Нели Стефанова
На интересуващите се е известно, че Законът за здравето забранява практикуването на хомеопатия в България от лица без висше медицинско образование. Това е поводът да напиша настоящата статия.
Причините обаче са по-дълбоки. Те са свързани с моето положение на гражданин на същата тази страна. Нарочно използвам думата страна, а не държава, защото обичам страната и не съм съгласна с много от действията и решенията на чиновниците, които си мислят, че са държавата. Родила съм се именно тук, в България и не гледам на това като на случаен факт. Личният път на всеки човек започва още с раждането му. Моят очевидно е свързан с българските земи.
Като начало ще обясня коя съм. Имам диплома от Лондонски колеж по хомеопатия, която се признава в редица страни като Англия, Канада, ЮАР и още доста други (ще спестя изреждането им, защото не това е важното). Някои колеги със същото образование вече успешно практикуват там. Аз бих могла да избера същият начин на справяне със създалата се ситуация.
Защо не искам да го правя?
Достигнах до долуизложената истина след дълго продължили борба и размисъл.
Признавам, че имаше моменти, в които отчаянието и обидата бяха твърде силни. (Когато въпреки високата ми квалификация - инженерна химия - в бюрото по труда ми предлагаха работа единствено като чистачка. Когато държавата не правеше нищо, ама нищичко, да помогне на моето поколение и на мен в частност да намерим ново място в обществото, за да оцелеем (да не говорим за "лукс" като възможността за пенсиониране). Когато с цената на много вложен труд, време и лични средства сама поех пътя на квалификация в областта на хомеопатията, която правеше първите си стъпки в България (става дума за 1993 година). Когато години по-късно новоизлюпени и недоказани "специалисти"* по хомеопатия поведоха битка за завладяване на пазара в традициите на Дивия запад. Когато заедно с моите колеги лекари и нелекари от Хомеопатичното общество опитвахме всички възможни средства за убеждение на всички възможни инстанции и срещахме единствено стена от присмех и неразбиране.
Доста време и аз като много българи мислех за емиграцията като единствена възможност. Знам доста добре английски, смея да твърдя, че вече съм добър хомеопат, дори според хора, които разбират от тази наука и могат да го преценят (В онези страни има много такива хора и аз знам, че бих получила подкрепа от тях). Така че не се чувствам притисната в ъгъла и решението ми да остана тук се дължи на друго.
* Слагам думата специалисти в кавички, защото хомеопатията не се изучава в нито едно висше медицинско заведение у нас, така че само докторската диплома не прави никого специалист!!! Но законотворците удобно отказват да видят този факт!