Поредното зимно „нашествие" на скарлатината, послужило по традиция като повод за поредното цунами от необосновани, излишни и вредни антибиотични предписания, стана повод да обсъдим конкретен случай в една от лекциите от Трето ниво на обучението по хомеопатия в HomeoHelp Holistic School.
Неизбежно се докоснахме и до въпроса за показанията за приложение на Streptococcinum и изобщо на т. нар. „малки нозоди".
Този въпрос има доста интерпретации, някои от тях, за жалост, неточни или откровено погрешни.
В тази връзка решихме да публикуваме откъс, посветен на Streptococcinum и близкия му нозод Scarlatinum, от една книга, която е в най-висша степен необходима на всеки хомеопат, комуто се налага да работи с нозоди –
шедьовърът на Франс Вермюлен "Monera" ("Едноклетъчни"), издадена от ХомеоХелп преди няколко години.
ДРУГИ СТРЕПТОКОКИ
Група А
Група А стрептококите (ГАС) със Streptococcus pyogenes като вид-прототип, са бета-хемолитични, т. е. те напълно разрушават червените кръвни клетки, индикатор са което е чистата зона около колониите, когато микроорганизмите се култивират върху кръвен агар. Заболяванията при хората се свързват най-често с Група А стрептококи.
Група В
Група В стрептококи са част от нормалната устна, чревна и вагинална флора. Първоначално разпознати като животински патогени и особено като причинители на мастит по кравите, Група В стрептококите (ГВС) днес са основни причинители на тежка септицемия при новородени, пневмония или менингит в развитите страни. Тази група отговаря за промяна в клиничния спектър на заболяванията при бременните и новородените. Предаването става от майката на детето, както по време на бременността, така и при раждането. Вътреболнични вероятно са голям процент от инфекциите при възрастните. Рисковите фактори включват хориоамнионит, преждевременна руптура на мембрана, треска по време на раждането, диабет на майката, преждевременно раждане и по-големи брат или сестра с инвазивно ГВС заболяване. При доносени новородени нивото на смъртност варира между 2 и 8%, но при недоносени достига 10-20%. Усложненията на менингита включват церебрална парализа, загуба на зрението и слуха, проблеми с учението и смущения при растежа. ГВС се свързва също и с пневмония при по-стари пациенти и с целулит, усложняващ заболяванията на периферните кръвоносни съдове при стари диабетици. Видът-прототип е S. agalactiae, който може да причини менингит, сепсис и пневмония при новородени, вагинит, следродилна треска, възпаления на отделителните пътища, кожни инфекции и ендокардит при възрастните.
Група С – Viridans
Група С стрептококите са алфа-хемолитични. Хемолизата е частична, водеща до зелено оцветяване около колониите върху кръвен агар. Цялата група е наречена група на зелените стрептококи (от латинското viridis, зелен). Зелените стрептококи нормално са коменсали в устата, фаринкса, влагалището и кожата. Макар да са смятани за общо взето непатогенни стрептококи, някои от тях се асоциират с гнойни инфекции и са смятани за етиологични агенти на бактериалния ендокардит, особено когато е свързан с дентални проблеми или дентални манипулации и/или когато сърдечните клапи са увредени от предхождаща ревматична треска или от вродено сърдечно заболяване. S. mutans и S. sanguis обитават устата на човека и участват в образуването на дентални кариеси.
Един случай в хомеопатичната литература разказва за приложение на Streptococcus с видово название viridans, въпреки че това име няма бактериологичен еквивалент.
Г-жа М. Р., на 42 години. Рецидивираща паронихия, засягаща основата на всички нокти на ръцете с болезнена чувствителност, подуване и серозно-гноен секрет, винаги влошаваща при по-интензивно ползване на ръцете (домашна работа, миене на съдове и пр.). Хроничен запек, жената има навик да си прави клизма от години, въпреки правилното хранене. Тенденция към, както тя го нарича "жлъчни периоди", състоящи се в гадене, повръщане, стискаща болка в корема и жестоки главоболия. Няколко пъти са намирали глисти в ректума й. Рецидивиращи пристъпи на невралгия на троичния нерв. Казва, че е била болнаво, слабо дете, с подути лимфни възли; няколко пъти е имала плеврит, рецидивиращ цистит, а веднъж се появили множество циреи и карбункули по лицето и мишницата.
Това е дребна женица, лесно се изтощава, много е чувствителна и емоционална, нетърпелива и раздразнителна, лесно я налягат грижи; чувства се по-зле във влажно, студено време и страда от липса на жизнена топлина; менструацията е оскъдна и тя се влошава преди нея. Лесно се поти, влажни стъпала. Кожата е суха, протрива се и се пука лесно. Има силно желание за сладки неща, нишесте и плодове. Невралгията е по-зле отдясно и се влошава през нощта. Първото предписание, Silica, не й подейства изобщо, както и Tuberculinum. Phosphorus даде началото на голям прогрес за около 5 месеца, след това спря да действа. Следващите две години опитах с Psorinum, Arsenicum, Sulphur, Lycopodium, Nitric acid и пр., без абсолютно никакъв успех. Преразглеждането на случая започна с приемането, че щом Phosphorus е най-близкото лекарство, което имаше ефект, но не достатъчно продължителен, трябва да бъде намерен подходящ антипсоричен нозод. Тенденцията към образуване на гной доведе до обсъждане на Streptococcus viridans cardiacus (Stearns) 200. Последвалата реакция беше истинско хомеопатично влошаване, което преди да настъпи подобрението изтъкна по-скоро всяка отделна група симптоми, а не толкова самата нагласа към гноеобразуване и така ги маркира като принадлежащи към патогенезата на това лекарство. Първата реакция беше от страна на стомашно-чревния тракт, след това се обостри невралгията на троичния нерв и накрая възпалението на ноктите и кожата.
(Когато добре подбраното лекарство не действа, случай, публикуван в Hom. Herald, януари 1943, том V)
Скарлатина
Скарлатината се свързва с Група А стрептококови (и само понякога други) филтрати, които произвеждат еритрогенен токсин, водещ до дифузно розово-червено кожно оцветяване, което избледнява при натиск. Обривът – друга характерна черта на това заболяване – което иначе прилича на стрептококов фарингит, се вижда най-добре по корема, латералната част на гръдния кош и в кожните гънки. Сред характерните прояви на обрива са бледността около устата на фона на зачервено лице, малинов език (възпалени папили, издаващи се над ярко червения налеп по езика) и линии на Pastia (тъмно-червени линии по ръбовете на кожните гънки). Горният слой на преди това зачервената кожа често се излющва след като температурата се нормализира.
(Merck Manual)
Скарлатина, антибиотици, стрептококова резистентност и укрепването на здравето
Скарлатината имала голяма смъртност през XIX век, особено сред децата. Стрептококите били изолирани за първи път в кръвта на пациенти със скарлатина от Edward Klein през 1887, но той не успял да предизвика това заболяване у животни, така че съгласно постулатите на Koch, бактерията не би могла да се смята за причинител на заболяването.
Медицината твърди, че скарлатината, "заради антибиотичната терапия вече е нещо малко повече от стрептококов фарингит, придружен от обрив", докато медицинският историк Roy Porter пише, че "както при други заразни болести, намаляването на заболеваемостта от нея не се дължи на някакъв терапевтичен пробив, а на по-здравословна околна среда и повишаване на резистентността на пациентите."
Във всеки случай, безразборната употреба на антибиотици доведе до проблематична комбинация от понижена резистентност на човека и повишена резистентност на бактериите. Като гъвкави играчи и част от обкръжаващата ни среда, бактериите притежават ненадмината способност за генетичен трансфер и обмяна в планетарни мащаби. Глобалното разпространение на резистентността към антибиотици е както неприятност за медицината, така и удивително доказателство, че "бактериите действат като структурна единица, способни да разрешават сложни проблеми и то успешно всеки път." Бактериите са нормални и необходими обитатели на "Планетата Човек" и здравето вече не е толкова нещо, което трябва просто да бъде съхранявано, а нещо, което трябва да бъде укрепвано, например, чрез възстановяване на съответните подходящи микробни общности.
В последно време беше установен ръст в разнообразието, тежестта на протичане и усложненията на инфекциите от S. pyogenes. Започнаха да се появяват и други щамове стрептококи с повишена инвазивна способност. Бързото развитие на резистентност срещу антимикробни медикаменти сред ентерококите допринася за очертаването им като най-значими вътреболнични патогени, което пък ги прави едни от най-трудните за лечение. Стрептококите от Група В са водещите причинители на септицемия при новородени. Войната се разгоря още по-силно с разработването на стрептококови ваксини, съдържащи множество серотипове и с въвеждането на синергични терапевтични схеми, комбиниращи по няколко различни типа антибиотици.
"Изчезвайки" в класическия си вид, скарлатината днес се проявява под формата на хронична болест, засягаща мускуло-скелетната система, сърцето, бъбреците и кожата. Полето за приложение и на Scarlatinum, и на Streptococcinum си остава непокътнато.
МАТЕРИЯ МЕДИКА SCARLATINUM Scarl.
Източници
Клинични наблюдения върху употребата на Scarlatinum, нозодът на скарлатината. Нозодът се приготвя от натривка от фаринкса или сквами (епидермални люспи) на пациенти със скарлатина.
Етиологични фактори
≈ Никога не се е подобрявал след възпаление на гърлото (със или без характерния за скарлатина обрив) или скарлатина.
≈ "Добре познатият му афинитет към кожата, гърлото и бъбреците подсказва приложимостта му при случаи на засягане на тези органи." (Clarke)
≈ Препоръчва се като интеркурентно лекарство при случаи, последващи боледуване от скарлатина.
≈ Според Dorothy Shepherd, "серумът от скарлатина (инокулация) е мощен агент, предизвикващ дълготрайна уртикария, следователно трябва да се смята за вариант, който винаги имаме на разположение, при уртикария, която не се повлиява от други методи и да се дава във високи разреждания."
Клинична патогенеза
≈ Слабост; главоболие; повръщане; понякога коремни болки, немощ.
≈ Подуване на сливиците; зачервен фаринкс.
≈ Цервикална аденопатия. Тахикардия.
≈ Дифузна еритема с малки плаки; мраморен вид на кожата.
≈ Малинов език.
≈ Нефрит с уремия, хематурия или протеинурия.
≈ Ставни болки. Ревматизъм на ръцете и пръстите им.
(Julian)
Усложнения на скарлатината
≈ Сърдечна невроза.
≈ Нарушения в коронарната циркулация; angina pectoris.
≈ Тромбоцитопенична пурпура (Болест на Werlhof).
≈ Хроничен полиартрит.
≈ Обща слабост от (мио)кардиопатия.
≈ Болести, протичащи с лющеща се, суха кожа с червен контур, например, псориазис, особено при по-пълни хора
"Докато Diphterinum е по-ефективен при по-слаби хора и предимно при сърдечни заболявания".
"Докато пациентът Diphterinum имат червен налеп по езика и е слаб, със сърдечни проблеми, пациентът Scarlatinum има чист, гладък език, като че ли е излъскан, и е възпълен и подут с тенденция към отоци." (Reckeweg)
МАТЕРИЯ МЕДИКА STREPTOCOCCINUM Streptoc.
Източници
[1] David Riley; доказване с 12 С, 3 пъти дневно докато се развият симптомите; 16 изпитатели (8 жени; 8 мъже); продължителност: 10 седмици; 1995.
[2] Foubister, клинични наблюдения.
[3] Julian, клинична патогенеза.
Етиологични фактори
"Може да обмислим предписването на Streptococcinum при хронични заболявания, където има история на остра стрептококова инфекция, най-вероятно включваща тежка инфекция у майката по време на бременността. При наличието на такава история има два типа случаи, при които е оправдано да се обмисля предписването на недоказано лекарство.
Първо, когато има незадоволителна реакция към основателно избраното лекарство; когато има тенденция към релапс или когато има само частично подобрение. Второ, когато има стрептококова инфекция непосредствено преди хроничното заболяване или когато това е изключително събитие в историята на пациента, макар и отграничено от заболяването с период на сравнително добро здраве. Естествено, в случаи, при които тези характерни признаци са обединени, Streptococcinum е още по-препоръчителен, особено когато е трудно да се открие подобно, доказано лекарство. Тези бележки очевидно може да се прилагат и при други нозоди на остри инфекциозни заболявания.
Утвърдена и често срещана индикация е тежък или рецидивиращ тонзилит или ангина. Не рядко при стрептококовите пациенти се наблюдава ранно поставяне на изкуствени зъби, вследствие на тежки зъбни кариеси. Остър синузит също може да подскаже за Streptococcinum.
Остър ревматизъм, остър паренхиматозен нефрит, еризипел, следродилен сепсис или други стрептококови прояви могат да се приемат като индикации. В някои случаи стрептококовите инфекции може да изиграят или не главната роля, както е при инфлуенца, пневмония, бронхит, плеврит, отит на средното ухо, менингит, перитонит и холецистит. Чревната токсемия може да се асоциира с усилен растеж на чревните стрептококи, понякога последващо амебна дизентерия или други чревни инфекции. Скарлатината има собствен нозод, но Streptococcinum понякога е ефективен, когато Scarlatinum не действа.
Връзката между стрептококовите инфекции и хроничния ревматизъм, включително фиброзит и ревматоиден артрит, като цяло е доказана, а и клиничният опит потвърждава значението на Streptococcinum в лечението. В скромния опит на автора от около седемдесет случая, най-добри резултати са наблюдавани при ревматизъм, хроничен бронхит, цервикален аденит, гастрит и стомашна язва.
Три случая на псориазис бяха значително повлияни, а един случай на дисеминирана склероза, продължила осемнадесет години, беше значително подобрен след прием на Streptococcinum 30, след това други лекарства и Streptococcinum 200 от време на време през следващите три години. Не е сигурно дали това е съвпадение или не, но преди появата на нервните симптоми пациентът е прекарал няколко тежки тонзилита." 2
СИМПТОМИ
Психика
Плач
Преди няколко години направих кратко изследване за Streptococcinum от около тридесет случая. Най-отчетливият симптом, който изплува, беше "Плач, утешение, влошава от" и той се оказа от голямо значение при избора на няколко от следващите предписания. Стрептококовите пациенти се разплакват, ако някой им покаже съчувствие. Това присъстваше при повече от половината случаи. Когато този симптом е изразен, пациентът го демонстрира на практика, когато му се зададе въпросът за съчувствието. Друг симптом, който се появи, беше "подобрява на открито."2
Измъчващи мисли. Тревожност.
Мисли, че ще полудее. 3
Страх от рак. 3
Обезнадежден за състоянието и излекуването си. 3
Слухови халюцинации, чува зов за помощ.
Подозрителна; мисли, че хората говорят за нея. 1,3
Въпреки че са паднали само няколко косъма от главата й, не иска да ходи на работа, вярвайки че изглежда нелепо и всички й се подиграват. 3
Бях подозрителна спрямо хората, с които работех в училището. Силен порив да "отровя" работната атмосфера или да подслушвам чуждите разговори. Чувствах, че говорят за мен. 1
Страх, че ще бъде нападнат. 1
Сънува, че го прострелват. 1
Носталгия по дома. 1
Чувствах някаква носталгия по Ванкувър и добрите ми приятели. Малко летаргичен и силно желание за зелени места, вода и познато обкръжение.
Променливо настроение. 1
Разярен и отмъстителен. 1
Посинявам от гняв, когато бившият ми съпруг ме помоли да отида с него до магазина. Толкова съм бясна, когато излизам от къщата му, след като съм му крещяла, че мускулите по цялото тяло ме болят. Толкова съм ядосана, че искам да му нацепя гумите на колата и да натроша прозорците му с бухалка.
Забързаност, припряност. 1
Усетих същата тревожност като вчера. Бях много нетърпелива, което е необичайно за мен. Ръцете ми не треперят. Но вътрешно искам нещата да стават по-бързо, отколкото те стават в действителност. Гледах един филм и го превъртях напред, защото исках да стигна до кулминацията и се уморих да чакам. Никога не съм го правила преди.
Времето минава твърде бавно, изглежда по-дълго. 1
Днес усетих същата тревожност, но тя изчезна след като се нахраних. Радиото в колата ме изнерви, но си пуснах една касета и тя ме успокои. Усетих желание нещата да стават спонтанно. Струваше ми се, че всичко става много бавно.
Не понася шум и светлина. 3
Усещания
≈ Че устните й са солени. 3
≈ Че периодично й подухва вятър в дясното ухо. 3
≈ За слабост на сърцето. 3
≈ За вибрации в гръбнака и крайниците. 3
≈ За бучка на лопатката. 1
≈ За мускулна слабост в предмишниците и ръцете. 1
≈ Чувства тялото си по-голямо; чувства главата си лека. 1
≈ Чувства главата си тежка и замаяна; чувства очите си тежки. 1
≈ За паница на темето. 1
≈ За слуз по зъбите. 1
≈ Усещам натрупвания по зъбите. Мия си зъбите, но пак усещането е такова, сякаш никога не съм ги мила. 1
Гной
≈ В зъбните алвеоли. Венците са болезнени при дъвкане. 3
≈ Нос (слузно-гноен секрет). Синузит. 3
≈ Акне по челото. 3
≈ Сливици. 3
≈ Около ноктите на ръцете. 3
≈ Големи болезнени пъпки по гърба. 1
≈ Пустулозни обриви. 3
Храна
≈ Желание за: хляб; студено мляко; фъстъчено масло; супа; топла храна. 1
Сън и Сънища
≈ Неспокоен; сънища за насилие и борба. 1
≈ Сънува, че я прострелват. 1
≈ Сънува стари приятели. 1
"По време на доказването сънувала приятели от гимназията и университета. Била на училище, пътувала с тях, ходила с тях на разни места. Някои сънища били объркващи" (изпитател 1) 1
"Сънувах стари приятели и отстоявах себе си срещу тях." (изпитател 13) 1
Модалности
≈ < Утешение.
≈ < Влажно време. 2
≈ < Течение (най-малкото въздушно течение). 3
≈ > На открито. Продължително движение (в началото на раздвижването <). 2, 3
≈ > Изпъване на гърба или наклоняване назад (болка като възпалено в долната част на гърба). 1
Кожа
≈ Зачервяване. 3
≈ Еризипелатоидни петна по крайниците. 3
≈ Целулит. 3
≈ Лющеща се суха екзема. 3
Мускуло-скелетни симптоми
≈ Болки в ставите с хидрартроза (излив на серозна течност в ставната кухина). 3
≈ Възпалителни мускулни болки. 3
≈ Ревматизъм на малките стави на китката или ръката, със зачервяване, понякога с подуване. 3
≈ Изтръпване на долните крайници. 3
≈ Хроничен оток на долните крайници. 3
≈ Некоординираност. 1
≈ Болка като натъртено и възпалено в крайниците при движение; след натоварване. 1
≈ Хорея-подобни движения. 3
≈ Streptococcinum има някои ревматични симптоми, неразличими от тези на Rhus tox. и други лекарства, което може да се очакват от патологичната му връзка с Pyrogen. "Влошава при мокро време, влошава при движение, подобрява се от постепенно раздвижване."2
Гърло
≈ Сливиците са подути, възпалени, гнойни. 3
≈ Персистираща болка и зачервяване на гърлото. 3
≈ Болка при преглъщане, излъчваща се към ухото. 1
≈ Преглъщането е затруднено, съпроводено със задавяне. 1
≈ Цервикалните лимфни възли са подути и болезнени при допир. 1
≈ Дишането е затруднено по време на хранене. 1
"Много пъти се задъхах днес, особено когато се хранех."
≈ Храната залепва по гърлото, преминава по-добре с течности. "Сякаш няма какво да ми смаже гърлото. Имам силно желание за студено мляко."1
Локални симптоми
≈ Пръскащо главоболие с повръщане на жлъчен сок. 3
≈ Бял език с червен връх. 3
≈ Оток на лицето. 3
≈ Горещи вълни по лицето при движение. 1
"Усетих лека вълна по лицето си, когато след хранене се изправих. Усетих също и топлина и отмора да се разпространяват по тялото ми след като тръгнах да вървя."
≈ Крампи в стомаха по време на менструация. 1
≈ Кървава левкорея преди менструация. 1
≈ Пукане на гръбнака; изпуква 3 или 4 пъти, когато се обляга назад на стола. 1
Случаи
R. E. S. Hayes, Съобщения за Streptococcinum; Hom. Recorder, том 67 No 7, юли 1952; EncHom.
1. Импетиго
Момче на 5, един от двата най-лоши случая на импетиго, всъщност никога не съм виждал нещо такова. Другият случай беше брат му, който боледуваше по същото време. Лезиите започваха от мембраните на устните, с жълтеникави корички. Sulphur не даде никакъв ефект. Три дни по-късно устните, носът и брадичката бяха покрити с черни корички, с кръвоизливи под тях. Цервикалните жлези бяха подути и чувствителни. Сливиците също бяха подути, което водеше до хъркане, което не се е случвало преди. Той се смущаваше от всякаква компания и от шум. Sepia доведе само до временно облекчение, а Lachesis, с Rhus-t. между приемите, не помогна. Поддържаше температура от 103°F; беше жаден през цялото време и имаше бял, обложен език от малинов тип. Дадох Streptococcinum. Подобрението продължи четири дни докато температурата не скочи до 105°F; жлезите в лявата аксила бяха значително подути и много възпалени. Държеше си горещите крака извън леглото; чувстваше се претъпкан след поемане мъничко храна. Изпускаше се по голяма и малка нужда. Изразена бледност въпреки високата температура и слабостта. Подобрението дойде много бързо след друго предписание на Streptococcinum 1М и болестта приключи.
2. Импетиго.
Случаят на брат му, на 8, беше дори по-труден. Беше нужен месец за преодоляването на болестта и усложненията й. Лезиите започнаха от вътрешната страна на китката и се разпространиха нагоре по крайника като рана, кървава, гнояща маса. Гнойната секреция беше почти невероятна. Брадичката беше покрита с червени корички. Естествено, имаше тежко засягане на жлезите, както при другото момче. Понякога температурата достигаше 105 F. Sulphur не даде никакъв ефект. Sepia доведе до леко подобрение.
Pyrogenium помогна първия, но не и втория път. Най-ужасното беше засягането на някои нервни клонове, което караше момчето да пищи ден и нощ, когато ефектът от Hypericum отслабваше (а момчето беше на 30 мили от мен). Така прекара четири дни. Hypericum 200 помогна, но веднъж, а 1М – на два пъти. Болката все още го събуждаше. Lachesis 10М помогна на два пъти. Междувременно обривът след всичко това се беше подобрил, но след това започна да се възобновява от първоначалната си точка на китката. Даденият тогава Streptococcinum 10М бързо приключи случая. Ако бях действал рутинно, много неприятности можеха да бъдат спестени, защото бях чувал, че Streptococcinum лекува импетиго!
3. Хронични инфекции, меланхолия.
Н. Дж. У., на 22, тонзилектомия на 13; операция от мастоидит година по-късно, последвана от няколко поредни инцизии и промивки със серум. Sulphur в различни потенции смекчи острите пристъпи за година и половина. Cupressus semp. 6x и 30 беше облекчение след толкова много Sulphur. Merc. dulc. и viv. движиха нещата в положителна посока в продължение на шест месеца. След това Streptococcinum 200, 6 приема за една година и веднъж 1М направи много повече от всички останали. Продължих с Morbillinum още седем или осем месеца, когато пациентът сметна, че няма нужда от повече лечение. Причината да дам Streptococcinum бяха, разбира се, релапсите, историята на потискане, меланхолията, общата слабост и особено загубата на духа. Тези симптоми никога не се появиха отново, както ставаше преди.
4. Налепи, причиняващи лош вкус на устата, световъртеж, болки в ставите.
Г-жа П., на 56, много случаи на диабет в семейната анамнеза, също и на рак. Пълна, тегло 220. Зъбни абсцеси на 10, гликозурия на 18, колит през двадесетте си години, налепи по сливиците, пиелит, обострящ се и утихващ няколко години подред, слънчев удар. Лекувал я е хомеопат, така че е избегнала обичайните операции. През първите три години, когато беше под мое наблюдение изглеждаше, че Pulsatilla на големи интервали се справя добре през голяма част от времето, но след това спря да действа. Четири месеца след последния прием на 200 се появи постоянна слабост, натрупаха се много налепи и лошият вкус в устата продължи четири или пет дни. По време на този период тя усещаше лека замаяност и болки в ставите. Чувстваше главата си тежка и затъпяла. Имаше газове и сърцебиене. Страхуваше се нощем, имаше силно желание за свеж въздух. Болките в ставите се подобряваха от обилна дефекация, но бяха последвани от главоболие. Streptococcinum в 1М и 10М доведе до подчертано подобрение, а след това Sulphur беше ключът към по-нататъшното подобрение.
5. Екзема по ръцете и китките, кисти по врата, матката и яйчниците.
Част от жена дойде през 1942 (г-жа П., на 47 г.), в смисъл че тя беше с извадени сливици, премахнати кисти, които се бяха образували по задната част на врата, отстранени матка и един яйчник и някои сраствания, които се бяха образували след това. Имаше анамнеза за стомашна язва, мастит с няколко инцизии, бронхопневмония и много прекарани грипове. Има тази екзема от 14-годишна, потискана е многократно; покрива ръцете и китките; възпалена, напукана и кървяща. Диагностицирана е като екзема, въпреки че обривът определено има гъбичен характер. Три приема Graphites, един Sulphur, два приема Sepia, един прием Petroleum, един Psorinum и Kali muriaticum 6 и 12 – тези лекарства, давани през известни интервали в продължение на осем години, изчистиха доста добре кожата и, разбира се, общото здравословно състояние беше по-добро. След това обривът се появи отново – остро, с червени мехурчета, "хубаво ми е като се чеша", устните също бяха възпалени, сухи и напукани в ъглите. Streptococcinum 10М и 50М, през три месеца и девет месеца по-късно Sulphur 200. Няма никакви симптоми през последните седем месеца.
6. Вакциноза, артрит.
Г-жа МакД., на 49, имаше усещане за стягане в главата, поради което са й правени много инжекции. След това внезапно се появил артрит, продължил шест седмици, през които тя погълнала четиристотин таблетки аспирин. На всеки няколко дни тя получаваше пристъпи на артрит, които бяха силни, появяваха се внезапно и продължаваха два-три дни. Болките бяха блуждаещи, повече отляво, със скованост и подуване. Характерът на болката е като възпалено, пулсираща, пронизваща като нож. Пристъпите винаги започваха следобед, определено се влошаваха при влажно време, при промяна на времето, при приближаването на буря, подобряваха се от горещо. Появяваха се горещи вълни в началото на пристъпите. Краката й бяха студени. Streptococcinum 10М спря пристъпите за около месец, след което симптомите толкова силно насочваха към Psorinum, че аз преминах към това лекарство. 3М и 10М свършиха добра работа. След това Sepia 10М. Не е имала пристъпи през последната година и половина.
7. Случай на дисеминирана склероза.
Дойде жена на тридесет и три години с история на преходна парализа от 18-годишна възраст. Тя беше информирана, че състоянието й може да се подобрява и влошава, но никога няма да се възстанови напълно. Когато я преглеждах през септември, тя беше загубила усет за топло и студено в двата долни крайника до ингвиналната област и коленните рефлекси бяха асиметрични. След като разгледах случая внимателно, предписах Causticum, от който имаше леко подобрение. Преглеждайки предишните й заболявания, открих, че има история на серия от тежки тонзилити, предшестващи нервното й разстройство. Дадох й една доза Streptococcinum 30с, един прием през октомври. Симптомите й се изчистиха за няколко седмици и тя беше добре след това, като изключим преходната слабост в единия крак през март, която не наложи да напусне работата си като сервитьорка. Дадох й Streptococcinum 30с, 200с и 1М три последователни сутрини и тя нямаше повече проблеми. Това, разбира се, може да е естествена ремисия, макар че както пациентката, така и сестра й казаха, че тя не се е чувствала толкова добре, откакто се появили симптомите й петнадесет години по-рано. (Foubister, Наставления в Хомеопатията)