„Този доклад „Заплахата 'резистентност срещу антибиотици' в САЩ, 2013” дава първата в историята „моментална снимка” за бремето и заплахата, която представляват резистентните на антибиотици микроорганизми, оказващи най-силно влияние върху човешкото здраве. 

Всяка година в САЩ поне 2 милиона души се заразяват с бактерии, които са резистентни на антибиотици и поне 23 000 души умират всяка година от смърт, причинена директно от такива инфекции. Много повече хора умират от други състояния, които са се усложнили от инфекция с резистентни на антибиотици бактерии.

Инфектиране с резистентни на антибиотици бактерии може да се случи навсякъде. Данните показват, че това се случва най-често в обществена среда, но смъртните случаи, свързани с резистентността на антибиотици са най-чести в здравеопазната мрежа – болници, старчески домове, сиропиталища.”
Това е преамбюлът на изследване, публикувано през септември 2013 година в уебсайта на Центрове за контрол и превенция на болестите към правителството на САЩ – печално известното CDC.

Оригиналната статия може да прочетете ТУК. 

Като цяло, изследването бие тревога, че ръстът на инфекциите от резистентни на антибиотици бактерии (РАБ) – т. нар. супермикроби („superbugs”) – граничи с неовладяемото. 

„Откриха топлата вода” – би възкликнал всеки, който има поне бегъл поглед върху ситуацията.

Това, което CDC представя като свое откритие, не само е констатирано отдавна от хиляди независими здравни специалисти, но дори е и многократно предричано. По простата причина, че въпросните специалисти познават достатъчно добре начина на функциониране на човешкия организъм и начина на действие на антибиотиците и отдавна са доказали, че развитието на РАБ е неизбежно и задължително следствие от използването на антибиотици. Подчертавам, не от неправилното и прекалено използване на антибиотици, а изобщо от използването им.

Няма човек, който не „знае”, че ако някой развие бактериална инфекция, „трябва да му се назначи антибиотик”. Хората „знаят” това, защото за го научили от конвенционалните лекари. Които са го научили в университетите. На които пък това беше наложено като единствена истина от производителите и дистрибутори на антибиотици.

Университетите не смеят да се противопоставят на производителите и дистрибутори на антибиотици, защото ще бъдат санкционирани финансово и то тежко, а ако не разберат предупреждението, ще бъдат санкционирани смъртоносно.

Конвенционалните лекари не смеят да се противопоставят на университетите, защото ще бъдат обявени за непрофесионалисти и практикуващи „ненаучно”, което може да им струва скъпо. Тук се намесва и още един субект, чиято задача е да не допуска прекалено свободомислие у лекарите, ако това ще означава намаляване на предписанията на антибиотици – Здравната каса. Хиляди са лекарите, глобени от Здравната каса по повод на това, че не са назначили антибиотик в определена ситуация и това е било последвано от оплакване срещу тях.

Все още са твърде малко и хората, които смеят да се противопоставят на лекаря, когато последният им е назначил антибиотик. От обикновен страх и с лековерното, а не рядко и малодушно оправдание, че „лекарят знае по-добре”.

Вследствие от процесите, протичащи по тази верига, антибиотици се изписват за щяло и не щяло – за обикновен цирей, за елементарни възпаления на дихателната система, храносмилателния тракт, отделителната система и пр., след операции, извършвани в уж стерилни операционни и дори „профилактично” (!).

Това е генезата на страшното явление „супермикроби”.

Специалистите, практикуващи неконвенционални лечебни методи и в частност хомеопатите от десетилетия предупреждават за настъпването на това страшно явление. Но гласовете им са твърде слаби в сравнение с тези на опонентите им, защото не разполагат с огромните пари, необходими за спонсориране на всевъзможни конгреси и симпозиуми (на които лекарите биват брутално принуждавани да предписват антибиотици за щяло и не щяло) и на медиите (голяма част от които биха загинали за един ден без реклами от фармацевтични компании).

Да смяташ, че единствено антибиотикът ще спаси даден човек, развил бактериална инфекция, означава да се отнасяш с непростимо неуважение към факта, че този човек има имунна система. (Това непростимо неуважение нерядко граничи и с непростимо незнание, но това е друга тема.)
Имунната система на всеки човек по правило има потенциал да се справи с огромен процент от бактериалните инфекции. Тя затова е направена! Това й е работата. Да излекуваш, и то трайно, този пациент означава да имаш способите и знанието да стимулираш имунната система. Когато с някаква бактериална инфекция се справи самата имунна система на организма, този организъм става крайно неблагоприятна почва за развитие на супермикроби.
Проблемът е, че имунните системи на хората не са произведени от никой фармацевтичен концерн и не се продават в аптеките. И понеже на всичкото отгоре може да работят много добре, нашите имунни системи са най-големият конкурент на фармацевтичната индустрия. И тъй като вече държи достатъчно силни инструменти в ръцете си, фармацевтичната индустрия логично се стреми към ликвидиране на този силен конкурент.

Тук въпросът наистина е „или-или”. Ако фармацевтичната индустрия допусне хората да разчитат първо на имунната си система, стимулирана в случай на нужда с хомеопатични лекарства или по друг природосъобразен начин, дните на тази индустрия ще бъдат преброени.

Фармацевтичната индустрия избра друго – да издържа милиони болници по света, които по признанието на самите CDC са мястото, където супермикробите вземат най-много човешки животи. Напълно логично, предвид факта, че именно болниците са развъдникът на супермикроби.

Така че „Благодарим, CDC” за твърде закъснялото признаване на един проблем, за който и Вие сте директно виновни като стратегически партньор на фармацевтичната индустрия.

За Вас моментът е не да давате съвети и напътствия, а да си посипете публично главите с пепел и да оставите хората да избират свободно начина, по който да се лекуват, а лекарите – да избират свободно начина, по който да лекуват.

А сегашната ситуация не е нищо по различно от това крадецът да ме предупреждава, че ме крадат и да иска от мен да му позволя да ме спаси от кражбите, докато продължава да ме краде.