химик, академикът от Руската академия на науките (РАН) Александър Коновалов.
Автор: Дейна Улман
Според статия, публикувана във вестник Washington Post през 2013 година, Исус Христос и Хомеопатията са най-противоречивите теми в Wikipedia на четирите най-използвани езика (английски, немски, френски и испански).
За съжаление, налице са много и силни доказателства за преднамерено неприязнено отношение към хомеопатията (както и към много други алтернативи на Биг Фармата) в Wikipedia и доказателства за това може да откриете ТУК.
Перифразирам известен афоризъм: „Човек, и добре да живее, се разболява.“
Е, добре, де, прави сте – ако човек живее много, ама много добре, остава здрав.
Но пък, както добре знаем, „Много добре не е на добре“, така че по един или друг начин човек се разболява. Това е нормално и в него (в огромния процент от случаите) няма нищо съдбовно и фатално.
Съдбовен и фатален често се оказва въпросът „Какво да правя сега?“, който човек си задава, когато се разболее.
Това е може би първото попадане в капана, който аз нарекох „Капанът: Риторичен въпрос“. След него има още много и аз съвсем скоро ще ви убедя в това.
След „Какво да правя сега?“ обикновено следва „Да отида ли на лекар (Хомеопат? SEST-терапевт? Бах терапевт? Х-терапевт?)
Рано или късно, този човек дава отговор на този въпрос и отива някъде. В някои случаи това „някъде“ е правилното място, в други – не. Нормално.
Лятото е време за много пътувания и екскурзии.
За някои това е свързано с безбройни и прекрасни изживявания.
Но не са малко тези, които още преди пътуването знаят, че ги чакат поредните безкрайни часове с гадене, а може би и повръщане. Както и става.
Някои лекомислено избират да потискат оплакванията с медикаменти – просто решение, което като (всяко просто решение) в крайна сметка се оказва с висока цена, в случая, цената на тежките странични ефекти на химичните медикаменти.
За да не бъдете сред тях, прочетете внимателно написаното по-долу; ако искате, свалете си го на телефона, за да Ви е под ръка при необходимост.
С помощта на тази информация и с няколко хомеопатични лекарства, които сте си заредили преди пътуването, може да посрещнете по-спокойно „дежурното“ прилошаване и да направите пътуването приятно. С тези хомеопатични лекарства имате сигурно "оръжие" при прилошаване от пътуване с колата, автобуса и всички други превозни средства :)
Лятото е време за отдих, за почивка на море и планина, за екскурзии.
За някои то се оказва време за стомашни разстройства, тревоги и ядове. На тези, последните, им се налага вместо на плаж и на излет, да ходят по лекари и аптеки.
За да не бъдете сред тях, прочетете внимателно написаното по-долу; ако искате, свалете си го на телефона, за да Ви е под ръка при необходимост.
С помощта на тази информация и с няколко хомеопатични лекарства, които сте си заредили преди пътуването, може да посрещнете по-спокойно „стандартните“ летни неразположения и да си спасите почивката.
Схемите, които Ви даваме, помагат да се ориентирате бързо какво хомеопатично лекарство да дадете на страдащия от проблеми със стомаха и/или корема.
След като се насочите към лекарството, направете справка в „Кратка Материя медика“, където са дадени най-изявените симптоми на различните лекарства.
Ако се колебаете в каква потенция да дадете избраното лекарство, ползвайте 30СН.
Информацията, която споделяме с Вас, почерпихме главно от „Джобния наръчник за хомеопатични предписания“ на Стивън Б. Кейн и Лий Р. Кейн.
Що се отнася до начина на даване на хомеопатичното лекарство, за това има изобилие от информация в интернет, включително и на страницата на ХомеоХелп.
Помнете трите златни правила при лечение на пациенти с подобни проблеми:
1. Постарайте се да направите възможно най-правилния избор на хомеопатично лекарство.
2. Използвайте всяка възможност за оводняване на страдащия и в никакъв случай не допускайте обезводняване.
3. Не се колебайте да потърсите квалифицирана помощ, ако Ви се стори, че изпускате нещата от контрол.
Сводките от криминалните хроники, осведомяващи ни за поредната мерзост, несвойствена за здрав човек, станаха символ на нашето време. Многобройни изнасилвания на деца, зверски убийства, „откачили" психопати, убиващи случайни минувачи – всичко това всъщност не е сърцевината, а само върхът на „айсберга". Това е само онази омерзителна част от проблема, която е очевидна за повечето хора. Този айсберг е огромен и многоаспектен, той е безкраен в проявленията си и се състои не от хора, не; и от животни не се състои (а това сравнение е дори обидно за последните).
Не, този „айсберг" се състои от същества от трети род – променени, болни, загубили сами себе си, движени от изкривени инстинкти, от химерични фантазии. Тези същества, които не са от Земята, но са загубили и връзката с небесния си род, се наричат изроди.
В повечето случаи, изроди става не при раждането, изроди става в хода на живота си. Всеки път, когато вземайки някакво решение, ние вървим срещу вътрешния си глас, прегазваме мечтите и идеалите си, ние крачка по крачка се превръщаме в изроди. Макар да е по-точно да се каже, че ни превръщат в изроди, превръщат ни в безлика и отвратителна биомаса, създаваща принадена стойност за стопаните на това чудовище.
Важно е да се осъзнава, че ние се явяваме жертва на определена психологическа технология, прилагана масово. На всичко отгоре, това е толкова очевидно, че е излишно да се привеждат доказателства за наличието на този заговор.
И мотивът на това престъпление е очевиден – създаване на идеалния роб – човек, надарен с физически възможности и интелектуални способности, но лишен от душа; човек, превърнат в идеален инструмент за умножаване на капитали. Създаване на същество недалновидно, неспособно да разбира картината на света, същество със специфична система от ценности, създадени специално за него – за примитивно същество, служещо на химери; същество с напълно блокиран контакт с несъзнателното от висш порядък – идеалният роб на всички времена и народи; изрод.
Изродът е много лесен за управление, защото е предсказуем и прост; той се манипулира лесно без да го осъзнава, достатъчно е само да се подреди правилно определен набор от необходими стимули. А ако изросът е прогнозируем, значи, че той е безопасен за властимащите.
Тази технология е само пореден етап от развитието на робовладелския строй. В древността оковите на роба са били от желязо и насилие; в наше време начинът за изковаване на окови е силно усложнен. Може да се каже, че днес оковите на роба за направени по технологията „стелт".
Сега, за технологията „стелт". Да бъде описана тя подробно в рамките на една статия не е възможно, защото не може в две изречения да се опише нещо, създавано от злодейски гениални умове в продължение на много десетилетия, да не кажем столетия. Тук само ще се постараем да „разголим" най-очевидните моменти.
Главното оръжие от техния арсенал е оръжието, убиващо душата. Дълбоката същност на това оръжие е проста – тя се заключава в подмяната на ценностите.
Видите ли основата на технологията на израждането, вие ще бъдете предупредени. А както се казва, предупреденият е въоръжен.
И така, накратко ще огледаме тези стълбове на деградацията:
От 26 до 28 август 2016 в комплекс „Ягодите” край Стара Загора се състоя Лятното училище 2016 на HomeoHelp Holistic School.
Нашето училище има някои специфики, оформили се спонтанно във времето – студентите, обучаващи се при нас, по правило, са изключително активни хора с куп ангажименти, което прави участието им в прояви „на живо” много проблематично. Поради което и основните ни форми на обучение са online. Това дава възможност за споделяне на неограничено количество информация, но естествено е за сметка на „живия” контакт.
Именно този „дефект” имаше за цел да компенсира събитието, което нарекохме Лятно училище на HomeoHelp Holistic School 2016.
И така, както предоставяме на пациентите си инициативата да определят посоката на разговора с терапевта си, съобразно своите потребности и теми, по същия начин ние решихме да предоставим на студентите си да водят нас – техните преподаватели – към теми на разговор, които са важни за тях, вместо да им налагаме онова, които ние смятаме, че трябва да са им интересни. Така училището се превърна в своеобразен уъркшоп и дори ритрийт, предвид факта, че се проведе в отдалечено от цивилизацията, удобно и красиво място, в което живеехме заедно 24 часа в денонощието и разговаряхме през цялото време, а не само по време на т. нар. „лекции”. (Последните, между другото, се провеждаха без традиционните „кафе-паузи” – като че ли никой не усещаше как минава времето, не се появяваше обичайната умора или преситеност, които всеки от нас познава от обичайните семинари.)
Приех това момче днес.
21-годишен младеж.
Бил е болен практически през целия си живот.
В деветия ден от живота си се задавил и се закашлял. Изплашена, майката го отвежда в болницата.
Майката: „Не му откриха нищо, но в болницата беше много студено.”
След 2 дни вдига температура. Първи антибиотик.
Майката: „От този момент никога не е бил здрав. Всеки месец му даваха антибиотик за нещо.”
На 2 години е, когато „много известен професор” му поставя диагноза „бронхиална астма”.
Оттогава не се е разделял с вентолина.
Продължава да боледува често. Назначавани са му десетки антибиотични курсове.
8 години (!) му е прилагана хипосенсибилизация – първо с български препарати, а после – с френски.
Майката: „Те са много по-скъпи, но докторът, който ни ги предписваше непрекъснато беше посещаван от изтупани млади мъже в костюми и със скъпи куфарчета в ръка. Чак накрая направих връзката.”
Детето прави чести бронхоспазми до преди 5 години. Оттогава не е правило, но продължава (!) ежедневно да получава флексотид.
Понастоящем приема ежедневно и ериус и ефира за „сенна хрема”.
Майката: „Питала съм много лекари докога синът ми ще приема медикаменти. Кога ще бъде излекуван и ще прекрати приемането на медикаменти? Никой „не знае”. Обиколили сме всички градове и всички най-известни лекари. Всичките само предписват и предписват и краят му не се вижда.”
На всичкия този ужасен фон, „имунизационният календар” е следван без никакви компромиси.
В края на юни 2016 пред българската гледаща, слушаща и четяща публика бе оповестена новината, че
„... фармацевтичната индустрия в Европа ще оповести предоставянето на стойност за научноизследователска и развойна дейност, както и към здравни организации и медицински специалисти и техните съсловни организации - подпомагане или организиране на научно-образователни събития, регистрационни такси, лекторски хонорари.” – действие, предвидено в Кодекса за оповестяване на предоставяне на стойност от фармацевтични дружества към медицински специалисти и здравни организации.
Новината бе подета от много медии и беше коментирана – къде по-повърхностно, къде по-дълбоко – от немалко журналисти, лекари и представители на фарма-индустрията, „пациентски” организации и прочие заинтересовани от темата.
В общи линии, се стигна до два-три основни извода:
Боарон и НЛП (Невро-лингвистичното програмиране)
Мишел Боарон, френски фармацевт и дъщеря на един от създателите на едноименната компания за производство на хомеопатични продукти, представила в София новата си книга „Педиатрия”, четем в статия на авторитетното списание „Осем”.
Робърт Фийлд
Пиша тази статия за хомеопатите, студентите по хомеопатия и любителите на хомеопатията.
Защо задавам въпроса: „Защо да станеш Хомеопат?”
Защото така се обръщам към всички вас.
Защо да станеш Хомеопат?
Защото обичаш хората.
Ако дълбоко в себе си не храниш любов към хората, може би да си хомеопат не е най-точния избор на професия за теб. Когато прекарваш цял ден в слушане на хорските неволи и страдания, за теб би било много изтощително, ако не храниш любов и състрадание към другите. Не всеки човек става за такъв тип работа. това е нормално. Но ако си сериозен човек, който иска да стане хомеопат, по-добре обичай хората.
Ставаш хомеопат, защото обичаш да учиш.
Когато си хомеопат, не минава и ден без учене. Всеки човек е различен и всеки случай е различен. За всеки човек има различно, уникално лекарство.
Това не е като в конвенционалната медицина, където поставяш диагноза и на база на нея предписваш медикаменти по установен протокол.
Наука и изкуство е да „преведеш” историята на пациента на уникалния език на симптомите от реперториума и след това да избереш точното лекарство за този пациент. Това е много по-елегантен подход от алопатичния, който разкрива безкрайни възможности да учиш.
Ставаш хомеопат, защото обичаш света на Природата.
Хомеопатичните лекарства идват от всички природни царства и носят в себе си уникалната сигнатура на енергията на източника си. Това се разкрива чрез извършване на доказвания от реални хора. Те докладват своите изживявания в отговор на енергията на лекарството. Усещанията, които те съобщават, дават информация за иначе скрит поглед към енергията на субстанцията. Толкова омагьосващо и очароващо е да изучаваш Природата чрез хомеопатията.
Ставаш хомеопат, защото след като веднъж си се срещнал с идеята да помагаш на другите, неизбежно осъзнаваш, че трябва да съществува по-добър и по-безопасен начин да го правиш от алопатичния модел, разчитащ на химическите медикаменти. Макар че хомеопатията не е newage-наука със своята 200-годишна история, тя провокира и най-отворения ум да прекрачи всичките си ограничения, за да може да я разбере. Пленително е да знаеш, че може да се постигне пълно излекуване на човека чрез използване единствено на енергия.
Тази енергия на лекарството няма само директен физически ефект, а действа като вдъхновение за жизнената сила на човека, която е призвана да реагира. Ето откъде идва излекуването. Всички нив притежаваме дълбоко присъща способност за самоизлекуване. Хомеопатията е един от начините за стимулиране на тези самоизлекуващи способности.
Ставаш хомеопат, защото вярваш, че съществуват сили, по-велики от самия теб.
Жизнената сила е духовна енергия, която оживява съществото ни. Без нея ние сме мъртви. Да припознаеш този аспект от съществото си е в съзвучие с приемането на факта, че тук работи някаква по-велика сила. Нейните проявления са уникални у всеки един от нас и все пак някои сходства са изумителни. Когато си сидетел как работи хомеопатията, става по-лесно да повярваш в силите, които са по-висши от нас.
Ставаш хомеопат, защото обичаш да контролираш по-оптимално работния си ден.
Повечето хомеопати работят за себе си и могат да структурират работата си по начина, който им допада. Това носи голяма свобода в живота ти. Ако обичаш да имаш контрол върху времето си и да определяш сам как да го прекарваш, хомеопатията е прекрасен избор на професия и начин на живот.
Може да се изброят хиляди причини да станеш хомеопат. За всеки от вас причината може да е малко по-различна.
Но вероятно най-силната причина е, че искаш да помагаш на другите да променят живота си към по-добро. Формираш прекрасни, близки, лични взаимоотношения с пациентите си.
Да обичаш хората само по себе си е хубаво, но да имаш реален начин да помагаш е истински дар.
Може би най-голяма радост носи уверено да предпишеш лекарство и да си свидетел на чудесата, които се случват.
Лекувайки пациентите си, се лекуваш и ти.
Това неизбежно ще донесе все повече и повече щастие в живота ти...
Така че стани Хомеопат!
Бъди най-добрият Хомеопат, който можеш да бъдеш.
Учи вечно.
Помагай на другите и посвети живота си на това.
Виж много чудеса.
Какво повече може да поиска човек от живота си...
Защо да станеш хомеопат?
от Робърт Фийлд
Оригиналната статия може да прочетете ТУК
Д-р Тинус Смитс, основаният от него оригинален метод на лечение (CEASE Therapy) и първата му книга, която сега излиза на български език, от години са известни на българската публика.
Логично, най-сетне дойде и денят, в който българите – родители на деца с всевъзможни здравословни проблеми, практикуващи хомеопати, студенти по хомеопатия – получават тази забележителна книга на български език.
Честта да им я предостави се падна на „ХомеоХелп” и екипът на издателството подхожда максимално отговорно към тази задача.
Йоана Недева се справи възхитително с отговорността си на преводач и вложи цялата си огромна дарба. Великолепна в работата си, чудесен човек.
Аз вложих всички свои знания за хомеопатията, за тенденциите в нейното развитие и за съвременните й позиции в света по време на редактирането на превода, извършен от Йоана.
* Като издател, аз нямам никакви колебания по отношение на потребността тази книга да бъде издадена на български език. Тя има потенциала да промени живота на много наши сънародници – достойни, трудолюбиви, високо образовани, разсъдливи, посветени на семейството си българи – в чийто живот се е появило дете с аутистично разстройство или някаква друга „модерна” болест. Поставих си задачата да издам тази книга на български още след излизането й на бял свят и сега я изпълнявам.
* Като практикуващ хомеопат, аз съзирам вероятност някои колеги да подходят критично към подхода, разработен от д-р Смитс. В този подход има елементи, които, формално погледнато, се разминават с класическата парадигма в хомеопатията. Но също в качеството си на практикуващ хомеопат, аз съм изправен пред въпроса: Колко деца с разстройства от аутистичния спектър са върнати към състояние на пълно здраве чрез прилагане на хомеопатичния подход в неговия най-изчистен вид? Отговорът на този въпрос не е лек.
Четейки д-р Тинус Смитс, аз се убеждавах от всеки следващ ред в неговото безмерно уважение към чистата хомеопатична теория, както и в неизтощимия му стремеж да открие подход, който да е достатъчно близо до тази теория, но същевременно да дава по-добри и трайни практически резултати (което, от своя страна, е единственото съкровено желание на нашите малки пациенти и техните родители, а и наша мисия като хомеопати, според Ханеман).
Тинус успя да създаде такъв подход, благодарение на отличното познаване на хомеопатичната теория и практика и на живия си изследователски дух. Недостигнатите от никой друг преди него реални и неоспорими успехи задължават хомеопатичната общност да вникне в същността на CEASE терапията и да я приеме като пълноправен, доказал се в практиката аспект от хомеопатичната терапия.
Живеем във време, в което нашите деца и внуци понасят тежки удари по здравето си още с появата си на бял свят – чрез непосилния за невръстните им телца брой и вид ваксини, които им се поставят още през първите дни и седмици на живота им; чрез все по-агресивния медикаментозен подход на конвенционалната медицина във все по-ранна възраст на пациентите. Това неизбежно изправя всички нас пред проблематика от съвсем ново естество, среща ни с патология, която до преди 20-30 години не беше описана дори в медицинските учебници. Тази реалност изисква безкомпромисно от практикуващите хомеопати особен тип гъвкавост, за да могат да обогатят арсенала си от терапевтични възможности, без да погазват основополагащите принципи на хомеопатичната наука.
Тинус Смитс ни показва, че е напълно възможно да се намери правилната мяра между новаторство и спазване на принципите, когато си истински верен на науката си и на пациентите си.
д-р Румен Стойчев
лекар-хомеопат
директор на HomeoHelp Holistic School и
„ХомеоХелп” Българското хомеопатично издателство
„Органон” е „Библията” на хомеопатията. В него Ханеман очертава цялата система на своето невероятно лечебно изкуство. Всеки параграф или всяко по-обширно наставление в него полага ясно разбиране за философията и практиката на тази система.
Един от най-важните параграфи в „Органон”-а – и един от тези, които хомеопатите най-често забравят – е Параграф 11. В него Ханеман казва:
„Когато човек се разболее, тъкмо тази духовна, действаща самостоятелно (автоматично) жизнена сила, която присъства навсякъде в организма, е била първично разстроена от динамично влияние, оказано върху нея от болестотворен агент, враждебен на живота; само жизнената сила, разстроена до противоестествено състояние, може да придаде на организма неговите неприятни усещания и да го предразположи към нередовност на процесите, която ние наричаме болест; защото, бидейки сила, която е невидима и познаваема само по своите ефекти върху организма, нейното болестно разстройство става известно само чрез проявленията на болест при усещанията и функциите на онези части от организма, разкрити пред сетивата на наблюдателя и лекаря; тоест, тя може да ни се разкрие чрез болестните симптоми и по никой друг начин.”
(Превод: Цветана Коджабашева)
Нека разбием този дълъг параграф на части, за да разберем по-добре какво в действителност ни казва Ханеман.
Първо, по отношение на това кога се разболява човек, той казва, че това става, САМО когато духовната, автоматична жизнена сила – която присъства навсякъде в организма на човека – е засегната.
Това е основополагаща идея, която никога не бива да забравяме. Защото твърде често, когато се разболеем, не схващаме правилно къде е истинското разстройство и искаме да обвиним я бактерия, я вирус, я някаква друга причина за неразположението си. Не казвам, че те не са реални, но причината за болест е разстройството на жизнената сила, а не бактерията или вирусът. Ако ние вземем последните за отправна точка, което е толкова типично за алопатичния начин на мислене, ние губим от очи факта, че жизнената сила е ЕДИНСТВЕНИЯТ източник, отговорен за появата на всички усещания, достъпни за осъзнаване.
Така че единственото нещо, което се случва при болест, е че жизнената сила е била повлияна от болестотворен агент, враждебен на живота (което означава, че той „иска” да Ви навреди, ако не и да Ви убие) и е била разстроена до такава степен, че обезпечава на организма усещанията и процесите, които наричаме болест. Никога не забравяйте, че това е истинският първоизточник на болестта. Същата тази жизнена сила, която поддържа живота и ни осигурява приятни, както и неприятни усещания – именно тя е единственият източник на проявите на болестта и на възстановяването на здравето.
Ние опознаваме болестта единствено по симптомите и усещанията, които са изразени от жизнената сила и са достъпни за разпознаване от лечителя. Тези болестни симптоми са единственият начин, по който лечителят може да разпознае болестта. Няма друг начин, по който болестта може да бъде разпозната. Днес ние можем да кажем, че има рьонтген, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс и различни лабораторни методи за откриване и идентифициране на някаква болест. Но тази информация е само частично използваема за хомеопата. Тя набавя диагноза по алопатичните стандарти, но не дава онова богато описание на страданието на пациента, нито подлежащите за наблюдение отвън симптоми.
Тези подлежащи за наблюдение отвън симптоми и усещанията, които човекът изпитва, са това, което трябва да бъде разбрано, преди да се открие точното хомеопатично лекарство. Помнете: хомеопатичното лекарство е за човека, а не за болестта. Усещанията и симптомите се използват, за да се идентифицира това, което се нуждае от лечение. Единственото изражение на жизнената сила е това, което ни дава единствената картина на болестта. Съществува само една жизнена сила, следователно, може да съществува само едно цялостно нейно изражение. Когато се даде лекарство, то се дава, за да бъде провокирана жизнената сила да реагира.
Жизнената сила поражда болестта, жизнената сила я и лекува.
Твърде често ние мислим за лекарства за тази болест или за онази болест. Да, лекарствата имат афинитет към определени органи или към конкретни процеси, но единствено проявлението на болестта от този конкретен индивид е това, върху което основаваме предписанието си. Само при това условие жизнената сила ще разпознае енергията на лекарството и ще реагира с оздравителна реакция, връщайки пациента към предишното му състояние на здраве. Което ни връща към дефиницията за Хомеопатия: Homeo = подобно; Pathy = страдание. Подобно страдание.
Затова не падайте в капана на алопатичния (грубо материалистичния) начин на мислене. ЕДИНСТВЕНО духоподобната dynamis (жизнената сила) е тази, която се разстройва, обезпечавайки болестните усещания и болестно разстроените функции, които се „етикетират” с различни диагнози.
Няма две болестни прояви, които да са напълно идентични, така че ние първо и преди всичко трябва да прилагаме ясни хомеопатични принципи, които да ни водят в нашето разбиране за болестта.
Ако помним това, никога няма да попаднем в капана на грубо материалистичния (алопатичния) начин на мислене.
Оригиналната статия на Робърт Фийлд може да прочетете ТУК.
КОМЕНТАР на ХомеоХелп
Ако една електрическа крушка примигва, да я ремонтираш или дори да я сменяш е абсолютно безсмислено, ако електрическият ток, който стига до нея, е 120 волта, вместо 220.
Ако една електрическа крушка изгори, а после изгарят и всички други, с които я заменят, подобно „оперативно лечение” е абсолютно безсмислено, ако електрическият ток, който стига до нея, е 280 волта, вместо 220.
По-„умният” електротехник може да реши да смени кабелите или ключа-прекъсвач, но все едно – проблемът ще си остава нерешен.
Забележка: Факт е, че едва ли има електротехник, който не би потърсил (и открил) истинския проблем.
Ако един човешки орган не функционира правилно, да го „ремонтираш” и „протежираш” е абсолютно безсмислено, ако не си осъзнал, че това има причина, която почти никога не е от физическо естество.
Още по-безумно е да го отстраниш или да го замениш. Все едно – проблемът си остава нерешен.
Втора забележка: За разлика от електротехниците, „човекотехниците” неизменно отказват да търсят причините там, където те всъщност са си. Защото не е „рентабилно”.
Преди няколко години редакторът в Hpathy.com Алън Шмуклър направи едно от знаковите си интервюта – с Вайкунтанат дас Кавирадж, човекът, който направи първите уверени крачки в прилагането на хомеопатията за превенция и лечения на болестите по растенията.
ХомеоХелп изразява своята благодарност към Кавирадж, към Алън Шмуклър, към Нели Тотева, превела интервюто на български език и към колегите от samuelhahnemann.bg, които ни дадоха разрешение да публикуваме текста на интервюто на нашия сайт.
ХомеоХелп издава бестселъра на Кавирадж „Хомеопатия за фермата и градината”.
Очаквайте я на книжния пазар през първата половина на юни 2015.
Вайкунтанат дас Кавирадж – холандски хомеопат, изследовател и основател на агрохомеопатията. През 1960 г. става един от учредителите на компанията „Меджик Бас”, която организира пътувания до Индия с микроавтобуси. Кавирадж експериментирал с психоактивни вещества, бил приятел с Ален Хинзберг, Боб Дилън и Кен Кейзи, ръководил фермерски стопанства във Франция и Белгия, учил при експерти по лечебни треви и при астролог, пътешествал по света за изучаване на растенията. Намирайки се в Индия, той се разболява сериозно и е излекуван с помощта на хомеопатията. Желанието да разбере какво именно го е излекувало, довело до това, че през 70-те години Кавирадж започва да учи при д-р Чатержд и това ученичество в селската клиника продължило 10 години. Той е автор на учебници по различни аспекти на хомеопатията и книги с хомеопатични детективски истории „Досието на Бун”. През 1982г. Кавирадж става бхакти и е посветен в тайните на традиционното шаманско лечителство.
През 1986г. Кавирадж излекува успешно ябълкови дървета, използвайки Belladonna, а после пристига в Австралия, където провежда мащабни експерименти с лекарства за болните растения. Въз основа на това възниква новаторската книга „Хомеопатия за фермата и градина”.
Алън Шмуклър, главен редактор Hpathy.com.:
През 1986 год. Вие излекувахте болните ябълки с помощта на Belladonna. Как се случи това? Нещо като прозрение ли беше, както при Нютон с ябълката?
Вайкунтанат Кавирадж: Историята с ябълките беше следната. Моите швейцарски приятели от гр. Арау имаха много хубава къща, с много голяма градина на южната страна. Лекувах приятелите, децата им и техните животни в течение на ред години и, когато тези дървета се разболяха от ръжда, стопанката ме попита дали може с помощта на хомеопатията да се излекуват дърветата. „Разбира се – казах аз, - Само че аз нищо не знам за това”. Тя каза: "Аch du bist ein Krueterhexe, du wirst schon was finden" ( „Но ти си магьосник-билкар, ще откриеш нещо”).
И така, ние излязохме на улицата и аз видях тези дървета: листата бяха увиснали и навсякъде имаше петна от ръжда: върху листата, стъблата, клоните и стволовете. Попитах от кога имат този проблем и стопанката ми отговори, че това продължава вече три дни – започнало по време на сланите, а сега вече всички дървета били с ръжда. После я разпитах за поливането и тя отговори, че поливала ябълките три пъти на ден, след което листата се повдигали за няколко часа, а после отново увисвали.
Това ми се стори подобно на случай при скарлатина – бързо, яростно, тъмночервени петна и силна жажда.
Млада жена, на 40, с приятна усмивка с лека нотка на сладка мъка ("Не знам защо ми се случва, но го приемам") и няколко наднормени килограма, придаващи още малко към естествения й чар.
Робърт Фийлд
Кога за последен път сте чували хомеопат да казва: „Лекарството не прави нищо”?
Е, добре, аз ви го казвам сега!
Лекарството не прави нищо.
Да, така е. То не прави нищо, в смисъла на думата „да правя” нещо.
За Не-действието и Пътя
Често срещан, дълбоко присъщ мотив в китайската мъдрост е wu wei, което означава „не-действие", „не-правене".
Да анализираме йероглифа малко по-подробно. wu wei означава „Съзнателно не-действие, преднамерено и принципно решение да не правиш нищо с определена цел за това не-действие."
Ние, лекарите, с целия си опит, умения и авторитет, често изпадаме в егоцентризъм, който ни пречи да приемем, че грешим. И ето на: аз открито признавам, че съм бил в заблуда. Като сърдечен хирург с 25 години опит и направени над 5 000 сърдечни операции, днес е денят ми да поправя грешката чрез медицински и научни доказателства.
Аз практикувах дълги години заедно с други изтъкнати лекари, наричани „opinion makers" („хора, формиращи мнения"). Бомбардирани от научна литература, непрекъснато участващи в образователни семинари, ние, „формиращите мнения", настоявахме, че сърдечните болести са резултат от простия факт на увеличения холестерол в кръвта.
Единствената приемана терапия бе предписване на медикаменти за понижаване на холестерола и диета с драстично ограничаване на приема на мазнини. Отклоненията от тези предписания ние смятахме за ерес, която може да доведе до лоша лекарска практика.
Това не работи!!!
Достоен за съжаление факт е, че ако зададем на днешните българи два въпроса:
1. Знаете ли кой е Стоян Михайловски? и
2. Знаете ли какво е Колдрекс?
много повече от тях биха отговорили с „Да” на втория въпрос, отколкото на първия.
„Този доклад „Заплахата 'резистентност срещу антибиотици' в САЩ, 2013” дава първата в историята „моментална снимка” за бремето и заплахата, която представляват резистентните на антибиотици микроорганизми, оказващи най-силно влияние върху човешкото здраве.
Всяка година в САЩ поне 2 милиона души се заразяват с бактерии, които са резистентни на антибиотици и поне 23 000 души умират всяка година от смърт, причинена директно от такива инфекции. Много повече хора умират от други състояния, които са се усложнили от инфекция с резистентни на антибиотици бактерии.
Поредното зимно „нашествие" на скарлатината, послужило по традиция като повод за поредното цунами от необосновани, излишни и вредни антибиотични предписания, стана повод да обсъдим конкретен случай в една от лекциите от Трето ниво на обучението по хомеопатия в HomeoHelp Holistic School.
Неизбежно се докоснахме и до въпроса за показанията за приложение на Streptococcinum и изобщо на т. нар. „малки нозоди".
Този въпрос има доста интерпретации, някои от тях, за жалост, неточни или откровено погрешни.
В тази връзка решихме да публикуваме откъс, посветен на Streptococcinum и близкия му нозод Scarlatinum, от една книга, която е в най-висша степен необходима на всеки хомеопат, комуто се налага да работи с нозоди –
шедьовърът на Франс Вермюлен "Monera" ("Едноклетъчни"), издадена от ХомеоХелп преди няколко години.
За някои тя е животоспасяваща.
За други тя е хитър трик на гърба на болните и уязвимите.
Каква е истината за Хомеопатията?
Ако диагнозата „Холестеролът Ви е висок” ви звучи като смъртна присъда, значи и вие сте жертви на "холестероловата" пропаганда.
Лекар, търсещ лечение на аутистични деца е застрашен с отнемане на лиценза
Проучване, сравняващо резултатите от хомеопатичното лечение и конвенционалната терапия при раково болни.
Вашият приятел - хомеопатът от САЩ д-р Робърт Фийлд - вчера публикува в блога си статия за полезните действия в условия на повишена радиация.
С надежда и горещо пожелание тези съвети да се окажат излишни, ХомеоХелп все пак ви предоставя тази статия на български език с любезното разрешение на д-р Фийлд.
Малко предистория. Стефани Найл е английски хомеопат, психолог, зоолог и компютърен специалист.
Тя живее с приятеля си Греъм, който претърпя тежка автомобилна катастрофа през януари тази година.
Стефани разказва драматичната история на тези два месеца и на хомеопатичното лечение на Грей.
Истинската репутация на така наречената „наука” е непоправимо накърнена...
Майк Адамс, The Health Ranger
Потенцираният препарат Oscillococcinum е особен феномен в наши дни.
Поне такава е позицията на правителството на Индия.
Ето каква приказка ми изпрати мъдрецът Джефри Кийт, скъпи приятели.
Преди време прочетох подобна история някъде в интернет пространството, но за съжаление, й изгубих дирята.
Благодарение на благородния Джефри историята ме намери сама.
Какво свежо утро!
То времето си е вече есенно, но утрото изведнъж се освежи от 1-2 минутен клип, който се извъртя по телевизията и за щастие беше уловен от периферното ми зрение и слух.
Често при лечението на остри и хронични случаи ние имаме пациент, който получава влошаване или регистрира обостряне на симптомите по време на хомеопатичното лечение. Винаги е добре да разполагаш с алтернативно мнение и начин на лечение.
Хомеопатите и практикуващите алтернативни лечебни методи могат да ви помогнат да балансирате вашия избор на лечение.
Но понякога – и то не рядко – може да се окаже трудно да откриете точния човек за своето пътуване в света на алтернативното лечение.
На коментара на своята читателка Елизабет Флин
(Към статията му "1 декември: Прекрасен ден за Британската Хомеопатия!"):
„Това наистина е чудесен ден за Британската Хомеопатия и аз ти благодаря, че ни го съобщи. Но се чудя къде остава хомеопатът, който е обучен добре да практикува Хомеопатия, но просто се е случило така, че не е лекар.”
Брайън Каплан дава следния отговор:
Прочетете разсъжденията на Робърт Фийлд за духовната същност на Хомеопатията.
Умишлено предпочетох да ви запозная с тези разсъждения след Коледните празници, а не по време на тях, за да ги отделя от пороя духовни призиви, които ни заливат на празници и много от които са мимолетни изблици на нетраен стремеж към духовно извисяване.
Аз открих един прекрасен сайт на колега, който умее да подбира значими и за практикуващите хомеопати, и за пациентите теми и да пише по тях с много професионализъм.
Този хомеопат се казва Робърт Фийлд и аз смятам постепенно да запозная приятелите на ХомеоХелп с неговите разсъждения, защото в много точки моето мислене се доближава до неговото.
Доста пациенти ми поставят въпроси, свързани с начините на приемане или на съхраняване на хомеопатичните лекарства. Това ме наведе на мисълта да отворя тази тема, за да може да споделим информация и опит. Очаквам с нетърпение вашите въпроси и наблюдения. 
Искам да ви разкажа една случка и да споделя някои свои разсъждения с вас (защото не обичам да давам съвети).
(Черна история на един неблагонадежден)
"Свинският грип вече взема жертви" - Това е темата за съчинения, зададена на всички пишещи хора в България за тази седмица.
Нели Стефанова
На интересуващите се е известно, че Законът за здравето забранява практикуването на хомеопатия в България от лица без висше медицинско образование. Това е поводът да напиша настоящата статия.
Разтърсваща история за едно българско семейство 
Дейна Улман
Робърт Фийлд
Валякът на "Съвременната" медицина 2 